Четвъртък, 21 Юни 2018
Сряда, 07 Февруари 2018 16:05

„Ако нямаше глупави хора, нямаше да има добри юристи”

20 + 1 цитата от писателя, с чиито произведения са израсли поколения, най-значимия романист на Викторианската епоха Чарлз Дикенс, роден преди 206 години

„Никога не казвай "никога".”

„Около горяща свещ винаги се въртят мушици и буболечки, но нима за това е виновна свещта?”

„Първото правило на бизнеса е да постъпваш с другия така, както той би искал да постъпи с тебе.”

„Той правеше всяко нещо така, сякаш не съществуваше нищо друго.”

„Аз нямам чувство за хумор.”

„Благотворителността започва от дома, а справедливостта от съседната врата.”

„Животът ни се дава при изричното условие, че ще го браним до последната минута.”

„Който някога е бил джентълмен, винаги ще бъде джентълмен.”

„На този свят има полза от всеки, който облекчава товара на другите.”

„Любовта е най-интересната и най-простимата от всички човешки слабости.”

„Никога не трябва да се срамуваме от сълзите си.”

„По-добре бизнесмените да вършат делата си честно, отколкото да дават част от свръхпечалбите си за благотворителност.”

„Укротете своят апетит, скъпи мои, и вие ще победите човешката природа.”

„Тъгата и скръбта лесно се предава от човек на човек, но все още няма на Земята нещо толкова заразително, като смеха и веселото разположение на духа.”

„Всяка прекрасна цел може да се добие с честни средства. А ако не може, то целта е лоша.”

„Хората, които не четат и не пишат, винаги имат неголяма, обичайно пуста стая, която наричат библиотека.”

„Жонглирането с истината във всяка игра не минава за играча безнаказано.”

„Човек не може истински да се усъвършенства, ако не помага на другите да се усъвършенстват.”

„Аз не познавам нито един американски джентълмен. Да ме прости Бог, че употребих тези две думи заедно.”

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 07 Февруари 2018 16:05
    „Погледни ме хубаво, аз съм човекът, с когото каза, че ще живееш…”

    Откъс от романа „Слепота” на Нобеловия лауреат за 1998 г. Жозе Сарамаго, който ни напомня, че слепите очи понякога са по-зрящи от виждащите и че слепотата е по-страшна, когато идва отвътре

    Всеобщата радост се замени от нервност, Ами сега какво ще правим, беше попитало момичето с тъмните очила, аз няма да успея да заспя след случилото се, Никой няма да успее, смятам, че трябва да продължим да седим тук, каза възрастният с черната превръзка, прекъсна се, сякаш все още се колебаеше, но после завърши, И да чакаме. Зачакаха. Трите пламъчета на лампата осветяваха кръга от лица. В началото си говориха оживено, искаха да разберат как точно се беше случило, дали промяната се е проявила само в очите, или е усетил нещо и в мозъка, после малко по малко думите замряха, в даден момент първият ослепял се сети да каже на жена си, че на другия ден ще се приберат в дома си, Но аз все още съм сляпа, отвърна тя, Няма значение, аз ще те водя, само който се намираше там и следователно чу със собствените си уши, можеше да разбере как в толкова прости думи можеха да се съчетаят толкова различни чувства, като това да закриляш, да проявяваш гордост и властност. Вторият, който възвърна зрението си, късно през нощта, когато олиото в лампата вече свършваше и едвам мъждукаше, беше момичето с тъмните очила. През цялото време беше стояла с отворени очи, сякаш зрението трябваше да влезе през тях, а не да се възстанови отвътре, внезапно каза, Струва ми се, че виждам, беше по-добре да е благоразумна, не всички случаи са едни и същи, дори обикновено се казва, че няма слепота, а слепи, макар че опитът на времето ни доказа, че няма слепи, а слепота.

    Тук вече са трима зрящите, ако се появи още един, ще станат мнозинство, но дори и радостта от връщането на зрението да не беше споходила останалите, животът за тях щеше да стане по-лесен, а не агонията, която беше до днес, вижте само състоянието, до което стигна онази жена, като скъсана струна, като пружина, която вече не издържа на напрежението, на което постоянно е била подлагана. Може би затова тъкмо нея прегърна първо момичето с тъмните очила, тогава кучето, облизало сълзите, не знаеше на коя първо да се притече, тъй като и двете плачеха. Втората прегръдка беше за възрастния с черната превръзка, сега ще узнаем в действителност колко струват думите, толкова ни трогна онзи диалог от по-предишния ден, от който се роди хубавата уговорка, че тези двамата ще заживеят заедно, ала сега ситуацията се промени, момичето с тъмните очила има пред себе си стар човек, когото вече може да види, край на емоционалните идеализации, на измамната хармония на пустинния остров, бръчките са си бръчки, плешивостта си е плешивост, няма разлика между една черна превръзка и едно сляпо око, това й казва той, но с други думи, Погледни ме хубаво, аз съм човекът, с когото каза, че ще живееш, а тя отвърна, Добре те познавам, ти си човекът, с когото живея, в крайна сметка има думи, които струват повече, отколкото са искали да изглеждат, а тази прегръдка струва колкото тях. Третият, който си възвърна зрението, когато утрото започваше да просветва, беше лекарят, сега вече нямаше място за съмнение, да си върнат зрението и останалите беше въпрос на време. С

