Вторник, 24 Април 2018
Четвъртък, 29 Март 2018 11:45

„Резервна принцеса“ ­– забавен роман, който насърчава децата да бъдат себе си

Голямата скандинавска писателка и режисьорка Турюн Лиан пристига през април в България за детски литературен фестивал

Забавен роман, който насърчава децата да бъдат себе си и да ценят такива важни неща като приятелството и увереността в собствените сили е „Резервна принцеса“ (издание на „Изида“, превод Росица Цветанова).

Книгата, превърнала се в голям скандинавски хит, е спечелила Националната награда за детска литература на Норвегия („Браге“), а авторката Турюн Лиан, която освен писател е и сценарист, и режисьор, е отрупана с много отличия за кино и литература.

Алис Андершен е срамежливо момиче, което най-много мрази вниманието на околните. Ето защо се радва, че ще играе задните крака на коня в представлението за края на учебната година. Самата мисъл да се поклони накрая, я смущава, да не говорим пък да каже нещо или след това да сервира торта на възрастните с усмивка на уста.

За щастие, не е необходимо да излезе сама на сцената, за да пее и играе пред цялото училище. За това ще се погрижат останалите от класа - тези, които обичат да бъдат в светлината на прожектора. Алис е само статист - резервна принцеса. За нея не е чак толкова тежък удар това, че й се налага да научи главната роля в „Принцесата, която никой не можел да наддума“ като заместничка на самоуверената и амбициозна Хелене. Нали все пак Хелене никога не боледува и не говори за нищо друго освен за главната роля.

И все пак се случва точно както Алис се е опасявала - тя трябва да стане принцеса, когато Хелене пада и получава мозъчно сътресение. Но ще се справи ли? Дали ще развали цялото представление, или ще избяга и ще се скрие? Алис трябва да се изправи пред страховете си и напрежението се напластява до самия финал на книгата.

Турюн Лиан е неудържима разказвачка. От работата си в киното е натрупала усет към сцените и драматургията. Със сигурност много деца ще разпознаят себе си, във време, когато самоизявата както в училище, така и в социалните медии е станала едва ли не задължителна.

Написана увлекателно и забавно, книгата се фокусира върху такива важни неща като приятелството и увереността в собствените сили.

„В ролята си на принцеса Алис е неволен победител. Но като литературен герой тя е неотразима. Както с думи, така и по време на срамежливото й представяне на литературната сцена“ – това е мнението на журито по присъждане на наградата „Браге“.

Турюн Лиан (родена на 15 януари 1956 г.) е норвежка писателка, кинорежисьорка и сценаристка. Първата й книга излиза през 1988 г. и е удостоена с най-голямата награда за дебют в родината й – „Тарей Весос“. След това писателката печели най-големите отличия за литература – Скандинавската награда за детска книга и „Браге“, националната награда за детска литература на Норвегия (за „Резервна принцеса“).

Като сценарист и режисьор Турюн Лиан е спечелила наградите „Ингмар Бергман“, „Аманда“, „Кристална мечка“ и отличието за най-добър скандинавски детски филм.

Героинята на „Резервна принцеса“ е главен персонаж и в книгите „Алис Андершен“ и „Алис не може да плува“, които също ще излязат в превод на български, а най-новата книга за Алис донесе на писателката номинация за Наградата за литература на Северния съвет.

Турюн Лиан е гост на Софийския международен литературен фестивал за детска литература (април 2018).

