Събота, 18 Август 2018
Сряда, 17 Август 2016 10:30

Христина Ангелакова: Алергична съм към захаросаните комплименти

Именитата оперна прима и артистичен директор на фестивала „Моцартови празници” за изненадите в програмата, за изкуството, виното и амбициите, за младите и критичността в специално интервю на Виолета Цветкова за „Афиш.бг”

- Г-жо Ангелакова, довечера фестивалът „Моцартови празници 2016” ще се открие за 12-и път. Всяка година предлага нови и нови изненади за публиката – какво ще е различното на сцената край езерото на Правец през следващите пет дни?

- Този въпрос на журналистите винаги ме притеснява най-много. Но е нормално, защото за да расте, да се развива, да събира авторитет и да накараха хората да изберат него измежду многото летни фестивали, организаторите на подобно музикално събитие трябва да мислят какво ново и различно да дадат на публиката.

Преди три години поехме една линия, която, струва ми се, е добра – да има симфоничен концерт, да има оперен спектакъл, да има джаз и опера, рок и класика, но и да има нестандартен прочит на класическо произведение. Затова след първите два опита да смесим класическа музика, театър и танц със спектаклите на Русенската опера „Моцарт и Салиери” с участието на Калин Врачански и Асен Блатечки и „Реквием” на Верди, в който поканихме актрисата Бойка Велкова, сега ще представим един по-различен поглед към „Севилският бръснар”. Посвещаваме спектакъла на 200-годишнината от първото представление на това произведение на Росини.

- „Севилският бръснар” е изключително популярна опера – не е ли трудно да бъде изненадана публиката?

- Вярно е, че всеки би затананикал познатите арии. Давахме си сметка, че трябва едва ли не да поканим извънземен изпълнител, за да се превърне представлението в събитие. Казахме си, че няма начин да го направим, защото големият певец наистина струва скъпо, затова ще трябва да продължим поетата линия и да намерим различното. Според мен имаме бомба със закъснител, съчетала музика и танц. Много харесвам Ангелина Гаврилова като хореограф, като актриса и начин на мислене. Много ми допада и работата на режисьора Боян Иванов, който успява да сплете балета, театъра и музиката в едно, да накара балетистите да покажат и нещо, което не е заложено в партитурите. Диригентът Карло Донадие дойде преди броени дни от Италия, тъй като имаше ангажименти с „Набуко” на откритата сцена Каракала, Рим. Той обаче е имал турне със „Севилски бръснар” и, както се казва, музиката му е в палката. Всички изпълнители на Русенската опера са млади, много са ентусиазирани, запалени, работят с хъс.

 

Петя Петрова и Алек Аведисян в сцена от "Севилският бръснар"

- Тази „бомба” се очаква утре, на 17 август, но откриването е тази вечер с нещо наистина ново за „Моцартовите празници” – три пиана с голям оркестър. Откъде ви хрумна тази идея?

- Първо, на „Моцартовите празници” не може без нещо ярко от Моцарт. Освен това като оперна певица, все пак и актриса, винаги ми се иска да има и малка доза театралност. Леко по-зрелищно да бъде. Естествено, не съм го измислила аз този концерт за три пиана, но не знам – може би пръст на съдбата. Преди Нова година във фейсбук пуснаха клипчета с изпълнение на „Концерт за три пиана – КV 242” от трима диригенти. Двама от тях бяха Караян и Баренбойм. Малко след това някой качи същия концерт, в който пак свиреше Даниел Баренбойм, не вече с Шолти и още един диригент. И тогава си казах: „А, защо ние да не го направим?!” Веднага попитах човека, който строи сцената, дали има възможност за три рояла и симфоничен оркестър. Той каза „да”. И… довечера очакваме реакцията на публиката.

- Едва ли е лесно да се намерят трима диригенти, които да не се срамуват да излязат на сцената и като пианисти…

- Не, не е лесно. Търсихме първо трима диригенти, но не успяхме. Не мисля обаче, че сме направили компромис с качеството. Защото на сцената освен брилянтните музиканти от Симфоничния оркестър на БНТ, ще бъдат трима доказани професионалисти: Диян Чобанов е диригент и солист; пианистът Георги Черкин няма нужда от представяне – той е просто Георги Черкин, а Виктория Василенко – толкова млада и талантлива, ще даде нежния женски нюанс в нашето музикално „приключение” тази вечер на сцената под звездите.

