Сряда, 21 Ноември 2018
Петък, 26 Октомври 2018 13:16

„Аз съм виждал човек, нищо човек, една педя дребосъче, а простотията му голяма колкото черква”

Неподражаемият Йордан Радичков, който говореше с тенците, създаваше суматоха и плетеше кошници от думите си, в пет цитата от вечните му книги

"Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по полето скитаха ветрове, но никой не се спираше при него, прелитаха птици, но нито една не се скриваше в клоните му, защото бе още голо. Наблизо минаваше река, ала и тя не се спря нито веднъж при дървото да си побъбрят. Реката бързаше да се събере с друга река, за да си приказват заедно из пътя, докато стигнат морето. Минаваха и хора, разбира се, но те си отиваха по работата и никой не се спираше при дървото. Понякога то си мислеше, че е най-хубаво да може да тръгне на някъде. Но дърветата не могат да вървят, не могат да избягат дори и когато видят, че селяните идват с брадвите да ги секат. Тъй беше до пролетта. Щом дойде пролетта, дървото се разлисти, тури си много хубава зелена шапка, но пак си стоеше самичко. Веднъж то видя, че един ястреб преследва врабче в небето. Врабчето пищеше и тъй като наоколо всичко бе голо, скри се в зеления клонак на дървото. Дървото не се разсърди. Те си бъбриха през цялата нощ, а на другия ден птичката си направи гнездо и легна в него да мъти. Един ден под дървото спря каруца. Селянинът разпрегна конете, тури им сено, а сам той легна да си поспи. Минаваха други селяни, видяха хубавата сянка под дървото и решиха и те да си починат от пътя. Насядаха и почнаха да си разказват истории, а дървото слушаше и му бе много приятно, че не е само. То стоеше и гледаше да разстила добре сянката си, да не би хората да кажат, че сянката не е хубава, и да си отидат. Оттогава, който минеше по пътя, все спираше под хубавата сянка да си почине. Вярно е, че дървото не можеше да върви с хората по пътя, но нали из пътя им услужваше със сянката си! Тъй дървото си спечели приятели и разбра, че за да има приятели, то трябва да им дава своята сянка."

"- Всяка работа е такава. Като я хванеш, не можеш да я оставиш на средата на пътя. - А бе аз знам, че е така. Ама то туй не е като жена да я хванеш, пък да не я изпускаш. - То и жената не е чак толкова сигурна – каза братът на Петър Маринков. – Като сапуна е тя. - Не знам дали е като сапуна. Пък може и като сапуна да е. - Същата е – каза братът, който, макар и позастарял, още не бе женен, но бе имал работа с една жена и тъкмо заради това мислеше, че познава жените. – Не виждаш ли, че сапунът, когато най-добре го стискаш, най-лесно се изплъзва из ръцете ти. Колкото повече го стискаш, толкова повече се изплъзва."

„Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното – че простотията върви с човека, тъй като той си върви, и простотията върви с него: кихне ли, тя също започва да киха, седнели на някоя маса, тя също сяда до него, вземе ли да говори, тя веднага ще почне да говори заедно с него и не е изключено даже да го надговори.

Аз съм виждал човек, нищо човек, една педя дребосъче, а простотията му голяма колкото черква. Върви той подръка със своята черква, като върви, задръства цялата улица, но никак не му мига окото. Мигар на човек с толкова огромна простотия може да му мигне окото! Ще те прегази и ще си замине, без дори да те забележи...“

"Много често съм се замислял как да убием мухата и трябва ли да изтребваме всички мухи? Ако един човек е за женене, да се жени, защото няма начин да изтреби мухата в себе си; той само ще страда от гъдела на тая муха, без да може да се спаси от нея. Понякога си мисля дори, че някаква муха е завъртяла главата на Галилей, за да каже, че Земята се върти. Пък Земята наистина се върти. Трябва ли тогава да убием мухата!"

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 26 Октомври 2018 13:16
    „Животът е най-добрият учител. Всеки ден ни поднася нови предизвикателства и уроци.”

