Вторник, 16 Октомври 2018
Понеделник, 14 Май 2018 13:29

„Инфаркти, рак, невроза нападат и косят…”

Три стихотворения от Йосиф Петров, поет с трудна съдба, роден на 14 май 1909-а, който доживя до 95 години и запази човешкото у себе си

ХАЙДУШКА ПЕСЕН

Горо ле, горо зелена,
майчице моя хайдушка,
имам си китна премяна,
имам си писана пушка!

Старото бащино знаме
как ще се, горо, остави:
мисъл хайдушка ме мами
в твоите китни дъбрави!

Майка ме в клади запира,
либе - низ равните друми,
ала се сърце не спира
с китени китки и думи!

Момково сърце юнашко
майка и либе не жали!
Пусто тегло сиромашко
кръв харамийска запали!…

1876

Дълбоко във народа тътне страшен тътен,
в душите нещо тъмно пее и клокочи,
а някъде далеч във тоя свят безпътен
един бунтовник смел с пръст към изток сочи!

Народът ни в неравната борба повален,
изправя се и клюмнала глава повдига:
с една ръка размахва факела запален,
а с другата разкъсва тежката верига!

Една усмихната зора се зазорява
и багри със злато балкани белоснежни.
В тържествена позлата слънцето изгрява
и бавно позлатява далнини безбрежни.

Небето се разведря над къщурки бедни
и над Родината повява топъл вятър.
Стопяват се със трясък планините ледни
и нова пролет се усмихва над селата.

Шуми полека Дунава - дълбок и мътен,
Марица пее свойта песен неизпета,
а някъде далече тътне страшен тътен
и ехото му глъхне в равните полета.

Събужда се Балкана - исполин грамаден -
и своята хайдушка песен пак запява.
Ей, цял народ за светлина и слънце жаден
великата си жажда бавно утолява!…

S O S

Живеем в страшно време.
Светът за мир е глух.
Ах, кой от нас ще снеме
на Марса злия дух?

Безумна мъст клокочи
в човешките души
и кървав меч се точи
лют спор да разреши!

Чудовища фабрични
боботят ден и нощ.
Сатрапи демонични
натрупват взривна мощ!

По етера се носи
омраза и злина
и парят ни въпроси:
„Кога? Къде? Война?”

Инфаркти, рак, невроза
нападат и косят.
От атомна угроза
обзет е днес светът!

Планетата трепери:
след ядрения взрив
дали ще се намери
един останал жив?

След страшната разруха,
под пламнал небосвод,
ще бъде пустош глуха,
без искрица живот!

Човечество, свести се!
Спри ярост, мъст и злост!
От Марса отречи се!
Върни се при Христос!

© Йосиф Петров

Свързани статии (по етикет)

  • Понеделник, 14 Май 2018 13:29
    "Живея така, както пея, и пея така, както живея…"

    13 цитата и една вечна песен на вечната Едит Пиаф, врабчето на Париж, което пееше не като славей, а като сама любов, която прави за един миг живота розов

    "Не се интересувам от това, което казват хората. Не ми пука за техните закони."

    "Ако един мъж има красиви ръце, наистина красиви, той не може да бъде грозен отвътре. Ръцете не лъжат като лицето."

    "Без любов сме нищо."

    "Аз не пея за всички – аз пея за всеки."

    "Не можеш да се застраховаш срещу любовен пожар."

    "Когато любовта охладнява, нужно е или да се разгори, или да се изхвърли. Това не е такъв продукт, който може да се съхранява на прохладно място."

    "Трябва да напуснеш мъжа, преди той да го направи."

    "През целия си живот не съм се подчинявала."

    Мисля, че трябва да платиш за любовта с горчиви сълзи."

    "Смъртта е началото на нещо."

     „Когато не умирам от любов, когато нямам за кого да умра – ето тогава съм готова да издъхна.”

    „Надявам се същата тази тълпа да ме съпроводи в последния ми път, защото аз не обичам самотата. Ужасната самота, която ни сграбчва в лапите си на сутринта или при настъпването на нощта. Ужасната самота, заради която се питаш дали си заслужава да живееш.“

    AFISH.BG

  • Понеделник, 14 Май 2018 13:29
    „Трябва да дадеш на хората нещо, за което да мечтаят”

    10 цитата + 1 и едно изпълнение на Джими Хендрикс, ненадминатия и до днес виртуоз на електрическата китара, ненапразно наричан „Дългата жица”

    „Ако съм свободен, то е защото винаги работя.”

    „Бил съм имитиран толкова добре, че съм чувал как хората повтарят моите грешки.”

    „Вие трябва да продължавате и да бъдете луди. Лудостта е като да си на небето.”

    „Когато изгорих моята китара, това беше като жертва. Можете да жертвате само нещата, които обичате. А аз обичам моята китара.”

    „Не е необходимо да пеете за любов през цялото време, за да дадете на хората любов. Не трябва да натрапвате тези думи през цялото време.”

    „Свикнал съм да казвам: когато нещата станат твърде тежки, просто ме наречи "хелий" – най-лекият, известен на човека газ.”

    „Музиката е моята религия.”

    „Историята на живота е по-бърза от едно намигване с око; историята на любовта е: зрадвей и довиждане.”

    „Всичко, което мога да направя, е просто да продължавам да правя това, което чувствам.”

    AFISH.BG

  • Понеделник, 14 Май 2018 13:29

Оставете коментар