Сряда, 21 Ноември 2018
Понеделник, 29 Октомври 2018 10:32

За пръв път на български четем нобеловия лауреат Хенрик Понтопидан

Шедьовърът му „Щастливеца Пер“ е вече екранизиран и посяга към „Оскар”

След „Къщата на духовете“ на Исабел Алиенде носителят на „Оскар“ и „Златна палма“ Биле Аугуст отново режисира велик роман – „Щастливеца Пер“ на датския писател Хенрик Понтопидан, отличен с Нобеловата награда за литература. Само месец след излизането й на екран, новата лента е номинирана за датския избор за „Оскар“ в категорията за най-добър чуждестранен филм през 2019 г. Любопитно е, че сценарият е дело на сина на режисьора – Андерс Аугуст, който има вече огромен опит.

Романът „Щастливеца Пер“ е задължително четиво за всеки ценител на европейската литературна класика, но поради огромния му обем (над 800 страници) досега никой български издател не се бе решавал да го издаде. Предизвикателството сега поема изд. „Персей“, което включва книгата в поредицата си „Световна класика“, отличена с награда „Златен лъв“ на АБК за издателски проект с най-голяма обществена значимост. Изданието е придружено с предговор на проф. Симеон Хаджикосев, най-големия авторитет у нас в областта на историята на европейската литература.

Романът „Щастливеца Пер“ представлява многопланово епическо платно – обемно, но изключително четивно и за съвременния читател. Това е и дълбоко трагична книга за надеждите на младостта и горчивите разочарования – в този контекст тя има и определен автобиографичен характер. В центъра на повествованието е образът на амбициозния младеж Петер Андреас Сидениус, който произхожда от пасторско семейство. От детските си години Петер е бунтарят, който не се съобразява със строгите морални и религиозни повели на баща си и иска да поеме по път, различен от този на семейството му.

Заминавайки за Копенхаген, където посещава лекции в Политехническия институт, той скъсва почти всички връзки с родителите си и братята и сестрите си, като дори сменя името си – вече се казва само Пер, и се потапя в нов и непознат свят, изпълнен с грандиозни мечти. Пер е изцяло завладян от желанието да завладее Дания и да се превърне в национален герой посредством новаторските си идеи, свързани с техническия прогрес на страната – той мечтае да изгради система от канали и по този начин да използва могъществото на природните стихии в полза на местното население и икономиката на Дания.

Но смелите му идеи се нуждаят от финансови средства и от влиятелни покровители, тъй като той самият е никому неизвестен провинциалист без диплома. Затова и дръзкият и самоуверен до нахалство Пер навлиза в по-висшите и богати слоеве на обществото, запознава се с личности с различен произход и социално положение, но които биха могли да са му от полза в професионалните му стремежи – преподаватели, журналисти, артисти и писатели, учени, финансисти, адвокати.

Така пътят му се пресича с богатото еврейско семейство Селомон, което го взема под крилото си, финансира начинанията му и дори му позволява да пътува в чужбина, за да събере опит и знания. Най-вече това се дължи на интимните му отношения с най-голямата им дъщеря Якобе, за която се сгодява. Но въпреки благородните си пориви и несъмнения интелект, талант и харизма, които притежава и заради които си печели прякора Щастливеца, Пер е много непостоянен, твърде арогантен и свободолюбив.

Тежкият му характер и необяснимите промени в настроението му го вкарват в много напрегнати ситуации, влошават отношенията му с хората, които му помагат, и дори с годеницата му, и в крайна сметка Пер се оказва най-големият си враг. Идеалистичните му мечти се сблъскват с грубата и цинична действителност, той самият осъзнава, че се чувства като изгнаник където и да се намира и че ако иска да постигне истинското щастие, трябва първо да опознае себе си и да последва зова на сърцето си.

„Пер е хитрецът, който накрая надхитрява самия себе си, тъй като не познава съкровената си същност“ – пише в предговора си към изданието проф. Симеон Хаджикосев.

Хенрик Понтопидан се появява в датската литература след Ханс Кристиан Андерсен и по своеобразен начин продължава върху нови основи реалистичната традиция. Роден е през 1857 г. във Фредерисия в пасторско семейство, като тази религиозна обстановка оставя дълбок отпечатък в съзнанието му.

Заминаването му за Копенхаген, където се обучава в Политехническия институт, по същество се явява бягство от ограниченията на досегашния му живот и форма на стихиен бунт срещу порядките на заобикалящата го среда. Романтичните му представи обаче се сблъскват с тежката реалност, а следването му не го удовлетворява. Тогава той отпътува за Германия и Швейцария и това пътешествие оставя ярки впечатления в наблюдателната му и чувствителна натура. Понтопидан така и не получава инженерска диплома, а се насочва към естествените науки. Той започва да пише разкази и романи, в които изобличава нравите на съвремието си. Удостоен е с Нобелова награда за литература „за автентичните описания на съвремието в Дания“, а Томас Ман го нарича „поет епик по рождение“.

