Вторник, 16 Октомври 2018
Петък, 11 Май 2018 12:23

Вие знаете не по-зле от мен, че мъж, който се уважава, не трябва да плаче като жените

Откъс от романа „Семейството на Паскуал Дуарте” на испанския писател Камило Хосе Села, носител на Нобелова награда за литература през 1989 г.

Може би няма да ми повярвате, ако ви кажа, че в такива минути ме обзема толкова голяма тъга, толкова голяма мъка, че с чисто сърце мога да ви уверя — кая се, и то не по-малко искрено от светец… Може би няма да ми повярвате, защото сигурно прекалено лоши са сведенията, които имате за мен, и прекалено лошо е мнението, което си съставяте сега за мен, когато четете тези редове, но все пак… Аз ви го казвам може би ей така само за да ви кажа нещо, може би само защото не мога да избия от ума си мисълта, че вие ще разберете, ще повярвате на това, което пиша, и ако не ви се кълна в името на моето спасение, то е само защото колко пари струва една такава клетва… Горчилката, която се надига в гърлото ми, е толкова силна, сякаш сърцето ми произвежда не кръв, а злъчка. Качва се и слиза по гърдите ми, като оставя кисел вкус на небцето; мокря си езика с неговите изпарения, изсушавам вътрешностите си с неговия въздух, тежък и запарен като въздуха в подземие…

Престанах за известно време да пиша; може би изминаха двайсет минути, може би час, а може би и два… По пътеката — колко ясно се вижда тя от моя прозорец! — минаваха няколко души. Вероятно те и не подозираха дори, че аз ги гледам, толкова непринудено се движеха. Двама мъже, една жена и едно дете; изглеждаха доволни така, както си вървяха по пътеката… Мъжете изглеждаха трийсетгодишни, жената малко по-млада от тях, а детето нямаше повече от шест години. Босо, то подскачаше около храстите като козле, а ризата едва-едва покриваше коремчето му… Изтичваше няколко крачки напред, спираше се, мяташе камък по прелитаща птица… Никак не приличаше на братчето ми Марио, но колко много ми напомняше при все това за него!

Жената беше сигурно негова майка; беше мургава като всички жени от нашия край, цялото й тяло излъчваше някаква радост, така че човек се чувствуваше щастлив само като я погледнеше… Тя беше много по-различна от майка ми и въпреки това защо ми напомняше толкова за нея?

Ще ме извините, но не мога да продължа. Много малко ми трябва, за да се разплача… Вие знаете не по-зле от мен, че мъж, който се уважава, не трябва да плаче като жените.

Ще продължа разказа си; той е тъжен, добре зная това, но още по-тъжно ми звучат тези философствувания, които не са привични за моето сърце; тази машинка, която произвежда кръвта, обречена да бъде пролята от някоя кама.

© Превод от испански: Тодор Нейков

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 11 Май 2018 12:23
    Херман Кох: Трябва да спрем да говорим за толерантност

    Най-успешният холандски писател е в София като част от журито на кино-литературния фестивал „Синелибри"

    Херман Кох е сред най-успешните холандски автори. Световното признание идва с романа „Вечерята“ (2009), преведен на 55 езика и само в Европа продаден в над един милион екземпляра. Книгите му са като отрезвяващ шамар за все по-голямата армия от самозабравящи се човеци, напомняйки им, че вървят в грешната посока. На живо, авторът удивлява с умението си да постига не по-малко шокиращ ефект върху събеседника, и то сякаш с езика на улицата и със съвършената простота на общуване, в което няма граници.

    В разговора с Херман Кох, освен за книги, ще стане дума и за толерантността, табутата и автоцензурата, за човешката мотивация, мечтите, спомените и семейството, за лицемерието на вдигнатите завеси, за човека, който трябва да бъде събуден, и дори за бившата холивудска двойка номер 1 – Бранджелина.

    - Не сте за първи път в България, как Ви се струват хората, с които общувате – по-добри, по-спокойни, по-весели, по-умни?

    - Тук съм от няколко часа, затова ми е трудно да направя сравнение. Но това, което харесвам и наистина ми допада, е атмосферата на улицата.

    - Някога страхувал ли сте, че превод може да убие Ваша книга?

    - Всъщност, не. Много лош превод може да увреди книгата, но ако идеята е силна, тя ще оцелее. Много важен е тонът, който има превода на една книга. Затова понякога има много скучни четива, което се дължи именно на превода.

