Петък, 19 Октомври 2018
Четвъртък, 04 Октомври 2018 11:00

„Само плодни дървета се брулят. Безплодните – не.”

Роденият преди 8 века Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми, по-актуален от много съвременни поети

*

Притесняват те и те оскърбяват?
Не превивай пред тях рамене.
Само плодни дървета се брулят.
Безплодните – не.

* * *

Приятелю, душа на нашите души, без мен не тръгвай ти!
Небе, не се върти без мен. Без мене, месец, не свети!
Земя, ти не бъди без мен, без мене, време, не лети.
Със тебе мил ми е светът, не ме оставяй никой път,
дори към други светове сърцето да те позове.
Юзда, ти коня не гони. Без мене, песен, не звъни.
Не гледйте без мен, очи. Душа, без мене, замълчи.
Сега и вечната луна блести със твойта светлина.
Додето верността е в нас, пред тебе вечно ще съм аз –
подобно топка пред играч – от изгрев, та до късен здрач.
Без мене коня не гони. Не ме напускай, остани.

* * *

Да можех себе си да видя някой път!
Но как? Примесва своите бои светът.
Духът ми никога не е в покой,
но как спокойна е душата, Боже мой!
Морето ме погълна в мрак студен.
Но чудо! Чувствам, че морето е у мен!

* * *

Открий лика си: розови градини аз жадувам!
Проговори: медът на сладостна роса жадувам!
Чердата облаци ти, слънце, разпръсни,
че твоя лъчезарен блясък аз жадувам!
Повикай ме къмто далечните страни –
като сокол да литна аз жадувам.
Дари ме с капките на дъжд свещен –
безбрежните лазури аз жадувам.
Безценни камъни не ме бъзторгват мен –
скали, пронизани от светлина, жадувам!

© Превод: Янко Димов, AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 04 Октомври 2018 11:00
    „Изпрати ме, ако искаш, в ада, но не ме оставяй без любов!”

    Три стихотворения от поета на виното и любовта Евтим Евтимов, който си тръгна от белия свят преди две години и ни остави да прелистваме отново и отново небесната му поезия

    ЧЕРКВА

    Златна черква, казват, е жената,
    от очите на мъже градена.
    Затова греховна или свята,
    нека бъде тя благословена.

    Нека да е болка инаграда,
    нека е началото и края.
    От едната й страна е ада,
    а от другата е седнал рая.

    До светците незавидно-голи --
    грешници. Виновно-невиновно,
    всеки пред олтара й се моли
    за едно причастие любовно.

    А зад нея, сякаш е обятие,
    винаги стои едно разпятие.

    ЖЕНСКА МОЛИТВА

    За какво са тези две ръце,
    ако нямат дяволска магия
    да откраднат нечие сърце
    и от него грехове да пия?

    За какво са тези две очи,
    ако в сладката им изневяра
    виното любовно не горчи
    и безумството не се повтаря?

    За какво съм раждана жена,
    ако няма кой да ме залюби
    под една висока планина
    и за мен дори да се погуби?

    Боже, искам още да съм млада,
    Боже, чуй едничния ми зов:
    - Изпрати ме, ако искаш, в ада,
    но не ме оставяй без любов!

    ЕЛЕГИЯ ЗА ЦЕЛУВКИТЕ

    Целувам те без думи, без преструвки,
    а някой пак отсреща се присмива –
    отиват си човешките целувки
    и чудото им вече си отива.

    Изчезват те през времето ни южни,
    изтъркани, отречени, предишни.
    Били отдавна минало ненужно,
    за нови срещи станали излишни.

    Оставала едничка на земята
    за спомен от вековната заблуда.
    Дано не е целувката позната,
    използвана запърви път от Юда.

    © Евтим Евтимов

    Снимка: © Ивелина Чолакова

    AFISH.BG

  • Четвъртък, 04 Октомври 2018 11:00
    "ДЕКЛАРИРАМ, че всичко е вярно. Внимавайте, като преглъщате!"

    AFISH.BG честити рождения ден на голямата българска поетеса с три нейни стихотворения

    ПЛАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ

    За да си гледате вашата работа,
    вместо да ме предъвквате тайно:

    кога съм силна, кога съм слаба,
    кога съм трезва, кога – пияна,
    с кого се смея, кого оплаквам,
    кой ме целува в тъмното,
    кой ми заспива на рамото ласкаво,
    под чии мигли осъмвам,
    с колко захар си пия кафето
    и кой ми вгорчава дните,
    наистина ли са дяволски светли
    очите ми ненаситни,
    кого наяве наричам „мили",
    кого ранявам с усмивка
    и каква е все пак фамилията
    на Оня ИВАН – от стиховете ми,
    дали във Петрич или във Варна
    ще пална някому къщата,

    ДЕКЛАРИРАМ, че всичко е вярно.
    Внимавайте, като преглъщате.

    ОБРАТНАТА СТРАНА НА ЛУНАТА

    Хайде, разказвай ми за жена си –
    колко е свястна, колко е готина,
    как във очите те гледа прехласнато,
    какви вкусотийки готви.
    Как ти подрежда по цвят чорапките,
    как сръчно ти сгъва ризите,
    колко е нежна, колко е сладка
    и никак не е капризна.
    Как сам-самичка се справя с всичко,
    как те обгръща с внимание,
    как ти – разбира се – я обичаш,
    как втора такава – няма.
    Как тя непрестанно за тебе мисли –
    през час звъни да те пита
    бира ли пиеш или уиски
    и сърчицето ти в ритъм ли е.
    Как и насън не ти дава мира
    нейната кротост и крехкост...
    Разказвай ми, докато събираш
    по пода пръснати – дрехите ми.

    VIA DOLOROSA

    Голямата Голгота предстои.
    През малките минавам ежедневно.
    Знам, кръстовете всеки ми брои -
    усмихнато, самодоволно, гневно.
    А аз ги мъкна. Тъй привикнах с тях,
    че заприличах изведнъж на птица.
    Когато ме оплакват - бликва смях
    във вперените ми напред зеници.
    Когато ме отписват всеки път,
    все повече си вярвам - на прав път съм.
    Връз раменете ми седи Светът
    и просто нямам право да го срутя.
    Чело подлагам. Трънният венец
    не ми тежи - кръв имам, нека капе.
    По дирята й като по конец
    върви Животът. И ми сваля шапка.
    Аз просто зная своята цена
    и нямам право на излишни харчове.
    Голямата Голгота е една.
    И я изкачвам. Крачка подир крачка.
    Крещете зад гърба ми с бяс: „Разпни!“,
    (както ликувате пред мен „Осанна!“).
    Дано това да ви успокои -
    на Хълма само три дни ще остана.

    Маргарита Петкова

    AFISH.BG

  • Четвъртък, 04 Октомври 2018 11:00
    Да заминем за Париж

    В първия ден на ноември едно стихотворение от Добромир Банев

     

Оставете коментар