Сряда, 24 Октомври 2018
Вторник, 22 Май 2018 12:29

„Най-голямото щастие в живота е убеждението, че сме обичани”

10 + 1 цитата от великия писател Виктор Юго, чийто дух свети в Пантеона на безсмъртните

„Победата над страха ни дава сили.”

„Този, който отваря училище, затваря затвор.”

„Да обичаш друг човек е да видиш лицето на Бог.”

„Изобретяването на книгопечатането е най-великото историческо събитие. В него е зародишът на всички революции.”

„Лъжата е въплъщение на злото.”

„На света има само две достойнства, на които можем и трябва да се прекланяме — това са гениалността и искрената доброта.”

„Майчините ръце са направени от нежност и децата спят спокойно на тях.”

„Да бъдеш добър не е трудно, трудно е да бъдеш справедлив.”

Вие съзерцавате звездите по две причини – защото светят и защото са недостижими. Но до вас има едно „много по-нежно сияние и една много по-дълбока тайна – жената.”

„Мислите са работа на ума, а мечтите са неговото сладострастие.”

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 22 Май 2018 12:29
    „Джунглата е тъмна, но пълна с диаманти…”

    Гениалният драматург Артър Милър, чиито пиеси ще са винаги в репертоарите на всички театри по света, в 10 откровени цитата за себе си и за нещата от живота:

    „Задачата на истинския интелектуалец се крие в анализ на илюзиите, за да открие техните причини.”

    „Може ли някой да си спомни любовта? Това е като да се опитвате да съберете мириса на розите в една изба. Вие можете да видите розата, но не и аромата й.”

    „Не се поддавайте на мислите, че това, което не носи печалба, няма никаква стойност.”

    „По-лесно можете да върнете един милион долара, които сте откраднали, отколкото една дума, която сте изтървали.”

    „Аз съм фаталист. … И предполагам, че по принцип съм отхвърлен. Или моята работа, или чрез моята работа аз самият. А ако е приета, това е чудо… или резултат на недоразумение.”

    „Виждах ясно само когато виждах с любов.”

    „Театърът е толкова безкрайно очарователен, защото е толкова неочакван. И толкова много приличащ на живота.”

    „Успехът, вместо да даде свобода на избор, се превръща в начин на живот. Няма нито една страна, в която да съм бил, където хората, когато влезете в стаята и седнете с тях да не ви питат: "А сега какво правите?"

    „Ябълката не може да се върне вече на Дървото на познанието – веднъж щом сме прогледнали, ние сме обречени и изправени пред предизвикателството да търсим силата да виждаме повече, а не по-малко.”

    „Джунглата е тъмна, но пълна с диаманти…”

    afish.bg

  • Вторник, 22 Май 2018 12:29
    „Всяко правителство, което управлява без съгласието на управляваните, по дефиниция представлява робство“

    10 + 1 цитата от брилянтния сатирик и ненадминат разказвач Джонатан Суифт, който на 19 октомври 1745 г. се отправя на поредното си пътешествие в света на Гъливер, човечеството тук продължава да живее между великаните и лилипутите

    „Малцина живеят в днешният ден. Повечето се канят да живеят по-късно.”

    „Не знаем какво правят в рая, но затова със сигурност знаем какво не правят: там не се женят и не се омъжват”.

    „Да се поддаваш на гнева е все едно да отмъщаваш на себе си за чуждата вина.”

     „Нищо не е толкова ярък пример за лоши маниери от ласкателството. Ако ласкаете цялата компания, не доставяте удоволствие на никого; ако ласкаете само един или двама, обиждате останалите.”

    „Бедните народи са гладни, а богатите нации са горди; но гордостта и гладът винаги ще бъдат във вражда.“

    „Кръчмата е място, където лудостта се продава в бутилки.“

     „Сатирата е вид огледало, където наблюдателите виждат всяко лице, освен тяхното собствено.“

    „Умният човек би трябвало да има пари в главата си, но не и в сърцето си.“

    „Хората са съгласни да предизвикват смях с остроумието си, но не и с глупостта си.“

    „Блажен е, който не очаква нищо – няма да бъде разочарован.“

    AFISH.BG

  • Вторник, 22 Май 2018 12:29
    Херман Кох: Трябва да спрем да говорим за толерантност

    Най-успешният холандски писател е в София като част от журито на кино-литературния фестивал „Синелибри"

    Херман Кох е сред най-успешните холандски автори. Световното признание идва с романа „Вечерята“ (2009), преведен на 55 езика и само в Европа продаден в над един милион екземпляра. Книгите му са като отрезвяващ шамар за все по-голямата армия от самозабравящи се човеци, напомняйки им, че вървят в грешната посока. На живо, авторът удивлява с умението си да постига не по-малко шокиращ ефект върху събеседника, и то сякаш с езика на улицата и със съвършената простота на общуване, в което няма граници.

    В разговора с Херман Кох, освен за книги, ще стане дума и за толерантността, табутата и автоцензурата, за човешката мотивация, мечтите, спомените и семейството, за лицемерието на вдигнатите завеси, за човека, който трябва да бъде събуден, и дори за бившата холивудска двойка номер 1 – Бранджелина.

    - Не сте за първи път в България, как Ви се струват хората, с които общувате – по-добри, по-спокойни, по-весели, по-умни?

