Сряда, 24 Октомври 2018
Неделя, 27 Май 2018 14:52

„С тази жена не е нито рядкост, нито неудобство да мълчиш…”

Откъс от нашумелия роман „Химера” на определяния от читателите като „чудовищно талантлив” американски писател Джон Барт

Аз цял следобед играя на топка с дъщерите им в двореца, а вечерта пия бира с Антея, разговорът ни е най-общ и спорадичен – с тази жена не е нито рядкост, нито неудобство да мълчиш. Привидно няма думи или постъпки, които недвусмислено издават желание от страна и на двама ни. Поведението на царицата, която намирам за привлекателна, показва, че е изтощена: цял следо¬бед движенията ù са тежки и бавни като на илот, работил две поредни смени; вечерта тя седи почти неподвижно и често, след като мигне, очите ù остават затворени половин минута, а когато най-сетне отново ги отвори, въздъхва тежко.

Всичко това предизвиква възхитата ми, но е повече или по-малко абстрактно; някъде към девет и половина Антея казва: "Ще се изкъпя и ще си лягам, Белерофонт", а аз отговарям: "Добре". До дворцовата баня се стига по тесен коридор от залата за пиене на бира, където седим; а за храма на Атина аз трябва да мина по същия коридор, затова още не бързайте да посрещате с извити вежди факта, че двамата заедно поемаме по въпросния коридор. Ако тя поспре и се обърне към мен, преди да завие към банята, кой би могъл уверено да твърди, че всъщност не е било, за да си пожелаем лека нощ?

© Превод от английски: Надежда Розова, изд. „Лист”

Свързани статии (по етикет)

  • Неделя, 27 Май 2018 14:52
    Роман за хора, които търсят стабилност в свят, пълен с отломки

    За него авторката  Марица Бодрожич получи Наградата за литература на Европейския съюз

    Роман за пукнатините в нашето съзнание и в света, в който живеем, е „Маса от черешово дърво и стари чувства“ (изд. Изида, превод Ваня Пенева) от немската писателка с хърватски произход Марица Бодрожич. За тази книга авторката получи Наградата за литература на Европейския съюз.

    „Един от най-необикновените, най-свежите и най-оригиналните гласове в съвременната немскоезична литература” – такава е оценката на Клаудио Магрис за Марица Бодрожич.

    Ариета Филипо, главната героиня на романа, израства в Сараево, следва в Париж и живее в Берлин. Войната в Югославия я лишава от родния ѝ дом и от близките ѝ и слага край на сигурността в живота ѝ. Отдавна напуснала страната, младата жена носи със себе си само спомените си и една маса от черешово дърво, която е наследила от баба си. Пази масата от години, взима я със себе си, където и да се премести. Масата разказва всичко, на което е била свидетел през годините, дървото съхранява щастливите лета, прекарани при баба ѝ като дете.

    Разглеждайки стари снимки, Ариета хвърля светлина върху собствения си живот и продължава да търси себе си. В мислите ѝ все още се промъкват хората от миналото - семейството ѝ, първото момче, което целува, първият мъж, когото обича, приятелките, които понякога я спасяват от самата нея. Спомените връщат със себе си болката от разбиването на семейството ѝ, смъртта на малките ѝ братя и изгубената любов. Старите грешки са оставили множество белези в съзнанието на Ариета, които тя продължава да носи.

    Книгата обхваща седем дни, през които Ариета се завръща мислено в детството и младостта си, за да открие своя път към истината и да намери най-после покой. В новия си апартамент в Берлин, в стаята на птиците, където тя всеки ден брои преминаващите лястовици, тя търси начин да приеме миналото, за да продължи в настоящето. Събира парченцата, останали от изгубените хора и места, превръща старите чувства в основа за ново начало, изгражда новия си поглед върху света.

    Запомнящ се роман за хора, които търсят стабилност в свят, пълен с отломки.

    AFISH.BG

  • Неделя, 27 Май 2018 14:52
    За цената на любовта и тъмните дълбини на човешкото сърце

    „След огъня – тих и нежен глас“ е нов роман от Иви Уайлд, един от най-награждаваните английски писатели

    Прочувствен роман за съдбовната връзка между баща и син и за наследството от насилие, което неотменно ги следва, е „След огъня – тих и нежен глас“ от Иви Уайлд, най-добрият британски писател на своето поколение (според „Гранта“) и носител на много литературни награди. Авторката е позната у нас с романа „Всички птици пеят“, получил Наградата за литература на Европейския съюз. Преводът отново е на Емил Минчев, а изданието – на „Персей“.

    Франк и Леон са двама мъже от различни времена, които постепенно осъзнават, че понякога единственото, което научаваш от грешките на родителите си, е как да правиш свои собствени.