- Шекспир също е в програмата…

- Точно така, с него започваме може би най-трудния ни ден, 17 август – триразовата програма си е направо изпитание за нас. В 11 часа сутринта започва матинето „Шекспир е жив”, което организираме съвместно с Британския съвет по повод 400-годишнината от смъртта на Шекспир с участието на актьорите Бойка Велкова, Валентин Ганев и Владимир Зомбори. От тях очакваме да извадят и тежката драма, и комичното от великия драматург. Ще има и откъс от балета „Ромео и Жулиета”, но изненадата е друга – представлението е почит към великия бас Никола Гюзелев, който в този ден щеше да навърши 80 години. Една от най-впечатляващите му роли е Банко в операта „Макбет” от Верди по пиесата на Уилям Шекспир.

- Утре за пръв път ще видим и нестандартен спектакъл, в който музиката е съчетана със спорта…

- О, да (усмихва се). Ще го направят музикантите от „Кварто квартет” с момичетата от отбора на „Левски Спарта 2000” по синхронно плуване. Заедно с певците Русалина Мочукова и Николай Моцов и пианиста Румен Цанов те ще пресъздадат „Музиката на водата” с творби от Шуберт, Шопен, Щраус и др. Това ще е нещо като прелюдия към „Севилският бръснар” вечерта.

- Обикновено на „Моцартовите празници” идват много семейства с деца – каква е изненадата за тях този път?

- Изненадата се нарича „Джаз за деца” – това е специалната програма на тромпетиста Венци Благоев. С нея ще започнем третия фестивален ден, който е с мотото „Всичко е джаз”. А вечерта на сцената край езерото е концертът „Опера и джаз” с участието на Военния биг-бенд на Стара Загора, вокалната формация „Нова музика” от Горна Оряховица, оперни певци и класически музиканти, които ще изпълнят творби от Глен Милър, Ленърд Бърнстейн, Дюк Елингтън и др. Впрочем за малките зрители сме поканили още един спектакъл, но на 19 август – „Когато куклите танцуват” на Варненския куклен театър. Надявам се децата да кажат „благодарим ви, лелички, какички и батковци”, че ни зарадвахте.

- Операта не минава без шампанско и наздравици. Виждам и думата „вино” в програмата…

- Разбира се! Виното ще бъде нашето петъчно вдъхновение. Започваме в 17 часа като големите рокбанди с „подгряващо” представление преди голямата вечерна изненада. В късния следобед е време за „Вино, поезия, любов и дегустация” с актьорите Данел Цочев и Биляна Петринска, оперните певци Даниела Караиванова (Русе) и Денис Иванов (Стара Загора) и дъщерята на Никола Гюзелев – Адриана, която е сомелиер и обича да представя добри вина. Заедно те ще разкажат различни истории около червения, белия и розовия еликсир в чашите. А вечерта е галаконцертът с оперни и оперетни наздравици под диригентството на испанския маестро Хосе-Луис Гомес и първото участие на изключителния бас Мартин Цонев на „Моцартовите празници”.

- А как успяхте да привлечете и италианския тенор Пиеро Джулиачи, един от сценичните партньори на Гена Димитрова?

- Нямаше нужда да го убеждаваме. Той веднага откликна на поканата само заради респекта си към Гена Димитрова. Идва без хонорар. „Единственото, което искам – каза Джулиачи, - е в замяна да отида на гроба на Гена и да занеса цветя.” Усещах сълзата в гласа му, докато говорихме по телефона. Той ще изпее две арии от „Турандот” и „Манон Леско”, които са изпълнявали заедно. Когато го попитах за избора му на произведение, той отвърна: „Арията, която започва с „Подобна на тази жена никога не съм виждал…” Много хубаво, топло ми стана. Той точно така се отнася към Гена.

- За финала на фестивала сте оставили Сервантес и неговата нишка в музиката…

- Точно така – в съботната сутрин ще почетем 400 г. от смъртта на писателя. Заедно с Посолството на Испания представяме „Дон Кихот” в мюзикъла, операта и балета. Ще има и малка изложба на тема „Дон Кихот” по Унамуно” с графики на Николай Майсторов. А вечерта ще закрием фестивала с „Лучия ди Ламермур” на площада в Правец. Постановката е на режисьора Огнян Драганов и трупата на Старозагорската опера, а на диригентския пулт ще бъде аржентинският маестро Марио де Росе.