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 29 Март 2018 11:45
    „Затова търся някого, който да ми пише предварително некролозите на големите съвременни писатели…”

    Откъс от най-известния роман „Твърди Перейра” на италианския писател Антонио Табуки, чиято световна слава продължава да шества с произведенията му

    Монтейро Роси се засмял широко и това го смутило, твърди Перейра. Я пък вие, доктор Перейра, възкликнал звучно Монтейро Роси, мен ме интересува животът. После продължил по-тихо: вижте, доктор Перейра, преситен съм от смърт, преди две години почина майка ми, тя беше португалка, учителка, почина ей така, от аневризма в мозъка, каква сложна дума, за да се каже, че ти се спуква вена и умираш внезапно; миналата година пък почина баща ми, той беше италианец, работеше като корабен инженер в доковете на лисабонското пристанище, остави ми нещичко, но това нещичко вече се изчерпа; имам и баба в Италия, но не съм я виждал от дванайсетгодишен и не ми се ходи да живея в Италия, струва ми се, че там ситуацията е още по-тежка от тукашната, преситен съм от смърт, доктор Перейра, извинете, че така открито ви говоря, но защо ми задавате подобен въпрос?

    Перейра отпил глътка от лимонадата, обърсал уста с опакото на ръката си и казал: просто защото в един вестник се налага да се пускат възпоминателни слова за писатели, или некролози всеки път, когато си отива някой важен автор, а тези неща не могат да се правят от днес за утре, трябва да са добре подготвени, затова търся някого, който да ми пише предварително некролозите на големите съвременни писатели. Ето, утре ако се спомине Мориак, какво да правя?

    Перейра твърди, че Монтейро Роси си поръчал още една бира. Откакто дошъл, младежът изпил поне три и, според Перейра, сигурно бил вече доста замаян, или поне на градус. Монтейро Роси отметнал перчема от челото си и казал: доктор Перейра, езиците ми се удават и познавам съвременните писатели; аз предпочитам живота, но ако вие настоявате да говоря за смъртта и ми плащате за това, така, както ми платиха да изпея неаполитанската песен днес, мога да се заема с тази задача и още за вдругиден ще ви напиша едно посмъртно хвалебствие за Гарсия Лорка. Какво ще кажете за Гарсия Лорка, нали всъщност той положи основите на испанския авангардизъм, както нашият Песоа даде начало на португалския модернизъм, пък и беше многостранен талант, занимаваше се с поезия, музика, живопис.

    Перейра твърди, че отговорил, че Гарсия Лорка не му се струва най-подходящата личност, но можело да пробват, стига нещата да са казани с мярка и предпазливо, като се наблегне на приноса му в изкуството и не се засягат теми, които, предвид създалата се ситуация, можело да се окажат щекотливи. Тогава, по възможно най-естествения начин, Монтейро Роси му казал: вижте, прощавайте, че заговарям за това, аз ще ви напиша посмъртното слово за Гарсия Лорка, но вие бихте ли могли да ми дадете някакъв аванс? Трябва да си купя нов панталон, този е непоправимо съсипан, а утре имам среща с момичето, което ей сега ще дойде – запознахме се в университета, приятели сме и много ми харесва, мислех да я заведа на кино.

  • Четвъртък, 29 Март 2018 11:45
    „Принцесата на Перперикон“ хвърля мост през вековете

    Авторка е личната секретарка на Иван Славков, а книгата е посветена на проф. Николай Овчаров. Романът „Принцесата на Перперикон“ е дело на Красимира Султанова, личната секретарка на Иван Славков, дългогодишна журналистка в БНТ и съпруга на популярния телевизионен водещ Чавдар Стойчевски. Книгата излиза точно една година, след като авторката й си отиде от този свят.

    Издател е „Персей“. Книгата е посветена на проф. Николай Овчаров и българските археолози. Автор на илюстрациите е Антонина Бабукчиева, а на корицата Ралица Денчева. Дали е възможно прераждането? Дали бихме могли да таим спомени от друг, предишен живот и те да окажат влияние на сегашния ни? Красимира Султанова създава една омагьосваща история за силата на човешкия дух и неговата способност да победи времето и пространството.

    Разкрити са тайнствени легенди за изчезнали цивилизации, историческите факти се преплитат с древни митове, далеч надхвърлящи границите на България, Балканския полуостров и дори Европа. Какво общо имат египетската богиня Бастет, жената котка, и траките? Какви изключителни артефакти се намират в пределите на България? Съществува ли някаква висша сила, която свързва минало, настояще и бъдеще и определя съдбата на всеки човек? И способна ли е младата героиня Неда да разгадае необяснимите явления, които я сблъскват с един непознат и невидим за другите свят, който се намира на границата с реалността?

