Петък, 20 Юли 2018
×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 748
Вторник, 10 Април 2018 23:13

Господ прибра при себе си Тончо Русев

Българската популярна музика осиротя днес

Семейството на композитора разпространи тъжната вест с кратко съобщение, в което се отбелязва, че освен голям композитор, Тончо Русев е бил преди всичко голям човек.

Неговите песни са наистина една епоха в българската популярна музика. Песни, които се пеят от няколко поколения, защото през своя над 40-годишен творчески път, той докосваше най-нежните струни на душите ни чрез гласовете на Лили Иванова, Васил Найденов, Веселин Маринов и др. Неговите песни се изпълняват с успех и от чуждестранни певци, между които София Ротару, Филип Киркоров, Дагмар Фредерик, Фара Мария и др. Повечето от песните му са създадени по текстове на български поети като Елисавета Багряна, Иван Вазов, Ваньо Вълчев, Дора Габе, Атанас Далчев, Дамян Дамянов, Калин Донков, Георги Джагаров, Петя Дубарова, Евтим Евтимов, Павел Матев, Христо Фотев, Борис Христов.

Тончо Русев винаги ще ни липсва. Той беше творец, целунат от Господ и Господ го прибра при себе си на третия ден след Великден.

Поклон, Маестро!

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 10 Април 2018 23:13
    „Това не прилича на нищо, правено досега"

    Днес най-прочутият съвременен композитор Андрю Лойд Уебър празнува триумфално 70!

    Уебър е едва 21-годишен, когато създава рок-операта "Исус Христос - суперзвезда". Темата на легендарното произведение се носела във въздуха. През шейсетте години Джон Ленън заявява, че той и "Бийтълс" са популярни колкото Исус Христос. Така Уебър и Тим Райс, авторът на текстовете му, се застъпват за Спасителя. Те записват двоен албум в Лондон, но отначало никой не им обръща внимание.

    Безразличието на публиката и критиката в началото на кариерата на Ендрю Лойд Уебър било временно явление. Усещайки духа на своето време, той и приятелят му Тим Райс решават да представят "Исус Христос - суперзвезда" в Америка. Там фурорът бил абсолютен. Всички театри искали да поставят шоуто. В главата на Райс хрумнала идеята да пусне слух, че в бродуейска постановка, за която досега никой не е чувал, ролята на Христос ще бъде изпълнена от самия Джон Ленън. Мълвата достигнала и до певеца и той заявил, че ще приеме само ако като Мария Магдалена се изяви Йоко Оно. По-добра реклама от тази за спектакъла не можело да има. Разбира се, звездното семейство не играло, но през 1971 г. мюзикълът бил поставен в бродуейски театър и цели седем години не бил свалян от сцената. На 23-годишна възраст Уебър се жени за 18-годишната Сара Хюгил, дъщеря на президента на захарния монопол Tate and Lyle. Тя изглеждала по-възрастна от годините си и напомняла на майка му Джин. Сара бързо обсебила мъжа си и започнала да го превъзпитава. В нея нямало нищо сексапилно, но и Уебър не знаел какво значи това. Въпреки че тя му родила две деца, но единственото, от което той се нуждаел, бил роялът. Котките също го вдъхновявали. След венчавката си със Сара на стълбите на църквата се появила изящна рижа котка, която така го трогнала, че забравил за младоженката. Така Уебър решил да напише мюзикъл по детската книжка на Томас Елиът "Ръководство на практичните котки". Никой от обкръжението му не приел идеята сериозно. Но той завършил творбата си и я занесъл на лондонския продуцент Камерън Макинтош. „Това на прилича на нищо, правено досега", нерешително казал Уебър. А Макинтош възкликнал: „Това ми прилича на милион лири стерлинги." "Котките" се превръща в най-известния мюзикъл, Уебър получава световно признание, а на сцената се запознава и с втората си жена - Сара Брайтман, която по това време е едва 19-годишна. Младата и напориста Сара Брайтман принудила Ендрю Лойд Уебър да се ожени за нея, лъжейки го, че е бременна. В началото на брака им двамата постоянно се появявали заедно по ресторанти и приеми, но творецът съвсем не изглаждал като щастлив човек. Освен това трябвало постоянно да е нащрек, защото младата му жена можела да го направи рогоносец. Майка му Джин го посъветвала да настоява за деца, но Сара отказала. Уебър я направил ученичка на Пласидо Доминго и тя по цял ден репетирала, а вечер се прибирала раздразнена. Веднъж пред брат си Джулиан Ендрю споделя: "Не знам за какво ми е този живот. Имам дом, замък, самолет и всички са огромни. А аз сред всичко това се чувствам като пигмей, от когото никой не се нуждае. Постоянно съм между два континета. Тази сутрин се спускам сам в планината със Стивън Спилбърг или София Лорен, а утре сутрин заседавам в Лондон със Съвета на директорите на звукозаписната компания. След това - преговори, репетиции, спектакли. Ненавиждам всичко това." Няколко години по-късно Ендрю се жени за известната ездачка Мадлен Гардон, която отново го връща в релсите.

