Вторник, 25 Септември 2018
Петък, 30 Март 2018 12:36

„Търси светлината и свободата и не затъвай твърде дълбоко в калта на този свят!”

Преди 165 години е роден един от безспорно най-великите художници Винсент ван Гог

AFISH.BG ви представя извадки от близо 700-те писма, които художникът оставя след като напуска този свят едва 37-годишен, освен около 900 картини и 1100 рисунки. Нека напомним, че приживе Винсент продава една-единствена картина – „Червеното лозе” – за 400 франка. Сега цените на платната и рисунките му са астрономически. Да, „рано или късно доброто заема мястото си.”

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащия човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.”

„Откакто съм на този свят, се чувствам като в затвор. Всички ме смятат за излишен човек. И все пак – добавя през сълзи той – аз мога да направя нещо. Знам, че съм роден да направя нещо, което никой освен мен не може да направи. Но какво, какво е то? Все не мога да го открия.”

„Не бива да си правим илюзии, а да се подготвим за това, че няма да ни разбират, че ще ни презират и хулят и въпреки всичко трябва да съхраним смелостта и въодушевлението си. Правдивостта, искреността, доведена до краен предел, трябва да бъдат едничките ни водачи.”

„Види ли ме някой селянин, че рисувам някакъв стар дънер и работя цял час, без да мръдна, той ме смята за луд и ми се надсмива. Изисканата дама, която цупи нос пред някой груб работник, облечен в просмукани от пот дрехи, не може, разбира се, да проумее как един художник може да иде сред рибарите в Хейст или сред миньорите в Боринаж и да слезе в галериите на една мина – и тя стига също до заключението, че съм луд.”

„Вместо да се поддам на отчаянието, предпочетох действената меланхолия, доколкото действието беше по силите ми или, с други думи, предпочетох меланхолията, която се надява, която се стреми и търси, пред меланхолията, която стига до мрачно и бездейно отчаяние.”

„Да, за мен драмата на бурята в природата, драмата на страданието в живота е най-съвършеното нещо. Раят е хубав, но Гетсиманската градина все пак е по-хубава.”

„Предпочитам да рисувам човешки очи вместо катедрали, защото в човешките очи се крие нещо, което го няма в катедралата, па макар тя да е най-величествената и най-внушителната.”

„Любовта към изкуството ни отнема истинската любов. Намирам, че това е ужасно вярно, но пък и истинската любов убива желанието за изкуство. А понякога се чувствам вече стар и разсипан и все пак достатъчно жаден за любов, за да не се въодушевявам от живописта. За да успееш, трябва да си амбиционен, а амбицията ми се струва нелепост.”

„Вместо да се поддам на отчаянието, предпочетох действената меланхолия, доколкото действието беше по силите ми или, с други думи, предпочетох меланхолията, която се надява, която се стреми и търси, пред меланхолията, която стига до мрачно и бездейно отчаяние.”

„Който иска да направи нещо добро или полезно, не бива да залага на всеобщото одобрение или възхищение, нито да го желае, а напротив, да разчита на симпатията и подкрепата на няколко големи сърца и на още неколцина други.”

„Ще търпим бедност и лишения, докогато е необходимо. Както правят обсадените в един град, които отказват да се предадат.”

„Добре знам, че ще ме разбират все по-малко и по-малко. Какво значение има, че се отдалечавам от другите! За масите ще бъда загадка, за неколцина ще бъда поет, а рано или късно доброто заема мястото си.”

© Анри Перюшо „Животът на Ван Гог”

© Превод от френски: Никола Георгиев

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 30 Март 2018 12:36
    „Трябва да дадеш на хората нещо, за което да мечтаят”

    10 цитата + 1 и едно изпълнение на Джими Хендрикс, ненадминатия и до днес виртуоз на електрическата китара, ненапразно наричан „Дългата жица”

    „Ако съм свободен, то е защото винаги работя.”

    „Бил съм имитиран толкова добре, че съм чувал как хората повтарят моите грешки.”

    „Вие трябва да продължавате и да бъдете луди. Лудостта е като да си на небето.”

    „Когато изгорих моята китара, това беше като жертва. Можете да жертвате само нещата, които обичате. А аз обичам моята китара.”

    „Не е необходимо да пеете за любов през цялото време, за да дадете на хората любов. Не трябва да натрапвате тези думи през цялото време.”

    „Свикнал съм да казвам: когато нещата станат твърде тежки, просто ме наречи "хелий" – най-лекият, известен на човека газ.”

    „Музиката е моята религия.”

    „Историята на живота е по-бърза от едно намигване с око; историята на любовта е: зрадвей и довиждане.”

    „Всичко, което мога да направя, е просто да продължавам да правя това, което чувствам.”

    AFISH.BG

  • Петък, 30 Март 2018 12:36
    „Когато сълзите свършат, животът продължава!”

    10 + 1 цитата от Дора Габе, най-виталната българска поетеса, муза на велики мъже, родена преди 130 години, чийто дух вечно ще зове „Почакай, слънце!”

    „Жената не трябва никога да се разкрива докрай. Завинаги да остане тайнствена за мъжа. Да си остане неразкрита.”

    „Там, където е текло вода, може пак да потече, но от чакане, ще ти е минала жаждата...”

    „Никога човек не знае откъде идва радостта и кога идва. За това трябва всяка минута да я чака и да не се омърлушва.”

    „На мене всичко ми даде Добруджа…”

    „Докато склопя очи, ще обичам земята. И на оня свят ще отнеса любовта си към Добруджа, този свиден за мене български край.”

    „Жената трябва да превъзпита мъжа. Не с грубост, не с жестокост, а с живия пример. Със своята външност. И най-вече с духовната си красота.”

    „Ако си тъжен – казваше баба... Тогава плачи. Когато сълзите свършат, животът продължава!”

    „Не вярвате ли... Скрийте своята невяра. Сърцето вярва... нека То говори!”

    „Мъжът и жената не само физически, но и духовно са различни.”

    „Човек се нуждае от една голяма любов. За целия си живот само от една. Аз обичам истински само Яворов.”

    AFISH.BG

  • Петък, 30 Март 2018 12:36
    Художникът Никола Манев дни преди смъртта и рождения си ден: Трябва да оставя максимално количество картини - това е моето желание, друго нямам

    "Бих искал моите картини да са отворен прозорец на хората към един по-красив свят", заяви в обширно интервю за БТА художникът Никола Манев, който почина в Париж след боледуване, дни преди да навърши 78 години. 

Оставете коментар