Понеделник, 21 Май 2018
Сряда, 16 Май 2018 16:33

На 65 той знае как се преодоляват препятствия и как се приемат аплодисменти - с достойнство

Пиърс Броснан е роден на 16 май в Ирландия.

Детството му не е от лесните, майка му е принудена да го остави на грижите на своите родители и да го вижда два пъти годишно. Когато Пиърс е десегодишен, тя се омъжва повторно и взима сина си в новото си семейство в Лондон.

Съдбата се усмихва загадъчно на малкия Броснан – когато за пръв път той отива на кино, филмът е с Шон Конъри в главната роля. Завладян от седмото изкуство, Пиърс разбира, че това е неговият път. Записва се в Лондонския театрален институт, работейки нощем като сервитьор, мияч на чинии и всякакви подобни непривлекателни професии, за да се издържа.

И пак съдбата се намесва.

Той се влюбва от пръв поглед в австралийската актриса Касандра Харис, която е с пет години по-възрастна от него и с един неуспешен брак и две деца зад гърба си. Но за любовта няма възраст и пречките винаги се преодоляват. Двамата се женят, обичат се безумно, ражда се синът им Шон, а след смъртта на първия съпруг на Касандра, Пиърс осиновява децата й Шарлот и Кристофър.

Съдбата не е забравила да поглежда благосклонно към своя любимец. Семейството заминава за Холивуд и Касандра получава ролята на момичето на Бонд в „Само за твоите очи”. Пиърс, който 4 години играе в успешен телевизионен сериал и вече е спечелил обичта на широката зрителска аудитория, помага на жена си в разучаването на ролята, подавайки й репликите на Джеймс Бонд.

Но пълна щастие няма.

Касандра е връхлетяна от съртоносна болест и въпреки всички терапии, умира в ръцете на любимия си съпруг. Това го съкрушава и точно тогава, когато му се струва, че светът се е срутил, от развалините се издига неговата висока звездна кула – мечтаната през целия му живот роля на агента на английската корона му е сервирана и той приема образа на най-чаровния шпионин в света.

Пиърс Броснан с първата си съпруга Касандра Харис и двете им деца

Днес повечето кинозрители не могат да си представят агент 007, освен с обаза на Пиърс Броснан. Иън Флеминг е създал своя герой не просто като персонаж, той е философия и стил на живот на цяло поколение. Шегите на Бонд, предпочитанията му, пародиите му са своеобразна парола на силните иронични мъже, познаващи вкуса и смисъла на живота. Успехът на Бонд-Броснан е ненадминат. Неговият 007 дори става по-популярен от този на Шон Конъри. И четирите ленти от поредицата – „Златното око”, „Винаги ще има утре”, „Един свят не стига” и не умирай днес” надминават всички очаквания за зрителски интерес и касов успех.

А Броснан е на върха на славата си, продължавайки да снима и други филми, които само умножават успеха и популярността му. Съдбата никога не отвръща поглед от любимците си. Изпитанията, на които ги подлага, са само начин да ги закали и да ги направи по-силни, за да вървят по стръмния, но славен път, който им е предопределила.

Пиърс Броснан знае да катери върхове и да се справя с всякакви препятствия. Ние го гледаме и ръкопляскаме. Комплименти!

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 16 Май 2018 16:33
    Чарли Чаплин: Аз не бях ангел, но винаги съм се стремил да бъда човек

    Представяме избрани цитати от най-великия комик в съвременната история

    Сър Чарлз Спенсър Чаплин напуска света на живите на днешния ден, 25 декември, през 1977 година. Казват, че на светли дати си отиват онези, които Господ най-много обича. За Чаплин това със сигурност е така. Публиката също винаги ще изпитва любов към него. Бродягата с мустака и бастуна от филмите му няма да престане да ни удивлява - понякога заради тъгата, друг път заради радостта, която ни носи с чаровната си усмивка.

    Чаплин активно използвал техники от пантомимата и буфонадата, въпреки че от 1920 година в творчеството му започнали да се засягат значително по-голямо количество сериозни социални теми, отколкото били характерни за онзи период в началото на късометражното кино.

    От април 1914 г. се превръща в действащ режисьор и автор на сценариите за повечето си филми, в които и играе. През 1916-а вече е продуцент, а две години по-късно започва да пише и музика. Заедно с Мери Пикфорд, Дъглас Феърбанкс и Дейвид Грифит, Чарлз Чаплин основава киностудиото United Artists през 1919 година.

