Вторник, 24 Април 2018
Петък, 30 Март 2018 12:36

„Търси светлината и свободата и не затъвай твърде дълбоко в калта на този свят!”

Преди 165 години е роден един от безспорно най-великите художници Винсент ван Гог

AFISH.BG ви представя извадки от близо 700-те писма, които художникът оставя след като напуска този свят едва 37-годишен, освен около 900 картини и 1100 рисунки. Нека напомним, че приживе Винсент продава една-единствена картина – „Червеното лозе” – за 400 франка. Сега цените на платната и рисунките му са астрономически. Да, „рано или късно доброто заема мястото си.”

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащия човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.”

„Откакто съм на този свят, се чувствам като в затвор. Всички ме смятат за излишен човек. И все пак – добавя през сълзи той – аз мога да направя нещо. Знам, че съм роден да направя нещо, което никой освен мен не може да направи. Но какво, какво е то? Все не мога да го открия.”

„Не бива да си правим илюзии, а да се подготвим за това, че няма да ни разбират, че ще ни презират и хулят и въпреки всичко трябва да съхраним смелостта и въодушевлението си. Правдивостта, искреността, доведена до краен предел, трябва да бъдат едничките ни водачи.”

„Види ли ме някой селянин, че рисувам някакъв стар дънер и работя цял час, без да мръдна, той ме смята за луд и ми се надсмива. Изисканата дама, която цупи нос пред някой груб работник, облечен в просмукани от пот дрехи, не може, разбира се, да проумее как един художник може да иде сред рибарите в Хейст или сред миньорите в Боринаж и да слезе в галериите на една мина – и тя стига също до заключението, че съм луд.”

„Вместо да се поддам на отчаянието, предпочетох действената меланхолия, доколкото действието беше по силите ми или, с други думи, предпочетох меланхолията, която се надява, която се стреми и търси, пред меланхолията, която стига до мрачно и бездейно отчаяние.”

„Да, за мен драмата на бурята в природата, драмата на страданието в живота е най-съвършеното нещо. Раят е хубав, но Гетсиманската градина все пак е по-хубава.”

„Предпочитам да рисувам човешки очи вместо катедрали, защото в човешките очи се крие нещо, което го няма в катедралата, па макар тя да е най-величествената и най-внушителната.”

„Любовта към изкуството ни отнема истинската любов. Намирам, че това е ужасно вярно, но пък и истинската любов убива желанието за изкуство. А понякога се чувствам вече стар и разсипан и все пак достатъчно жаден за любов, за да не се въодушевявам от живописта. За да успееш, трябва да си амбиционен, а амбицията ми се струва нелепост.”

„Вместо да се поддам на отчаянието, предпочетох действената меланхолия, доколкото действието беше по силите ми или, с други думи, предпочетох меланхолията, която се надява, която се стреми и търси, пред меланхолията, която стига до мрачно и бездейно отчаяние.”

„Който иска да направи нещо добро или полезно, не бива да залага на всеобщото одобрение или възхищение, нито да го желае, а напротив, да разчита на симпатията и подкрепата на няколко големи сърца и на още неколцина други.”

„Ще търпим бедност и лишения, докогато е необходимо. Както правят обсадените в един град, които отказват да се предадат.”

„Добре знам, че ще ме разбират все по-малко и по-малко. Какво значение има, че се отдалечавам от другите! За масите ще бъда загадка, за неколцина ще бъда поет, а рано или късно доброто заема мястото си.”

© Анри Перюшо „Животът на Ван Гог”

© Превод от френски: Никола Георгиев

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 30 Март 2018 12:36
    Чарли Чаплин: Аз не бях ангел, но винаги съм се стремил да бъда човек

    Представяме избрани цитати от най-великия комик в съвременната история

    Сър Чарлз Спенсър Чаплин напуска света на живите на днешния ден, 25 декември, през 1977 година. Казват, че на светли дати си отиват онези, които Господ най-много обича. За Чаплин това със сигурност е така. Публиката също винаги ще изпитва любов към него. Бродягата с мустака и бастуна от филмите му няма да престане да ни удивлява - понякога заради тъгата, друг път заради радостта, която ни носи с чаровната си усмивка.

    Чаплин активно използвал техники от пантомимата и буфонадата, въпреки че от 1920 година в творчеството му започнали да се засягат значително по-голямо количество сериозни социални теми, отколкото били характерни за онзи период в началото на късометражното кино.

    От април 1914 г. се превръща в действащ режисьор и автор на сценариите за повечето си филми, в които и играе. През 1916-а вече е продуцент, а две години по-късно започва да пише и музика. Заедно с Мери Пикфорд, Дъглас Феърбанкс и Дейвид Грифит, Чарлз Чаплин основава киностудиото United Artists през 1919 година.

    Носител е на наградата на Американската филмова академия от 1973 г. и два пъти носител на почетен "Оскар" - през 1929-а и 1972 г. "за безценния принос, че през този век киното се превръща в изкуство".

