Вторник, 25 Септември 2018
Четвъртък, 29 Март 2018 11:45

„Резервна принцеса“ ­– забавен роман, който насърчава децата да бъдат себе си

Голямата скандинавска писателка и режисьорка Турюн Лиан пристига през април в България за детски литературен фестивал

Забавен роман, който насърчава децата да бъдат себе си и да ценят такива важни неща като приятелството и увереността в собствените сили е „Резервна принцеса“ (издание на „Изида“, превод Росица Цветанова).

Книгата, превърнала се в голям скандинавски хит, е спечелила Националната награда за детска литература на Норвегия („Браге“), а авторката Турюн Лиан, която освен писател е и сценарист, и режисьор, е отрупана с много отличия за кино и литература.

Алис Андершен е срамежливо момиче, което най-много мрази вниманието на околните. Ето защо се радва, че ще играе задните крака на коня в представлението за края на учебната година. Самата мисъл да се поклони накрая, я смущава, да не говорим пък да каже нещо или след това да сервира торта на възрастните с усмивка на уста.

За щастие, не е необходимо да излезе сама на сцената, за да пее и играе пред цялото училище. За това ще се погрижат останалите от класа - тези, които обичат да бъдат в светлината на прожектора. Алис е само статист - резервна принцеса. За нея не е чак толкова тежък удар това, че й се налага да научи главната роля в „Принцесата, която никой не можел да наддума“ като заместничка на самоуверената и амбициозна Хелене. Нали все пак Хелене никога не боледува и не говори за нищо друго освен за главната роля.

И все пак се случва точно както Алис се е опасявала - тя трябва да стане принцеса, когато Хелене пада и получава мозъчно сътресение. Но ще се справи ли? Дали ще развали цялото представление, или ще избяга и ще се скрие? Алис трябва да се изправи пред страховете си и напрежението се напластява до самия финал на книгата.

Турюн Лиан е неудържима разказвачка. От работата си в киното е натрупала усет към сцените и драматургията. Със сигурност много деца ще разпознаят себе си, във време, когато самоизявата както в училище, така и в социалните медии е станала едва ли не задължителна.

Написана увлекателно и забавно, книгата се фокусира върху такива важни неща като приятелството и увереността в собствените сили.

„В ролята си на принцеса Алис е неволен победител. Но като литературен герой тя е неотразима. Както с думи, така и по време на срамежливото й представяне на литературната сцена“ – това е мнението на журито по присъждане на наградата „Браге“.

Турюн Лиан (родена на 15 януари 1956 г.) е норвежка писателка, кинорежисьорка и сценаристка. Първата й книга излиза през 1988 г. и е удостоена с най-голямата награда за дебют в родината й – „Тарей Весос“. След това писателката печели най-големите отличия за литература – Скандинавската награда за детска книга и „Браге“, националната награда за детска литература на Норвегия (за „Резервна принцеса“).

Като сценарист и режисьор Турюн Лиан е спечелила наградите „Ингмар Бергман“, „Аманда“, „Кристална мечка“ и отличието за най-добър скандинавски детски филм.

Героинята на „Резервна принцеса“ е главен персонаж и в книгите „Алис Андершен“ и „Алис не може да плува“, които също ще излязат в превод на български, а най-новата книга за Алис донесе на писателката номинация за Наградата за литература на Северния съвет.

Турюн Лиан е гост на Софийския международен литературен фестивал за детска литература (април 2018).

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 29 Март 2018 11:45
    „Да се преструват, че нищо не се е случило, защото е твърде късно за промени…”

    Откъс от романа „Захир” на Паулу Коелю, спорен и безспорен автор, четен с възхитан или ехидно подминаван, но незаобиколим като присствие в съвременната световна литература

    Например мъж и жена, които са заедно от десет години. Отначало са се любели всеки ден, сега — само веднъж седмично, но това в крайна сметка не е толкова важно: между тях съществува негласно разбирателство, взаимопомощ, приятелство. На него му е тъжно, когато трябва да вечеря сам, защото на нея й се е наложило да остане до късно в службата. Тя съжалява, когато той трябва да пътува, но разбира, че това е част от професията му. Усещат, че между тях нещо вече липсва, но са възрастни, зрели хора, и знаят колко е важно да поддържат връзката си, пък било то и в името на децата. Отделят все повече време на работата и децата си, мислят все по-малко за брака си, в който като че ли всичко е наред, не е замесен нито друг мъж, нито друга жена.