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Понеделник, 29 Октомври 2018 10:32
    „Всичко, което не е оцветено от любовта, си остава безцветно“

    10 + 1 цитата от Нобеловия лауреат Герхард Хауптман, когото изобразително изкуство губи като свой представител, но световната драматургия печели в негово лице един от най-видните си творци

    „Силата съдържа в себе си търпение. Нетърпението е признак на слабост.“

    „Човешката глава  е най-старата сцена. Там са се играли спектакли много преди да е открит първият театър.“

    „Който се стреми нагоре, да си отгледа собствени криле.“

     „Хуморът е знание за границата, свързано с безгранично прозрение.“

    „Всеки краен продукт на изкуството е нематериален.“

    „Творението може да бъде сантиментално, но творецът – никога.“

     „Драмата е борба. Най-големият епос се корени в драмата на съпружеската изневяра. Елена, Менелай, Парис и боевете за Троя.“

    „Колкото фабулата е по-сложна, толкова характерът е по-слаб. Колкото фабулата е по-проста, характерът е по-богат.“

    „Парадокс – това е мисъл в състояние на афект.“

    „Всеки човек е длъжен да мине през собствените си разочарования.“

    AFISH.BG

  • Понеделник, 29 Октомври 2018 10:32
    Австрийската писателка Каролина Шути пристига за премиера

    Романът „Някога навярно съм вървяла по мека трева“е отличен с Наградата за литература на Европейския съюз.

    Каролина Шути е родена през 1976 г. в Инсбрук, Западна Австрия. Завършила е немска филология, англицистика и американистика. Докторантската й дисертация разглежда произведенията на родения в Русе носител на Нобелова награда за литература Елиас Канети. Шути пише романи и радиопиеси. Книгите й са преведени на много езици и донасят слава на авторката както в Австрия, така и извън пределите й. През 2015 г. тя спечели Наградата за литература на Европейския съюз за романа си „Някога навярно съм вървяла по мека трева“.

    Книгата излиза на български в превод на Ваня Пенева и издание на „Персей“.

    Романът на Каролина Шути ни потапя в света на главната героиня Мая – свят, в който няма място за любов или безгрижна невинност. След смъртта на майка си Мая е приютена от леля си, която й дава подслон, храна и възпитание, но не й разкрива нищо за миналото й. Двете живеят в едно безименно селце в отдалечен район и се борят за оцеляването си при оскъдни и трудни условия. Всеки опит на Мая да си спомни миналото води до задънена улица. Тя се мъчи да си припомни живота в Беларус, страната, която е напуснала като малка, езика, който не говори, майката и бабата, които вече почти не помни, но с годините спомените все повече избледняват и стават все по-недостижими. Марек, възрастен мъж, който говори странен и загадъчен език и живее напълно сам в отдалечена къща, е единственият човек, който разбира Мая и я кара да се чувства у дома си.

    С ясен, но същевременно красив и поетичен стил Шути описва положението на хора, които са били принудени да напуснат дома си и да се приспособят към новата и понякога неприятелска среда. Романът й е пропит от идеята за изгубената памет и непрестанното търсене на идентичността, благодарение на която можем да намерим мястото си в живота и да постигнем вътрешна хармония и спокойствие.

    Събитието е на 16 ноември (петък), в клуб „Журналист“ в СБЖ, на ул. „Граф Игнатиев“ № 4, 1 ет., от 18 ч.

     

  • Понеделник, 29 Октомври 2018 10:32
    „Поискайте си живота!”

    Станислав Стратиев: Животът ни се дава като съществуване, но като съдба ние си го осмисляме, ние решаваме как да живеем и как да отстояваме правото си на собствен избор

    Не оставяйте други да го живеят вместо вас.

    Да мислят вместо вас.

    Да решават вместо вас.

    Да избират вместо вас.

    Да ви казват кого да обичате днес и кого да мразите утре.

    Кой е герой и кой - предател.

    Какво е бъдещето ви и какво- миналото.

    В какво да вярвате и в какво да се съмнявате.

    Какво е най-доброто за вас и какво - най-лошото.

    Какво е България и какво - народ.

    Какви книги да четете и какво вино да пиете.

    Не оставяйте други да работят, други да тичат,

    други да танцуват, други да се смеят, да ходят на море,

    да се обичат, да имат надежда, да живеят човешки.

    Вместо вас.

    Поискайте си живота.

    Не го оставяйте да събира прах на рафта на времето.

    Поискайте го!

    © Станислав Стратиев

    AFISH.BG

     

Оставете коментар