Петък, 16 Ноември 2018
Четвъртък, 01 Ноември 2018 13:05

Стресни се, племе закъсняло, от сън дълбок се събуди!

Събирам в едно думите на двама велики българи, за да не забравяме, че сме единственият народ, който има официален празник, отдаващ почит на своите будители

Автор: Маргарита Петкова

Не, не пресилвам. Ние сме единственият народ, който има официален празник, отдаващ почит на своите будители, на онези личности, които с думите и делата си са опазили вярата му, писмеността му, духа му през вековете. Хвала на тези, които са се сетили, че имаме необходимост да ни се напомня ежегодно, дето нито свободата, нито миналото и настоящето са ни дадени даром. И че бъдещето също никой няма да ни го поднесе на тепсийка, а трябва да си го извоюваме сами. Водени от светлите умове, които е родила българска майка юнашка на нашата земя хубава. На думи - нямаме проблем. На дела - не знам. Хвала и на тези, които продължават да държат тази традиция жива. Днес от 10 ч. пред Президентството се състоя кратка по време, но насочена като вектор към бъдещето церемония, на която Президентът поздрави с празника днешните народни будители – учители, дейци на науката и изкуството, общественици и творци. Хора на духа, безсребреници, които милеят за своята родина, а не за територията, на която могат да струпат  блага, облажващи земния им недълъг път. Хора, за които просперитетът на България не е изпразнена от съдържание фраза, а кауза. И заедно с издигането на свещения български трибагреник, видях как се въздига пламъчето на духовността, таз сила нова, което продължава да осветява с негаснещия си огън сърцата и душите ни – от площада пред Президентството до затънтеното планинско селце с останали обитаеми три къщи. Обитаеми от българи, които помнят своя род и език и не се срамят от него.

Обикновено ме питат около този празник кои са съвременните ни будители. Тръгвам първосигнално да изброявам: от учителя, който държи треперещата ръчица на първокласника, докато с криви ченгелчета пише "мама", през университетския преподавател, дето трябва да разкрие широкия хоризонт на науката или изкуството пред своите студенти, та до творците и обществениците, които дават посоката и сочат пътя напред за цялата нация. На думи добре ми се получава. На дела, т.е., притиснат ли ме в ъгъла да дам поименни примери, усилна пот набраздява челото ми. Не че няма достойни имена. Не че не мога да ги цитирам. Но не е това, което трябва да бъде.

Български ученици взимат отличия на международни форуми, само че тези новини кой ти ги гледа, по-важно е кой футболист с коя плеймейтка е сменил предишната. Нищо против спорта. Не малко лаврови венци е положил и той в краката на родина ни. Против всенародното отричане на знанията и моженията български съм. Знам, че времената са трудни. Знам, че всеки е загледан в собствената си несрета или насита. Кого да будиш и кой да го буди? Здраво стисналият очи за доброто около него, няма да ги отвори. Няма да чуе мистерията на българските гласове, защото други ритми и думи звучат в ушите му.

Просто се оглеждам около себе си. Просто като пътувам из България, се взирам в очите на хората. Помръкват, когато иде реч за ежедневието и светват, когато чуят хубава дума. Само че хубавите думи хем малко, хем за кратко. Няма ги огнените слова на Ботев, няма ги камбанните звуци на Добри Чинтулов, няма го пронизващия син поглед на Левски, забравихме суровия въпрос на Паисия "Поради что ся срамиш да се наречеш болгарин?" Ако не сме го забравили, просто го пренебрегваме, подминаваме го - овехтял е и не е в крак с новото време. Защото така ни изнася, защото думите и делата на будителите ни глождят като песъчинка в окото. Като прашинка от счупеното от дявола огледало са и си навиваме на пръста, че грозният свят, който ни заобикаля, е съвсем прекрасен. Лъжем се и се самозалъгваме. По-лесно и по-просто е. А през това време някой държи ръчицата на децата ни и дано Господ му помага те да се научат да пишат правилно. Без грешки. Защото бъдещето е в техните ръце. Ако сме изтървали въжето на камбаната, която буди народната свяст, да подскочим и да го достигнем, пък ако трябва да увиснем всинца на него със страшна сила, но да не позволим искрицата на духа ни да угасне ей тъй, просто защото не ни интересува нищо повече от хляба или черния хайвер.

Ще се замислим ли кой и от какъв сън дълбок трябва да ни буди? И ще чуем ли звъна на камбаната или ударите на сърцата си, зовящи към духовност и просвещение в бездуховното и безпросветно ежедневие?

Държа се за думите на Стоян Омарчевски от 1909 г.: „...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот..."

Ето този празник ви честитя!

