Събота, 26 Май 2018
Петък, 18 Май 2018 11:44

„Досадното на този свят е, че идиотите са уверени в себе си, а умните са изпълнени със съмнения”

9 + 1 цитата от английския философ, математик и общественик Бъртранд Ръсел, който през 1950 г. получава Нобелова награда за литература

„Защо пропагандата има много по-голям успех, когато предизвиква омраза, отколкото когато извиква приятелски чувства?”

„Науката е това, което знаем, а философията — това, което не знаем.”

„Съществуването е или съвместно, или просто няма такова.”

„При демокрацията глупаците имат право да гласуват, а при диктатурата – да управляват.”

„Всяка точна наука се основава на приблизителността.”

„Да живееш без някои от нещата, които искаш е неразривна част от щастието.”

„Демокрацията е метод, с който хората могат да бъдат накарани да правят това, което управляващите искат от тях, оставяйки у тях (хората) впечатление, че това, което правят, е именно онова, което самите те искат.”

„Един от симптомите за предстоящ нервен срив е убедеността че работата ти е изключително важна.”

„За да станеш дълголетник, трябва щателно да подбереш предците си.”

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 18 Май 2018 11:44
    „Най-голямото щастие в живота е убеждението, че сме обичани”

    10 + 1 цитата от великия писател Виктор Юго, чийто дух свети в Пантеона на безсмъртните

    „Победата над страха ни дава сили.”

    „Този, който отваря училище, затваря затвор.”

    „Да обичаш друг човек е да видиш лицето на Бог.”

    „Изобретяването на книгопечатането е най-великото историческо събитие. В него е зародишът на всички революции.”

    „Лъжата е въплъщение на злото.”

    „На света има само две достойнства, на които можем и трябва да се прекланяме — това са гениалността и искрената доброта.”

    „Майчините ръце са направени от нежност и децата спят спокойно на тях.”

    „Да бъдеш добър не е трудно, трудно е да бъдеш справедлив.”

    Вие съзерцавате звездите по две причини – защото светят и защото са недостижими. Но до вас има едно „много по-нежно сияние и една много по-дълбока тайна – жената.”

    „Мислите са работа на ума, а мечтите са неговото сладострастие.”

    AFISH.BG

  • Петък, 18 Май 2018 11:44
    „Утре вечер ще ти разкажа играта…”

    Откъс от романа „Нерви” на Кирил Топалов в деня на неговата 75-годишнина

  • Петък, 18 Май 2018 11:44
    „То целият свят е болен, синко. Едни от това, Други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш, тялото желязно, а душата - гнила.”

    Днес Православната църква отбелязва Възнесение Господне, по-известно в народната традиция като Спасовден. Какъв по-добър повод да си припомним разказа на Елин Пелин „Спасова могила”. Предлагаме ви откъс от произведението, което е написал Синът на Шоплука: 

    Пък хора, хора! От всички страни, по всички пътеки идат хора един през друг, настигат се, заминават се, все към оная висока, стръмна и островърха могила, Спасова могила. Вижда се кичестият стар дъб на върха и малкото бяло параклисче до него. По голата зелена стръмнина плъзнал свят като мравуняк. Дядо Захари гледа и се чуди. Отде се взе тоя народ, това чудо! С кола, с коне, пеши, отблизо и отдалеч, отвсякъде идат хора и бързат нататък. Между тях какви не, какви не! Бедняци, дрипави, с оголени меса. Богати, пременени празнично. Всички носят по един недъг и по една надежда за изцеление. Някои с пречупени кръстове се влачат като змии, други на кокили, трети с мръсни рани по тялото. Слепи, сакати…
    — Дядо, къде отива тоя народ? — пита болният Монка.
    — Всички там отиват, чедо.
    — Всички болни ли са, дядо?
    — То целият свят е болен, синко. Едни от това, Други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш, тялото желязно, а душата — гнила.
    От върха се понесе тихо черковният глас на дървеното клепало и се разля като благословия по цялата зелена околност.
    Дядо Захари седна уморено край пътя и въздъхна:
    — Прекръсти се, чедо!
    Монката откопчи ръце от шията на дяда си, па и двамата дълго се кръстиха, седнали в зеления бурен край пътя.
    — Дядо, искам да походя.
    — Слабичко си, момченцето ми, ще се умориш.
    — Искам да походя, бе дядо — настоя плачливо Монката.
    Дядо Захари го повдигна грижливо и като го улови за ръка, тръгнаха пак. Монката, десетгодишно момче, болнаво и хилаво сираче, тръгна край дяда си като сянка. По бледото му сухо лице се прозираха големи сини жили, краката му се преплитаха от слабост, ръцете му висяха като клечки. Големите му сини очи, някак страшно отворени, се въртяха навред и с едно умилено учудване следяха ту птичките, които мълчаливи прехвръкваха към гнездата си, ту гривите гълъби, които чезнеха във вечерното сияние към тъмната кория на запад, ту златните мушички, които жеркаха като водни капки във въздуха.
    Дядо Захари вървеше съвсем полека, за да не умори малкия, но като видя, че слънцето вече заседна и хората по пътя намаляха, той отново го качи на гръб и тръгна по-бързо.
    По върха на могилката се мяркаха човешки сенки безцелно, като заблудени.
    — Хората си търсят вече място, закъсняхме, сине — рече старецът.
    — Дядо господ рано ли ще слезне там, дядо? — пита Монката.
    — Къде ти рано! Той ще чака да дойдат всички, които са тръгнали. Зер има и отдалече, има сакати, слепи, има такива, дето не знаят пътя, може да се заблуди някой… Като се приберат всички и като заспят всички, дядо господ ще повика едно ангелче да му носи патерицата и ще му каже — хайде! Ще се спуснат мълчаливо там отгоре, измежду звездите, и полека-лека ще слязат долу. Ще мине дядо господ между тоя народ, дето е тук, тихо, никой да го не чуе, никой да го не види, и ще каже изцеление на всички. После полека-лека, както си е дошъл, ще се вдигне и ще си отиде на небето. Също както някога се е възнесъл на планината, те на тоя същия, утрешния ден — Спасовден.
    — Болните ще оздравеят ли, дядо?
    — Всички — всички! — отговори с дълбока увереност дядо Захари. — Може сега, може след година, след пет, след десет. Който вярва, ще се спаси.

    © Елин Пелин, 1905 г.

Оставете коментар