Четвъртък, 16 Август 2018
Неделя, 27 Май 2018 14:52

„С тази жена не е нито рядкост, нито неудобство да мълчиш…”

Откъс от нашумелия роман „Химера” на определяния от читателите като „чудовищно талантлив” американски писател Джон Барт

Аз цял следобед играя на топка с дъщерите им в двореца, а вечерта пия бира с Антея, разговорът ни е най-общ и спорадичен – с тази жена не е нито рядкост, нито неудобство да мълчиш. Привидно няма думи или постъпки, които недвусмислено издават желание от страна и на двама ни. Поведението на царицата, която намирам за привлекателна, показва, че е изтощена: цял следо¬бед движенията ù са тежки и бавни като на илот, работил две поредни смени; вечерта тя седи почти неподвижно и често, след като мигне, очите ù остават затворени половин минута, а когато най-сетне отново ги отвори, въздъхва тежко.

Всичко това предизвиква възхитата ми, но е повече или по-малко абстрактно; някъде към девет и половина Антея казва: "Ще се изкъпя и ще си лягам, Белерофонт", а аз отговарям: "Добре". До дворцовата баня се стига по тесен коридор от залата за пиене на бира, където седим; а за храма на Атина аз трябва да мина по същия коридор, затова още не бързайте да посрещате с извити вежди факта, че двамата заедно поемаме по въпросния коридор. Ако тя поспре и се обърне към мен, преди да завие към банята, кой би могъл уверено да твърди, че всъщност не е било, за да си пожелаем лека нощ?

© Превод от английски: Надежда Розова, изд. „Лист”

Свързани статии (по етикет)

  • Неделя, 27 Май 2018 14:52
    „Безконтролната власт развращава хората”

    10 + 1 цитата от Етел Лилиан Войнич, английската писателка, която остава в историята на световната литература с романа си „Стършел” – четиво, което завладява милиони

    „Ние нямаме право да умираме, само заради това, че това е за нас най-добрият изход.”

    „Нашите отвратителни закони и обичаи са само отражение нашите собствени същества. Ние от раждането сме жадни алчни и жестоки. В дълбочината на душата си ние съвсем не желаем нито справедливост, нито красота, те ни пречат да дишаме. Пуснете ни в рая и ние няма да се успокоим, докато не го превърнем в пустиня.”

    „Нужно е търпение. Великите обрати не се правят за един ден.”

    „Колкото по-сложна е задачата, толкова по-голямо основание имате сега да пристъпите към нея.”

    „В нашите постъпки ние не трябва да се ръководим от тези, които ни обичат или ненавиждат.”

    „Даже и две минути не искам да бъда сериозна, приятелю. Нито живота, нито смъртта не си струват.”

    „Живота би бил непоносим без кавги. Добрата кавга е солта на земята.”

    „Лицата с духовни звания са лишени от чувство за хумор. Вие всичко приемате трагически.”

    „А ако трябва да лъжете, то лъжете забавно.”

    „Хора, които са безразлични към всичко, им е най-лесно да бъдат самоотвержени, понеже на света няма нищо, на което те да държат.”

    AFISH.BG

  • Неделя, 27 Май 2018 14:52
    „Бог отваря два пътя, които са много близки един до друг – пътят на мъката и пътят на любовта“

    10 + 1 цитата от Александър Дюма-син, не така продуктивен и всеобхватен като великия си баща, но със свое място в световната литература

    „Жените не мислят за нищо или мислят за нещо друго.”

    „Печално е не това, че наближава старостта, а това, че си отива младостта.”

    „Колкото и добре да говориш, ако приказваш прекалено много, в крайна сметка ще започнеш да говориш глупости.“

    „На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът.”

    „Не дървото изоставя цвета, а цветът напуска дървото.”

    „Ние често пъти минаваме покрай щастието, без да го видим, без да го погледнем… или ако сме го видели и погледнали, то не сме го познали.“

    „Ревността е изкуството да си причиняваш толкова зло, колкото другите не могат да ти направят.“

    „Как щастието и животът на другите предизвиква желание за живот и у тези, които вчера в душевната си самота и в мрачната си стая са желаели бързо да умрат?”

    „Злословието и клеветата не биха имали такава сила, ако глупостта не им проправяше път.”

    „Особено обидно е това, че умът човешки има своите граници, докато човешката глупост е безпределна.”

    AFISH.BG

  • Неделя, 27 Май 2018 14:52
    „Отново вдигна поглед към портрета на Големия брат. Колосът, който възседна света!”

    Откъс от романа „1984” на гениалния антиутопист Джордж Оруел, роман, в който понякога ни се струва, че сме действителни персонажи

    Пронизителен тръбен зов разцепи въздуха. Бюлетинът! Победа! Когато тръбният зов предхожда новините, винаги означава победа. Всички в кафенето бяха разтърсени като от електрически ток. Дори сервитьорите се сепнаха и наостриха слух.

    Тръбният зов отприщи неимоверно силен шум. Развълнуван глас вече дърдореше по телекрана, но от самото начало беше почти заглушен от ликуващия рев отвън. Новината като стрела обиколи улиците. Все пак можа да чуе достатъчно от онова, което говореха от телекрана, за да разбере, че всичко беше станало точно така, както го бе предвидил: огромна, тайно събрана и пристигнала по море армада, внезапен удар в тила на врага, бялата стрела раздира опашката на черната. В олелията се долавяха откъслеци от тържествуващи фрази: „Невероятна стратегическа маневра — съвършена координация — пълен разгром — половин милион пленници — пълна деморализация — контрол над цяла Африка — доближаване на войната до обозримия й край — победа — най-голямата победа в човешката история — победа, победа, победа!“

    Под масата краката на Уинстън конвулсивно се движеха. Не бе мръднал от мястото си, но в съзнанието си тичаше, тичаше бързо, беше с тълпите вън и крещеше „ура“ до оглушаване. Отново вдигна поглед към портрета на Големия брат. Колосът, който възседна света! Скалата, о която се разбиваха азиатските орди! Помисли си как преди десет минути — да, само преди десет минути — в сърцето си все още не бе наясно дали новините от фронта ще донесат победа или поражение. О, беше разбита не само евразийската армия! Той се беше изменил много от първия ден в Министерството на любовта, но до този момент не бе настъпила окончателната, неизбежната, изцелителната промяна.

    Гласът от телекрана продължаваше да реди новини за пленници, плячка, кланета, но виковете отвън бяха поутихнали. Сервитьорите пак си подхващаха работата. Един от тях се доближи с бутилка джин. В блажения си унес Уинстън не забеляза, че му пълнят чашата. Вече не бягаше и не крещеше с тълпата. Беше се върнал в Министерството на любовта, всичко бе простил и душата му бе чиста като сняг. Седеше на подсъдимата скамейка, всичко си признаваше и всички уличаваше. Крачеше по облицован с бели плочи коридор с чувството, че върви под слънчева светлина и с въоръжен надзирател зад гърба си. Дългоочакваният куршум пронизваше мозъка му.

    Взря се в огромното лице. Цели четирийсет години му бяха необходими, за да разбере каква усмивка се крие под черните мустаци. О, жестоко, излишно недоразумение! О, твърдоглаво, своеволно изгнание от любящата гръд! Две ухаещи на джин сълзи се стекоха по носа му. Но беше наред, всичко беше наред, борбата бе свършила. Беше спечелил победа над себе си. Той обичаше Големия брат.

    © Превод от английски: Лидия Божилова

    AFISH.BG

Оставете коментар