    А днес цяла Европа чества 70-годишнината на гения Уебър под мотото „Без маска”. Вече излезе от печат автобиографичната му книга, носеща това заглавие, както и платинената колекция, събрала най-прочутите му произведения – „Котките”, „Исус Христос – суперзвезда”, „Евита”, „Фантомът на операта” в изпълнение на Барбра Стрейзънд, Грегъри Портър, Лана Дел Рей, Мадона, Бионсе, Никол Шерцингер, Сара Брайтман и други световни изпълнители.

    Годишнината на знаменития композитор ще премине със знаменателно турне на най-прочутата му рок опера „Исус Христос – суперзвезда”, което завъшва в София на 5, 6 и 7 април в НДК.

  • Вторник, 10 Април 2018 23:13
    Морис Равел или „Фабриката за шедьоври”

    Най-често свиреният френски композитор тръгва по свой път от лоното на импресионизма, за да напусне пределите му завинаги

    На 7 март 1875 г. е роден знаменитият френски композитор Морис Равел, живял в сложно в социално отношение време. Самият той бил странна личност, но успял да се изгради като музикант, гражданин и хуманист, което определя значението му като национален композитор на Франция. От баща си – инженер и меломан, Равел наследява склонността си към техниката и изкуството, а от майка си, която е испанка и пее много хубаво – любовта си към испанската музика. Родителите отрано насочват детето към музиката. На 6 години Морис учи пиано, на 12 години взема уроци по хармония и вече съчинява музика. На 14 години учи в Парижката консерватория, където се сприятелява със забележителния испански пианист Рикардо Винес, който изпълнява композициите му. На 20 години Морис Равел вече разкрива собствената си индивидуалност. Младият Равел е с ефектна външност – слаб, елегантен, винаги облечен с фини леки дрехи, с модни бакембарди. Той дружи с най-ярките художествени личности във Франция – Кокто, Валери и др. Когато за четвърти път безуспешно се явява на конкурса „Римска награда“, а на петата година изобщо не го допускат, неговият случай се превръща в скандал, тъй като въпросът се свежда до развитието на френската музика изобщо. Равел преодолява отчаянието и създава забележителни произведения: операта-балет „Детето и чудесата“, операта „Испански час“, интермедията „Интродукция и Алегро“, балета „Дафнис и Хлоя“, знаменитото си „Болеро“. В годините на Първата световна война, въпреки ниския си ръст и крехкото си здраве, той става шофьор на санитарен камион, участва и в боевете при Вердюн. През 1916 г. композиторът заболява тежко. Следват операция и смъртта на майка му. Той отново заминава за фронта. Тогава композира цикъла в 6 части „Гробът на Купрен“, посветен на убит негов другар. Един шведски балет поставя в Париж тази танцова сюита и успехът е толкова голям, че Равел дирижира повече от 100 представления. Той вече е известен и почитан. Включват го в списъка за награждаване с ордена на Почетния легион, но оскърбен, Равел отказва да го приеме. После написва сюитата „Картини от една изложба“, рапсодията „Циганка“, поемата „Валс“. През 1928 г. Равел предприема концертно турне в САЩ, където публиката възторжено го аплодира. Вдъхновен от голямата танцьорка Ида Рубинщайн, Морис Равел композира хореографската поема „Болеро“, която придобива световна слава, непомръкнала и до днес. Идеята за написването й му дошла, когато наблюдавал разтопения метал в един леярски цех. Равел бил заклет фен на американските джазмени и не пропускал гастролите им в Париж. На всичко отгоре любимият му териер се наричал Джаз! 

    Счита музикалния обмен за абсолютно необходим, жизненоважен. Морис Равел поддържа близки контакти със Стравински и Казела, с Рихард Щраус, Шьонберг, Барток... А биографът му Марсел Марна обобщава: „Сътвореното от гениалния маестро повече от всяка друга музика владее тайната да прониква в дълбините на душата, без да говори с езика на бурната страст. Колкото до Болеро, чувал съм какви ли не определения: необикновен музикален фокус, разходка из душата, хипнотична амалгама от монотонност и деликатна изисканост... Убеден съм, че всичко това го има в най-прочутата творба на Равел”, повдига завесата Марсел Марна. Когато попитали композитора за неговия фаворит сред произведенията му, отговорил с присъщия лаконизъм и ироничен привкус: „Ама разбира са не Болеро! В него няма музика...”

  • Вторник, 10 Април 2018 23:13
    Тончо Русев: Пиша само, когато в душата ми звучи музика

    „Не съм много по смеха“, призна пред BIG5 известният композитор, който днес празнува ЧРД №84

Оставете коментар