Сряда, 15 Август 2018
Петък, 04 Май 2018 13:08

„Срещнах един мъж, ето, казвам ти го, и той е съвсем различен от теб…”

Откъс от разказа „Плат за мъжки костюм в телесен цвят” на Макс Фриш, швейцарецът, който гради своите литературни произведения като изящни архитектурни шедьоври

„Дали ще се разведем, или пък нещата ще се разрешат по някакъв друг начин — бе казала тя — самата аз още не зная. Единственото, което бих искала сега, е да ме оставиш на мира.

Друго изявление на съпругата му:

„Няма какво да ми връщаш свободата. Та какво означава това? Аз сама ще си взема свободата, щом ми е нужна.“

Най-вече това изречение, изглежда, разяри съпруга до такава степен, че сега в Генуа, посред бял ден, той си говореше сам на висок глас и вече не знаеше накъде всъщност върви. А и това нямаше никакво значение. Попаднал бе някъде сред складове, железопътни линии и варели с катран. Да, имаше дори моменти, когато я ругаеше на висок глас, съпругата си отвъд Алпите, ругаеше я с думи, които му действаха толкова по-благотворно, колкото по-просташки звучаха. Това бяха изрази с такава неприкрита и груба циничност, каквито никога досега не бяха излизали от устата му.

Когато неочаквано го заговориха, той много се смути. Всъщност нямаше и най-малкото желание да се запознава с прелестите на Генуа. Ала никога досега през живота си не се бе усещал тъй беззащитен. Имаше чувството, че по лицето му се чете всичко, каквото в безпорядък минаваше през ума му, и в момента не намираше сили да отпрати застаналия на пътя му лодкар и тъй накрая се предаде за една обиколка на пристанището.

Морето се откри пред очите му като сиво олово с петна от преливащо във всички цветове машинно масло. Ролф седеше на застланата с окъсани възглавници пейка, в напрегната поза като „Мислителят“ на Роден, глух, естествено, и с двете уши за обясненията, включени в цената. От борда на един кораб бликаше гореща кухненска вода. А после преминаха над потънал товарен параход; неговият обрасъл с водорасли стоманен скелет стърчеше застрашително от мръсните дълбини. Отдалеч долитаха удари на чукове за занитване. За Ролф, разбира се, всичко изглеждаше като на филм, цветно и дори с миризма, но все пак филм; всичко протичаше сякаш не в настоящето. От време на време до слуха му достигаше накъсано, раздухвано от вятъра и повтаряно от ехото бучене на корабна сирена, не можеше да разбере откъде идва, пък и защо, тъй като нито един от големите параходи очевидно не се канеше да отплува. Бе горещо. Синкава воняща мъглица виснеше над пристанището. Само някаква омазнена рибарска моторница премина с пукот покрай тях и от това шамандурите се разклатиха, а зеленясалите им вериги зловещо се мярнаха в мрачните дълбини. Тъй продължиха да гребат покрай кейове и докове — всичко тук, все едно от дърво или камък, бе почерняло от сажди и машинно масло. Поне времето минаваше. Тук-там проблясваше коремът на мъртва риба, ветрееше се моряшко бельо, от някоя каюта долиташе пеещ глас, тук бе всичко, което може да предложи една пристанищна обиколка, дори и един сив военен кораб с кожуси на оръдията, планини от въглища с накацали бели чайки по тях, в далечината натрупаният като грамада град върху склона, Генуа, отново почти недействителна…

По-нататък Сибила бе казала:

„Сега не бих искала да ми задаваш други въпроси. Срещнах един мъж, ето, казвам ти го, и той е съвсем различен от теб. Повече сега наистина не мога да ти кажа. Може би действително го обичам, сама още не зная. Сега само те моля да ме оставиш на мира.“

Ролф приключи своята обиколка на пристанището с израз на човек, когото са хлопнали с дъска по главата и заплати, колкото му поиска мошеникът. Сега единственото му желание бе да пие вино, много вино.

