Сряда, 15 Август 2018
Неделя, 06 Май 2018 14:15

„Сред този жесток и нерадостен век бъди едновременно воин, и верен приятел, и нежен човек…”

Честитим днешния празник Гергьовден със стихотворенията на трима поети, носещи името на Светеца

НА ТЕБЕ, СИНЕ

Животът е труден, понякога лош.
Живеем в такива години...
Но ти не бъди със живота на нож,
обичай го, вярвай му, сине!
Главата си дръж нависоко,
дори свикни пред теглото да пееш.
и аз ще ти кажа а ти разбери -
по-весело тъй ще живееш
По-сигурно тъй ще вървиш през света
Защото ще видиш навярно
реки без води и гори без листа,
небе равнодушно и черно.
Слепец ще те води по правия друм
и може би тъй ще се случи,
че някой глупак ще те учи на ум,
клеветник на чест ще те учи.
Ти плюй на това и напред отмини.
За нищо не чакай награда.
Труди се без отдих, търси висини
и никога духом не падай!
С народа бъди до последния дъх.
За него мисли, не забравяй
ни долу в калта, ни на светлия връх,
ни в тежки минути, ни в слава .
И утре, когато потрябва на смърт
да идеш, с врага да се биеш -
иди и падни безпощаден и твърд,
тъй както сме падали ние.
Сред този жесток и нерадостен век
бъди едновременно воин,
и верен приятел, и нежен човек .
Тогава ще бъда спокоен.

© Георги Джагаров

ОТРАЖЕНИЕ

Ти си влюбена в него,
понеже приличал на мене...
Не разбирам.
Съвсем не разбирам.
Това е нелепа шега.
Но те виждам, че тичаш
подир моето отражение,
без да мислиш за мене...
И себе си мразя сега.

Своя вчерашен вид
още днес ще сменя непременно.
Ще потърся назаем
лице с променени черти -
ще си пусна брада,
ще раздавам усмивки на дребно.
Ще съм друг.
А живей с онова отражение ти.

Беловата ще скъсам!
Ще зачеркна на кръст оригинала!
На шегата нелепа
ще видиш финала нелеп -
ще минавам край теб
променен и с душа огрубяла...
И ще търся момиче,
което прилича на теб.

© Георги Константинов

НАЧАЛО НА МЕМОАРИ

Седим с Христос във кухнята,
седим сами
над празните си чаши и над часовете си,
а вечерта отвън отчаяно избухна
без предизвестие.
Отсреща беше зоопаркът, а го нямаше по-късно.
Навярно тигърът-красавец го погълна,
тюленът като топка
завъртя света върху носа си
и преобърна го напълно.
И времената се отляха,
цветовете се размиха,
а ние все така седим и дъвчем механично.
Отвън и вътре става все по-тихо,
чешмата само времето отсича.
И после пак, и после пак,
и пак, и още,
макар нощта да се издънва вън зловещо...
Е, безпросветните, снишени нощи
погаждат ми понякога такива срещи.
И просто нямаме какво един на друг да кажем,
и просто нямам за какво да се помоля,
самичък изпълзявах
по надземните етажи
и сам се спуснах след това надолу.
Земята си е същата, за никого не стига,
обърках горната и долната земя тогава,
сганта ревеше там: "Разпни го!"
и ревна след това:
"Пусни Варава!"
Неверник и обезверен сме тук,
от някоя земя прогонени
а тишината между нас трепти, та чак ще звънне.
А някой ден навярно ще напиша спомени
как чакали сме със самия Божи син да съмне.

© Георги Рупчев

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Неделя, 06 Май 2018 14:15
    Къде остана добрият стар текст под черта? Защо за МОН Берлинската стена още не е паднала?

    Тези дни гръмна сензационната иновация – децата ще четат Иван-Вазовия роман „Под игото“ и стиховете на Христо Ботев със специален речник, който ще превежда на учениците архаизмите. Автор е Марин Гинев.

    Наглед помощното средство изглежда безобидно и полезно. Речникът дори щял да е безплатен и достъпен онлайн. Нагледно обаче изглежда нелепо да седнеш и да четеш двама от най-великите автори в българската литература с речник, сякаш си хванал книга на датски и тепърва учиш езика.

    Заинтригувани репортери направиха редица репортажи по националните телевизии, в които питаха видимо подготвени от учители и родители деца какво да говорят, как приемат придобивката. Те не знаели какво значат някои от думите и си ги превеждали според контекста.

    В ерата на Гугъл обаче едва ли кой знае колко младежи ще посегнат към речника, одобрен от МОН. От примерите за свръх сложни думи като „шалвари“ и „бошлаф“ излиза, че или децата са глупави, или разни езиковеди, родители-пуритани и учителки, за които Берлинската стена още не е паднала подценяват за пореден път децата.

    В книгите обикновено има т.нар. „текст под черта“. Сиреч, в края на страницата с по-малък шрифт се обясняват непознатите думи. Ако и това не помага – в Гугъл за по-малко от 3 секунди думата вече е преведена, което отново изглежда доста нелепо – да четеш Вазов и Ботев с търсачка в интернет. Важното е да имаме речник. След някоя и друга година може да спестим на второкласниците таблицата за умножение и да ги научим да смятат с калкулатори.