Беса Лугичи от Косово ще бъде във водещата партия от "Лучия ди Ламермур" на закриването на фестивала в Правец

- В началото споменахте многото летни фестивали. Оказва се обаче, че повечето театрални артисти отдавна са във ваканция, а оперните певци и класическите музиканти са на площадите, на открити сцени дори на скалите… На какво се дължи това?

- На факта, че на хората им харесва. Ето, за „Набуко” пред храма „Св. Александър Невски” се наложи Софийската опера да направи и допълнително представление и то се продаде. После на Белоградчишките скали – всичко продадено. Някой ще каже 500 места – да, 500, но се прави за първи път, при това в район, където хората не знаят какво ще ядат на другия ден. Да, казват, идват с автобуси, туристи… Нека, важното е, че е пълно. Направиха хубава реклама и ще предизвиква интерес в бъдеще. Като видях снимките как е разположена сцената… красиво е. В Античния театър в Пловдив пък няма какво да говорим – там красотата си е просто красота. В Бургас – Летен театър, хората обичат да са там... Хубаво е, само зрителите да не ядат пуканки, ако може. Не са на кино!

- Въпрос на възпитание…

- Така е. Знаете ли, на едно представление на опера на Вагнер до мен бяха семейство с дете на около 10 години и то не мръдна през цялото време. Чувствах се задължена в антракта да ги поздравя именно за възпитанието, което са дали на детето.

- В този смисъл по-различна „порода” ли са оперните певци и класическите музиканти от артистите от другите изкуства?

- По-различни са. Оперните певци и класическите музиканти са доста по-скромни в исканията си. Мисля, че идва от това, че, особено инструменталистите, започват да работят от много малки, от 6-7-годишни. Другата причина вероятно е популярността и самочувствието, които телевизионните сериали и шоу програмите дават на някои театрални артисти. Въпреки че мнозина от най-качествените ни актьори не са толкова популярни, въпреки мащабното си усещане за театър…

Знаете ли, все си мисля, че трябва да се възпитава отношение към оперното изкуство. То е скъпо и не може непрекъснато да бъде подкрепяно най-вече от спонсори. Когато един фестивал ти струва 200 000 лева, а министерството ти даде 7000-8000 – какво правим?

Да, няма нужда от всеки втори да се очаква да бъде Моцарт или да е върл почитател на класическата музика. Но ако това се възпитава в тв програмите, в училище, да го има в стратегията и на Министерството на образованието… Може да звучи грубо думата „наложат”, но да – трябва да го наложат, ако искат да съхранят поколенията. На тези след нас  просто трябва да им се помогне, за да видят кое е хубаво, да видят кое не е чак толкова хубаво и да направят своя избор.

- Вие сте и преподавател. Като гледате днешните млади певци от позицията на артист с успешна кариера, спокойна ли сте?

- Не! В повечето случаи не съм. Имам и 20-годишни ученици, които търсят пътя си, но повечето са завършили вече Консерваторията и търсят изява. Много голяма част от тях не са готови за сцената. Друга група искат да пробият много бързо. Не, не може да стане бързо! Някои пък казват „ама аз съм още млад” – не, не си млад, защото след теб идва друго поколение от Консерваторията, те са още по-млади от теб и не се знае дали няма по-талантливи. Така че човек не бива да изпуска момента.

Има и още нещо – не бих искала да критикувам професорите в Консерваторията, но мисля, че не са достатъчно критични към младите певци. Повече ги хвалят, отколкото да им посочват какво не могат. И те излизат с това самочувствие, а на сцената бързо лъсва неможенето. И като не го поканят втори път, той става неудовлетворен, огорчен, сърдит млад човек. Смята, че не са го оценители, защото преди години са му казали, че може…

Аз съм много критична към тях. Те знаят, че ги обичам, и ме възприемат не като една старица, която им се кара. Карам се или обръщам внимание върху това, което, ако не го превъзмогнат, няма защо да претендират за сцена. Защото хората отиват в залата и искат да видят изкуство, а не някой, който не може или напряга цялата публика „ох, сега ще изпее ли този тон”… Удоволствие трябва да получава човек от изкуството!

- А за вас правенето на фестивала „Моцартови празници” удоволствие ли е? Може ли да се нарече своеобразно продължение на оперната ви кариера?

- Да, така го приемам. Удоволствие изпитвам. Радва ме. Иначе не бих се палила толкова много. Човек трябва да е мазохист да не се радва на нещо, което прави с удоволствие и носи толкова радост на хората, които идват да го гледат. А за хората от Община Правец нямам думи – героизъм е една малка община да се реши да организира такъв фестивал.