    Пътят, който извървяваме не винаги е лек, споделя Хорас Джаксън Браун, но винаги е вълнуващ и изпълнен с трепет. И така, от живота до момента той е усвоил следните уроци:

    Научих, че не можеш да накараш някого да те обича. Всичко, което можеш да направиш, е да обичаш и да се оставиш да бъдеш обичан.

    Научих, че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука.

    Научих, че отнема години, за да се изгради доверие, и само няколко секунди, за да го изгуби вярата ти в някого.

    Научих, че можеш да разчиташ на обаянието си за около 15 минути. След което е добре да можеш да разчиташ на интелекта си.

    Научих, че не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто, което ти можеш да направиш.

    Научих, че ми е необходимо много време, за да се превърна в човека, който искам да бъда.

    Научих, че да реагираш е много по-лесно, от това да мислиш.

    Научих, че трябва винаги да казваш на хората около себе си, какво чувстваш. Това може да е последният път, когато ги виждаш.

    Научих, че ние сме отговорни за това, което правим, без значение как се чувстваме.

    Научих, че или контролираш отношенията си с хората или те те контролират.

    © Превод от английски: Йордан Костурков

    AFISH.BG

  • Петък, 26 Октомври 2018 13:16
    „Умният човек вижда резултата предварително, а глупакът накрая”

    Една шепа мъдрост от Мевляна Джалал ад-Дин Мехаммад Руми, персийския поет и мистик, когото вече десето столетие продължаваме да цитираме, защото думите му са съизмерими със всяко съвремие:

    „Красавецо, недей да удряш по огледалото, когато видиш в него собствения си грозен нрав.”

    „Светът се състои от празно желание, от безполезна играчка. А ние сме деца.”

    „Миризмата на високомерие, амбиция и непреодолимо желание се разнася като миризмата на лук, когато говориш.”

     „Прекият съвет наранява човека. Един камък не може да се раззелени, дори да стане свидетел на хиляда пролети.”

    „Знай, че делото, произлязло от твоята душа и тяло, се хваща за полата ти като твое дете.”

    „Избягвай от лъжливия лек, нека твоята мъка е твоето лекарство, нека те успокои.”

    „Тъй като любовта е предана, тя купува предан човек. Не поглежда неверния.”

     „Бъди дете на времето. Да се казва „утре” не е условие на пътя.”

    „Ако душата ти няма влечение към нещо, какъв е смисълът да се търпи? Ако не съществува враг, каква е нуждата от войска?”

    „Бог първо докосва устните на човек до всеки занаят и всичко поискано, кара го да усети вкуса на това нещо.”

    „Бог е дал на човека амбиция да тегли половинките на късовете до четирийсетата си година и по този начин човек съзрява.”

     „Не търси вода! Примири се с жаждата, за да се раздвижи водата, която ще дойде за теб отгоре и отдолу.”

    „Както водата подлъгва жадния, така и правилната дума дарява сърцето с наивност.”

    „Пристигнахме голи, облякохме се, съблякохме се и си тръгнахме.”

    „От кого бягаме, от себе си ли? Какво невъзможно нещо!”

    AFISH.BG

  • Петък, 26 Октомври 2018 13:16
    „Всичко, което не е оцветено от любовта, си остава безцветно“

    10 + 1 цитата от Нобеловия лауреат Герхард Хауптман, когото изобразително изкуство губи като свой представител, но световната драматургия печели в негово лице един от най-видните си творци

    „Силата съдържа в себе си търпение. Нетърпението е признак на слабост.“

    „Човешката глава  е най-старата сцена. Там са се играли спектакли много преди да е открит първият театър.“

    „Който се стреми нагоре, да си отгледа собствени криле.“

     „Хуморът е знание за границата, свързано с безгранично прозрение.“

    „Всеки краен продукт на изкуството е нематериален.“

    „Творението може да бъде сантиментално, но творецът – никога.“

     „Драмата е борба. Най-големият епос се корени в драмата на съпружеската изневяра. Елена, Менелай, Парис и боевете за Троя.“

    „Колкото фабулата е по-сложна, толкова характерът е по-слаб. Колкото фабулата е по-проста, характерът е по-богат.“

    „Парадокс – това е мисъл в състояние на афект.“

    „Всеки човек е длъжен да мине през собствените си разочарования.“

    AFISH.BG

Оставете коментар