© Маргарита Петкова

afish.bg

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 01 Ноември 2018 13:05
    Премиера на Маргарита Петкова и хитовата й книга „Тъй рече Виктор“

    На знаменателната дата 7 ноември, от 18 ч., в клуб „Журналист“ в СБЖ, на бул. Граф Игнатиев № 4, 1 ет. най-обичаната българска поетеса ще чете стихове от новата си книга и ще дава автографи върху нея

    Още преди да се е появила като книга, „Тъй рече Виктор“ на Маргарита Петкова стана хит в социалните мрежи. Хиляди последователи на голямата поетеса попиваха поетичното й слово и тръпнеха в очакване на всяко следващо стихотворение за Виктор. А на различни срещи с нея традиционният въпрос беше: „Кога ще излезе Виктор в книга?“. 

    Парче по парче, стих по стих, стихотворение по стихотворение сега пъзелът „Виктор“ е сглобен и стига до читателите в издание на „Персей“.
    Премиерата на „Тъй рече Виктор“ ще бъде на знаменателната дата 7 ноември, от 18 ч., в клуб „Журналист“ в СБЖ, на бул. Граф Игнатиев № 4, 1 ет. Най-обичаната българска поетеса ще чете стихове от новата си книга и ще дава автографи върху нея. Входът на клуба е отворен за всички почитатели на поетесата.

    „Виктор пристигна внезапно и веднага почна да се пише сам. Това, разбира се, е метафора – аз траках по клавишите. Разбира се, няма и никаква мистика – който списва стихове, знае как става. Тоест, изобщо не знае. Виктор си дойде със заглавията и архитектониката. В социалната мрежа стихотворения от десетина куплета никой не чете. Дори аз. Та Виктор избра вътрешните рими. Аз се съгласих. И тръгна като на шега. Тъй рече за това, тъй рече за онова – четири години в незнаен ден, в незнаен час на екрана на компютъра се появяваше поредното стихотворение. Виктор беше ту отвеян, ту саркастичен, ту зъл, ту неприлично романтичен, обаче винаги честен. Много ми е скъп, пустият му Виктор, затова го споделям в книга, може пък и вие да го харесате. Ох, да, неизбежният въпрос – кой е Виктор, по дяволите?! Както е възкликнал Гюстав Флобер „Мадам Бовари – това съм аз!”, точно тъй рече и Виктор…“ – признава авторката.

    Зачитайки ръкописа на новата й книга „Тъй рече Виктор“, един от големите български композитори, написал десетки песни по нейни стихове, си казва: „Маргарита порасна“, но когато го прочита до края, коригира първоначалното си впечатление и разбира, че по-правилното е не пораснала, а израснала като творец. Това е израстване на творческия Аз, преминаване в една нова качествена категория, както като светоусещане, така и на личностните характеристики на твореца. Лирическата героиня на Маргарита Петкова също израства и помъдрява, но това не се отразява на перфектната поетическа форма, характерна за поетесата – тя предпочита да остане вярна на римата, на ритъма, на класическия стих, а не да се разпилява в необята на верлибъра. Без да се подценяват стиховете на Маргарита, в които много жени се припознават и които очертават цял дял в съвременната българска поезия, може да се каже, че новите й творби са по-сложни, по-мъдри, по-философски. Това не е скандалната „дива къпина“, която казва нещата в очите, без да спестява нищо. Тук има повече дълбочина и житейска мъдрост – на човек и творец, който е натрупал достатъчно личен опит зад гърба си, но гледа и напред в бъдещето: „Запомних, че светът е цял, когато е на половини.“

    Новата книга на Маргарита Петкова показва как се разширява диапазонът на темите, които я вълнуват – да, и любовта я има, но вътре са и животът и смъртта, доброто и злото, грозното и красивото…

    Всяко едно стихотворение е изпълнено с много мъдрост. Това отново е дръзка, шамарена поезия, но с ръка в кадифена ръкавица. Така обаче понякога боли повече. Сарказмът в новите стихове на Маргарита Петкова обаче не е човеконенавистнически. Той бичува човешките пороци, но в него има и елегантност. Лирическата героиня на Маргарита Петкова вече не тропа по масата, в думите й има повече финес. Стиховете са много лирични, въздействат и карат читателя да се замисли за важните неща в живота си.

    „Тъй рече Виктор“ показва каква трябва да бъде социалната поезия днес – с широк обществен отзвук, поставяща остро проблемите, които вълнуват всеки човек. Това са проблеми, взети от самия живот, та макар в някои от стиховете да се интерпретират и библейски мотиви. Стиховете озвучават битието на всеки един от нас, бил той млад или възрастен, защото всеки човек се сблъсква ежедневно и с природни катаклизми, и с конфликти между хората, никой не е застрахован нито от зло, нито от добро, нито от завист, нито от възторг, нито от любов, нито от смърт.

