Петък, 16 Ноември 2018
Понеделник, 25 Юни 2018 13:08

„Отново вдигна поглед към портрета на Големия брат. Колосът, който възседна света!”

Откъс от романа „1984” на гениалния антиутопист Джордж Оруел, роман, в който понякога ни се струва, че сме действителни персонажи

Пронизителен тръбен зов разцепи въздуха. Бюлетинът! Победа! Когато тръбният зов предхожда новините, винаги означава победа. Всички в кафенето бяха разтърсени като от електрически ток. Дори сервитьорите се сепнаха и наостриха слух.

Тръбният зов отприщи неимоверно силен шум. Развълнуван глас вече дърдореше по телекрана, но от самото начало беше почти заглушен от ликуващия рев отвън. Новината като стрела обиколи улиците. Все пак можа да чуе достатъчно от онова, което говореха от телекрана, за да разбере, че всичко беше станало точно така, както го бе предвидил: огромна, тайно събрана и пристигнала по море армада, внезапен удар в тила на врага, бялата стрела раздира опашката на черната. В олелията се долавяха откъслеци от тържествуващи фрази: „Невероятна стратегическа маневра — съвършена координация — пълен разгром — половин милион пленници — пълна деморализация — контрол над цяла Африка — доближаване на войната до обозримия й край — победа — най-голямата победа в човешката история — победа, победа, победа!“

Под масата краката на Уинстън конвулсивно се движеха. Не бе мръднал от мястото си, но в съзнанието си тичаше, тичаше бързо, беше с тълпите вън и крещеше „ура“ до оглушаване. Отново вдигна поглед към портрета на Големия брат. Колосът, който възседна света! Скалата, о която се разбиваха азиатските орди! Помисли си как преди десет минути — да, само преди десет минути — в сърцето си все още не бе наясно дали новините от фронта ще донесат победа или поражение. О, беше разбита не само евразийската армия! Той се беше изменил много от първия ден в Министерството на любовта, но до този момент не бе настъпила окончателната, неизбежната, изцелителната промяна.

Гласът от телекрана продължаваше да реди новини за пленници, плячка, кланета, но виковете отвън бяха поутихнали. Сервитьорите пак си подхващаха работата. Един от тях се доближи с бутилка джин. В блажения си унес Уинстън не забеляза, че му пълнят чашата. Вече не бягаше и не крещеше с тълпата. Беше се върнал в Министерството на любовта, всичко бе простил и душата му бе чиста като сняг. Седеше на подсъдимата скамейка, всичко си признаваше и всички уличаваше. Крачеше по облицован с бели плочи коридор с чувството, че върви под слънчева светлина и с въоръжен надзирател зад гърба си. Дългоочакваният куршум пронизваше мозъка му.

Взря се в огромното лице. Цели четирийсет години му бяха необходими, за да разбере каква усмивка се крие под черните мустаци. О, жестоко, излишно недоразумение! О, твърдоглаво, своеволно изгнание от любящата гръд! Две ухаещи на джин сълзи се стекоха по носа му. Но беше наред, всичко беше наред, борбата бе свършила. Беше спечелил победа над себе си. Той обичаше Големия брат.

© Превод от английски: Лидия Божилова

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Понеделник, 25 Юни 2018 13:08
    „Отело, мавърът от Валона“ – роман за любовта, която променя хората и историята

    Книгата на най-четения албански писател Бен Блуши ще бъде представена в СУ „Св. Климент Охридски“ на 31 октомври от 16 ч. в Нова конферентна зала

    Най-превежданият, четен и награждаван роман на албански автор излиза в български превод. Това е „Отело, мавърът от Валона“ от Бен Блуши (изд. Изида, превод Екатерина Търпоманова) – една книга за любовта, която може да промени не само хората, но и историята.

    Действието на романа се развива през XIV в., повече от 200 години преди прочутата Шекспирова трагедия, в два големи града по онова време: Венеция и Валона. Венецианската република е могъща, а Валона е изправена пред заплахата на турските нашественици.