    След като любимата му жена го напуска, Франк отива да живее в изолирана къща на брега на океана в Източна Австралия. Опитвайки се да преодолее шока от раздялата и да започне живота си отначало, той се сприятелява с местно семейство и с тяхната седемгодишна дъщеря Сал и става пристанищен работник. Докато се опитва да изгради взаимоотношения с местните жители, Франк разбира, че тази малка сплотена общност крие в сърцето си свежи рани – младо момиче се намира в неизвестност и е обект на активно издирване. Но когато скоро след пристигането му Сал също изчезва, Франк се оказва главният заподозрян и в двата случая. Дали мракът в душата му е изпълзял и във външния свят?

    Четиресет години по-рано: Леон, бащата на Франк, израства в покрайнините на Сидни, работейки в пекарната на родителите си, които са еврейски емигранти от Европа. Принуден да се бори с предразсъдъците на местните хора и с психологическите проблеми на баща си, който е ветеран от Корейската война, талантливият младеж се влюбва в своя красива съученичка, но точно преди двамата да споделят любовта си, Леон е изпратен да служи като войник във Виетнам. Дали ще последва съдбата на баща си и ще остави насилието по време на военните действия да промени завинаги живота и сърцето му?

    Тези две сюжетни линии постепенно се преплитат и се оказва, че житейските съдби на Франк и Леон са неразривно свързани и двамата си приличат много повече, отколкото осъзнават, и между тях съществува дълбока душевна близост, въпреки разстоянието и взаимното неразбиране, които ги разделят. Младата английска писателка Иви Уайлд, носителка на множество британски и международни награди, насища романа си с неочаквани обрати, сложни и умело обрисувани персонажи, психологически реализъм и проникновени наблюдения над човешката природа.

    Една нежна и въздействаща книга за цената на любовта, смисъла на живота и неподозираните дълбини на човешкото сърце.

    Иви Уайлд (р. 1980 г.) е един от най-награждаваните съвременни автори на Великобритания. Тя е носител на Наградата за литература на Европейския съюз, както и на още много други награди, сред които „Майлс Франклин“, „Джон Левелин Райс“, „Енкор“, „Джерууд Фикшън Ънковърд“, „Бети Траск“. Номинирана е за наградите „Коста“, IMPAC, Prix Médicis Étranger.

  • Неделя, 27 Май 2018 14:52
    „Кукичката“ от Владимир Плавевски – роман за малкия човек, хвърлен в бурната река на живота

    Писателят пристига в България лично да представи книгата си в София

    Романът „Кукичката“ от Владимир Плавевски (изд. Персей, превод Мариян Петров) е реалистичен и покъртителен роман за дребнавостта на човешките души, за предателството, лицемерието и апатията, ширещи се сред властимащите, за обречеността на малкия човек, хвърлен в бурната река на живота.

    Книгата спечели наградата „Роман на годината“ в Македония.

    Плавевски пристига в София за премиерата на „Кукичката“, която ще се състои на 4 октомври от 18.30 ч. в Македонския културно-информационен център на ул. Оборище № 7.

    Романът „Кукичката“ използва похватите на документалния реализъм, проследявайки живота на един сирак в тогавашната Народна република Македония, влизаща в състава на Социалистическа федеративна република Югославия. Найден е бил изоставен като бебе и прекарва първите си години в сиропиталища. Сблъсква се от невръстните си години с престъпния подземен свят и бързо губи детската си невинност. В крайна сметка обаче е осиновен от Марко и Зага, които са тясно обвързани с Комунистическата партия, управляваща в този период. Това променя напълно съдбата му и го вкарва в един непознат дотогава свят. Но по пътя му продължават да се изпречват препятствия – новият му баща Марко бива набеден в предателство и бяга в Гърция, Зага се омъжва повторно за виден партиен деец, който никак не обича осиновения ѝ син, и Найден отново се изправя сам срещу подводните течения на тази враждебна действителност. Следват любовни разочарования, загуба на близки хора, финансови и здравословни проблеми, с които Найден трябва да се пребори, за да оцелее.

    Романът представя житейската история на сирак, който израства по времето на комунизма. Първоначално живее в сиропиталища, след това е осиновен от семейство с връзки в Комунистическата партия, но съпругът е обвинен в измяна и бяга в Гърция, а жена му се омъжва отново за виден партиен деец, който не обича много осиновеното момче. Иначе кукичката, за която става въпрос, е кукичка на въдица. Главният герой Найден е запален рибар и осиновителят му му подарява нова въдица, но в деня, в който отиват за първи път заедно на риболов, идват полицаите, за да арестуват бащата, и Найден от страх закача кукичката на въдицата в рамото му. Баща му успява да избяга, като след години праща кукичката на Найден, с което показва, че е жив. Тази кукичка се превръща във важна част от сънищата и бълнуванията на главния герой.

    Владимир Плавевски (1948 г.) е един от най-значимите съвременни македонски писатели, а също и сценарист на популярни филми и сериали, фотограф и драматург. Носител е на наградата „Роман на годината“. На българските читатели е познат с романите си „Салджията от Вардар“ и „Комита“.

Оставете коментар