Неделя, 16 Декември 2018
Четвъртък, 04 Октомври 2018 11:00

„Само плодни дървета се брулят. Безплодните – не.”

Роденият преди 8 века Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми, по-актуален от много съвременни поети

*

Притесняват те и те оскърбяват?
Не превивай пред тях рамене.
Само плодни дървета се брулят.
Безплодните – не.

* * *

Приятелю, душа на нашите души, без мен не тръгвай ти!
Небе, не се върти без мен. Без мене, месец, не свети!
Земя, ти не бъди без мен, без мене, време, не лети.
Със тебе мил ми е светът, не ме оставяй никой път,
дори към други светове сърцето да те позове.
Юзда, ти коня не гони. Без мене, песен, не звъни.
Не гледйте без мен, очи. Душа, без мене, замълчи.
Сега и вечната луна блести със твойта светлина.
Додето верността е в нас, пред тебе вечно ще съм аз –
подобно топка пред играч – от изгрев, та до късен здрач.
Без мене коня не гони. Не ме напускай, остани.

* * *

Да можех себе си да видя някой път!
Но как? Примесва своите бои светът.
Духът ми никога не е в покой,
но как спокойна е душата, Боже мой!
Морето ме погълна в мрак студен.
Но чудо! Чувствам, че морето е у мен!

* * *

Открий лика си: розови градини аз жадувам!
Проговори: медът на сладостна роса жадувам!
Чердата облаци ти, слънце, разпръсни,
че твоя лъчезарен блясък аз жадувам!
Повикай ме къмто далечните страни –
като сокол да литна аз жадувам.
Дари ме с капките на дъжд свещен –
безбрежните лазури аз жадувам.
Безценни камъни не ме бъзторгват мен –
скали, пронизани от светлина, жадувам!

© Превод: Янко Димов, AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 04 Октомври 2018 11:00
    Издаване на книга е наградата в седмия международен поетичен конкурс „Лирични гласове” – 2018

    Организаторите на международния поетичен конкурс „Лирични гласове” обявяват неговото тазгодишно, седмо поред издание.

    До 10. 12. 2018 г. включително ще се приемат за участие творби от България и чужбина (по възможност с превод на български), изпратени само на имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

    Според регламента на конкурса участниците трябва да приложат:

    - 1 или 2 стихотворения (максимум до 24 реда всяко), които да не са публикувани в книга и да не са получавали награди в други конкурси;

    - кратка биографична бележка, включваща: име, адрес, телефон, творчески изяви, издадени книги.

    Участието в конкурса предоставя правото на организаторите да публикуват наградените творби, като авторите си запазват правото да ги включват в свои проекти.

    Ще бъдат присъдени следните награди:

    - Голяма награда „Романьола Мирославова“ – диплом и издаване на книга;

    - В двата раздела: български и международен, ще бъдат определени първа, втора и трета награда – диплом и предметни награди.

    Организаторите на конкурса си запазват правото да не присъдят всички тези награди, както и да определят допълнителни.

    Носители на Голямата награда в конкурса досега са Маргарита Петкова, Ана Александрова, Евстати Бурнаски, Петя Стефанова, Николай Дялков и Евгени Минчев.

     „Лирични гласове” бе създаден през 2012 г. от поетесата Романьола Мирославова по подобие на други международни поетични конкурси в чужбина. Самата Романьола е носител на няколко такива награди от Лече и Анкона, Италия. Организатори на конкурса са Сдружението на софийските читалища, НЧ "Н. Й. Вапцаров - 1922", издателствата „Персей“ и „Изида“.

    afish.bg

     

  • Четвъртък, 04 Октомври 2018 11:00
    „Умният човек вижда резултата предварително, а глупакът накрая”

    Една шепа мъдрост от Мевляна Джалал ад-Дин Мехаммад Руми, персийския поет и мистик, когото вече десето столетие продължаваме да цитираме, защото думите му са съизмерими със всяко съвремие:

    „Красавецо, недей да удряш по огледалото, когато видиш в него собствения си грозен нрав.”

    „Светът се състои от празно желание, от безполезна играчка. А ние сме деца.”