    Забелязват, че нещата не вървят както трябва. Не успяват да разберат къде се крие проблемът. Времето минава, те стават все по-зависими един от друг, с напредването на възрастта намаляват и възможностите да започнат нов живот. Стремят се да запълват времето си с повече четене, бродиране, телевизия, приятели, но не могат да избягат от разговора по време на вечеря, от разговора след вечеря. Той става избухлив, тя — по-мълчалива от обикновено. Единият усеща, че другият се отдалечава все повече, но не може да разбере защо. Стигат до извода, че във всеки брак е така, но избягват да разговарят на тази тема с приятелите си, създават впечатление на щастлива двойка, в която всеки подкрепя другия и имат едни и същи интереси. Появяват се извънбрачни връзки, но те, разбира се, не са сериозни. Най-важното, необходимото, окончателното е да се преструват, че нищо не се е случило, защото е твърде късно за промени.

    © Превод от португалски: Даниела Петрова

    AFISH.BG

  • Четвъртък, 29 Март 2018 11:45
    „Безконтролната власт развращава хората”

    10 + 1 цитата от Етел Лилиан Войнич, английската писателка, която остава в историята на световната литература с романа си „Стършел” – четиво, което завладява милиони

    „Ние нямаме право да умираме, само заради това, че това е за нас най-добрият изход.”

    „Нашите отвратителни закони и обичаи са само отражение нашите собствени същества. Ние от раждането сме жадни алчни и жестоки. В дълбочината на душата си ние съвсем не желаем нито справедливост, нито красота, те ни пречат да дишаме. Пуснете ни в рая и ние няма да се успокоим, докато не го превърнем в пустиня.”

    „Нужно е търпение. Великите обрати не се правят за един ден.”

    „Колкото по-сложна е задачата, толкова по-голямо основание имате сега да пристъпите към нея.”

    „В нашите постъпки ние не трябва да се ръководим от тези, които ни обичат или ненавиждат.”

    „Даже и две минути не искам да бъда сериозна, приятелю. Нито живота, нито смъртта не си струват.”

    „Живота би бил непоносим без кавги. Добрата кавга е солта на земята.”

    „Лицата с духовни звания са лишени от чувство за хумор. Вие всичко приемате трагически.”

    „А ако трябва да лъжете, то лъжете забавно.”

    „Хора, които са безразлични към всичко, им е най-лесно да бъдат самоотвержени, понеже на света няма нищо, на което те да държат.”

    AFISH.BG

  • Четвъртък, 29 Март 2018 11:45
    „Бог отваря два пътя, които са много близки един до друг – пътят на мъката и пътят на любовта“

    10 + 1 цитата от Александър Дюма-син, не така продуктивен и всеобхватен като великия си баща, но със свое място в световната литература

    „Жените не мислят за нищо или мислят за нещо друго.”

    „Печално е не това, че наближава старостта, а това, че си отива младостта.”

    „Колкото и добре да говориш, ако приказваш прекалено много, в крайна сметка ще започнеш да говориш глупости.“

    „На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът.”

    „Не дървото изоставя цвета, а цветът напуска дървото.”

    „Ние често пъти минаваме покрай щастието, без да го видим, без да го погледнем… или ако сме го видели и погледнали, то не сме го познали.“

    „Ревността е изкуството да си причиняваш толкова зло, колкото другите не могат да ти направят.“

    „Как щастието и животът на другите предизвиква желание за живот и у тези, които вчера в душевната си самота и в мрачната си стая са желаели бързо да умрат?”

    „Злословието и клеветата не биха имали такава сила, ако глупостта не им проправяше път.”

    „Особено обидно е това, че умът човешки има своите граници, докато човешката глупост е безпределна.”

    AFISH.BG

Оставете коментар