© Превод от немски: Венцеслав Константинов, „Сън с флейта”

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 04 Май 2018 13:08
    „Бог отваря два пътя, които са много близки един до друг – пътят на мъката и пътят на любовта“

    10 + 1 цитата от Александър Дюма-син, не така продуктивен и всеобхватен като великия си баща, но със свое място в световната литература

    „Жените не мислят за нищо или мислят за нещо друго.”

    „Печално е не това, че наближава старостта, а това, че си отива младостта.”

    „Колкото и добре да говориш, ако приказваш прекалено много, в крайна сметка ще започнеш да говориш глупости.“

    „На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът.”

    „Не дървото изоставя цвета, а цветът напуска дървото.”

    „Ние често пъти минаваме покрай щастието, без да го видим, без да го погледнем… или ако сме го видели и погледнали, то не сме го познали.“

    „Ревността е изкуството да си причиняваш толкова зло, колкото другите не могат да ти направят.“

    „Как щастието и животът на другите предизвиква желание за живот и у тези, които вчера в душевната си самота и в мрачната си стая са желаели бързо да умрат?”

    „Злословието и клеветата не биха имали такава сила, ако глупостта не им проправяше път.”

    „Особено обидно е това, че умът човешки има своите граници, докато човешката глупост е безпределна.”

    AFISH.BG

  • Петък, 04 Май 2018 13:08
    „Който гледа навън, сънува; който гледа навътре, се събужда”

    10 + 1 цитата от Карл Густав Юнг, за когото всички твърдят, че е най-талантливия ученик на Зигмунд Фройд

    „Ако сте талантлив, това не значи, че нещо може да получите. Това означава, че нещо можете да дадете.”

    „Самотата не се състои в отсъствие на хора край теб, а в невъзможността да говориш с тях на любимите си теми или неприемането от тяхна страна на твоите възгледи.”

    „Покажете ми психически здрав човек и аз ще го излекувам.”

    „Ние се връщаме в миналото, към своите родителите и после - напред към своите деца, бъдещето, което никога няма да видим, но за което трябва да се погрижим.”

    „Това, на което се съпротивляваш, остава.”

    Зигмунд Фройд (седнал вляво) и Карл Юнг (седнал вдясно), Виена, 1907

    „Депресията прилича на дама, облечена в черно. Вместо да я гониш, предложи й стол и изслушай това, което иска да ти каже.”

    „Случва се ръцете да се справят със загадка, срещу която умът е безсилен.”

    „Вашият поглед ще се избистри едва тогава, когато успеете да надникнете в душата си.”

    „Аз не съм това, което се случва с мен, аз съм това, което решавам да бъда. 18. Мислим си, че можем напълно да контролираме себе си. Обаче всеки друг може да ни разкаже такива неща за нас, за които си нямаме и представа.”

    „Не спирай този, който си тръгва от теб, иначе няма дойде този, който е тръгнал към теб.”

    AFISH.BG

  • Петък, 04 Май 2018 13:08
    „Източникът на злото е суетата, източникът на доброто е милосърдието”

    10 + 1 цитата от Рене Шатобриан, брилянтния писател и страстния романтик, 170 години след смъртта му

    „Истинското щастие струва малко; скъпо ли е, значи е долнопробно.”

    „Когато хората не вярват в нищо, те са готови да повярват на всичко.”

    „Високите цели не се достигат с низки средства.”

    „Горите предшестват човека, пустините го следват.”

    „Трябва да изразходваме презрението си много икономично, защото нуждаещите се от него са много.”

    „Човек не се учи да умира, като убива други.”

    „Оригинален писател е не този, на когото никой не подражава, а онзи, на когото никой не би успял да подражава.”

    „Ахил съществува само чрез Омир. Махнете изкуството и писането от този свят и ще отнемете цялата му слава.”

    „Човешкото сърце прилича на дърво, чийто сок лекува рани. Той обаче потича тогава, когато самото то е ранено…”

    „Когато свободата изчезне, държавата остава, но родината не.”

    AFISH.BG

Оставете коментар