    „Миризмата на високомерие, амбиция и непреодолимо желание се разнася като миризмата на лук, когато говориш.”

     „Прекият съвет наранява човека. Един камък не може да се раззелени, дори да стане свидетел на хиляда пролети.”

    „Знай, че делото, произлязло от твоята душа и тяло, се хваща за полата ти като твое дете.”

    „Избягвай от лъжливия лек, нека твоята мъка е твоето лекарство, нека те успокои.”

    „Тъй като любовта е предана, тя купува предан човек. Не поглежда неверния.”

     „Бъди дете на времето. Да се казва „утре” не е условие на пътя.”

    „Ако душата ти няма влечение към нещо, какъв е смисълът да се търпи? Ако не съществува враг, каква е нуждата от войска?”

    „Бог първо докосва устните на човек до всеки занаят и всичко поискано, кара го да усети вкуса на това нещо.”

    „Бог е дал на човека амбиция да тегли половинките на късовете до четирийсетата си година и по този начин човек съзрява.”

     „Не търси вода! Примири се с жаждата, за да се раздвижи водата, която ще дойде за теб отгоре и отдолу.”

    „Както водата подлъгва жадния, така и правилната дума дарява сърцето с наивност.”

    „Пристигнахме голи, облякохме се, съблякохме се и си тръгнахме.”

    „От кого бягаме, от себе си ли? Какво невъзможно нещо!”

    AFISH.BG

  • Четвъртък, 04 Октомври 2018 11:00
    „Ех, грешно е животът нареден, отдето и човек да го пресмята!”

    Три стихотворения от вълшебния приказник Джани Родари, които уж са за деца, но всеки възрастен трябва да ги прочете

    НАДЕЖДА

    Ако можех да имам едно
    магазинче със две полички,
    бих продавал… познайте какво?
    — Надежда. Надежда за всички.

    „Купете! С отстъпка за вас!
    Всеки трябва надежда да има!“
    И на всеки бих давал аз,
    колкото трябва за трима.

    А на тоз, който няма пари
    и само отвънка поглежда,
    бих му дал, без да плаща дори,
    всичката своя надежда.

     

    ПЛЕТАЧЪТ НА СТОЛОВЕ

    Плетачо на столове, добър ден!
    Ти работиш пак, седнал на земята.
    Ех, грешно е животът нареден,
    отдето и човек да го пресмята!

    Тъкачката в завода няма плат
    да си ушие рокличката проста,
    селякът сред житата мре от глад,
    строителят на къщи спи под моста,

    Завръща се от фабриката пеш
    автомобили, който в нея прави,
    и ти, столарю, столове плетеш,
    а сам седиш на плочите корави!

     

    МАЛКАТА НУЛА

    Имаше една Нула
    кръгла като О,
    тя не беше сторила
    никому зло,
    но тъй като нямаше стойност, горката,
    щом я съглеждаха, пищяха числата:
    — Извинявайте! Бързам! Ще закъснея! —
    да не би да ги видят със нея.
    Но ето, тя срещна числото Едно,
    което не беше с много стойност и то
    и също се чувстваше жалко,
    понеже бе много малко.
    И каза му Нулата: — Я, със мене ела! —
    И купиха двамата една стара кола
    и смело поеха — пам-пам-пам — по шосето.
    И ето:
    Четворката, Двойката, Тройката
    веднага изменят си стойката,
    Пет усмихнат ги гони,
    Шест им прави поклони.
    Какво бе се там случило?
    Десет бе се получило.
    (Нали колата бе малка,
    само с една седалка,
    от Единица
    наред със Нула
    Десетица
    се бе надула).
    И стана тъй, че оттогава
    за Нулата потръгна слава,
    всички цифри я канеха,
    подир нея се кланяха
    и я хвалеха гласно
    и я слагаха вдясно
    (защото тайно
    беше ги страх,
    да не мръдне случайно
    на ляво от тях!)
    и изобщо извадиха те заключение
    че и малките нули имат свое значение.

    © Джани Родари, „Небето е за всички”
    © Превод от италиански: Валери Петров

    afish.bg

Оставете коментар