    Децата живеят в нова ера, която не включва речници, а Гугъл. Ако това са част от реформите на МОН, то министерството живее с поне 15 години назад във времето, когато търсачките не бяха толкова пълни с информация. А на учениците – честито! Ще имат още едно помагало в чантите, които тежат колкото 2 касетки с домати…

    Васил Василев, BIG5

  • Неделя, 06 Май 2018 14:15
    „Не ми пиши! И тъй тревога в мене има — от паметта ми ти до днес не си изтрит…”

    Три стихотворения от френската поетеса Марселин Деборд-Валмор, изящна представителка на романтизма в литературата

    КАКВО НАПРАВИХТЕ?

    Сърцето си отдала бях на вас,
    а имах вашето в замяна:
    сърцата си сменили бяхме с вас,
    щастливи бяхме всеки ден и час!

    Обратно взехте своето сърце,
    за мене нищо не остана —
    обратно взехте своето сърце,
    а мойто е във вашите ръце!

    Със всеки плод, със всеки аромат,
    със звуците, със цветовете,
    със всеки плод, със всеки аромат
    даряваше ви радостният свят.

    Какво направихте с това накрай,
    о повелителю, кажете?
    Какво направихте с това накрай,
    къде е сбъднатият земен рай?

    Като измъчено от скръб дете,
    напуснато от свойта майка,
    като измъчено от скръб дете,
    във чийто поглед ужас се чете,

    така ме изоставихте сега…
    За мене кой ще се завайка?
    Със пълно безучастие сега
    небето гледа моята тъга!

    Ала за всекиго настъпва ден
    да се почувства сам изцяло,
    за разкаяние настъпва ден,
    за порив стар, отново възроден!

    Ще ме потърсите със страстен зов,
    но всичко в тишина замряло
    край вас ще бъде… Страстният ви зов
    напразно ще нашепва за любов.

    Ще дойдете, изпълнен със мечти,
    пред моята врата тогава;
    какъвто бяхте — същият почти
    ще дойдете, изпълнен със мечти.

    И ще ви кажат: „Вечния покой
    намери тя…“ Със вест такава
    ще ви посрещат всички, ала кой
    ще ви оплаква и съчувства, кой?

    МОЯТА СТАЯ

    Живея на тавана,
    небето гледам аз;
    луната си остана
    стопанката у нас.

    Дори да се почука,
    не ме е грижа „кой?“
    Не идва никой тука,
    ако не идва той!

    Приела самотата,
    цветя бродирам все,
    но как без плач душата
    това да понесе?

    Пред мен звезда сияе
    със бляскави лъчи;
    но бурята, и тя е
    пред моите очи;

    Където той седеше,
    днес никой не седи.
    Бе негов столът, беше
    на двама ни преди,

    а пък сега изглежда
    печално примирен,
    без никаква надежда
    останал като мен.

    РАЗДЕЛЕНИТЕ

    Не ми пиши! Скърбя и гасна в изнемога,
    без теб добрите дни са ласки без любов.
    Да чезна все така в очакване, не мога;
    сърцето ми е гроб, не чува ничий зов.
    Не ми пиши!

    Не ми пиши! Смъртта да чакам ми остава.
    Попитай бог дали обичах те безкрай…
    Сега да чуя, че ме любиш, означава
    да слушам райски глас от недостъпен рай.
    Не ми пиши!

    Не ми пиши! И тъй тревога в мене има —
    от паметта ми ти до днес не си изтрит.
    Не ми поднасяй съд с вода недостижима.
    Същински жив портрет във почерка е скрит.
    Не ми пиши!

    Недей, не ми пиши словата две, които
    не смея да чета; на моето сърце
    ги шепне твоят глас и сякаш упорито
    с целувка стигат те до моето сърце…
    Не ми пиши!

    Превод от френски: Пенчо Симов, „Антология на френската поезия”

    AFISH.BG

  • Неделя, 06 Май 2018 14:15
    „Стреляй горе, стреляй към звездите! Нека паднем честни и свободни.“

    Три стихотворения от безсмъртния Никола Йонков Вапцаров, на когото преди 65 години Световният съвет посмъртно присъжда Почетна награда на мира

    ХАЙДУШКА

    Вятър мята листи пожълтели,
    до три лета не сме били в къщи.
    Булките се мислят овдовели —
    гледат Пирин, пръстите си кършат.

    Не додея ли ни път във тъмно,
    скръб за рожби ли не ни повея.
    Да намериш камен да осъмнеш,
    камен-зглаве, търне за постеля.

    — В къщите протекоха стрехите —
    бурен нивите души, войводо.
    „Стреляй горе, стреляй към звездите!
    Нека паднем честни и свободни.“

    ПЕСЕН

    Над горите,
    над Пирина
    вятър вие.
    Ние тръгнахме
    седмина
    да се бием:
    и зад нас
    остана надалече
    и Пирин,
    и звездната му вечер.

    С зверове
    се криехме в шумака
    и така преминахме
    оттатък.
    И познахме
    сякаш по тревите
    на бащите
    кървите измити.

    И познахме
    сякаш по листата
    майките ни
    где лежат в земята.
    И познахме
    по пръста ръждива,
    първата ни обич
    где почива.

    Тръгнахме седмина
    да се бием.
    Само трима
    върнахме се ние.

    ИМАМ СИ РОДИНА

    Имам си родина и над нея
    денем грее синьото небе.
    Вечер светят звездни полюлеи
    и гаси ги сутрин светъл ден.

    Но когато нощем се завръщам
    на стрехите тъмното поел,
    чувствам как до родната ми къща
    дебне враг в ръката с парабел.

    Учеше ме, майко, ти със притчи
    да обичам всички като теб.
    Бих обичал, майко, бих обичал,
    но ми требва свобода и хлеб.

    © Никола Вапцаров, „Моторни песни”

    AFISH.BG

Оставете коментар