Неделя, 19 Август 2018
Петък, 27 Юли 2018 12:21

„Бог отваря два пътя, които са много близки един до друг – пътят на мъката и пътят на любовта“

10 + 1 цитата от Александър Дюма-син, не така продуктивен и всеобхватен като великия си баща, но със свое място в световната литература

„Жените не мислят за нищо или мислят за нещо друго.”

„Печално е не това, че наближава старостта, а това, че си отива младостта.”

„Колкото и добре да говориш, ако приказваш прекалено много, в крайна сметка ще започнеш да говориш глупости.“

„На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът.”

„Не дървото изоставя цвета, а цветът напуска дървото.”

„Ние често пъти минаваме покрай щастието, без да го видим, без да го погледнем… или ако сме го видели и погледнали, то не сме го познали.“

„Ревността е изкуството да си причиняваш толкова зло, колкото другите не могат да ти направят.“

„Как щастието и животът на другите предизвиква желание за живот и у тези, които вчера в душевната си самота и в мрачната си стая са желаели бързо да умрат?”

„Злословието и клеветата не биха имали такава сила, ако глупостта не им проправяше път.”

„Особено обидно е това, че умът човешки има своите граници, докато човешката глупост е безпределна.”

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 27 Юли 2018 12:21
    „Безконтролната власт развращава хората”

    10 + 1 цитата от Етел Лилиан Войнич, английската писателка, която остава в историята на световната литература с романа си „Стършел” – четиво, което завладява милиони

    „Ние нямаме право да умираме, само заради това, че това е за нас най-добрият изход.”

    „Нашите отвратителни закони и обичаи са само отражение нашите собствени същества. Ние от раждането сме жадни алчни и жестоки. В дълбочината на душата си ние съвсем не желаем нито справедливост, нито красота, те ни пречат да дишаме. Пуснете ни в рая и ние няма да се успокоим, докато не го превърнем в пустиня.”

    „Нужно е търпение. Великите обрати не се правят за един ден.”

    „Колкото по-сложна е задачата, толкова по-голямо основание имате сега да пристъпите към нея.”

    „В нашите постъпки ние не трябва да се ръководим от тези, които ни обичат или ненавиждат.”

    „Даже и две минути не искам да бъда сериозна, приятелю. Нито живота, нито смъртта не си струват.”

    „Живота би бил непоносим без кавги. Добрата кавга е солта на земята.”

    „Лицата с духовни звания са лишени от чувство за хумор. Вие всичко приемате трагически.”

    „А ако трябва да лъжете, то лъжете забавно.”

    „Хора, които са безразлични към всичко, им е най-лесно да бъдат самоотвержени, понеже на света няма нищо, на което те да държат.”

    AFISH.BG

  • Петък, 27 Юли 2018 12:21
    Литературна скука

    Забелязвате ли колко е скучно в литературата през последните двадесетина години. Двадесетгодишните не забелязват, но по-възрастните... Няма го Максим Наимович с по две рецензии в двата вътрешни джоба на сакото. В левия джоб, близко до сърцето се носеше положителната рецензия, в десния - отрицателната. В зависимост от поръчката. Тогава нямаше компютри, нямаше интернет, за да се прати съответната рецензия до редакцията. Ставаше или по пощата - минимум четири дена от центъра на София до... центъра на София. Шест стотинки билетчето отиване и още толкова - връщане... За евреина е непоносима загуба. И бай Максим сутрин пишеше по две рецензии за една книга, обикаляше любимите редакции - "Литературен фронт", "Пулс", "Пламък", "Септември", "Съвременник", "Дружба", "Родна реч", "Народна младеж" и други литературни издания, а имаше такива, Бога ми... И след кратък насочващ разговор, разбирайки нагласата на Главния редактор за съответен автор, Максим Наимович вадеше рецензията, съответно от левия, или от десния джоб...

