Петък, 22 Ноември 2019
Събота, 15 Юни 2019 09:58

Черешова задушница, искаме прошка от Бога за нашите покойници

В съботния ден преди големия християнски празник Петдесетница, се отбелязва Спасовска или Черешова Задушница.

Това е една от четирите големи задушници в календара на православната църква. В България задушницата се нарича „черешова“, защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези. Черешовата задушница е свързана с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък.

Православната църква е установила на този ден специално богослужение в памет на починалите християни. На този ден, чрез богослужението в църквата, измолваме прошка от Бога за нашите покойници. Живите се молят за отминалите от този свят, защото телесната смърт не прекъсва единството между вярващите. В памет на покойниците, наред с молитвите, от нас се изискват и дела на благотворителност. „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост“ – пише в Библията.

Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Черешова задушница. Приготвят се жито, хляб, вино, плодове и други храни, които се раздават. Житото символизира възкресението, а хлябът – Исус Христос. На Черешова задушница християните посещават гробовете на близките си покойници, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, които са дали името на тази панихида.

Свързани статии (по етикет)

  • Събота, 15 Юни 2019 09:58
    Сирни заговезни

    Отбелязваме Сирни Заговезни с едно стихотворение на Маргарита Петкова

  • Събота, 15 Юни 2019 09:58
    Президентът почете паметта на загиналите български воини

    На Архангелова задушница държавният глава и върховен главнокомандващ Въоръжените сили на България Румен Радев почете паметта и отдаде признателност на българските военнослужещи, загинали във войните за национално обединение, в операции по поддържане на мира и при изпълнение на воинския дълг в мирно време, съобщиха от прессекретариата на президентството.

    Пред Военния мавзолей-костница на Централните софийски гробища Румен Радев положи венец пред мемориала на загиналите герои. Заупокойна панихида отслужи Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп. Пред Военния мавзолей-костница присъстваха и началникът на отбраната генерал-лейтенант Андрей Боцев, висши военнослужещи от всички родове войски, членове на военно-патриотичните съюзи и роднини на загинали военни.

    Ритуалът с военни почести се провежда от 1924 година. Традицията е прекъсната през 1946 г. и е възстановена през 1992 г. от Министерството на отбраната и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите.

  • Събота, 15 Юни 2019 09:58
    Архангелова задушница е, почитаме паметта на мъртвите

    На Архангелова задушница почитаме и паметта на войниците и офицерите, които са жертвали живота си за свободата на България, поради което денят е известен още като Мъжка задушница.

    В първата събота преди големия празник Св. Архангел Михаил, Архангеловден, православната църква почита Архангеловата задушница.

    Тя е сред трите най-големи задушници и се нарича още Архангелска задушница, Хрангеловото одуше и Рангелова задушница.

    На този ден в храмовете се извършва литургия за упокой, след което се служи обща панихида, по време на които се пали свещ и се отправят молитви за душите на мъртвите.

    На Архангелова задушница почитаме и паметта на войниците и офицерите, които са жертвали живота си за свободата на България, поради което денят е известен още като Мъжка задушница.

    Значението на Задушница е голямо. Това не е само ден, в който близките и роднините на покойника се събират край гроба му, за да "ядат и пият". Поменът, който се прави, е и възпоменание на живите за починалия, че не е забравен. Според богослови това е връзката между земната и небесната Църква.

    Задушница се основава на вярата в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите. Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Затова на тях - вечно живите в Бога - отдаваме почит и признание при всеки помен и на задушниците през годината.

    По стара българска традиция, съботните дни са наречени на мъртвите. Жените отиват на гробищата на починалите си близки рано сутринта, за да раздадат варено и жито и хляб за "Бог да прости".

    Обичаят се спазва от векове, като в него заедно с православните догми се преплитат древни практики и ритуали. Своите мъртви близки са почитали и живелите по българските земи римляни, траки, славяни и прабългари.

    Римляните, например, са покривали гробовете с рози и са давали обеди за помен, а траките ни засвидетелстват своята почит, оставяйки ни като наследство многобройните могили по нашите земи.

    На Архангелова задушница се раздават варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши и бонбони. Така наречените раздавки или подавки се раздават не само на близките, но и на съседите, както и на хората в гробищния парк. Неслучайно виното и житото присъстват на всяка една задушница. Виното символизира Христовата кръв и тайнството на светото причастие, а житото е символ на бъдещото ни възкресение. На гроба на покойника не се оставя храна.

    Прикадяването на гроба с тамян заема особено място по време на Архангеловата задушница, поради вярването, че прогонва дявола и злите сили. Близките палят свещи като символ на неугасващия спомен за починалия. Най-възрастната жена прелива с вино и вода, след което разчупва хляба. Първата хапка от него се оставя на гроба, а останалият се раздава на присъстващите с думите "Бог да прости".

    В църковния ни календар има три големи задушници, които се почитат винаги в съботен ден - една седмица, преди да започнат трите постни периода в годината.

    Голямата задушница е седмица преди Месни Заговезни и осем седмици преди Великден, Черешовата задушница е преди Петдесетница, а Архангеловата задушница се почита седмица преди Архангеловден.

    И трите са подвижни, тъй като зависят от най-големия християнски празник, Възкресение Христово, чиято дата също е променлива, тъй като зависи от първото следмартенско пълнолуние.

Оставете коментар