    Носител е на наградата на Американската филмова академия от 1973 г. и два пъти носител на почетен "Оскар" - през 1929-а и 1972 г. "за безценния принос, че през този век киното се превръща в изкуство".

    Отбелязваме паметта на ненадминатия комик с избрани негови цитати:

    „Огледалото е най-добрият ми приятел, защото когато аз плача, то никога не се смее.“

    „Много е трудно да се държиш естествено, ако умът не е зает с нищо.“

    „Способността да се мисли, подобно на свиренето на цигулка или пиано, изисква ежедневна практика.“

    „Откъде идват идеите? Само от упоритите търсения, граничещи с лудост. За това човек трябва да притежава способността да страда и да не губи ентусиазма си по време на тези дълги периоди.“

    „Заради изкуството мога да се появя на сцената и гол, но да се върна оттам - трябва не само да съм облечен, но и по-чист.“

    „Аз не бях ангел, но винаги съм се стремил да бъда човек.“

    „Мразя слоновете: толкова силни и толкова послушни.“

    „Щастлив е този, чиито дела и слава остават и след него.“

    „За разлика от Фройд, аз не вярвам, че сексът е определящ фактор в комплекса от поведения на човека. Струва ми се, че студът, гладът и позорната бедност много по-дълбоко определят неговата психология.“

    „Твоето голо тяло трябва да принадлежи на този, който се влюби в оголената ти душа.“

    „За да направя комедия са ми нужни само парк, полицай и красиво момиче.“

    „Бебетата и кучетата са най-добрите актьори в киното.“

    „Който никога не е бил дете, никога няма да бъде възрастен.“

    „Няма нищо по-лесно от това да записвам спомените, които са излетели от главата ми.“

    „Едно убийство прави човека престъпник, милиони убийства - герой. Всичко е в мащаба.“

    „Да пишеш за истинската любов, означава да изпиташ най-прекрасното от творческите разочарования: тя не е възможно нито да се опише, нито да се изрази.“

    „Не намирам в бедността нищо привлекателно и поучително. Тя на нищо не ме е научила и само е изкривила представата ми за ценностите в живота.“

    „Нищо не трае вечно в нашия нечестив свят, дори и нашите неприятности.“

    „Знай, че най-големият диамант е слънцето. За щастие то свети за всички.“

    „Една жена е способна да направи милионер всеки мъж-милиардер.“

    „Броят на глупостите, извършени по волята на разума са много повече, отколкото количеството глупости, извършени просто от глупост.“

    „Животът без спорове би бил много скучен. Всичко, което живее, приканва към обсъждане.“

    „Животът е трагедия, когато го погледнеш в близък план, и комедия, когато гледаш към него отдалеч.“

    „Аз вярвам, че могъществото на смеха и сълзите е способно да се превърне в противоотрова на омразата и страха.“

    „Само необичаните мразят.“

    AFISH.BG

  • Сряда, 16 Май 2018 16:33
    „Не получавам работа като актьор, заради външния си вид”

    Днес Алек Болдуин навършва 60 години

    Александър Болдуин е роден на 3 април 1958 г. Той е второ от шест деца, а тримата му братя Стивън Болдуин, Уилям Болдуин и Даниел Болдуин също са актьори. Алек завършва политически науки в университета "George Washington" и има намерение да учи право. Но актьорското майсторство бързо го пленява и той се насочва натам. Мести се в Ню Йорк и учи драма в школата на Лий Страсбърг.

    Кариерата на Болдуин започва от телевизията с участия в няколко сериала в началото на 80-те. През 1986 г. дебютира на Бродуей с "Loot", а за участието си печели Световна театрална награда. През 1987 г. Алек дебютира и в киното с "Forever Lulu", последван от комедията на Тим Бъртън "Бийтълджус" през 1988 г. , "Married to the Mob" с Мишел Пфайфър, "Работещо момиче" на Майк Никълс с Харисън Форд, Сигорни Уивър, Мелани Грифит и "Talk Radio" на Оливър Стоун – всичките в една и съща година.

    През 1990 г. Алек участва в "На лов за Червения октомври" с Шон Конъри. През 1992 г. Болдуин играе редом до Ал Пачино, Ед Харис, Кевин Спейси и др. в "Гленгъри Глен Рос", а две години по-късно е част от екипа на "The Shadow". През 1997 г. си партнира с Антъни Хопкинс и Ел Макферсън в "Острието".