    - Защо хората си налагат табута насила? Защо автоцензурата става все по-силна във времена, за които казваме,че има свобода на словото?

    - Аз не си налагам автоцензура, затова отговорът на този въпрос ми е труден. Понякога хората в Холандия си налагат автоцензура, защото се страхуват да бъдат политически некоректни.

    - Трябва ли да ревизираме разбирането си за толерантност предвид всичко, което се случва около нас и сякаш лошите новини са много повече от добрите?

    - Първата грешка, която хората правят, е че говорят за толерантност. Те казват „Аз съм толерантен“, което означава „Аз толерирам даден тип хора, въпреки че стоя много по-високо от тях“. Това е първото, което ми идва, когато някой заговори за толерантност. Всъщност, тези хора не трябва да толерират никого и нищо, защото всички сме равни, всички сме хора. Разбира се, трябва да има лимит на толерантността, когато някой, който третираш като равен на теб, ти взриви къщата. Тогава трябва да се направи нещо.

    - Какво?...

    - Ако се върнем назад към световната история, ще видим, че тероризмът не е от вчера. Но аз нямам решение за това.

    Спомням си, че когато бях на 18 години, се увличах от някои радикални движения, само за да шокирам родителите си. Не направих стъпката към това да хвърлям бомби или да убия някого, но по онова време бях много отворен към подобна идеология. Не казвам, че е добро, но никога няма да кажа, че не разбирам какво се случва.

    - Казвате, че се интересувате от мотивацията на хората. Каква е Вашата мотивация да минете през различни, макар и близки професии – продуцент, актьор, журналист, сценарист? Знам, че най-добре се чувствате като писател.

    - Имам един единствен мотив – да се преборя с отегчението и скуката. Най-важното за мен е, че когато не пиша, трябва да изляза от това състояние. Честно казано, не съм сред най-работливите хора, не съм работохолик. Просто обичам да пиша сутрин, когато се чувствам най-добре. Моята мотивация е да изкарвам времето си по възможно най-добрия за мен начин.

    Като малък рисувах и това ме правеше щастлив. Сега пиша, и това е нещото, което ме прави щастлив. Писането е доста по-различно и много по-трудно от рисуването, но за мен е ок.

    - Възможно ли е да се върнете пак към рисуването?

    - По-добре да не се залавям с това отново. (Смее се)

    - Синът Ви прочете ли „Вечерята“ и какво е впечатлението му от тази книга? Интересно ми е дали застава зад родителите в този роман или има друго мнение?

    - Все още не я прочел. Той не е много по четенето. След „Вечерята“ чете други мои книги и ги хареса. Но беше чувал толкова много за „Вечерята“, че не пожела да я прочете. Каза, че има чувството, че я познава. Гледа и филмовата версия, която въобще не хареса. Мисля си, че никога няма да прочете тази книга, може би ще се зачете в нея, когато вече ме няма…

    (Във „Вечерята“ две семейни двойки се срещат на вечеря в изискан ресторант. Разговарят за всекидневни неща и старателно отбягват темата, която ги е събрала – 15-годишните синове на двете двойки са извършили убийство. Положението е сложно и заради факта, че бащата на едно от момчетата е очакваният следващ министър-председател на страната.)

    - През 2015 г. казвате, че когато видите колекцията от деца на Анджелина и Брад, винаги си задавате въпроса какво би станало с тази колекция, ако двамата се разделят. Сега вълнува ли Ви този въпрос?

    - Не следя живота им, но чух че всички деца са се върнали при Брад Пит и никое не иска да остане при Анджелина. Очевидно е, че децата са направили своя категоричен избор и това ясно показва кой е откачения в двойката.

    - Какво събитие трябва да се случи в Холандия, за да започнат хората да си пускат завесите на домовете? И това би ли могло да бъде тема на Ваша книга?

    - (Смее се) Има известно лицемерие във вдигнатите завеси, защото хората искат да покажат, че няма какво да крият. В последно време обаче обществото се променя, смесват се много култури, особено сред младите хора, и аз съм изпълнен с оптимизъм за всичко.

    - Определено, имате необичайно отношение към героите си, какво е за Вас човека?

    - Най-хубавото, най-великото и най-забавното е, че хората са различни. И това ме прави винаги любопитен да срещам нови хора. Никога няма да ме чуете да кажа за някого, че принадлежи към един или друг тип характер, или че вече съм срещал подобен на него. Така правят само хората, които са отегчени от себе си. Затова в дефиницията за човека трябва да се казва, че той носи нещо интересно в себе си, а понякога самият човек не го знае, затова трябва да бъде събуден.