    лед като минаха естествените и предвидими изблици, за които предварително дадохме достатъчно информация и сега не виждаме необходимост да повтаряме, макар и да става дума за главните герои в този истинен разказ, лекарят отправи въпроса, който чакаше, Какво ли става навън, отговорът дойде от самата сграда, където се намираха, от долния етаж някой излезе на площадката с викове, Виждам, виждам, ако така вървят нещата, слънцето ще изгрее над един празничен град.

    © Превод от португалски: Вера Киркова

  • Сряда, 07 Февруари 2018 16:05
    "Гордея се само с едно - че мога да обичам ужасно много…”

    И от небето Чочо Попйорданов продължава да обича. С най-вселенската обич, която умееше да раздава, защото никога не се спасяваше поединично

    „Бащите по принцип са незнайни войни. Ако нещо ще те пази, то е майката. Лоша, добра, каквато и да е - тя ще те пази.”

    „Не умеем да се чуваме, да говорим по между си, да се слушаме един друг, да се виждаме, да се понасяме такива, каквито сме.”

    „Всички хора, доколкото могат, се стараят да живеят в анонимност. Лошото е, както се казва в една сентенция: “Разбрах, че е живял по некролога му”.

    „Няма как да поискам прошка, защото като огорчиш някого, огорчението остава в човека.”

    "Гордея се само с едно - че мога да обичам ужасно много. Любовта не е план - първо да се срещнем, после да илизаме няколко месеца, след това да запознаем роднините. Не. Всичко става за три секунди. И никой не знае какво е то, освен ти и човека срещу теб."

    „Най-тежкото нещо, което може да ти се случи в живота, е да те предадат.”

    „Ако не предадеш себе си, винаги можеш да намериш човек, който няма да предаде теб. Аз не успях да предам себе си и затова мен не ме предадоха. Предадеш ли себе си, предаваш и тези, които те обичат, тези, които са около теб, тези, които искат да бъдат с теб. И това е грях.”

    "Аз съм си най-големият враг. Безотговорен съм, недисциплиниран."

    „Чочо Попйорданов никога не е гледал на себе си като на плейбой!”

    "Не умеем да живеем. Нищо и половина сме. Тази нация е пред загиване. Ще изчезне и езикът. Ще се говори само на английски. Ще се занимаваме само с компютри. Децата масово ще бягат и ще се разочароват. Всички ще се спасяват поединично. Това е."

    AFISH.BG

  • Сряда, 07 Февруари 2018 16:05
    „Децата не са книжки за оцветяване. Не ги изпълвайте с любимите си цветове.”

    В празничния за всички малки и големи деца тази мисъл на афганистанския писател Халед Хосейни + още 5 признания на известни творци за прекрасния свят на деството, който винаги носим в себе си и една песен, която всички си тананикаме

    „Децата са като хвърчила.

    Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята.

    Тичаш с тях, докато всички останете без дъх.

    Те се разбиват... удрят се в покрива.

    Ти ги закърпваш, утешаваш и ги уверяваш, че някой ден ще летят...

    Накрая, те политат.

    Нуждаят се от по-дълга връв и ти продължаваш да им я отпускаш.

    Докато те я дърпат, ти с всяко развиване усещаш и тъга, заедно с радостта...

    Хвърчилото все повече се отдалечава.

    И ти знаеш, че не след дълго това прекрасно създание ще среже спасителното въже, което ви свързва и ще литне, както е редно...

    Свободно и само.

    Едва тогава ще знаеш, че твоята работа е свършена.”

    Ерма Бомбек

    “Някои хора изхвърлят детството си като стара шапка. Забравят за него като за телефонен номер, който вече не е валиден. Били са деца, после са станали възрастни, но какво са сега? Единствено тези, които порастват, но продължават да бъдат деца, са хора."

    Ерих Кестнер

    "Да пораснеш е нещо много трудно. Далеч по-лесно е да го пропуснеш и да прескачаш от едно детство на друго."

    Ф. С. Фитцджералд

    "Едно от най-късметлийските неща, които могат да ти се случат, според мен, е да имаш щастливо детство"

    Агата Кристи

    „Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.”

    А. дьо Сент-Екзюпери

    AFISH.BG

Оставете коментар