Понеделник, 22 Октомври 2018
Четвъртък, 18 Август 2016 17:50

Джентълмените предпочитат блондинки... (ВИДЕО)

Авторката на едноименния „революционен“ роман за материални момичета Анита Лус умира преди 35 години

На днешния ден, 18 август, през 1981 година на 92-годишна възраст умира Анита Лус. Тя записва името си със златни букви в ранната история на киното. Работи като сценарист за най-големите студиа, но заедно с това е и драматург – написва повече от 10 пиеси, които се играят с огромен успех на Бродуей.

Световна слава, обаче, добива с романа си „Джентълмените предпочитат блондинки“. В него, под формата на дневници, се описва историята на сребролюбивата блондинка Лорелай Лий, хитра жена на свободните нрави и с високо самочувствие, за която скъпите дрънкулки са по-ценни от брачните свидетелства. Публикувана с малък тираж през ноември 1925 г., тя се разграбва веднага, и от уста на уста се превръща бестселър с многобройни издания. Книгата е преведена на над 15 езика по целия свят.

Следващата година Лус адаптира романа за пиеса в театъра, а през 1928 г. е пригоден и за киното. Участието в него на актрисата Рут Тейлър (като Лорелай Лий) е толкова успешно, че тя веднага се омъжва за милионер. През 1953 г. е направен римейк участието на Мерилин Монро.

 

Мерилин Монро в кадър от римейка на филма, 1953-а

През 1927 г. Анита Лус написва продължението „Джентълмените се женят за брюнетки“, който също е филмиран през 1955 г. с участието на Джейн Ръсел и Жан Крейн.

„След като историята на Лорелай свърши в „Харпърс базар“, един мой приятел, който работеше в издателство „Ливрайт“, ми предложи да отпечатаме няколко броя като книга, за коледен подарък на приятелите. Аз казах, че това е чудесна идея и така се появи първото „суетно“ издание в не повече от 1500 екземпляра, което по-късно стана голяма рядкост, търсена от библиофилите. Първото издание се разпродаде в същия ден, когато се появи по книжарниците. И въпреки че второто издание бе в 60-хиляден тираж, то също така бързо се изчерпа. Мисля, че само за да се задоволи първоначалния читателски глад, книгата претърпя 45 издания. През годините последваха и още. Но според мен Лорелай достигна върха на славата си, когато бе включена в Оксфордския сборник с известни цитати.“ – пише в антобиографията си Кармен Сноу.

А през 1963 година самата Анита Лус споделя: „Светът и нравите много са се променили от годината, когато Лорелай Ли се появи на сцената за първи път. Неотдавна, по време на едно интервю за телевизията в Лондон, ми зададоха следния въпрос:

„Госпожо Лус, в основата на романа ви е невижданият икономически бум на 20-те години. Ако трябваше да го напишете днес, каква щеше да бъде темата му?“

Аз без колебание отговорих:

„Джентълмените предпочитат джентълмени“.

С това интервюто приключи малко набързо.

А днес внуците на първите ми читатели четат моята малка книжка като история на онова време. И ако имат нужда от окуражаване, докато треперят в атомните скривалища на 60-те години, могат да намерят развлечение в приключенията на Лорелай Ли и смелост от любимата ѝ философска мъдрост: „Усмихвай се, усмихвай се, усмихвай се!“.

На заглавната снимка: Анита Лус с легендата на киното Джин Харлоу

Димитър Янков, AFISH.BG

Медия

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 18 Август 2016 17:50
    За цената на любовта и тъмните дълбини на човешкото сърце

    „След огъня – тих и нежен глас“ е нов роман от Иви Уайлд, един от най-награждаваните английски писатели

    Прочувствен роман за съдбовната връзка между баща и син и за наследството от насилие, което неотменно ги следва, е „След огъня – тих и нежен глас“ от Иви Уайлд, най-добрият британски писател на своето поколение (според „Гранта“) и носител на много литературни награди. Авторката е позната у нас с романа „Всички птици пеят“, получил Наградата за литература на Европейския съюз. Преводът отново е на Емил Минчев, а изданието – на „Персей“.

    Франк и Леон са двама мъже от различни времена, които постепенно осъзнават, че понякога единственото, което научаваш от грешките на родителите си, е как да правиш свои собствени.

    След като любимата му жена го напуска, Франк отива да живее в изолирана къща на брега на океана в Източна Австралия. Опитвайки се да преодолее шока от раздялата и да започне живота си отначало, той се сприятелява с местно семейство и с тяхната седемгодишна дъщеря Сал и става пристанищен работник. Докато се опитва да изгради взаимоотношения с местните жители, Франк разбира, че тази малка сплотена общност крие в сърцето си свежи рани – младо момиче се намира в неизвестност и е обект на активно издирване. Но когато скоро след пристигането му Сал също изчезва, Франк се оказва главният заподозрян и в двата случая. Дали мракът в душата му е изпълзял и във външния свят?

    Четиресет години по-рано: Леон, бащата на Франк, израства в покрайнините на Сидни, работейки в пекарната на родителите си, които са еврейски емигранти от Европа. Принуден да се бори с предразсъдъците на местните хора и с психологическите проблеми на баща си, който е ветеран от Корейската война, талантливият младеж се влюбва в своя красива съученичка, но точно преди двамата да споделят любовта си, Леон е изпратен да служи като войник във Виетнам. Дали ще последва съдбата на баща си и ще остави насилието по време на военните действия да промени завинаги живота и сърцето му?