    Херман Кох е в София като част от журито на кино-литературния фестивал „Синелибри", който продължава до 24 октомври в София и още шест града - Пловдив, Варна, Велико Търново, Стара Загора, Каварна, Благоевград, Търговище и Габрово.

    Източник:  bTV

  • Петък, 11 Май 2018 12:23
    „Ако не те е срам от себе си от време на време, значи не си честен”

    10 + 1 цитата от нобелиста Уилям Фокнър, който е един от еталоните не само в американската, но и в световната литература

    „Моята идея е, че никой човек не е изцяло лош или изцяло добър. Всеки се опитва да бъде по-добър, отколкото е, и в крайна сметка успява.”

    „Животът не се интересува от добро и зло. Дон Кихот постоянно избира между добро и зло, но в мечтите си. Той е бил луд. Той се пренася в реалността, само когато му се налага да се справя с хора, които не може да определи като добри или зли. Тъй като хората съществуват в този живот, трябва да се посветят на това просто да живеят. Животът е движение, а с движението са свързани амбицията, властта, удоволствието. Човек трябва да черпи от силата на движението. Той е част от нея. Той се изкушава да определя кое е добро и кое е зло, защото моралът и съвестта го изискват от него, с цел той да може да живее със себе си, да се понася. Моралът и съвестта са дарове от Бог, които човека трябва да приема, за да получи правото да мечтае.”

    „Няма нещо такова като „беше” – само „е”. Ако „беше” би съществувало, не би имало скръб и печал.”    

    „Винаги мечтайте и се целете по-високо, отколкото знаете, че можете. Не се задоволявайте само с това да бъдете по-добри от съвременниците или предшествениците си. Опитвайте се да бъдете по-добри от самите себе си.”

    „По мое мнение е срамота, че по света има толкова много работа. Едно от най-тъжните неща на тоя свят е, че единственото, което човек може да върши в продължение на осем часа дневно, ден след ден, е работа. Не можете да ядете по осем часа на ден, нито пък да пиете по осем часа, нито да правите любов по осем часа – всичко, което можете да правите по осем часа, е работа. Което е и причината, поради която човекът прави самия себе си, и всички останали, толкова нещастни.”

    „Всички ние не успяхме да реализираме мечтата си за съвършенство. Така че аз ни оценявам въз основа на нашия блестящ неуспех да извършим невъзможното.”

    „Да разливаш алкохол е като да гориш книги.”

    „Не можеш да имаш свобода, ако не си я заслужиш и не работиш, за да я запазиш.”

    „Няма такова нещо като лошо уиски. Просто някои са по-добри от други. Но човек не трябва да злоупотребява с алкохола преди да навърши 50. След това, би бил глупак, ако не го направи.” 

     

  • Петък, 11 Май 2018 12:23
    „Не е мъдро да нарушаваш правилата преди да си се научил да ги спазваш”

    10 + 1 цитата от Т. С. Елиът, носител на Нобелова награда за литература, присъдена му през 1948 г., виден представител на модернизма:

    „Една пиеса трябва да те кара да се замислиш. Ако гледам пиеса и я разбера отведнъж, разбирам, че не е била особено добра.”

    „Нобеловата награда е билет за погребението на човек. Никой не е направил нещо, след като я е получил.”

    „Странно е как думите могат да бъдат толкова неадекватни. Въпреки това, както астматикът се бори за въздуха, любовникът трябва да се бори за думи.”

    „Нека не бъдем тесногръди, неприятни и негативни.”

    „Всички значими истини са лични истини. След като станат публични, те спират да са истини и стават факти. В най-добрия случай – част от публичния характер, а в най-лошия – клишета.”

    „Телевизията е медиум за забавление, който позволява на хората да гледат една и съща шега по едно и също време и въпреки това да останат самотни.”

    Само тези, които рискуват да стигнат прекалено далеч, могат да узнаят колко далеч някой може да достигне.”

    „Времето-разрушител е времето-пазител.”

    „Поезията не е отключване на емоция, а избягване от емоция. Това не е израз на личността, а бягство от личността. Но само тези, които имат емоции и личност в себе си знаят, какво е да искаш да избягаш от тях.”

    „Мигът на розата и мигът на тисовото дърво са еднакво продължителни.”

    AFISH.BG

Оставете коментар