Вторник, 23 Октомври 2018
Вторник, 09 Октомври 2018 09:20

Една от най-известните чешки писателки е българка

Бианка Белова спечели наградата за най-добра книга на годината в Чехия и Наградата за литература на Европейския съюз

„Чешка писателка с български корени“ – така медиите в Чехия представят Бианка Белова, един от най-значимите съвременни автори там. Бианка е дъщеря на инж. Бечо Бечев, който е роден в Кърджали, живее в Прага и 25 години работи като звукорежисьор в киноцентъра „Барандов“. Родена и учила в Прага, като ученичка Бианка е прекарвала ваканциите си в България. Първият роман, който написва, така и не вижда бял свят и остава в писателското й чекмедже. Той е посветен на българската й баба – била е кралица на красотата, коронована от самия цар, млада майка, глава на семейство, народен представител, поетеса, но най-вече любеща баба. „Когато си отиде, имах чувството, че сякаш всичко помръкна – усещането за това не ме напуска и до днес.“

Публикувани са четири нейни книги: „Сантиментален роман“ (2009), „Мъртвецът“ (2011), „Целия ден нищо няма да се случи“ (2013) и „Езерото“ (2016). Омъжена е за англичанина Ейдриан Т. Бел, вокалист на популярната в Чехия инди група The Prostitutes. Имат три деца.

Миналата година (2017) беше най-успешната в литературната й кариера. С романа си „Езерото“ Бианка спечели най-голямата чешка литературна награда - „Магнезия литера“ (за най-добра книга на годината), а също и Наградата за литература на Европейския съюз.

За съжаление многото й ангажименти по света станаха причина тя да няма възможност да дойде за българската премиера на световния й хит „Езерото“. Той излиза у нас в превод на Васил Самоковлиев и издание на „Изида“. Баща й обаче ще се включи в представянето на романа в Регионална библиотека – Кърджали на 3 октомври. На 18 октомври в Пловдив ще има събитие с участието на преводача Васил Самоковлиев. Софийската премиера на романа ще бъде на 6 ноември в Чешкия център.

„Езерото“ е роман за душевното израстване и търсенето на истинския смисъл на живота.

Езеро, което се намира някъде в затънтена Азия и което е дълбоко замърсено с всякак-ви отпадни и отровни вещества. То съхне бавно и хищно изяжда бреговете си. Рибарс-ко градче в бивша съветска република, където мъжете си пият самогона, жените се тревожат за тях, когато са за риба, децата си чешат екземата по тялото, причинена от отровната езерна вода. Едно от тях, Нами, расте без родители, при баба си и дядо си. Предстои му да ги загуби, да изживее първата си любов, омърсена от руски войници насилници, да тръгне по широкия свят, за да дири майка си. След перипетии и срещи с хора от различни съсловия, местни и руснаци, подобно на древния уроборос началото захапва финала си и синът открива майка си, но не остава с нея. Възмъжал, той се завръща при вездесъщото езеро – край неговите брегове и в зловещите му води той ще търси своите корени и самия себе си. Пътешествията и преживяванията на Нами в един съвременен реалистичен, но неконкретизиран териториално свят са основата на повествованието, поднесено сладкодумно на лаконичен, но точен и ярък образен език. Романът се чете на един дъх и неслучайно получава едни от най-големите литературни награди в Европа.

Според самата Бианка Белова романът й е „пример какво ще стане, когато човекът поема в ръцете си историята на света и я приспособява към своите нужди“.

AFISH.BG

 

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 09 Октомври 2018 09:20
    "Литературен вестник" и липсата на морал

    И няма кой да им каже, че графоманът – и стар, и млад – е графоман. Но това е поредната литературна поза, която трябва да имитира литературен скандал, да имитира литературен живот...

    Автор: Христо Стоянов

    Още от създаването на "Литературен вестник" започнах да публикувам в него. Дори преди създаването на вестника. Още в търновския алманах "Янтра" започнах да публикувам, а подир и във вестника. Дори, имам смътен спомен за това, че стихове, които бях изпратил за алманаха, попаднаха директно във вестника. В един от първите му броеве. Бе през близката 1990 година – казвам "близката", защото времето не е толкова далечно, че да забравиш какво е ставало, освен ако не се има предвид ниската историчност и историческа култура на тези, които го присвоиха после това издание.

    Вестникът бе създаден от Мария Георгиева и Никола Инджов, който му стана и първият главен редактор. В един момент обаче новопоявилият се "Демокрация" приватизира вестника. Преди първите приватизации в България. И го оглави Едвин Сугарев. СДС имаше нужда от "фенове" – като погледна назад имам чувството, че СДС бе създадено наистина на принципа на фенклубовете после.

