Сряда, 24 Октомври 2018
Събота, 20 Август 2016 13:58

Белите нощи на Андрей Кончаловски

Днес по-големият брат на Никита Михалков навършва 79

Андрей Сергеевич Михалков–Кончаловски е руско­-американски филмов режисьор, продуцент и сценарист. Ражда се на 20 август през 1937 година в Москва. Първоначално кариерата му е насочена към музиката – учи десет години в Московската консерватория, докато през 1960-а не се среща с Андрей Тарковски. Тогава заедно написват сценария на филма "Андрей Рубльов".

Дебютният му пълнометражен филм е "Първият учител" от 1965 г. Освен в пределите на Съветския съюз, лентата е показана и на фестивали извън СССР. Вторият филм, който режисира по същото време, е "Историята на Ася Клячина".

От Холивуд най-популярни са продукциите му "Любовниците на Мария", "Влакът беглец" и "Танго и Кеш" с участието на Силвестър Сталоун и Кърт Ръсел.

През 90-­те Андрей Кончаловски се връща в Русия, но продължава да прави исторически филми за американски телевизии, като преработката на "Одисей" (1997) и всепризнатия римейк на "Лъвът преззимата" (2003).

Филмът "Лешникотрошачката" в 3D вариант се появява на големия екран през 2009 г. Въпреки ниските оценки на критиката, той се радва на популярност по целия свят.

През 2014 година Кончаловски оттегли филма си "Белите нощи на Алексей Тряпицин" от руския оскаров комитет, определящ кой руски филм да се състезава за наградата "Оскар" 2015-а. В писмо до председателя на комитета Владимир Меншов режисьорът пише: "Причините за това са две - лична и обществена. В последните години достатъчно остро критикувах холивудизацията на руския пазар и пагубното влияние на американското комерсиално кино за формиране на вкусовете и пристрастията на нашите зрители...В този смисъл е нелепо да се състезавам за холивудска награда. Наградата "Оскар" е извънредно надценена от определена част от кинематографистите. Създава се впечатление за световно признание и се представя като свидетелство за безспорните качества на кинопроизведението, което, естествено, не е факт. Самата формулировка "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм" би трябвало да предизвиква смях в кинематографистите от цял свят. По същество това е сегрегация на световния кинематограф от англоезичния свят (САЩ, Великобритания, Австралия и Нова Зеландия), което според мен е вече остарялата идея на Запада за културната му доминация."

Кончаловски е женен 5 пъти. От втората си жена има един син – Игор, а от третата има дъщеря ­ Александра. Четвъртата му съпруга му ражда две дъщери – Наталиа и Елена, а петата (актрисата Юлия Висоцка, с която имат 36 години разлика), още две деца – Мария и Пьотр.

Ето какво споделя режисьорът в биографичната си книга „Долни истини – седем години по-късно“:

„От двайсет до трийсет – това е точното време, за което природата те е създала. Ние сме млади мъжкари, в чиято кръв играе тестостерон, мускулите са железни, главите ни ­ пълни с идеи. Ние сме пияни от хормони. Това създава особено възприятие за живота. Ти трябва да докажеш на природата, че си ѝ нужен. Между 20­те и 30­те ти си длъжен да направиш всичко, което трябва – да създадеш деца, да сътвориш шедьоври. Годините трупат съмнения.“

„Ако се замислим сериозно, движещите сили на човека са страхът от смъртта и честолюбието. Но честолюбието също е израз на страха – иска ти се да бъдеш известен, да ти обръщат внимание, да не мислят лошо за теб, да си на висота в очите на другите. Ужасно е да не си на висота.“

„Има въпроси, за които не съществуват отговори. Самоопрощението е убежището на егоиста.“

„Аз не бях разглезено дете, каквито нерядко са децата на елитарните родители. Разбира се, имаше и пай, и разни други благини, съответстващи на положението на баща ми. Аз учех музика, а с нея е нужно да се занимаваш всеки ден. Ненавиждах тези занимания и се чудех, как да се скатая от тая повинност. Майка ми ме заставяше буквално насила. После сам се увлякох по музиката.“

„Любовта означава загуба на самоконтрол. Но аз обичам да се владея. Влюбиш ли се – вече не принадлежиш на себе си. Не бих казал, че у мен е имало такава немислима тяга да обичам. Влюбеността е пеперудата на нашето въображение.“

„Жените постоянно са присъствали в моя живот, били са ръководители и организатори на всички мои победи. В това число и победите над тях самите. Жената е тази, която позволява да бъде завоювана, но завоевател е длъжен да бъде мъжът.“

„Какво жените харесват в мъжете? Богатството, то прави властта. Властта, тя дава богатство. Харесват ума. Всички казват, че харесват верността. Надали. За жените, верността не е така важна.“

„Трудно е да откраднеш нещо от гениален творец. Можеш да си присвоиш мизансцен, някои детайли и външни атрибути, но откраднатото веднага ще проличи. И става ясно, от кого си го откраднал. Светоусещането обаче е невъзможно да се открадне.“

„Водката никога не стига, колкото и да си купил.“

„Грижа се за здравето си, за да доживея до щастието.“

„Китайците имат една мъдра пословица: „Трябва да умреш млад и по възможност това да стане колкото може по­късно."

