Събота, 23 Юни 2018
Вторник, 22 Май 2018 12:29

„Най-голямото щастие в живота е убеждението, че сме обичани”

10 + 1 цитата от великия писател Виктор Юго, чийто дух свети в Пантеона на безсмъртните

„Победата над страха ни дава сили.”

„Този, който отваря училище, затваря затвор.”

„Да обичаш друг човек е да видиш лицето на Бог.”

„Изобретяването на книгопечатането е най-великото историческо събитие. В него е зародишът на всички революции.”

„Лъжата е въплъщение на злото.”

„На света има само две достойнства, на които можем и трябва да се прекланяме — това са гениалността и искрената доброта.”

„Майчините ръце са направени от нежност и децата спят спокойно на тях.”

„Да бъдеш добър не е трудно, трудно е да бъдеш справедлив.”

Вие съзерцавате звездите по две причини – защото светят и защото са недостижими. Но до вас има едно „много по-нежно сияние и една много по-дълбока тайна – жената.”

„Мислите са работа на ума, а мечтите са неговото сладострастие.”

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 22 Май 2018 12:29
    „Мъжете и жените са като две ноти, без които струните на човешката душа не дават правилния и пълен акорд”

    Основателят на движението „Млада Италия”, сподвижникът на Гарибалди Джузепе Мацини в цитати, чиято житейска философия действа и днес

    „Няма и не може да има никакъв компромис между доброто и злото, истината и лъжата, прогреса и регреса.”

    „Обичайте и уважавайте жената; търсете в нея не само утешение, но и сили за вдъхновение и за удвоение на вашите нравствени и умствени способности.”

    „Отсъствието на великодушие у победителя намалява наполовина значението и ползите от неговата победа.”

    „Всяка нация е в действителност държава; но у всяка нация има само една държава.”

    „Възпитанието означава да се развиват способностите на детето, а не да се създават нови способности, каквито то няма.”

    „Да направиш грешка - това означава да претърпиш провал, достоен за съжаление, но да знаеш истината и да не я следваш - това е вече престъпление.”

    „Да се доказва Бог е кощунства, да се отрича - безумие.”

    „Приятелството е една от най-големите радости на живота; а една от най-големите радости от него е да имаш някого, комуто можеш да повериш тайна.”

    „Животът има смисъл само като дълг или задача.”

    AFISH.BG

  • Вторник, 22 Май 2018 12:29
    „Погледни ме хубаво, аз съм човекът, с когото каза, че ще живееш…”

    Откъс от романа „Слепота” на Нобеловия лауреат за 1998 г. Жозе Сарамаго, който ни напомня, че слепите очи понякога са по-зрящи от виждащите и че слепотата е по-страшна, когато идва отвътре

    Всеобщата радост се замени от нервност, Ами сега какво ще правим, беше попитало момичето с тъмните очила, аз няма да успея да заспя след случилото се, Никой няма да успее, смятам, че трябва да продължим да седим тук, каза възрастният с черната превръзка, прекъсна се, сякаш все още се колебаеше, но после завърши, И да чакаме. Зачакаха. Трите пламъчета на лампата осветяваха кръга от лица. В началото си говориха оживено, искаха да разберат как точно се беше случило, дали промяната се е проявила само в очите, или е усетил нещо и в мозъка, после малко по малко думите замряха, в даден момент първият ослепял се сети да каже на жена си, че на другия ден ще се приберат в дома си, Но аз все още съм сляпа, отвърна тя, Няма значение, аз ще те водя, само който се намираше там и следователно чу със собствените си уши, можеше да разбере как в толкова прости думи можеха да се съчетаят толкова различни чувства, като това да закриляш, да проявяваш гордост и властност. Вторият, който възвърна зрението си, късно през нощта, когато олиото в лампата вече свършваше и едвам мъждукаше, беше момичето с тъмните очила. През цялото време беше стояла с отворени очи, сякаш зрението трябваше да влезе през тях, а не да се възстанови отвътре, внезапно каза, Струва ми се, че виждам, беше по-добре да е благоразумна, не всички случаи са едни и същи, дори обикновено се казва, че няма слепота, а слепи, макар че опитът на времето ни доказа, че няма слепи, а слепота.

