Събота, 15 Декември 2018
Четвъртък, 29 Ноември 2018 09:12

Издаване на книга е наградата в седмия международен поетичен конкурс „Лирични гласове” – 2018

Организаторите на международния поетичен конкурс „Лирични гласове” обявяват неговото тазгодишно, седмо поред издание.

До 10. 12. 2018 г. включително ще се приемат за участие творби от България и чужбина (по възможност с превод на български), изпратени само на имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Според регламента на конкурса участниците трябва да приложат:

- 1 или 2 стихотворения (максимум до 24 реда всяко), които да не са публикувани в книга и да не са получавали награди в други конкурси;

- кратка биографична бележка, включваща: име, адрес, телефон, творчески изяви, издадени книги.

Участието в конкурса предоставя правото на организаторите да публикуват наградените творби, като авторите си запазват правото да ги включват в свои проекти.

Ще бъдат присъдени следните награди:

- Голяма награда „Романьола Мирославова“ – диплом и издаване на книга;

- В двата раздела: български и международен, ще бъдат определени първа, втора и трета награда – диплом и предметни награди.

Организаторите на конкурса си запазват правото да не присъдят всички тези награди, както и да определят допълнителни.

Носители на Голямата награда в конкурса досега са Маргарита Петкова, Ана Александрова, Евстати Бурнаски, Петя Стефанова, Николай Дялков и Евгени Минчев.

 „Лирични гласове” бе създаден през 2012 г. от поетесата Романьола Мирославова по подобие на други международни поетични конкурси в чужбина. Самата Романьола е носител на няколко такива награди от Лече и Анкона, Италия. Организатори на конкурса са Сдружението на софийските читалища, НЧ "Н. Й. Вапцаров - 1922", издателствата „Персей“ и „Изида“.

afish.bg

 

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 29 Ноември 2018 09:12
    Отличиха най-добрите български фирми за годината

    За седма поредна година в конкурса, организиран от Първа инвестиционна банка, се включиха близо 300 фирми

  • Четвъртък, 29 Ноември 2018 09:12
    Австрийската писателка Каролина Шути пристига за премиера

    Романът „Някога навярно съм вървяла по мека трева“е отличен с Наградата за литература на Европейския съюз.

    Каролина Шути е родена през 1976 г. в Инсбрук, Западна Австрия. Завършила е немска филология, англицистика и американистика. Докторантската й дисертация разглежда произведенията на родения в Русе носител на Нобелова награда за литература Елиас Канети. Шути пише романи и радиопиеси. Книгите й са преведени на много езици и донасят слава на авторката както в Австрия, така и извън пределите й. През 2015 г. тя спечели Наградата за литература на Европейския съюз за романа си „Някога навярно съм вървяла по мека трева“.

    Книгата излиза на български в превод на Ваня Пенева и издание на „Персей“.

    Романът на Каролина Шути ни потапя в света на главната героиня Мая – свят, в който няма място за любов или безгрижна невинност. След смъртта на майка си Мая е приютена от леля си, която й дава подслон, храна и възпитание, но не й разкрива нищо за миналото й. Двете живеят в едно безименно селце в отдалечен район и се борят за оцеляването си при оскъдни и трудни условия. Всеки опит на Мая да си спомни миналото води до задънена улица. Тя се мъчи да си припомни живота в Беларус, страната, която е напуснала като малка, езика, който не говори, майката и бабата, които вече почти не помни, но с годините спомените все повече избледняват и стават все по-недостижими. Марек, възрастен мъж, който говори странен и загадъчен език и живее напълно сам в отдалечена къща, е единственият човек, който разбира Мая и я кара да се чувства у дома си.

    С ясен, но същевременно красив и поетичен стил Шути описва положението на хора, които са били принудени да напуснат дома си и да се приспособят към новата и понякога неприятелска среда. Романът й е пропит от идеята за изгубената памет и непрестанното търсене на идентичността, благодарение на която можем да намерим мястото си в живота и да постигнем вътрешна хармония и спокойствие.

    Събитието е на 16 ноември (петък), в клуб „Журналист“ в СБЖ, на ул. „Граф Игнатиев“ № 4, 1 ет., от 18 ч.

     

  • Четвъртък, 29 Ноември 2018 09:12
    „Ех, грешно е животът нареден, отдето и човек да го пресмята!”

    Три стихотворения от вълшебния приказник Джани Родари, които уж са за деца, но всеки възрастен трябва да ги прочете

    НАДЕЖДА

    Ако можех да имам едно
    магазинче със две полички,
    бих продавал… познайте какво?
    — Надежда. Надежда за всички.

    „Купете! С отстъпка за вас!
    Всеки трябва надежда да има!“
    И на всеки бих давал аз,
    колкото трябва за трима.

    А на тоз, който няма пари
    и само отвънка поглежда,
    бих му дал, без да плаща дори,
    всичката своя надежда.

     

    ПЛЕТАЧЪТ НА СТОЛОВЕ

    Плетачо на столове, добър ден!
    Ти работиш пак, седнал на земята.
    Ех, грешно е животът нареден,
    отдето и човек да го пресмята!

    Тъкачката в завода няма плат
    да си ушие рокличката проста,
    селякът сред житата мре от глад,
    строителят на къщи спи под моста,

    Завръща се от фабриката пеш
    автомобили, който в нея прави,
    и ти, столарю, столове плетеш,
    а сам седиш на плочите корави!

     

    МАЛКАТА НУЛА

    Имаше една Нула
    кръгла като О,
    тя не беше сторила
    никому зло,
    но тъй като нямаше стойност, горката,
    щом я съглеждаха, пищяха числата:
    — Извинявайте! Бързам! Ще закъснея! —
    да не би да ги видят със нея.
    Но ето, тя срещна числото Едно,
    което не беше с много стойност и то
    и също се чувстваше жалко,
    понеже бе много малко.
    И каза му Нулата: — Я, със мене ела! —
    И купиха двамата една стара кола
    и смело поеха — пам-пам-пам — по шосето.
    И ето:
    Четворката, Двойката, Тройката
    веднага изменят си стойката,
    Пет усмихнат ги гони,
    Шест им прави поклони.
    Какво бе се там случило?
    Десет бе се получило.
    (Нали колата бе малка,
    само с една седалка,
    от Единица
    наред със Нула
    Десетица
    се бе надула).
    И стана тъй, че оттогава
    за Нулата потръгна слава,
    всички цифри я канеха,
    подир нея се кланяха
    и я хвалеха гласно
    и я слагаха вдясно
    (защото тайно
    беше ги страх,
    да не мръдне случайно
    на ляво от тях!)
    и изобщо извадиха те заключение
    че и малките нули имат свое значение.

    © Джани Родари, „Небето е за всички”
    © Превод от италиански: Валери Петров

    afish.bg

Оставете коментар