    Междувременно Болдуин продължава с театралните си изяви и през 1998 г. играе Хамлет в Joseph Papp Public Theater в Ню Йорк, а същата година играе с Брус Уилисв "Код "Меркурий". През 1999 г. участва в комедията "Outside Providence". През 2001 г. има роля в "Пърл Харбър", а основно се подвизава в телевизията. Играе в сериали и озвучава анимационни и документални продукции. През 2004 г. Алек Болдуин играе в комедията на Джон Хамбург "Завръщането на Поли", както и в "Авиаторът" на Мартин Скорсезе с Леонардо ди Каприо, Кейт Бланшет, Кейт Бекинсейл, Гуен Стефани, Джуд Лоу и др. През 2006 г. играе в "Добрият пастир" заедно с Робърт де Ниро, Мат Деймън, Анджелина Джоли и др.

    До края на 2010 година Болдуин се снима в няколко комедии, най-новата от които е партньорството с Мерил Стрийп в "Не е лесно". Едни от последните му филми засега са "Hick" (2011), "На Рим с любов" (2012), "Рок завинаги" (2012) и "Син жасмин" (2013).

    Извън киното Алек Болдуин е известен активист на PETA, както и покровител на множество обществени театрални организации. През 2008 г. актьорът издава книгата "A Promise to Ourselves", която описва борбата му за попечителство над дъщеря му. Любопитното е, че докато е женен за Ким Бейсинджър, двамата отглеждат общо единайсет кучета, седем котки и един вълк.

    След почти десегодишния съвместен живот с Ким и нейните маниакално-обсесивни проблеми, Алек намира спокойствие и благоденствие при втората си съпруга Хилария, по-млада от него със 17 години, но достатъчно зряла, за да го дари с любов и четири деца. Нямало пълно щастие ли? О, Алек Болдуин е едно прекрасно опровержение! Дори по външния вид му личи. „Обичам семейството си и никога не съм бил по-щастлив. Сега изживявам най-хубавия период в живота си и го дължа изцяло на съпругата ми“, споделя актьорът в навечерието на своята шейсетгодишнина.

    AFISH.BG

  • Сряда, 16 Май 2018 16:33
    “Само една четвърт от нашия живот е трагедия, а всичко останало е комедия. Можем да се смеем почти на всичко.”

    15 години, откакто ни напусна един от най-великите комици на италианското кино

    Алберто Сорди е роден в Рим в семейство на свирач на туба в операта и на учителка. По този повод след време често ще се шегува, заявявайки: "Обичах училището, но не и учението!" Започва кариерата си като дубльор на гласа на Харди от филмите на класическия комедиен дует Лаурел и Харди още през 1938г. Впоследствие се снима в над 150 продукции, успявайки да се нареди завинаги в "златната четворка" на великите италиански трагикомици заедно с Нино Манфреди, Уго Тоняци и Виторио Гасман.

    В Италия неговата 80-годишнина бе чествана като национален празник, въпреки че няколко години преди това великият актьор се бе оттеглил вече от киното.

    Въпреки че никога не се е женил и по образование е обикновен счетоводител, Сорди ще бъде запомнен и като един от най-оригиналните екранни любовници.

    Но неговата фирмена марка все пак ще си остане онзи специфичен образ на "обикновения италианец", мачкан от живота, но вечно амбициран да надхитри несгодите с умопомрачителните си номера и който бе еднакво понятен и близък както за зрителите в неговата родина, така и за публиката по целия свят. Самият Сорди признава пред журналисти, че се е старал да придаде на типажите си „всички наши недостатъци, мързела, страха" и да покаже „как ние, италианците, вечно гледаме някъде да се намърдаме, някак да се извъртим и това става причина за нещастията ни". 

    Филмовата критика обаче винаги е била убедена, че Сорди иронизира италианците с много любов, и едва ли е виновен за това, че те са си точно такива - мошеници, с провинциални комплекси, хитреци на дребно, чуждопоклонници, хора затънали в дългове, ламтящи за добра службица, почитащи морала, но само когато им е изгодно. Днес повечето изследователи на киното са единодушни, че с по-голямата част от своето огромно творчество Сорди съумя да остави паметник на италианския антигерой. И досега той продължава да бъде символ на комедията по италиански, която не само умееше чудесно да ни развлича, но също така и да ни внушии онезначими идеи за човека и неговото място в обществото.

    AFISH.BG

Оставете коментар