    Тук вече са трима зрящите, ако се появи още един, ще станат мнозинство, но дори и радостта от връщането на зрението да не беше споходила останалите, животът за тях щеше да стане по-лесен, а не агонията, която беше до днес, вижте само състоянието, до което стигна онази жена, като скъсана струна, като пружина, която вече не издържа на напрежението, на което постоянно е била подлагана. Може би затова тъкмо нея прегърна първо момичето с тъмните очила, тогава кучето, облизало сълзите, не знаеше на коя първо да се притече, тъй като и двете плачеха. Втората прегръдка беше за възрастния с черната превръзка, сега ще узнаем в действителност колко струват думите, толкова ни трогна онзи диалог от по-предишния ден, от който се роди хубавата уговорка, че тези двамата ще заживеят заедно, ала сега ситуацията се промени, момичето с тъмните очила има пред себе си стар човек, когото вече може да види, край на емоционалните идеализации, на измамната хармония на пустинния остров, бръчките са си бръчки, плешивостта си е плешивост, няма разлика между една черна превръзка и едно сляпо око, това й казва той, но с други думи, Погледни ме хубаво, аз съм човекът, с когото каза, че ще живееш, а тя отвърна, Добре те познавам, ти си човекът, с когото живея, в крайна сметка има думи, които струват повече, отколкото са искали да изглеждат, а тази прегръдка струва колкото тях. Третият, който си възвърна зрението, когато утрото започваше да просветва, беше лекарят, сега вече нямаше място за съмнение, да си върнат зрението и останалите беше въпрос на време. С

    лед като минаха естествените и предвидими изблици, за които предварително дадохме достатъчно информация и сега не виждаме необходимост да повтаряме, макар и да става дума за главните герои в този истинен разказ, лекарят отправи въпроса, който чакаше, Какво ли става навън, отговорът дойде от самата сграда, където се намираха, от долния етаж някой излезе на площадката с викове, Виждам, виждам, ако така вървят нещата, слънцето ще изгрее над един празничен град.

    © Превод от португалски: Вера Киркова

  • Вторник, 22 Май 2018 12:29
    "Гордея се само с едно - че мога да обичам ужасно много…”

    И от небето Чочо Попйорданов продължава да обича. С най-вселенската обич, която умееше да раздава, защото никога не се спасяваше поединично

    „Бащите по принцип са незнайни войни. Ако нещо ще те пази, то е майката. Лоша, добра, каквато и да е - тя ще те пази.”

    „Не умеем да се чуваме, да говорим по между си, да се слушаме един друг, да се виждаме, да се понасяме такива, каквито сме.”

    „Всички хора, доколкото могат, се стараят да живеят в анонимност. Лошото е, както се казва в една сентенция: “Разбрах, че е живял по некролога му”.

    „Няма как да поискам прошка, защото като огорчиш някого, огорчението остава в човека.”

    "Гордея се само с едно - че мога да обичам ужасно много. Любовта не е план - първо да се срещнем, после да илизаме няколко месеца, след това да запознаем роднините. Не. Всичко става за три секунди. И никой не знае какво е то, освен ти и човека срещу теб."

    „Най-тежкото нещо, което може да ти се случи в живота, е да те предадат.”

    „Ако не предадеш себе си, винаги можеш да намериш човек, който няма да предаде теб. Аз не успях да предам себе си и затова мен не ме предадоха. Предадеш ли себе си, предаваш и тези, които те обичат, тези, които са около теб, тези, които искат да бъдат с теб. И това е грях.”

    "Аз съм си най-големият враг. Безотговорен съм, недисциплиниран."

    „Чочо Попйорданов никога не е гледал на себе си като на плейбой!”

    "Не умеем да живеем. Нищо и половина сме. Тази нация е пред загиване. Ще изчезне и езикът. Ще се говори само на английски. Ще се занимаваме само с компютри. Децата масово ще бягат и ще се разочароват. Всички ще се спасяват поединично. Това е."

    AFISH.BG

Оставете коментар