Петък, 20 Октомври 2017
Сряда, 04 Октомври 2017 12:34

Писателят Христо Стоянов внесе в парламента предложение за нов Закон за авторското право и сходните му права

Стоянов внесе и предложение за промяна в Наказателния кодекс в частта му за престъпления срещу интелектуалната собственост

До
Председателя
на
Народно събрание на
Република България –

КОПИЕ:
До
Председателя
на
Комисията по култура
и медиите

До
Председателя
на
Комисия по
правни въпроси

ПРЕДЛОЖЕНИЕ
От Христо Недков Стоянов – писател,
Тел.0898/536-436

Относно: Особено наложителни промени в Закона за авторското и сродните му права и в Наказателния кодекс в частта за престъпленията срещу интелектуалната собственост

Дами и господа,

Преди няколко години ме потърси непозната дама от Англия и поиска да закупи мои книги в електронен вариант, тъй като вече била чела романа ми „Скритият живот на ед-на помакиня“. Не обърнах внимание на твърдението й, че е намерила електронно копие на романа ми в интернет прос-транството, докато тази година пред очите ми романът не бе свален в PDF формат. Оказа се, че затворена група от около 130 000 (сто и тридесет хиляди участници) във Фейсбук си разменят копието помежду си. Разбира се, пус-нах жалба в ГДБОП – в специализираното звено за борба с компютърните престъпления. Но се оказва, че има празнота в законодателството ни, което пречи на разкриването и пре-венция на компютърните престъпления. Освен това смятам, че Законът за авторското и сродните нему права е остарял и не може да отговори на бързо променящата се виртуална „действителност“.
Ето заради това предлагам да се промени Законът за авторското право и сродните му права, както и Наказателни-ят кодекс в частта му, свързана с правата върху интелекту-ална собственост.
Тъй като в интернет не може да се установи по ника-къв начин тиража /екземплярите от произведението, с което се злоупотребява, и които са разпространени, би могло да се допълни Закона за авторското право и сродните му пра-ва, като се приеме норма или се измени вече съществуваща в Глава дванадесета, Гражданско правна защита, Иск за обезщетение, в която да се посочи, че ако се касае за разп-ространение на екземпляр на литературата, науката, то на автора се дължи обезщетение, в размер равностойността на тираж или разпространение на екземпляри -напр. 3000 бр.
Така разписана норма би имала, според мен, по-голям възпиращ и предупредителен ефект, върху този, който си позволи да разпространява без разрешение от автора на произведения на литературата и науката в интернет.
В Наказателния закон има текст, криминализиращ предоставяне на помещение на различни лица за полови сношения. По аналогия, ако се добави към нормата уреж-даща неправомерното използване и разпространение на чужд обект на авторското право – чл.172а от НК, нова али-нея, която да криминализира предоставянето на виртуално пространство (платформи, блогове, сайтове, социални мре-жи, облачно пространство и др.) за разпространение без авторски права на произведения на литературата, науката и изкуството. Според мен такава промяна би действала пре-вантивно срещу всеки, който съзнателно или несъзнателно се опитва да наруши нечии авторски права… Освен това наказанието за лице, извършващо разпространение на чужд обект на авторското право по основния текст на чл.172а от НК е до пет години лишаване от свобода, което възпрепятства възможността правоохранителните и правоп-рилагащи органи адекватно да разследват и наказват по-добен род престъпления. Какво имам предвид – заради ниското наказание полицейските органи и/или прокуратура-та не може да направи искане до съда, който следва да из-даде разрешение да се разкрият съответните електронни данни за потребител в интернет. Оказва се, че това положе-ние е уредено в Закона за електронните съобщения и раз-решение може да бъде дадено от съда за разкриване на тежки умишлени престъпления, а такова престъпление, спо-ред Наказателния кодекс е това, което се наказва с лишава-не от свобода над пет години. Пак в закона за електронните съобщения е уредено, че ако все пак се касае за тежко прес-тъпление и е дадено разрешение за събиране на т.нар.“трафични данни“, то това не може да бъде за по-дълъг срок от шест месеца назад. Задавам си въпроса – какво се получава, когато един автор научи за неправомер-ното разпространение на произведението му във виртуал-ната среда след една година например. Този автор дори и да подаде сигнал до полицейските органи, извършителят не може да бъде наказан, тъй като не може да бъде установен поради липса на законова възможност. При тази ситуация според мен би могло да се помисли за завишаване на нака-занието в посочения текст от НК или да се определи в ня-какви граници, като максималната граница е над пет годи-ни лишаване от свобода.
Тъй като живеем във време на смяна на носителите – книгата се измества с електронни четци, киното е лишено от обществените киносалони и влезе в домовете, музикал-ните произведения не се слушат в концертните зали - смя-там, че е необходима спешна поправка на Закона за авторс-кото право и сродните му права, както и Наказателния ко-декс преди нарушаването им да стане система. Ако това не стане, ще се обезсмислят професии като писател, компози-тор, режисьор, преводач. Знаем, че престъпността се движи на крачка преди законите. Мисля, че е наложително тя да бъде изпреварена.
Аз лично съм се простил вече с романа ми „Скритият живот на една помакиня,“ тъй като по сегашното законодателство не мога да осъдя този, който е сканирал и пуснал в интернет пространството романа. Но този прецедент утре ще стане масова практика.
Ето, за това апелирам към бърза и адекватна намеса и промяна на посочените от мен закони.

3 октомври 2017 год. С уважение:
Гр.София /Хр.Стоянов/

Оставете коментар