Събота, 22 Септември 2018
Вторник, 19 Юни 2018 16:55

„Стреляй горе, стреляй към звездите! Нека паднем честни и свободни.“

Три стихотворения от безсмъртния Никола Йонков Вапцаров, на когото преди 65 години Световният съвет посмъртно присъжда Почетна награда на мира

ХАЙДУШКА

Вятър мята листи пожълтели,
до три лета не сме били в къщи.
Булките се мислят овдовели —
гледат Пирин, пръстите си кършат.

Не додея ли ни път във тъмно,
скръб за рожби ли не ни повея.
Да намериш камен да осъмнеш,
камен-зглаве, търне за постеля.

— В къщите протекоха стрехите —
бурен нивите души, войводо.
„Стреляй горе, стреляй към звездите!
Нека паднем честни и свободни.“

ПЕСЕН

Над горите,
над Пирина
вятър вие.
Ние тръгнахме
седмина
да се бием:
и зад нас
остана надалече
и Пирин,
и звездната му вечер.

С зверове
се криехме в шумака
и така преминахме
оттатък.
И познахме
сякаш по тревите
на бащите
кървите измити.

И познахме
сякаш по листата
майките ни
где лежат в земята.
И познахме
по пръста ръждива,
първата ни обич
где почива.

Тръгнахме седмина
да се бием.
Само трима
върнахме се ние.

ИМАМ СИ РОДИНА

Имам си родина и над нея
денем грее синьото небе.
Вечер светят звездни полюлеи
и гаси ги сутрин светъл ден.

Но когато нощем се завръщам
на стрехите тъмното поел,
чувствам как до родната ми къща
дебне враг в ръката с парабел.

Учеше ме, майко, ти със притчи
да обичам всички като теб.
Бих обичал, майко, бих обичал,
но ми требва свобода и хлеб.

© Никола Вапцаров, „Моторни песни”

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 19 Юни 2018 16:55
  • Вторник, 19 Юни 2018 16:55
    Следователят поет Теодор Кърчев пред BIG5: Законите ни са по-добри от румънските, не е вярно, че няма съдебна реформа

    Мечтата ми е да си купя симфоничен оркестър, който да дирижирам. В световната история няма по-голям гений в изкуството от Моцарт. Преобладаващата част от хората, които работят в правоохранителните органи са честни и си вършат работата. За 30 години аз нямам върнати дела. Това е критерият за свършената работа, каза пред BIG5 поетът следовател.

  • Вторник, 19 Юни 2018 16:55
    „Борбата е безмилостно жестока…”

    В тази безмилостно жестока борба преди 75 години на гарнизонното стрелбище в София пада под изстрелите, сляли се с Ботевите слова „Жив е той, жив е…” като химн на безсмъртието, Поетът Никола Йонков Вапцаров. И няма кой да го смени!

    ПРОЩАЛНО

    На жена ми

    Понякога ще идвам във съня ти
    като нечакан и неискан гостенин.
    Не ме оставяй ти отвън на пътя –
    вратите не залоствай.

    Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
    ще вперя поглед в мрака да те видя.
    Когато се наситя да те гледам –
    ще те целуна и ще си отида.

    *
    Борбата е безмилостно жестока.
    Борбата както казват, е епична.
    Аз паднах. Друг ще ме смени и...
    толкоз.
    Какво тук значи някаква си личност?!

    Разстрел, и след разстрела – червеи.
    Това е толкоз просто и логично.
    Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
    народе мой, защото те обичахме!
    14 ч. – 23.07.1942 г.

    © Никола Вапцаров

Оставете коментар