    Тези две сюжетни линии постепенно се преплитат и се оказва, че житейските съдби на Франк и Леон са неразривно свързани и двамата си приличат много повече, отколкото осъзнават, и между тях съществува дълбока душевна близост, въпреки разстоянието и взаимното неразбиране, които ги разделят. Младата английска писателка Иви Уайлд, носителка на множество британски и международни награди, насища романа си с неочаквани обрати, сложни и умело обрисувани персонажи, психологически реализъм и проникновени наблюдения над човешката природа.

    Една нежна и въздействаща книга за цената на любовта, смисъла на живота и неподозираните дълбини на човешкото сърце.

    Иви Уайлд (р. 1980 г.) е един от най-награждаваните съвременни автори на Великобритания. Тя е носител на Наградата за литература на Европейския съюз, както и на още много други награди, сред които „Майлс Франклин“, „Джон Левелин Райс“, „Енкор“, „Джерууд Фикшън Ънковърд“, „Бети Траск“. Номинирана е за наградите „Коста“, IMPAC, Prix Médicis Étranger.

  • Четвъртък, 18 Август 2016 17:50
    „Кукичката“ от Владимир Плавевски – роман за малкия човек, хвърлен в бурната река на живота

    Писателят пристига в България лично да представи книгата си в София

    Романът „Кукичката“ от Владимир Плавевски (изд. Персей, превод Мариян Петров) е реалистичен и покъртителен роман за дребнавостта на човешките души, за предателството, лицемерието и апатията, ширещи се сред властимащите, за обречеността на малкия човек, хвърлен в бурната река на живота.

    Книгата спечели наградата „Роман на годината“ в Македония.

    Плавевски пристига в София за премиерата на „Кукичката“, която ще се състои на 4 октомври от 18.30 ч. в Македонския културно-информационен център на ул. Оборище № 7.

    Романът „Кукичката“ използва похватите на документалния реализъм, проследявайки живота на един сирак в тогавашната Народна република Македония, влизаща в състава на Социалистическа федеративна република Югославия. Найден е бил изоставен като бебе и прекарва първите си години в сиропиталища. Сблъсква се от невръстните си години с престъпния подземен свят и бързо губи детската си невинност. В крайна сметка обаче е осиновен от Марко и Зага, които са тясно обвързани с Комунистическата партия, управляваща в този период. Това променя напълно съдбата му и го вкарва в един непознат дотогава свят. Но по пътя му продължават да се изпречват препятствия – новият му баща Марко бива набеден в предателство и бяга в Гърция, Зага се омъжва повторно за виден партиен деец, който никак не обича осиновения ѝ син, и Найден отново се изправя сам срещу подводните течения на тази враждебна действителност. Следват любовни разочарования, загуба на близки хора, финансови и здравословни проблеми, с които Найден трябва да се пребори, за да оцелее.

    Романът представя житейската история на сирак, който израства по времето на комунизма. Първоначално живее в сиропиталища, след това е осиновен от семейство с връзки в Комунистическата партия, но съпругът е обвинен в измяна и бяга в Гърция, а жена му се омъжва отново за виден партиен деец, който не обича много осиновеното момче. Иначе кукичката, за която става въпрос, е кукичка на въдица. Главният герой Найден е запален рибар и осиновителят му му подарява нова въдица, но в деня, в който отиват за първи път заедно на риболов, идват полицаите, за да арестуват бащата, и Найден от страх закача кукичката на въдицата в рамото му. Баща му успява да избяга, като след години праща кукичката на Найден, с което показва, че е жив. Тази кукичка се превръща във важна част от сънищата и бълнуванията на главния герой.

    Владимир Плавевски (1948 г.) е един от най-значимите съвременни македонски писатели, а също и сценарист на популярни филми и сериали, фотограф и драматург. Носител е на наградата „Роман на годината“. На българските читатели е познат с романите си „Салджията от Вардар“ и „Комита“.

  • Четвъртък, 18 Август 2016 17:50
    „Да се преструват, че нищо не се е случило, защото е твърде късно за промени…”

    Откъс от романа „Захир” на Паулу Коелю, спорен и безспорен автор, четен с възхитан или ехидно подминаван, но незаобиколим като присствие в съвременната световна литература

    Например мъж и жена, които са заедно от десет години. Отначало са се любели всеки ден, сега — само веднъж седмично, но това в крайна сметка не е толкова важно: между тях съществува негласно разбирателство, взаимопомощ, приятелство. На него му е тъжно, когато трябва да вечеря сам, защото на нея й се е наложило да остане до късно в службата. Тя съжалява, когато той трябва да пътува, но разбира, че това е част от професията му. Усещат, че между тях нещо вече липсва, но са възрастни, зрели хора, и знаят колко е важно да поддържат връзката си, пък било то и в името на децата. Отделят все повече време на работата и децата си, мислят все по-малко за брака си, в който като че ли всичко е наред, не е замесен нито друг мъж, нито друга жена.

    Забелязват, че нещата не вървят както трябва. Не успяват да разберат къде се крие проблемът. Времето минава, те стават все по-зависими един от друг, с напредването на възрастта намаляват и възможностите да започнат нов живот. Стремят се да запълват времето си с повече четене, бродиране, телевизия, приятели, но не могат да избягат от разговора по време на вечеря, от разговора след вечеря. Той става избухлив, тя — по-мълчалива от обикновено. Единият усеща, че другият се отдалечава все повече, но не може да разбере защо. Стигат до извода, че във всеки брак е така, но избягват да разговарят на тази тема с приятелите си, създават впечатление на щастлива двойка, в която всеки подкрепя другия и имат едни и същи интереси. Появяват се извънбрачни връзки, но те, разбира се, не са сериозни. Най-важното, необходимото, окончателното е да се преструват, че нищо не се е случило, защото е твърде късно за промени.

    © Превод от португалски: Даниела Петрова

    AFISH.BG

Оставете коментар