    Отело е купен като роб от богатия венецианец Албано Контарини. Младежът става другар в игрите на по-малката му дъщеря Дездемона и израства заедно с нея. Възмъжавайки, чувствата му се променят, но той си дава сметка за дълбоката любов, която изпитва към нея, едва след като биват разделени. Отело е принуден да прекара много години в размирната Валона, като само надеждата да види отново Дездемона и да й се признае в любов му дава сили да живее. Шекспировите герои Отело, Дездемона, Яго и Касио преплитат съдбите си с тези на доктор Стефан Гика, който е обсебен от желанието да намери лек за всички болести, дори и посредством неморални действия, смелото момче Андреа, който се превръща в истински герой за Валона в битките срещу турците, и турския нашественик Хамит, който иска да създаде една нова и по-добра Валона.

    В сблъсъка между тези силни личности се оглеждат вечно актуалните проблеми за силата на човешките предразсъдъци по отношение на цвят на кожата или произход, за вечния културен конфликт между Запада и Изтока, за стремежа да бъдеш приет в определена общност заради вътрешните си качества, а не външните белези, както и проблема за цената на човешкия живот. Но основен герой е Любовта, по-ярка от ревността, предателството и страданието. Бен Блуши успява да улови сложността на човешкия характер и да направи психологически анализ на ситуацията, в която личните отношения пречат на държавните интереси.

    Романът увлича с интересния си и динамичен сюжет, който не повтаря Шекспировата трагедия. Написан с красив и въздействащ език, той е отличен с Наградата за литература на Европейския съюз.

    Бен Блуши е един от най-четените албански писатели днес. Роден е през 1969 г. в Тирана. Завършва албански език и литература в Тиранския университет. През 1999 г. започва политическата му кариера – за няколко месеца заема длъжността на заместник-министър на външните работи, през 2000 г. става префект на област Корча, а през 2001 г. е назначен за министър на образованието. Става депутат в парламента на Албания и е избран в Председателството на Албанската социалистическа партия. През 2008 г. Блуши публикува първия си роман „Да живееш на остров“, който се превръща в едно от най-големите литературни събития в Албания. През 2009 г. излиза следващият му роман – „Отело, мавърът от Валона“, който има изключителен успех и през 2014 г. печели Наградата за литература на Европейския съюз. През следващите години публикува още три романа и един сборник с есета. Произведенията на Блуши разтърсват албанската литературна сцена и се превръщат в своеобразен феномен. Те разглеждат исторически събития, преплитат различни човешки съдби и житейски теми.

    AFISH.BG

  • Понеделник, 25 Юни 2018 13:08
    Роман за хора, които търсят стабилност в свят, пълен с отломки

    За него авторката  Марица Бодрожич получи Наградата за литература на Европейския съюз

    Роман за пукнатините в нашето съзнание и в света, в който живеем, е „Маса от черешово дърво и стари чувства“ (изд. Изида, превод Ваня Пенева) от немската писателка с хърватски произход Марица Бодрожич. За тази книга авторката получи Наградата за литература на Европейския съюз.

    „Един от най-необикновените, най-свежите и най-оригиналните гласове в съвременната немскоезична литература” – такава е оценката на Клаудио Магрис за Марица Бодрожич.

    Ариета Филипо, главната героиня на романа, израства в Сараево, следва в Париж и живее в Берлин. Войната в Югославия я лишава от родния ѝ дом и от близките ѝ и слага край на сигурността в живота ѝ. Отдавна напуснала страната, младата жена носи със себе си само спомените си и една маса от черешово дърво, която е наследила от баба си. Пази масата от години, взима я със себе си, където и да се премести. Масата разказва всичко, на което е била свидетел през годините, дървото съхранява щастливите лета, прекарани при баба ѝ като дете.