"Отношенията на мъжа и жената са игра, не е задължително да са любов. Някой от умните е казал, че животът е опера, но в живота малко повече боли.“

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Събота, 20 Август 2016 13:58
    Културата като проектантска организация

    Никога не съм работил по проекти. И никога не бих паднал толкова ниско. Проектът е нещо, което трябва да се свърши, а моите книги са завършени. Те са факти - за жалост на десетки и стотици "проектанти" в България, които си остават в сферата на проекта.

    В сферата на желанието да напишат книга. Дори когато я държат като книжно тяло, те не са убедени, че са създали нещо и говорят за това нещо като за проект. Не зная откъде се появи тази паразитна дума в езика ни, но тя е обсебила цялото ни изкуство. Художникът е нарисувал картината, но я смята за проект. За бъдеще неосъществимо време. Защото нали това е проектът. Проектът е БЪДЕЩЕ НЕОСЪЩЕСТВИМО ВРЕМЕ. Музикантът свири парчето, публиката ръкопляска, вълнува се, но той твърди, че това е проект.

    Господи, представям си, ако реализира проекта си, трябва вече да го честват като мъртвец. Като Бах или Моцарт взети заедно. Изкуството се създава, то не се проектира. По много причини - проектът следва някаква линия. При следване на проектираната сюжетна линия ти нямаш право на изненади. На емоционалност. Героите в текста са даденост и не могат да мръднат встрани от своите проекции. На могат да изненадат своя Толстой и да се хвърлят като Ана Каренина под влака, не могат да допълнят един тон в музикалното произведение, защото е извън проекта, не могат да сменят перспективата. Защото, ако я сменят тази перспектива може да се роди Ел Греко, нали... А целта е не да се роди Ел Греко или Толстой, да се роди Шонберг или Бетховен, защото всяко мърдане встрани, всяка грешка прави изкуство, говори за емоционалност. А в проектите няма емоционалност, в проектите има намерения... Ами, толкоз...

    Христо Стоянов, фейсбук

  • Събота, 20 Август 2016 13:58
    Вежди Рашидов гневен на БСП: Защо да ми намалявате заплатата? Помогнах на Велко Кънев и на Гого от "Тоника"

    ГЕРБ се противопостави на БСП заради желаното от тях намаляване на парите на народните представители. Вежди Рашидов излезе на трибуната. "Когато Велко Кънев умираше, аз дадох от заплатата си, за да му помогна! Когато Гого от "Тоника" умираше, аз помогнах със заплатата си! Вие къде бяхте тогава?! Хванете със заплатите си и започнете да помагате на бедните българи. Спрете да унижавате депутатите", каза Рашидов. "По-корем ли искате да лазим. Като искаме да се изравним и да сме равни, приберете си децата от чужбина и ги доведете тук. Започва да ме е срам и да се замислям за куп неща. Не само ще ни мразят, вие всеки ден подривате устоите на българската държава в лицето на българския парламент. Преди да стана министър, като честен човек ви изкарах доходите си. Мълчете, да не изкарам списъка, дето сте ходили при Цветан Василев", сопна се Рашидов след опити да бъде прекъснат от опозицията, а после продължи: "Платил съм данъци, всяка стотинка ми е кристално чиста. Колко човека от вас казаха дали си плащат данъците върху гарантиран блог? Колко от вас присъстваха при Цветан Василев за преференциални лихви? Вие сега ли ми говорите? Събирайте пари и помагайте на по-бедните. Не може социализмът да се върне", завърши Рашидов. "Ако вие е нещо в повече - помагайте на събратята си. Като бях министър всички български творци получаваха по 200 лева пенсия. Те мизерстваха. С министър Младонов направихме тези пожизнени награди, за да не ги унижаваме пред българския нарпд. Вие защо не го направихте толкова години от 90-та насам, а аз го направих? Толкова пъти бяхте на власт? Да го бяхте сторили. Мен вече ме е срам, че съм депутат. Това ли заслужих след това, което направих? Да ядем жабители? Смятам, че хубаво е да се прекрати този срамен дебат. На избори отивайте с достойнство. Четири парламента вече съм депутат", каза той.

  • Събота, 20 Август 2016 13:58
    Вежди Рашидов се ядоса на медиите: Каните джендъри и маймуни, за да ме плюят, спирам да давам интервюта! Политиката е свинщина, от която няма измиване

    Честит празник! Днес е Денят на труда и ще отида да работя в ателието си, където се чувствам най-добре. Ограничил съм се и не давам интервюта, а скоро може и да спра съвсем да отговарям, защото медиите трябва да възпитават, а политиката е голяма свинщина. Разбрах го след 10-12 години в нея. От тази кир, която ти се лепи, няма душ, който да те измие.

Оставете коментар