Сряда, 21 Ноември 2018
Сряда, 24 Октомври 2018 09:02

„Ех, грешно е животът нареден, отдето и човек да го пресмята!”

Три стихотворения от вълшебния приказник Джани Родари, които уж са за деца, но всеки възрастен трябва да ги прочете

НАДЕЖДА

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
— Надежда. Надежда за всички.

„Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!“
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

 

ПЛЕТАЧЪТ НА СТОЛОВЕ

Плетачо на столове, добър ден!
Ти работиш пак, седнал на земята.
Ех, грешно е животът нареден,
отдето и човек да го пресмята!

Тъкачката в завода няма плат
да си ушие рокличката проста,
селякът сред житата мре от глад,
строителят на къщи спи под моста,

Завръща се от фабриката пеш
автомобили, който в нея прави,
и ти, столарю, столове плетеш,
а сам седиш на плочите корави!

 

МАЛКАТА НУЛА

Имаше една Нула
кръгла като О,
тя не беше сторила
никому зло,
но тъй като нямаше стойност, горката,
щом я съглеждаха, пищяха числата:
— Извинявайте! Бързам! Ще закъснея! —
да не би да ги видят със нея.
Но ето, тя срещна числото Едно,
което не беше с много стойност и то
и също се чувстваше жалко,
понеже бе много малко.
И каза му Нулата: — Я, със мене ела! —
И купиха двамата една стара кола
и смело поеха — пам-пам-пам — по шосето.
И ето:
Четворката, Двойката, Тройката
веднага изменят си стойката,
Пет усмихнат ги гони,
Шест им прави поклони.
Какво бе се там случило?
Десет бе се получило.
(Нали колата бе малка,
само с една седалка,
от Единица
наред със Нула
Десетица
се бе надула).
И стана тъй, че оттогава
за Нулата потръгна слава,
всички цифри я канеха,
подир нея се кланяха
и я хвалеха гласно
и я слагаха вдясно
(защото тайно
беше ги страх,
да не мръдне случайно
на ляво от тях!)
и изобщо извадиха те заключение
че и малките нули имат свое значение.

© Джани Родари, „Небето е за всички”
© Превод от италиански: Валери Петров

afish.bg

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 24 Октомври 2018 09:02
    Викторио: Не мога да повярвам, че съм го направил аз

    Съдът решава дали да остави в ареста 26-годишния мъж, обвинен за убийството на приятелката си и 1-годишното им дете

    Софийският градски съд гледа мярката за неотклонение на обвинения за двойното убийство в столичния квартал „Надежда” – Викторио Александров.

    С наведена глава и мълчание той отговори на въпросите на журналистите какво го е подтикнало да извърши тежките престъпления.

    По-късно пред съдия Александров заяви, че не помни какво точно се е случило: "Не мога да повярвам, че съм го направил аз. Съжалявам за всяко едно мое действие".

    По думите му е избухнал скандал между него и съпругата му Дарина, която не му е дала да вземе детето: "Следващото, което помня, е, че бягам. Бях с пистолет".

    А какво се е случило край Долни Богров, където бяха намерени той и смъртоносно простреляното момиченце?

    "Видях светлина, чух крясъци. Нямам спомен какво стана. Никога не съм наранявал дъщеря си", заяви обвиняемият.

    В съдебната зала присъстват и родителите на Александров, които запазиха мълчание преди началото на заседанието.

    26-годишният Александров се изправя пред Темида по три обвинения - за убийството на 23-годишната си приятелка, за убийството на детето им - на 1 година, и за принуда спрямо таксиметровия шофьор, когото отвлече.

    Прокуратурата ще настоява той да бъде задържан за постоянно.  

    Източник: bTV

  • Сряда, 24 Октомври 2018 09:02
    „Само плодни дървета се брулят. Безплодните – не.”

    Роденият преди 8 века Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми, по-актуален от много съвременни поети

    *

    Притесняват те и те оскърбяват?
    Не превивай пред тях рамене.
    Само плодни дървета се брулят.
    Безплодните – не.

    * * *

    Приятелю, душа на нашите души, без мен не тръгвай ти!
    Небе, не се върти без мен. Без мене, месец, не свети!
    Земя, ти не бъди без мен, без мене, време, не лети.
    Със тебе мил ми е светът, не ме оставяй никой път,
    дори към други светове сърцето да те позове.
    Юзда, ти коня не гони. Без мене, песен, не звъни.
    Не гледйте без мен, очи. Душа, без мене, замълчи.
    Сега и вечната луна блести със твойта светлина.
    Додето верността е в нас, пред тебе вечно ще съм аз –
    подобно топка пред играч – от изгрев, та до късен здрач.
    Без мене коня не гони. Не ме напускай, остани.

    * * *

    Да можех себе си да видя някой път!
    Но как? Примесва своите бои светът.
    Духът ми никога не е в покой,
    но как спокойна е душата, Боже мой!
    Морето ме погълна в мрак студен.
    Но чудо! Чувствам, че морето е у мен!

    * * *

    Открий лика си: розови градини аз жадувам!
    Проговори: медът на сладостна роса жадувам!
    Чердата облаци ти, слънце, разпръсни,
    че твоя лъчезарен блясък аз жадувам!
    Повикай ме къмто далечните страни –
    като сокол да литна аз жадувам.
    Дари ме с капките на дъжд свещен –
    безбрежните лазури аз жадувам.
    Безценни камъни не ме бъзторгват мен –
    скали, пронизани от светлина, жадувам!

    © Превод: Янко Димов, AFISH.BG

  • Сряда, 24 Октомври 2018 09:02
    „Изпрати ме, ако искаш, в ада, но не ме оставяй без любов!”

    Три стихотворения от поета на виното и любовта Евтим Евтимов, който си тръгна от белия свят преди две години и ни остави да прелистваме отново и отново небесната му поезия

    ЧЕРКВА

    Златна черква, казват, е жената,
    от очите на мъже градена.
    Затова греховна или свята,
    нека бъде тя благословена.

    Нека да е болка инаграда,
    нека е началото и края.
    От едната й страна е ада,
    а от другата е седнал рая.

    До светците незавидно-голи --
    грешници. Виновно-невиновно,
    всеки пред олтара й се моли
    за едно причастие любовно.

    А зад нея, сякаш е обятие,
    винаги стои едно разпятие.

    ЖЕНСКА МОЛИТВА

    За какво са тези две ръце,
    ако нямат дяволска магия
    да откраднат нечие сърце
    и от него грехове да пия?

    За какво са тези две очи,
    ако в сладката им изневяра
    виното любовно не горчи
    и безумството не се повтаря?

    За какво съм раждана жена,
    ако няма кой да ме залюби
    под една висока планина
    и за мен дори да се погуби?

    Боже, искам още да съм млада,
    Боже, чуй едничния ми зов:
    - Изпрати ме, ако искаш, в ада,
    но не ме оставяй без любов!

    ЕЛЕГИЯ ЗА ЦЕЛУВКИТЕ

    Целувам те без думи, без преструвки,
    а някой пак отсреща се присмива –
    отиват си човешките целувки
    и чудото им вече си отива.

    Изчезват те през времето ни южни,
    изтъркани, отречени, предишни.
    Били отдавна минало ненужно,
    за нови срещи станали излишни.

    Оставала едничка на земята
    за спомен от вековната заблуда.
    Дано не е целувката позната,
    използвана запърви път от Юда.

    © Евтим Евтимов

    Снимка: © Ивелина Чолакова

    AFISH.BG

Оставете коментар