    На пръв поглед романът сякаш разказва за неволите и трудния път на израстване на тийнейджърката Неда. Тя трябва да се справи с тежката ситуация, в която е изпаднало семейството й. Майка й д-р Маргарита Борисова, която се занимава с проучването на фауната в различни страни, безследно изчезва във Венецуела. Същевременно баща й Петър Борисов, който е археолог, претърпява тежък инцидент в Тибет и впоследствие е прикован към инвалидна количка. Като че ли това не е достатъчно, но Неда трябва да се справя и с нормалния за всички момичета на нейната възраст стрес – ученето, подигравки от съученици, неразбиращи колко й е трудно, и първата невинна любов с нейния съученик Сам. 

    Но всичко това отива на заден план, когато авторката ни въвежда в мистичната страна на романа. Делничните проблеми са били само параван, зад който се крие истинският смисъл на човешкото съществуване. Тук разкопките край местността Градище в Странджа и на Перперикон в Родопите всъщност играят ролята на врата към миналото както на един цял народ, така и на привидно несвързани един с друг герои. Неда, родителите й, учителката й по история Сибила и дори второстепенни образи като синът на хазяйката на Сибила и докторът, проявяващ интерес към нея, се оказват силно преплетени един с друг с връзки, произлезли още преди хиляди години – връзки, които определят изборите им и в настоящето.

    „Романът е забавен и е действителен учебник за деца и възрастни. Било то като знания за история, цивилизации, географски особености, но и като наръчник за странни теории, за чудновати обяснения на света. Тава е наръчник по патриотизъм и по междуконтинентална съпричастност на цивилизациите – индианска, египетска, тракийска, старогръцка, персийска, еврейска. Майсторски се развиват няколко сюжетни действия, оплетени в перипетии, завръзки, екшън и съспенс. С една обща линия на любовта – към бащата археолог на инвалидна количка, към майката, изчезнала някъде във Венецуела, към учителката, към старата хазайка, към лекаря, към завърналия се блуден син от САЩ и разбира се, към най-красивия съученик. Любов с хепиенд, какво друго може да е нещото, сътворено от Красимира Султанова“ – пише в предговора си Константин Каранов.

    AFISH.BG

  • Четвъртък, 29 Март 2018 11:45
    „В живота всеки сам трябва да си прави грешките“

    Житейските наблюдения на Агата Кристи, от които всеки може да приеме като свои поне половината

    „Човек не може да разпознае наистина важните моменти в живота, докато не стане твърде късно.“

    "Умните не се обиждат, а си правят изводи."

    "Взаимната привързаност между двама души започва с потресаваща илюзия, че мислят еднакво за всичко на този свят."

    "Човек не бива да бъде съден, преди да бъде изслушан."

    "Не можеш да знаеш какво можеш и какво не, докато не опиташ."

    "Ако не можете да приемете начина на живот на своя партньор, не се захващайте с тази работа – с други думи, не сключвайте брак с него."

    "Най-голямата грешка в живота е да чуеш или видиш шедьоври на изкуството в неподходящия момент. За мнозина Шекспир е изгубен завинаги, само защото са го изучавали задължително в училище."

    „Със сигурност за всичко, което обичаме, трябва да платим някаква цена.“

    "Най-голямото щастие, което може да ни се падне в живота е щастливото детство."

    "Няма нищо по-изморително от човек, който винаги е прав."

    "Бракът означава повече от любов: най-важното в него е уважението. Само не го бъркайте с възхищение. Да се възхищаваш на човека до себе си по време на целия брак е безумно скучно и завършва с ревматични болки в шията."

    "Казват, че за мъртвите трябва да се говори или хубаво, или нищо. Според мен, това е глупост. Истината винаги си остава истина. От нея могат да се обидят само живите."

Оставете коментар