Неделя, 21 Октомври 2018
Петък, 08 Юни 2018 15:01

„Изпрати ме, ако искаш, в ада, но не ме оставяй без любов!”

Три стихотворения от поета на виното и любовта Евтим Евтимов, който си тръгна от белия свят преди две години и ни остави да прелистваме отново и отново небесната му поезия

ЧЕРКВА

Златна черква, казват, е жената,
от очите на мъже градена.
Затова греховна или свята,
нека бъде тя благословена.

Нека да е болка инаграда,
нека е началото и края.
От едната й страна е ада,
а от другата е седнал рая.

До светците незавидно-голи --
грешници. Виновно-невиновно,
всеки пред олтара й се моли
за едно причастие любовно.

А зад нея, сякаш е обятие,
винаги стои едно разпятие.

ЖЕНСКА МОЛИТВА

За какво са тези две ръце,
ако нямат дяволска магия
да откраднат нечие сърце
и от него грехове да пия?

За какво са тези две очи,
ако в сладката им изневяра
виното любовно не горчи
и безумството не се повтаря?

За какво съм раждана жена,
ако няма кой да ме залюби
под една висока планина
и за мен дори да се погуби?

Боже, искам още да съм млада,
Боже, чуй едничния ми зов:
- Изпрати ме, ако искаш, в ада,
но не ме оставяй без любов!

ЕЛЕГИЯ ЗА ЦЕЛУВКИТЕ

Целувам те без думи, без преструвки,
а някой пак отсреща се присмива –
отиват си човешките целувки
и чудото им вече си отива.

Изчезват те през времето ни южни,
изтъркани, отречени, предишни.
Били отдавна минало ненужно,
за нови срещи станали излишни.

Оставала едничка на земята
за спомен от вековната заблуда.
Дано не е целувката позната,
използвана запърви път от Юда.

© Евтим Евтимов

Снимка: © Ивелина Чолакова

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 08 Юни 2018 15:01
    „Само плодни дървета се брулят. Безплодните – не.”

    Роденият преди 8 века Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми, по-актуален от много съвременни поети

    *

    Притесняват те и те оскърбяват?
    Не превивай пред тях рамене.
    Само плодни дървета се брулят.
    Безплодните – не.

    * * *

    Приятелю, душа на нашите души, без мен не тръгвай ти!
    Небе, не се върти без мен. Без мене, месец, не свети!
    Земя, ти не бъди без мен, без мене, време, не лети.
    Със тебе мил ми е светът, не ме оставяй никой път,
    дори към други светове сърцето да те позове.
    Юзда, ти коня не гони. Без мене, песен, не звъни.
    Не гледйте без мен, очи. Душа, без мене, замълчи.
    Сега и вечната луна блести със твойта светлина.
    Додето верността е в нас, пред тебе вечно ще съм аз –
    подобно топка пред играч – от изгрев, та до късен здрач.
    Без мене коня не гони. Не ме напускай, остани.

    * * *

    Да можех себе си да видя някой път!
    Но как? Примесва своите бои светът.
    Духът ми никога не е в покой,
    но как спокойна е душата, Боже мой!
    Морето ме погълна в мрак студен.
    Но чудо! Чувствам, че морето е у мен!

    * * *

    Открий лика си: розови градини аз жадувам!
    Проговори: медът на сладостна роса жадувам!
    Чердата облаци ти, слънце, разпръсни,
    че твоя лъчезарен блясък аз жадувам!
    Повикай ме къмто далечните страни –
    като сокол да литна аз жадувам.
    Дари ме с капките на дъжд свещен –
    безбрежните лазури аз жадувам.
    Безценни камъни не ме бъзторгват мен –
    скали, пронизани от светлина, жадувам!

    © Превод: Янко Димов, AFISH.BG

  • Петък, 08 Юни 2018 15:01
  • Петък, 08 Юни 2018 15:01
    Следователят поет Теодор Кърчев пред BIG5: Законите ни са по-добри от румънските, не е вярно, че няма съдебна реформа

    Мечтата ми е да си купя симфоничен оркестър, който да дирижирам. В световната история няма по-голям гений в изкуството от Моцарт. Преобладаващата част от хората, които работят в правоохранителните органи са честни и си вършат работата. За 30 години аз нямам върнати дела. Това е критерият за свършената работа, каза пред BIG5 поетът следовател.

Оставете коментар