    Разглеждайки стари снимки, Ариета хвърля светлина върху собствения си живот и продължава да търси себе си. В мислите ѝ все още се промъкват хората от миналото - семейството ѝ, първото момче, което целува, първият мъж, когото обича, приятелките, които понякога я спасяват от самата нея. Спомените връщат със себе си болката от разбиването на семейството ѝ, смъртта на малките ѝ братя и изгубената любов. Старите грешки са оставили множество белези в съзнанието на Ариета, които тя продължава да носи.

    Книгата обхваща седем дни, през които Ариета се завръща мислено в детството и младостта си, за да открие своя път към истината и да намери най-после покой. В новия си апартамент в Берлин, в стаята на птиците, където тя всеки ден брои преминаващите лястовици, тя търси начин да приеме миналото, за да продължи в настоящето. Събира парченцата, останали от изгубените хора и места, превръща старите чувства в основа за ново начало, изгражда новия си поглед върху света.

    Запомнящ се роман за хора, които търсят стабилност в свят, пълен с отломки.

    AFISH.BG

  • Понеделник, 25 Юни 2018 13:08
    За цената на любовта и тъмните дълбини на човешкото сърце

    „След огъня – тих и нежен глас“ е нов роман от Иви Уайлд, един от най-награждаваните английски писатели

    Прочувствен роман за съдбовната връзка между баща и син и за наследството от насилие, което неотменно ги следва, е „След огъня – тих и нежен глас“ от Иви Уайлд, най-добрият британски писател на своето поколение (според „Гранта“) и носител на много литературни награди. Авторката е позната у нас с романа „Всички птици пеят“, получил Наградата за литература на Европейския съюз. Преводът отново е на Емил Минчев, а изданието – на „Персей“.

    Франк и Леон са двама мъже от различни времена, които постепенно осъзнават, че понякога единственото, което научаваш от грешките на родителите си, е как да правиш свои собствени.

    След като любимата му жена го напуска, Франк отива да живее в изолирана къща на брега на океана в Източна Австралия. Опитвайки се да преодолее шока от раздялата и да започне живота си отначало, той се сприятелява с местно семейство и с тяхната седемгодишна дъщеря Сал и става пристанищен работник. Докато се опитва да изгради взаимоотношения с местните жители, Франк разбира, че тази малка сплотена общност крие в сърцето си свежи рани – младо момиче се намира в неизвестност и е обект на активно издирване. Но когато скоро след пристигането му Сал също изчезва, Франк се оказва главният заподозрян и в двата случая. Дали мракът в душата му е изпълзял и във външния свят?

    Четиресет години по-рано: Леон, бащата на Франк, израства в покрайнините на Сидни, работейки в пекарната на родителите си, които са еврейски емигранти от Европа. Принуден да се бори с предразсъдъците на местните хора и с психологическите проблеми на баща си, който е ветеран от Корейската война, талантливият младеж се влюбва в своя красива съученичка, но точно преди двамата да споделят любовта си, Леон е изпратен да служи като войник във Виетнам. Дали ще последва съдбата на баща си и ще остави насилието по време на военните действия да промени завинаги живота и сърцето му?

    Тези две сюжетни линии постепенно се преплитат и се оказва, че житейските съдби на Франк и Леон са неразривно свързани и двамата си приличат много повече, отколкото осъзнават, и между тях съществува дълбока душевна близост, въпреки разстоянието и взаимното неразбиране, които ги разделят. Младата английска писателка Иви Уайлд, носителка на множество британски и международни награди, насища романа си с неочаквани обрати, сложни и умело обрисувани персонажи, психологически реализъм и проникновени наблюдения над човешката природа.

    Една нежна и въздействаща книга за цената на любовта, смисъла на живота и неподозираните дълбини на човешкото сърце.

    Иви Уайлд (р. 1980 г.) е един от най-награждаваните съвременни автори на Великобритания. Тя е носител на Наградата за литература на Европейския съюз, както и на още много други награди, сред които „Майлс Франклин“, „Джон Левелин Райс“, „Енкор“, „Джерууд Фикшън Ънковърд“, „Бети Траск“. Номинирана е за наградите „Коста“, IMPAC, Prix Médicis Étranger.

Оставете коментар