- Какво не бихте допуснали в програмата му?

- Некачествени неща. Иска ми се винаги да бъде интересно и качествено. Иска ми се например и класическа китара да поканим… Бих поканила например изпълнител на бандонеон, който да прикове погледа да зрителя. Както миналата година го направи Мариуш Патира от Полша – още преди да засвири, още преди да са разбрали колко голям цигулар е, той вече беше хванал публиката. Набелязала съм си например един френски камерен състав с цигулар от виетнамски произход – „Годишните времена” на Вивалди в джаз аранжимент.

- Това е за догодина, дай Боже. А сега какво би ви накарало, като се събудите в неделя, на 21 август, да си кажете: „Успяхме!”

- Всеки път е различен пътят, по който се стига до това изречение. Важното е да си го кажем обаче. Защото наистина съм много критична и към себе си, и към другите. Убедена съм, че няма да е всичко така, както си го представям. Все ще има нещо, което „можеше и по-добре да е”. Но важното е публиката да не е протоколно любезна, когато прави комплименти, а истински да се е радвала.

Алергична съм към подобни комплименти. Дразня се, когато някой приближи и ми каже „много си красива” или „тази дреха много добре ти седи”. Аз знам, че едното не е вярно и че този тоалет няма как да ми седи добре при тези параметри, колкото и да иска човек да направи нещо със себе си (смее се). Не понасям тази захар в комплимента. Но… дай, Боже, да се събудим с мисълта „успяхме”. И да не вали до края на седмицата над Правец. Господ трябва да ни чуе, защото сме положили много труд и целта е да създадем удоволствие и духовна храна за всички, които ще дойдат край езерото.

Снимки ММФ "Моцартови празници"

Виолета Цветкова, AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 17 Август 2016 10:30
    Почина оперната ни певица Христина Ангелакова, разочарована от журитата в реалити предаванията

    Почина Христина Ангелакова. Световноизвестната оперна прима си отиде на 73 години, съобщиха членове на семейството ѝ.

    Тя е родена в Исперих на 29 октомври 1944 година. Завършва Българската държавна консерватория, сега Национална музикална академия „Панчо Владигеров”. А след това записва специализация в академията „Санта Чечилия” в Рим.

    Първите ѝ изяви на голяма сцена са в „Ла Скала”. През 1973 година получава голямата награда на конкурса за оперни артисти в италианския град Тревизо. А две години по-късно е първа в надпревара в Остенде, Белгия.

    След като името ѝ става известно в световен мащаб. Тя е поканена да се завърне в България в колектива на Софийската народна опера. Установява се в София и пее на най-престижната оперна сцена в страната цели 23 години. Паралелно с ангажиментите си в родината Христина Ангелакова не спира да гастролира по света. Тя е мецосопран.

    В периода 2001 – 2004 година е директор на Софийската опера. От 1985 г. преподава оперно пеене в Националната музикална академия, като от 2000 г. е доцент. Христина Ангелакова е председател на фондация „Опера и балет“ и почетен гражданин на град Исперих.

    Пред репортер на BIG5 тя заяви преди няколко месеца, че трябва да бъдат променени реалити предаванията за певци. Според Ангелакова, прекалено много журито хвали талантите и ги убеждава, че са завършени певци. А в същото време - има още много какво да учат. Тя не подценяваше журитата в различните им състави, но се надяваше да бъдат променени, да се държат по-адекватно и да насърчават, а не да успокояват децата с лъжи. Журналистите пък ще запомним великата ни оперна певица с гостоприемството и топлото посрещане, което правеше винаги в дома си в столичния квартал "Изгрев", когато правехме интервюта. Ангелакова беше честна и не спестяваше критики. Тя обясняваше, че необясненото е много по-лошо, отколкото истината.

    Поклон пред паметта ѝ!

     

  • Сряда, 17 Август 2016 10:30
    "Самият живот е красив, а най-важното е да не се проваля заради собствените ни грешки"

    Честит рожден ден на легендарната оперна прима Монсерат Кабайе!

  • Сряда, 17 Август 2016 10:30
    От "Саломе" до "Хабиби, спиш ли добре" ...еволюция на падението

    Защото в България има аплодисменти и пълни зали само за Азис, Преслава и Криско.

Оставете коментар