    - Тук съм от няколко часа, затова ми е трудно да направя сравнение. Но това, което харесвам и наистина ми допада, е атмосферата на улицата.

    - Някога страхувал ли сте, че превод може да убие Ваша книга?

    - Всъщност, не. Много лош превод може да увреди книгата, но ако идеята е силна, тя ще оцелее. Много важен е тонът, който има превода на една книга. Затова понякога има много скучни четива, което се дължи именно на превода.

    - Защо хората си налагат табута насила? Защо автоцензурата става все по-силна във времена, за които казваме,че има свобода на словото?

    - Аз не си налагам автоцензура, затова отговорът на този въпрос ми е труден. Понякога хората в Холандия си налагат автоцензура, защото се страхуват да бъдат политически некоректни.

    - Трябва ли да ревизираме разбирането си за толерантност предвид всичко, което се случва около нас и сякаш лошите новини са много повече от добрите?

    - Първата грешка, която хората правят, е че говорят за толерантност. Те казват „Аз съм толерантен“, което означава „Аз толерирам даден тип хора, въпреки че стоя много по-високо от тях“. Това е първото, което ми идва, когато някой заговори за толерантност. Всъщност, тези хора не трябва да толерират никого и нищо, защото всички сме равни, всички сме хора. Разбира се, трябва да има лимит на толерантността, когато някой, който третираш като равен на теб, ти взриви къщата. Тогава трябва да се направи нещо.

    - Какво?...

    - Ако се върнем назад към световната история, ще видим, че тероризмът не е от вчера. Но аз нямам решение за това.

    Спомням си, че когато бях на 18 години, се увличах от някои радикални движения, само за да шокирам родителите си. Не направих стъпката към това да хвърлям бомби или да убия някого, но по онова време бях много отворен към подобна идеология. Не казвам, че е добро, но никога няма да кажа, че не разбирам какво се случва.

    - Казвате, че се интересувате от мотивацията на хората. Каква е Вашата мотивация да минете през различни, макар и близки професии – продуцент, актьор, журналист, сценарист? Знам, че най-добре се чувствате като писател.

    - Имам един единствен мотив – да се преборя с отегчението и скуката. Най-важното за мен е, че когато не пиша, трябва да изляза от това състояние. Честно казано, не съм сред най-работливите хора, не съм работохолик. Просто обичам да пиша сутрин, когато се чувствам най-добре. Моята мотивация е да изкарвам времето си по възможно най-добрия за мен начин.

    Като малък рисувах и това ме правеше щастлив. Сега пиша, и това е нещото, което ме прави щастлив. Писането е доста по-различно и много по-трудно от рисуването, но за мен е ок.

    - Възможно ли е да се върнете пак към рисуването?

    - По-добре да не се залавям с това отново. (Смее се)

    - Синът Ви прочете ли „Вечерята“ и какво е впечатлението му от тази книга? Интересно ми е дали застава зад родителите в този роман или има друго мнение?

    - Все още не я прочел. Той не е много по четенето. След „Вечерята“ чете други мои книги и ги хареса. Но беше чувал толкова много за „Вечерята“, че не пожела да я прочете. Каза, че има чувството, че я познава. Гледа и филмовата версия, която въобще не хареса. Мисля си, че никога няма да прочете тази книга, може би ще се зачете в нея, когато вече ме няма…

    (Във „Вечерята“ две семейни двойки се срещат на вечеря в изискан ресторант. Разговарят за всекидневни неща и старателно отбягват темата, която ги е събрала – 15-годишните синове на двете двойки са извършили убийство. Положението е сложно и заради факта, че бащата на едно от момчетата е очакваният следващ министър-председател на страната.)

    - През 2015 г. казвате, че когато видите колекцията от деца на Анджелина и Брад, винаги си задавате въпроса какво би станало с тази колекция, ако двамата се разделят. Сега вълнува ли Ви този въпрос?

    - Не следя живота им, но чух че всички деца са се върнали при Брад Пит и никое не иска да остане при Анджелина. Очевидно е, че децата са направили своя категоричен избор и това ясно показва кой е откачения в двойката.

    - Какво събитие трябва да се случи в Холандия, за да започнат хората да си пускат завесите на домовете? И това би ли могло да бъде тема на Ваша книга?

    - (Смее се) Има известно лицемерие във вдигнатите завеси, защото хората искат да покажат, че няма какво да крият. В последно време обаче обществото се променя, смесват се много култури, особено сред младите хора, и аз съм изпълнен с оптимизъм за всичко.

    - Определено, имате необичайно отношение към героите си, какво е за Вас човека?

    - Най-хубавото, най-великото и най-забавното е, че хората са различни. И това ме прави винаги любопитен да срещам нови хора. Никога няма да ме чуете да кажа за някого, че принадлежи към един или друг тип характер, или че вече съм срещал подобен на него. Така правят само хората, които са отегчени от себе си. Затова в дефиницията за човека трябва да се казва, че той носи нещо интересно в себе си, а понякога самият човек не го знае, затова трябва да бъде събуден.

    Херман Кох е в София като част от журито на кино-литературния фестивал „Синелибри", който продължава до 24 октомври в София и още шест града - Пловдив, Варна, Велико Търново, Стара Загора, Каварна, Благоевград, Търговище и Габрово.

    Източник:  bTV

Оставете коментар