    Вестник "Демокрация" имаше вопиюща нужда от последователи, от интелигенция. Вестник "Литературен вестник" вече бе набрал скорост, четеше се, имаше дискусионни текстове, поезия, която... не се различаваше от "партийната" поезия, излизаща преди в "Литературен фронт", "Пулс", "Народна младеж"...

    И подариха вестника на Едвин Сугарев и Румен Леонидов.

    Имам чувството, че целта на изданието бе да докаже, че графоманията е литература.

    Въпреки че в началото излизаха и сериозни автори, някои дори с леви убеждения. Въобще, какви убеждения можеше да има по онова време, освен отрицаване на нещо, намирисващо на "ляво"...

    А, във вестника дойде и Владо Левчев. Малина Томова по-късно, леко да й е небето. Разбира се, после се присламчиха новите "ноемврийчета" – Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Пламен Дойнов...

    Верността към СДС и "новите идеи" ги изтласкаха към научни титли, работа в университети, преводи на текстове със съмнителна художествена стойност... Директори на студентски домове...

    След като Едвин им предостави вестника и замина в Монголия, тези момчета решиха, че друго, освен графомания, не може да се публикува. Графомания, воняща на интелектуалност.

    Постепенно кръгът от сериозни автори бе ограничен под предлога, че в литературата вече влизат хора с естетически концепции, създаващи своите естетски групи и кръгове. Така четиримата полуписатели се изтъпанчиха в позата на "Кръга Мисъл", с обща снимка, като всеки бе застанал в нея и приел образа я на Славейков, я на...

    Разбира се, започна и отрицаването на всичко преди тях – от Вазов, който, според тях, бил умрял от газове след преяждане с боб – до отричане на Христо Фотев, който бил плагиат и буквално преписал от "Песните Соломонови".

    Всъщност това го написа "видният учен" и бъдещ лауреат на наградата на името на Христо Фотев. Всъщност, вестникът вече приемаше циничен вид, арогантен и антилитературен.

    Новото "Ноемврийско поколение", по подобие на своите учители, вече имаше свой орган, откъдето громеше всичко, което напомня на литература. Защото литературата за тях е начин на създаване на кариера, в никакъв случай обаче не и на литературни текстове.

    И когато стигнаха заветните си върхове, започнаха да чоплят вестника. И да го делят на "стари" и "млади"...

    И няма кой да им каже, че графоманът – и стар, и млад – е графоман. Но това е поредната литературна поза, която трябва да имитира литературен скандал, да имитира литературен живот...

    Ами, това е...

    На снимката отляво надясно: Бойко Пенчев (вместо Пенчо Славейков), Георги Господинов (вместо Пейо Яворов),  Йордан Ефтимов ( вместо Петко Ю. Тодоров), Пламен Дойнов (вместо д-р Кръстев)

  • Вторник, 09 Октомври 2018 09:20
    Роман за хора, които търсят стабилност в свят, пълен с отломки

    За него авторката  Марица Бодрожич получи Наградата за литература на Европейския съюз

    Роман за пукнатините в нашето съзнание и в света, в който живеем, е „Маса от черешово дърво и стари чувства“ (изд. Изида, превод Ваня Пенева) от немската писателка с хърватски произход Марица Бодрожич. За тази книга авторката получи Наградата за литература на Европейския съюз.

    „Един от най-необикновените, най-свежите и най-оригиналните гласове в съвременната немскоезична литература” – такава е оценката на Клаудио Магрис за Марица Бодрожич.

    Ариета Филипо, главната героиня на романа, израства в Сараево, следва в Париж и живее в Берлин. Войната в Югославия я лишава от родния ѝ дом и от близките ѝ и слага край на сигурността в живота ѝ. Отдавна напуснала страната, младата жена носи със себе си само спомените си и една маса от черешово дърво, която е наследила от баба си. Пази масата от години, взима я със себе си, където и да се премести. Масата разказва всичко, на което е била свидетел през годините, дървото съхранява щастливите лета, прекарани при баба ѝ като дете.

    Разглеждайки стари снимки, Ариета хвърля светлина върху собствения си живот и продължава да търси себе си. В мислите ѝ все още се промъкват хората от миналото - семейството ѝ, първото момче, което целува, първият мъж, когото обича, приятелките, които понякога я спасяват от самата нея. Спомените връщат със себе си болката от разбиването на семейството ѝ, смъртта на малките ѝ братя и изгубената любов. Старите грешки са оставили множество белези в съзнанието на Ариета, които тя продължава да носи.

    Книгата обхваща седем дни, през които Ариета се завръща мислено в детството и младостта си, за да открие своя път към истината и да намери най-после покой. В новия си апартамент в Берлин, в стаята на птиците, където тя всеки ден брои преминаващите лястовици, тя търси начин да приеме миналото, за да продължи в настоящето. Събира парченцата, останали от изгубените хора и места, превръща старите чувства в основа за ново начало, изгражда новия си поглед върху света.

