Вторник, 23 Октомври 2018
Четвъртък, 11 Октомври 2018 11:27

За цената на любовта и тъмните дълбини на човешкото сърце

„След огъня – тих и нежен глас“ е нов роман от Иви Уайлд, един от най-награждаваните английски писатели

Прочувствен роман за съдбовната връзка между баща и син и за наследството от насилие, което неотменно ги следва, е „След огъня – тих и нежен глас“ от Иви Уайлд, най-добрият британски писател на своето поколение (според „Гранта“) и носител на много литературни награди. Авторката е позната у нас с романа „Всички птици пеят“, получил Наградата за литература на Европейския съюз. Преводът отново е на Емил Минчев, а изданието – на „Персей“.

Франк и Леон са двама мъже от различни времена, които постепенно осъзнават, че понякога единственото, което научаваш от грешките на родителите си, е как да правиш свои собствени.

След като любимата му жена го напуска, Франк отива да живее в изолирана къща на брега на океана в Източна Австралия. Опитвайки се да преодолее шока от раздялата и да започне живота си отначало, той се сприятелява с местно семейство и с тяхната седемгодишна дъщеря Сал и става пристанищен работник. Докато се опитва да изгради взаимоотношения с местните жители, Франк разбира, че тази малка сплотена общност крие в сърцето си свежи рани – младо момиче се намира в неизвестност и е обект на активно издирване. Но когато скоро след пристигането му Сал също изчезва, Франк се оказва главният заподозрян и в двата случая. Дали мракът в душата му е изпълзял и във външния свят?

Четиресет години по-рано: Леон, бащата на Франк, израства в покрайнините на Сидни, работейки в пекарната на родителите си, които са еврейски емигранти от Европа. Принуден да се бори с предразсъдъците на местните хора и с психологическите проблеми на баща си, който е ветеран от Корейската война, талантливият младеж се влюбва в своя красива съученичка, но точно преди двамата да споделят любовта си, Леон е изпратен да служи като войник във Виетнам. Дали ще последва съдбата на баща си и ще остави насилието по време на военните действия да промени завинаги живота и сърцето му?

Тези две сюжетни линии постепенно се преплитат и се оказва, че житейските съдби на Франк и Леон са неразривно свързани и двамата си приличат много повече, отколкото осъзнават, и между тях съществува дълбока душевна близост, въпреки разстоянието и взаимното неразбиране, които ги разделят. Младата английска писателка Иви Уайлд, носителка на множество британски и международни награди, насища романа си с неочаквани обрати, сложни и умело обрисувани персонажи, психологически реализъм и проникновени наблюдения над човешката природа.

Една нежна и въздействаща книга за цената на любовта, смисъла на живота и неподозираните дълбини на човешкото сърце.

Иви Уайлд (р. 1980 г.) е един от най-награждаваните съвременни автори на Великобритания. Тя е носител на Наградата за литература на Европейския съюз, както и на още много други награди, сред които „Майлс Франклин“, „Джон Левелин Райс“, „Енкор“, „Джерууд Фикшън Ънковърд“, „Бети Траск“. Номинирана е за наградите „Коста“, IMPAC, Prix Médicis Étranger.

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 11 Октомври 2018 11:27
    "Литературен вестник" и липсата на морал

    И няма кой да им каже, че графоманът – и стар, и млад – е графоман. Но това е поредната литературна поза, която трябва да имитира литературен скандал, да имитира литературен живот...

    Автор: Христо Стоянов

    Още от създаването на "Литературен вестник" започнах да публикувам в него. Дори преди създаването на вестника. Още в търновския алманах "Янтра" започнах да публикувам, а подир и във вестника. Дори, имам смътен спомен за това, че стихове, които бях изпратил за алманаха, попаднаха директно във вестника. В един от първите му броеве. Бе през близката 1990 година – казвам "близката", защото времето не е толкова далечно, че да забравиш какво е ставало, освен ако не се има предвид ниската историчност и историческа култура на тези, които го присвоиха после това издание.

    Вестникът бе създаден от Мария Георгиева и Никола Инджов, който му стана и първият главен редактор. В един момент обаче новопоявилият се "Демокрация" приватизира вестника. Преди първите приватизации в България. И го оглави Едвин Сугарев. СДС имаше нужда от "фенове" – като погледна назад имам чувството, че СДС бе създадено наистина на принципа на фенклубовете после.

    Вестник "Демокрация" имаше вопиюща нужда от последователи, от интелигенция. Вестник "Литературен вестник" вече бе набрал скорост, четеше се, имаше дискусионни текстове, поезия, която... не се различаваше от "партийната" поезия, излизаща преди в "Литературен фронт", "Пулс", "Народна младеж"...

    И подариха вестника на Едвин Сугарев и Румен Леонидов.

    Имам чувството, че целта на изданието бе да докаже, че графоманията е литература.

    Въпреки че в началото излизаха и сериозни автори, някои дори с леви убеждения. Въобще, какви убеждения можеше да има по онова време, освен отрицаване на нещо, намирисващо на "ляво"...

    А, във вестника дойде и Владо Левчев. Малина Томова по-късно, леко да й е небето. Разбира се, после се присламчиха новите "ноемврийчета" – Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Пламен Дойнов...

    Верността към СДС и "новите идеи" ги изтласкаха към научни титли, работа в университети, преводи на текстове със съмнителна художествена стойност... Директори на студентски домове...

    След като Едвин им предостави вестника и замина в Монголия, тези момчета решиха, че друго, освен графомания, не може да се публикува. Графомания, воняща на интелектуалност.

