Неделя, 19 Август 2018
Четвъртък, 26 Юли 2018 13:34

„Който гледа навън, сънува; който гледа навътре, се събужда”

10 + 1 цитата от Карл Густав Юнг, за когото всички твърдят, че е най-талантливия ученик на Зигмунд Фройд

„Ако сте талантлив, това не значи, че нещо може да получите. Това означава, че нещо можете да дадете.”

„Самотата не се състои в отсъствие на хора край теб, а в невъзможността да говориш с тях на любимите си теми или неприемането от тяхна страна на твоите възгледи.”

„Покажете ми психически здрав човек и аз ще го излекувам.”

„Ние се връщаме в миналото, към своите родителите и после - напред към своите деца, бъдещето, което никога няма да видим, но за което трябва да се погрижим.”

„Това, на което се съпротивляваш, остава.”

Зигмунд Фройд (седнал вляво) и Карл Юнг (седнал вдясно), Виена, 1907

„Депресията прилича на дама, облечена в черно. Вместо да я гониш, предложи й стол и изслушай това, което иска да ти каже.”

„Случва се ръцете да се справят със загадка, срещу която умът е безсилен.”

„Вашият поглед ще се избистри едва тогава, когато успеете да надникнете в душата си.”

„Аз не съм това, което се случва с мен, аз съм това, което решавам да бъда. 18. Мислим си, че можем напълно да контролираме себе си. Обаче всеки друг може да ни разкаже такива неща за нас, за които си нямаме и представа.”

„Не спирай този, който си тръгва от теб, иначе няма дойде този, който е тръгнал към теб.”

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 26 Юли 2018 13:34
    „Бог отваря два пътя, които са много близки един до друг – пътят на мъката и пътят на любовта“

    10 + 1 цитата от Александър Дюма-син, не така продуктивен и всеобхватен като великия си баща, но със свое място в световната литература

    „Жените не мислят за нищо или мислят за нещо друго.”

    „Печално е не това, че наближава старостта, а това, че си отива младостта.”

    „Колкото и добре да говориш, ако приказваш прекалено много, в крайна сметка ще започнеш да говориш глупости.“

    „На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът.”

    „Не дървото изоставя цвета, а цветът напуска дървото.”

    „Ние често пъти минаваме покрай щастието, без да го видим, без да го погледнем… или ако сме го видели и погледнали, то не сме го познали.“

    „Ревността е изкуството да си причиняваш толкова зло, колкото другите не могат да ти направят.“

    „Как щастието и животът на другите предизвиква желание за живот и у тези, които вчера в душевната си самота и в мрачната си стая са желаели бързо да умрат?”

    „Злословието и клеветата не биха имали такава сила, ако глупостта не им проправяше път.”

    „Особено обидно е това, че умът човешки има своите граници, докато човешката глупост е безпределна.”

    AFISH.BG

  • Четвъртък, 26 Юли 2018 13:34
    „Източникът на злото е суетата, източникът на доброто е милосърдието”

    10 + 1 цитата от Рене Шатобриан, брилянтния писател и страстния романтик, 170 години след смъртта му

    „Истинското щастие струва малко; скъпо ли е, значи е долнопробно.”

    „Когато хората не вярват в нищо, те са готови да повярват на всичко.”

    „Високите цели не се достигат с низки средства.”

    „Горите предшестват човека, пустините го следват.”

    „Трябва да изразходваме презрението си много икономично, защото нуждаещите се от него са много.”

    „Човек не се учи да умира, като убива други.”

    „Оригинален писател е не този, на когото никой не подражава, а онзи, на когото никой не би успял да подражава.”

    „Ахил съществува само чрез Омир. Махнете изкуството и писането от този свят и ще отнемете цялата му слава.”

    „Човешкото сърце прилича на дърво, чийто сок лекува рани. Той обаче потича тогава, когато самото то е ранено…”

    „Когато свободата изчезне, държавата остава, но родината не.”

    AFISH.BG

  • Четвъртък, 26 Юли 2018 13:34
    „И вие наричате това безделие? То е каторжна работа”

    Откъс от прочутите „Изповеди” на Жан-Жак Русо, швейцареца, когото всички мислят за французин, писателя философа и музиколога, чиито трудове имат световно влияние и днес, 240 години след рождението му

    Безделието ми стига и ако не правя нищо, предпочитам да сънувам буден, отколкото спящ. Понеже възрастта на романтичните проекти беше отминала и димът на тщеславието по-скоро ме замая, отколкото ме поласка, оставаше ми последната надежда да живея — без никаква принуда, във вечно безделие. Такъв е животът на блаженопочившите на онзи свят, а аз занапред щях да вкусвам това върховно блаженство на тоя.

    Хората, които ме упрекват в толкова противоречия, няма да пропуснат да съзрат и тук още едно. Казах, че безделието в салоните ми ги прави непоносими, а ето че търся усамотение само за да се отдам на безделие. Такъв съм, няма що. Ако виждате противоречие, то се дължи на природата, а не на мене. Но противоречието е толкова малко, че именно поради него съм верен на себе си. Безделието в салоните е убийствено, защото е принудително. Безделието в усамотението е пленително, защото е свободно и доброволно. В една компания ми е неприятно да не правя нищо, защото съм принуден да не правя нищо. Трябва да стоя закован на стола или прав, забит като кол, без да мръдна нито крак, нито ръка, без да посмея да се затичам, да подскоча, да запея, да извикам или дори да махна с ръка, ако ми се прииска, не смеейки дори да мечтая, изпитвайки едновременно цялото отегчение от безделието и същевременно изтерзан от принудата. Задължен да внимавам във всички глупости, които се казват, и във всички комплименти, които се разменят, както и да изморявам непрекъснато главата си, за да не пропусна да вмъкна на свой ред някоя двусмислица или лъжа. И вие наричате това безделие? То е каторжна работа.

    Безделието, което ми е по сърце, не е безделие на празноскитащ, който стои със скръстени ръце в пълно бездействие и мисли точно толкова, колкото и работи. То е едновременно безделието на дете, което постоянно се движи, макар и да не прави нищо, или на някой бърборко, чиято мисъл се рее на воля, докато ръцете му си почиват. Обичам да се занимавам с дреболии, да започвам стотици неща и да не завършвам нито едно, да се движа насам-натам, както ми се прииска, да променям ежечасно проектите си, да проследявам всички лъкатушения на някоя муха, да се мъча да изтръгна някоя скала, за да видя какво има под нея, да се хвърлям пламенно в работа, за която са нужни десет години, и да я изоставям без съжаление след десет минути, да зяпам най-сетне цял ден без ред и без система, като следвам за всичко само моментната си прищявка.

    © Превод от френски: Лилия Сталева

    AFISH.BG

Оставете коментар