Събота, 26 Май 2018
Петък, 04 Май 2018 13:08

„Срещнах един мъж, ето, казвам ти го, и той е съвсем различен от теб…”

Откъс от разказа „Плат за мъжки костюм в телесен цвят” на Макс Фриш, швейцарецът, който гради своите литературни произведения като изящни архитектурни шедьоври

„Дали ще се разведем, или пък нещата ще се разрешат по някакъв друг начин — бе казала тя — самата аз още не зная. Единственото, което бих искала сега, е да ме оставиш на мира.

Друго изявление на съпругата му:

„Няма какво да ми връщаш свободата. Та какво означава това? Аз сама ще си взема свободата, щом ми е нужна.“

Най-вече това изречение, изглежда, разяри съпруга до такава степен, че сега в Генуа, посред бял ден, той си говореше сам на висок глас и вече не знаеше накъде всъщност върви. А и това нямаше никакво значение. Попаднал бе някъде сред складове, железопътни линии и варели с катран. Да, имаше дори моменти, когато я ругаеше на висок глас, съпругата си отвъд Алпите, ругаеше я с думи, които му действаха толкова по-благотворно, колкото по-просташки звучаха. Това бяха изрази с такава неприкрита и груба циничност, каквито никога досега не бяха излизали от устата му.

Когато неочаквано го заговориха, той много се смути. Всъщност нямаше и най-малкото желание да се запознава с прелестите на Генуа. Ала никога досега през живота си не се бе усещал тъй беззащитен. Имаше чувството, че по лицето му се чете всичко, каквото в безпорядък минаваше през ума му, и в момента не намираше сили да отпрати застаналия на пътя му лодкар и тъй накрая се предаде за една обиколка на пристанището.

Морето се откри пред очите му като сиво олово с петна от преливащо във всички цветове машинно масло. Ролф седеше на застланата с окъсани възглавници пейка, в напрегната поза като „Мислителят“ на Роден, глух, естествено, и с двете уши за обясненията, включени в цената. От борда на един кораб бликаше гореща кухненска вода. А после преминаха над потънал товарен параход; неговият обрасъл с водорасли стоманен скелет стърчеше застрашително от мръсните дълбини. Отдалеч долитаха удари на чукове за занитване. За Ролф, разбира се, всичко изглеждаше като на филм, цветно и дори с миризма, но все пак филм; всичко протичаше сякаш не в настоящето. От време на време до слуха му достигаше накъсано, раздухвано от вятъра и повтаряно от ехото бучене на корабна сирена, не можеше да разбере откъде идва, пък и защо, тъй като нито един от големите параходи очевидно не се канеше да отплува. Бе горещо. Синкава воняща мъглица виснеше над пристанището. Само някаква омазнена рибарска моторница премина с пукот покрай тях и от това шамандурите се разклатиха, а зеленясалите им вериги зловещо се мярнаха в мрачните дълбини. Тъй продължиха да гребат покрай кейове и докове — всичко тук, все едно от дърво или камък, бе почерняло от сажди и машинно масло. Поне времето минаваше. Тук-там проблясваше коремът на мъртва риба, ветрееше се моряшко бельо, от някоя каюта долиташе пеещ глас, тук бе всичко, което може да предложи една пристанищна обиколка, дори и един сив военен кораб с кожуси на оръдията, планини от въглища с накацали бели чайки по тях, в далечината натрупаният като грамада град върху склона, Генуа, отново почти недействителна…

По-нататък Сибила бе казала:

„Сега не бих искала да ми задаваш други въпроси. Срещнах един мъж, ето, казвам ти го, и той е съвсем различен от теб. Повече сега наистина не мога да ти кажа. Може би действително го обичам, сама още не зная. Сега само те моля да ме оставиш на мира.“

Ролф приключи своята обиколка на пристанището с израз на човек, когото са хлопнали с дъска по главата и заплати, колкото му поиска мошеникът. Сега единственото му желание бе да пие вино, много вино.

© Превод от немски: Венцеслав Константинов, „Сън с флейта”

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 04 Май 2018 13:08
    „Най-голямото щастие в живота е убеждението, че сме обичани”

    10 + 1 цитата от великия писател Виктор Юго, чийто дух свети в Пантеона на безсмъртните

    „Победата над страха ни дава сили.”

    „Този, който отваря училище, затваря затвор.”

    „Да обичаш друг човек е да видиш лицето на Бог.”

    „Изобретяването на книгопечатането е най-великото историческо събитие. В него е зародишът на всички революции.”

    „Лъжата е въплъщение на злото.”

    „На света има само две достойнства, на които можем и трябва да се прекланяме — това са гениалността и искрената доброта.”

    „Майчините ръце са направени от нежност и децата спят спокойно на тях.”

    „Да бъдеш добър не е трудно, трудно е да бъдеш справедлив.”

    Вие съзерцавате звездите по две причини – защото светят и защото са недостижими. Но до вас има едно „много по-нежно сияние и една много по-дълбока тайна – жената.”

    „Мислите са работа на ума, а мечтите са неговото сладострастие.”

    AFISH.BG

  • Петък, 04 Май 2018 13:08
    „Инфаркти, рак, невроза нападат и косят…”

    Три стихотворения от Йосиф Петров, поет с трудна съдба, роден на 14 май 1909-а, който доживя до 95 години и запази човешкото у себе си

  • Петък, 04 Май 2018 13:08
    „Наградите не значат нищо за мен. Моята работа е моята награда.”

    10 + 1 цитата от Катрин Хепбърн, една от най-великите актриси и най-красивите жени, вдъхновила велики мъже и останала неподвластна на времето

    „Актьорството е най-малкият от човешките таланти, и не е най-достойният способ да се прехранваш. В края на краищата Шърли Темпъл можеше да играе едва четиригодишна.”

    „Публиката може да изиграе половината от ролята ви, ако и го позволите.”

    „Да спазваш всички правила, означава да се лишиш от всички удоволствия.”

    „Враговете са отлично стимулиращо средство.”

    „Ако искаш да жертваш възхищението на много мъже заради критичността на един — тогава се омъжи.”

    „Важен е животът. Да се движиш, къщите, семейството. Раждане и болка, и радост, а после — смърт.”

    „Не ме интересува какво пишат за мен, стига да не е истината.”

    „Не всеки има шанса да разбере колко изящно е страданието.”

    „Мечтата на всяка холивудска звезда е да е боготворена от американец, ухажвана от италианец, женена за англичанин, и с таен любовник французин.”

    „Аз направих четиридесет и три картини. Естествено, че съм очарователна във всяка от тях.”

    AFISH.BG

Оставете коментар