    А после минаваше един път в месеца в дните за хонорари. Хонорарът за една рецензия бе между петдесет и седемдесет лева - че той и сега е огромен... А Максим Наимович всеки ден печаташе. Трудното бе при неговото писане само преписването на пишеща машина на съответната рецензия, но с отрицателни частици - за десния джоб... После се разгаряха страстите, писателите се събираха в кафенето на "Ангел Кънчев" №5, като в спора се раждаше и истината за рецензиите на Максим Наимович и за това, как веднъж, вместо от левия джоб извадил и предал рецензията от десния джоб. Тогава се намесваше и Партията. Което понякога значеше или Васил Колевски, или Иван Спасов. Станеше ли реч обаче за рецензия за поетеса, пръв бе Иван Спасов. Разбира се, тежката дума имаше и интелектуалецът Венко Христов - единственият критик, приет за член на СБП без издадена книга. Разбира се, появиха се после и Сергей Райков - тоже интелектуалец, Владимир Янев, Георги Янев, Христо Стефанов (него пък го сгази "Зил" осмак, защото се оказа че направил някаква застрахователна компания), Александър Йорданов...

    О, Сашо Йорданов, който после от трибуната на Народното събрание черпеше комунистите със студена вода, но не отпи от нея, въпреки опита му да се сближи със семейството на другаря Тодор Живков. Бе през 1988 г., когато той вдигна скандал на "Южна пролет" в Хасково, задето журито пренебрегва книгата на племенницата на Тодор Живков Весела Малеева и я лишава от награда. Тогава Сашо Йорданов я обяви за гениална, за явление в литературата и други такива мазни похвати. Но, все пак, след това се говореше дълго из кафенето, книгите се четяха. Или, както каза тогава един поет, автор на първа книга: "И, ся, кв'о... Издадоха ни в хиляда тираж, ще ни прочетат хиляда завистници, и, нищо... " Тогава се знаеше какъв е и тиражът на завистниците. А сега - тях не ги тиражират. Защото са първо, второ, трето... издание. Навремето, благодарение на критиката, имаше и такива издания: "Първо претопено издание, второ претопено издание... пето претопено издание... ".

    Такива "претопени издания" имаше най-много Лъчо Еленков. Поемата "Грамада", която бе издавана като в луксозна бонбониера - лъскави твърди корици, като че ли пияни вишни има в опаковката - се изземваше месец след излизането от книжарниците, претопяваше се и... се издаваше наново. Всъщност, това бе повод по-късно, автори на такива "претопени издания" да претендират за дисидентско място, защото им претопявали книгите. Вярно е, претопяваха ги, но не ги гориха. Единствената горена книга в България бе "Фашизмът" на Жельо Желев, но аутодафето и стъкна Едвин Сугарев пред Президентството... Ох, какви неща имаше тогава. Носталгия по младост. Чудя се сега какво правят младите без такива критици. Вярно сега си имат пиари, клакьори - почти същото. Вместо ЦК на ДКМС си имат "Америка за България", "Отворено общество", проекти и програми... Ама спомени нямат. Спомени. Пък и сега ги оценяват журналисти, по-неграмотни от самите писатели... Но и това е нещо, нали... Пардон, и това е нИщо, нали...

    Христо Стоянов, фейсбук

  • Петък, 27 Юли 2018 12:21
    „Който гледа навън, сънува; който гледа навътре, се събужда”

    10 + 1 цитата от Карл Густав Юнг, за когото всички твърдят, че е най-талантливия ученик на Зигмунд Фройд

    „Ако сте талантлив, това не значи, че нещо може да получите. Това означава, че нещо можете да дадете.”

    „Самотата не се състои в отсъствие на хора край теб, а в невъзможността да говориш с тях на любимите си теми или неприемането от тяхна страна на твоите възгледи.”

    „Покажете ми психически здрав човек и аз ще го излекувам.”

    „Ние се връщаме в миналото, към своите родителите и после - напред към своите деца, бъдещето, което никога няма да видим, но за което трябва да се погрижим.”

    „Това, на което се съпротивляваш, остава.”

    Зигмунд Фройд (седнал вляво) и Карл Юнг (седнал вдясно), Виена, 1907

    „Депресията прилича на дама, облечена в черно. Вместо да я гониш, предложи й стол и изслушай това, което иска да ти каже.”

    „Случва се ръцете да се справят със загадка, срещу която умът е безсилен.”

    „Вашият поглед ще се избистри едва тогава, когато успеете да надникнете в душата си.”

    „Аз не съм това, което се случва с мен, аз съм това, което решавам да бъда. 18. Мислим си, че можем напълно да контролираме себе си. Обаче всеки друг може да ни разкаже такива неща за нас, за които си нямаме и представа.”

    „Не спирай този, който си тръгва от теб, иначе няма дойде този, който е тръгнал към теб.”

    AFISH.BG

Оставете коментар