    Отбелязваме паметта на ненадминатия комик с избрани негови цитати:

    „Огледалото е най-добрият ми приятел, защото когато аз плача, то никога не се смее.“

    „Много е трудно да се държиш естествено, ако умът не е зает с нищо.“

    „Способността да се мисли, подобно на свиренето на цигулка или пиано, изисква ежедневна практика.“

    „Откъде идват идеите? Само от упоритите търсения, граничещи с лудост. За това човек трябва да притежава способността да страда и да не губи ентусиазма си по време на тези дълги периоди.“

    „Заради изкуството мога да се появя на сцената и гол, но да се върна оттам - трябва не само да съм облечен, но и по-чист.“

    „Аз не бях ангел, но винаги съм се стремил да бъда човек.“

    „Мразя слоновете: толкова силни и толкова послушни.“

    „Щастлив е този, чиито дела и слава остават и след него.“

    „За разлика от Фройд, аз не вярвам, че сексът е определящ фактор в комплекса от поведения на човека. Струва ми се, че студът, гладът и позорната бедност много по-дълбоко определят неговата психология.“

    „Твоето голо тяло трябва да принадлежи на този, който се влюби в оголената ти душа.“

    „За да направя комедия са ми нужни само парк, полицай и красиво момиче.“

    „Бебетата и кучетата са най-добрите актьори в киното.“

    „Който никога не е бил дете, никога няма да бъде възрастен.“

    „Няма нищо по-лесно от това да записвам спомените, които са излетели от главата ми.“

    „Едно убийство прави човека престъпник, милиони убийства - герой. Всичко е в мащаба.“

    „Да пишеш за истинската любов, означава да изпиташ най-прекрасното от творческите разочарования: тя не е възможно нито да се опише, нито да се изрази.“

    „Не намирам в бедността нищо привлекателно и поучително. Тя на нищо не ме е научила и само е изкривила представата ми за ценностите в живота.“

    „Нищо не трае вечно в нашия нечестив свят, дори и нашите неприятности.“

    „Знай, че най-големият диамант е слънцето. За щастие то свети за всички.“

    „Една жена е способна да направи милионер всеки мъж-милиардер.“

    „Броят на глупостите, извършени по волята на разума са много повече, отколкото количеството глупости, извършени просто от глупост.“

    „Животът без спорове би бил много скучен. Всичко, което живее, приканва към обсъждане.“

    „Животът е трагедия, когато го погледнеш в близък план, и комедия, когато гледаш към него отдалеч.“

    „Аз вярвам, че могъществото на смеха и сълзите е способно да се превърне в противоотрова на омразата и страха.“

    „Само необичаните мразят.“

    AFISH.BG

  • Петък, 30 Март 2018 12:36
    „Обичам самотата, но я ценя най-много, когато имам компания“

    14 + 1 цитата от Сол Белоу, лауреат на Нобелова награда за литература през 1976 г., който напусна този свят преди 13 години

    „Няма ограничение на количеството интелигентност, превърната в невежество, когато нуждата от илюзия е дълбока.”

    „Винаги търсим следващата книга, която е необходимо да прочетем.”

    „Жените ядат зелена салата и пият човешка кръв.”

    „Да бъдеш прав до голяма степен е въпрос на обяснения.”

    „Човешкото съзнание е вид битка. А знаем какво ни казва Толстой за битките във „Война и мир“. Никой не знае точно какво се случва по време на битка.”

    „Всеки приличаше на образ от карти за игра – с едното лице нагоре, а другото надолу“.

    „Никога не се налага да промениш нещо, което си написал, след като си се събудил през нощта.”

    „Хората могат да изгубят живота си в библиотеките. Трябва да бъдат предупредени.”

    „Човек е толкова добър, колкото това, което обича.”

    „Всеки се нуждае от своите спомени. Те държат далеч вълка на нищожността.”

    „Когато искаме съвет, често търсим съучастник.”

    „Аз съм като феникс, който тича след подпалвачите.”

    „Един мъж трябва да може да чуе и понесе най-лошото, което може да се каже за него.”

    „Готовността за отговор на всички въпроси е сигурен знак за глупост.”

    AFISH.BG

  • Петък, 30 Март 2018 12:36
    „Ядеш каквото ти сервират, това е. Викат му демокрация, човече.“

    Няколко цитата от произведения на Греъм Грийн, писателят, който съчетава до съвършенство работата си като агент и мъж с очарователни любовни авантюри

    „Отромна част от работата на писателя се извършва в подсъзнанието: там, в гълбините му, последната дума е изписано още преди първата да се е появила на хартията. Не измисляме, а си спомняме подробностите на сюжета.“

    „Чувствата, свързани с нещастието, се описват много по-лесно от вълненията, съпътстващи щастието.“

    „Човек изпитва непреодолимо желание да дразни някои хора – онези, чиито достойнства сам не притежава.“

    „Ако можех, щях да пиша с обич, но пък ако пишех с обич, щях да съм друг човек: никога нямаше да изгубя обичта.“

    „Защо винаги сме склонни да дразним простодушните? Дали не е от завист?“

    „Сякаш сме се заели заедно да издяламе една и съща статуя – изсичаме я от мъката на другия.“

    „Може да се изровят доказателства, че Пилат е измислил Христос, за да получи повишение в службата, но аз въпреки това ще вярвам.“

    „За да се поддържа една истина, са нужни двама.“

    „Не мога да вярвам в нищо, по-голямо от своя дом, и в нищо, по-мъгляво от едно човешко същество.“

    „Съветвам ви повече да мечтаете, мистър Уърмолд. Действителността в наше време е нещо, в което човек не бива да се вторачва.“

    „Жестоките хора идват и си отиват – като градовете, троновете и властниците, а зад себе си остават разруха. Те пребивават само временно. Затова пък клоунът, когото видяха с Мили миналата година в цирка – този клоун е вечен, понеже номерът му е винаги един и същ. „Ето как трябва да се живее – каза Уърмолд, – Като клоуна , комуто не влияят нито приумиците на разни там общественици, нито огромните открития на велики люде.“

    AFISH.BG

Оставете коментар