    Маргарита Петкова доказва, че всеки поет има своя еволюция, преминава през различни настроения, емоции и поетики. Тя самата никога не е била еднаква, стереотипна, винаги е била различна, изненадваща, но и винаги разпознаваема. В новата й книга има стихове, от които човек може да го заболи, но и да се пречисти. Именно в това е силата на голямата литература, която остава и за тези след нас.

    AFISH.BG

  • Четвъртък, 01 Ноември 2018 13:05
    ГЕРБ цитират "Ред” Бредбъри по случай Деня на народните будители

    "Ще си позволя да цитирам още един велик ум на нашето време, Ред Бредбъри (бел.ред.: името е Рей Бредбъри), който казва в "451 градуса по Фаренхайт": „Днес всеки знае, твърде е уверен, че с него нищо няма да се случи. Другите загиват, но аз оставам! Няма никакви последствия, никаква отговорност. Бедата е там, че има!".

    (депутатката от ГЕРБ и бивш зам.-министър на образованието Милена Дамянова, която изчете от трибуната на НС декларация по повод Деня на народните будители)

  • Четвъртък, 01 Ноември 2018 13:05
    Президентът Радев: За да си будител, интелектуалният авторитет не стига, трябва да имаш добавена стойност от доблест, кураж и посветеност

    Вярвам, че съвременните будители ще бъдат на висотата на историческото предизвикателство, каза държавният глава по повод Деня на народните будители

    Националното единение не е апел да запълним обществените разломи с примирение и безличие. Това е апел за борба за демокрация, за справедливост, за просветеност и за свобода на словото. Единението е всенародно усилие в името на високи цели, а будителството е пътят към неговото осъзнаване и сбъдване. Това заяви президентът Румен Радев в Гербовата зала на „Дондуков“ 2 на среща с Негово Светейшество Българският патриарх Неофит и с ръководители на държавни институции, организации и сдружения в сферата на образованието, науката, културата и изкуството, по повод Деня на народните будители – 1 ноември.

    Събрали сме се да отбележим Деня на народните будители. Преди година споменах на тази дата, че будителят не е интелектуалец по европейски образец. Това е българска духовна категория. За да си будител, интелектуалният авторитет не стига, трябва да имаш добавена стойност от доблест, кураж и посветеност. Будителите са мисионерите на културата, морала и свободата“, каза Радев.

    В официалното си слово държавният глава посочи, че едни хора будят с таланта си, други с пример, едни пишат книги и играят на театралната сцена, а други пишат история и носят достойно своята  ролята на сцената на живота. „Будители е имало и в най-мракобесните времена, има ги и днес. Будителите родиха Възраждането. Вярвам, че съвременните будители също ще бъдат на висотата на историческото предизвикателство, за да преборим унинието, мрака, безразличието и моралната криза и да пребъде България“, заяви Румен Радев.

    „Заедно с големите имена на българската култура и наука и хората с кауза на срещата присъстваха и съвременните „тихи герои“, които с личния си пример също вдъхновяват българското общество. Сред тях бяха Кристиан Ваклинов, който е посветил силите си на спасяването на последната теснолинейка в България, за да има транспорт за хората в Родопите, Пламен Иванчев от София, който възстанови училището в родното си село, както и планинският водач Орлин Чачановски, който вдъхнови стотици хора да носят на гръб материали в планината, за да изградят заедно животоспасяващ заслон в Пирин планина. Тук сте и Вие, големите имена на българската култура и наука и хора с кауза, които нямат нужда от представяне“, обясни още президентът Румен Радев.

    Призовавам народа да пребори унинието, мрака, безразличието и моралната криза, за да пребъде България, каза президентът по повод празника.

    „Преди месец призовах за национално единение, но това не е апел да запълним обществените разлоги с примирение и безличие. Това е апел за борба, демокрация, справедливост, просветеност и свобода на словото“, каза той. Според него будители е имало и в най-мракобесните времена, има ги и днес.

    „Единението е всенародно усилие в името на високи цели, а будителството е пътят за неговото осъзнаване и сбъдване. Будителите родиха възраждането, за това вярвам, че съвременните будители също ще бъдат на висотата на историческото предизвикателство“, посочи още президентът Румен Радев.

    По-рано президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев прие почетния строй на Националната гвардейска част по повод 1 ноември - Ден на народните будители. По случай празника се проведе традиционна церемония по издигане на националния флаг пред президентската институция.

Оставете коментар