    Постепенно кръгът от сериозни автори бе ограничен под предлога, че в литературата вече влизат хора с естетически концепции, създаващи своите естетски групи и кръгове. Така четиримата полуписатели се изтъпанчиха в позата на "Кръга Мисъл", с обща снимка, като всеки бе застанал в нея и приел образа я на Славейков, я на...

    Разбира се, започна и отрицаването на всичко преди тях – от Вазов, който, според тях, бил умрял от газове след преяждане с боб – до отричане на Христо Фотев, който бил плагиат и буквално преписал от "Песните Соломонови".

    Всъщност това го написа "видният учен" и бъдещ лауреат на наградата на името на Христо Фотев. Всъщност, вестникът вече приемаше циничен вид, арогантен и антилитературен.

    Новото "Ноемврийско поколение", по подобие на своите учители, вече имаше свой орган, откъдето громеше всичко, което напомня на литература. Защото литературата за тях е начин на създаване на кариера, в никакъв случай обаче не и на литературни текстове.

    И когато стигнаха заветните си върхове, започнаха да чоплят вестника. И да го делят на "стари" и "млади"...

    И няма кой да им каже, че графоманът – и стар, и млад – е графоман. Но това е поредната литературна поза, която трябва да имитира литературен скандал, да имитира литературен живот...

    Ами, това е...

    На снимката отляво надясно: Бойко Пенчев (вместо Пенчо Славейков), Георги Господинов (вместо Пейо Яворов),  Йордан Ефтимов ( вместо Петко Ю. Тодоров), Пламен Дойнов (вместо д-р Кръстев)

  • Четвъртък, 11 Октомври 2018 11:27
    Роман за хора, които търсят стабилност в свят, пълен с отломки

    За него авторката  Марица Бодрожич получи Наградата за литература на Европейския съюз

    Роман за пукнатините в нашето съзнание и в света, в който живеем, е „Маса от черешово дърво и стари чувства“ (изд. Изида, превод Ваня Пенева) от немската писателка с хърватски произход Марица Бодрожич. За тази книга авторката получи Наградата за литература на Европейския съюз.

    „Един от най-необикновените, най-свежите и най-оригиналните гласове в съвременната немскоезична литература” – такава е оценката на Клаудио Магрис за Марица Бодрожич.

    Ариета Филипо, главната героиня на романа, израства в Сараево, следва в Париж и живее в Берлин. Войната в Югославия я лишава от родния ѝ дом и от близките ѝ и слага край на сигурността в живота ѝ. Отдавна напуснала страната, младата жена носи със себе си само спомените си и една маса от черешово дърво, която е наследила от баба си. Пази масата от години, взима я със себе си, където и да се премести. Масата разказва всичко, на което е била свидетел през годините, дървото съхранява щастливите лета, прекарани при баба ѝ като дете.

    Разглеждайки стари снимки, Ариета хвърля светлина върху собствения си живот и продължава да търси себе си. В мислите ѝ все още се промъкват хората от миналото - семейството ѝ, първото момче, което целува, първият мъж, когото обича, приятелките, които понякога я спасяват от самата нея. Спомените връщат със себе си болката от разбиването на семейството ѝ, смъртта на малките ѝ братя и изгубената любов. Старите грешки са оставили множество белези в съзнанието на Ариета, които тя продължава да носи.

    Книгата обхваща седем дни, през които Ариета се завръща мислено в детството и младостта си, за да открие своя път към истината и да намери най-после покой. В новия си апартамент в Берлин, в стаята на птиците, където тя всеки ден брои преминаващите лястовици, тя търси начин да приеме миналото, за да продължи в настоящето. Събира парченцата, останали от изгубените хора и места, превръща старите чувства в основа за ново начало, изгражда новия си поглед върху света.

    Запомнящ се роман за хора, които търсят стабилност в свят, пълен с отломки.

    AFISH.BG

  • Четвъртък, 11 Октомври 2018 11:27
    Президентът Радев покани кралица Елизабет II или член на кралското семейство да посети България

    Президентът Радев се срещна с кралица Елизабет II в Бъкингамския дворец. 

    "Отправих покана към кралица Елизабет II при възможност тя или член на кралското семейство да посети България във връзка и със 140-годишнината от установяването на дипломатическите взаимоотношения с Великобритания, която ще отбележим догодина, а също и на място да се запознае с нашата богата история, с вековните културни традиции на нашия народ, които присъстват и в Британския музей и в Британската библиотека", каза пред журналисти в Лондон българският президент Румен Радев след аудиенцията му при Нейно Величество Елизабет II.

    „Това беше много топла и сърдечна среща, в която кралицата прояви жив интерес към историята и културата на нашата страна. Между България и Великобритания има стратегическо партньорство и активен диалог и сътрудничество в редица области”, заяви  президентът Румен Радев.

    "Аудиенцията при кралица Елизабет II не ражда новини, тя е новина сама по себе си, тя е знак за приятелските отношения между България и Великобритания. Отношенията между България и Великобритания са важни за двете страни и брекзит не може да промени тази даденост. Затова нашата обща цел трябва да бъде да запазим и развиваме отношенията, да се запазят правата на българските граждани", отбеляза още президентът.

    Попитан как е отговорила кралица Елизабет II на поканата, президентът Радев отговори „Ще разберете“.

    От посолството на Великобритания потвърдиха, че се подготвя посещение на представител на кралската фамилия у нас догодина, но все още не е определено кой ще бъде това.

     

Оставете коментар