    Запомнящ се роман за хора, които търсят стабилност в свят, пълен с отломки.

    AFISH.BG

  • Вторник, 09 Октомври 2018 09:20
    Германски журналисти твърдят, че са разкрили данъчна измама за 55 млрд. евро

    Това е най-голямата данъчна кражба на всички времена. 55 милиарда евро са били източени от данъчните системи на няколко европейски страни. Разследващи журналисти извадиха на бял свят истинско криминале, съобщава "Дойче веле" в "55 милиарда, без капка пот".

    Файловете "Cum-Ex" (вж: cumex-files) се четат като криминале. Още от самото начало: "Поддържат стайна температура точно 18 градуса. Всяка капка пот по нечие чело може да бъде издайническа. Никой не бива да изглежда нервен". 

    Така започва една дълга история, която обобщава резултатите от задълбочено журналистическо разследване. Това е историята на най-голямата кражба на данъци за всички времена. Европейският разследващ център Correktiv публикува резултатите от широко мащабното разследване: файловете, известни като "Cum-Ex". В разследването са участвали 37 журналисти от 19 медии в 12 европейски страни. Изводът: в резултат от съмнителни борсови операции 11 европейски държави са загубили милиарди. Освен Германия, в списъка на измамените са Франция, Испания, Италия, Холандия, Дания, Белгия, Австрия, Финландия, Норвегия и Швейцария.

    Международно данъчно ужилване

    Най-засегната от всички страни е Германия. Следват Франция със загуби от най-малко 17 милиарда евро, Италия - 4,5 милиарда и Дания - 1,7 милиарда. "Става дума за най-голямата кражба на данъци в историята на Европа", казва данъчният експерт и професор от университета в Манхайм Кристоф Шпенгел. Той е изчислил, че само за периода от 2001 до 2016 година германската хазна е ощетена с почти 32 милиарда евро покрай сделките "Cum-Ex". Разследващият журналистически екип оценява общоевропейските загуби на над 55 милиарда евро.

    Т.нар. "Cum-Ex" сделки разчитат на сложни данъчни трикове, които позволяват на притежателите на акции неколкократно да претендират за възстановяване на данъци, платени само веднъж върху получени дивиденти. Понятието Cum се отнася до акции с претенции за дивиденти, а Ex - за акции без дивиденти. Понеже данък печалба се плаща само веднъж, всеки, който успее да го възстанови няколко пъти, може да натрупа цяло състояние. В схемата участват няколко инвеститори, които купуват и препродават акции в съдружие помежду си именно в деня, когато фирмата изплаща дивидентите. Акциите многократно и бързо сменят собствениците си, така че данъчните власти не знаят кому принадлежат в крайна сметка и възстановяват данъка на няколко пъти.

    Безкраен позор за германската финансова политика

    В Германия тази практика е забранена от 2012 година, когато пробойната във финансовата система беше запушена. Разследващият журналистически екип на Correktiv обаче твърди, че Германия е предупредила другите европейски страни за този вид сделки едва през 2015 година. Федералното министерство на финансите подчертава, че "и в миналото е информирало различни страни в отговор тяхно запитване за сделките  "Cum-Ex"". Фракцията на зелените настоява за подробно обяснение от финансовия министър Олаф Шолц. Защото, ако измамите са били възможни и след 2012 година, това "би бил пълен провал и безкраен позор за германската финансова политика", заяви председателят на зелената фракция Антон Хофрайтер.

    Мащабите на данъчната далавера постепенно се очертават, но и до днес не е ясно дали съмнителните сделки наистина са били незаконни. Дълго време данъчните експерти ги смятаха просто за легални данъчни трикове. Днес обаче наблюдателите и следователите твърдят, че въпросните схеми са незаконни. Кьолнската прокуратура например води разследване срещу испанската банка Сантандер. Някои други банки, сред които Дойче банк и дъщерната банка на Уникредит - Хипо-Ферайнсбанк, вече признаха че са участвали в такива сделки.

    Като на кино

    Едно от главните действащи лица в тази игра с милиони вече е в предварителния арест в Кьолн. Мъжът се надява на смекчена присъда, ако помага на разследването. Дори се съгласява да даде интервю на разследващите журналисти. Предпочита, разбира се, да остане анонимен, защото в бъдеще смятал да работи като "почтен" адвокат. На интервюто се явява с маска на лицето, също както по филмите.

    Пак като във филмите е и описаната в началото сцена в хотелски апартамент на един лондонски небостъргач. Там млад брокер приема двама разследващи журналисти, които се представят за синове на семейство милиардери. Брокерът най-напред ги развлича с общи приказки за финансови концепции и борсови понятия, но единият от журналистите бързо минава към главния въпрос: Дали парите все пак не идват от държавните данъчни приходи? "Естествено", отговаря младият борсов агент.

Оставете коментар