Петък, 17 Ноември 2017
Четвъртък, 09 Ноември 2017 19:39

Велизар Енчев: Мария Захарова е права, виновен е слугинският комплекс

Изявлението на говорителя на руското МВнР наистина е провокация - заради системната гавра с техни паметници, заради определянето на Русия като заплаха за националната ни сигурност, заради грозното изопачаване на историята

Какво всъщност ни каза Москва с изявлението на говорителя на МВнР на Руската федерация Мария Захарова по повод оскверняването на паметника на съветската армия в София на 30 октомври т.г.? Над този въпрос трябва да се замисли българският елит и платените му клакьори, а не да надуват мускули и имитират защита на националното достойнство.

Какви са необоримите факти, старателно избягвани от кресливата радикална десница, която дори не крие симпатиите си към профашисткия режим на Борис Трети по време на Втората световна война? Първият факт е поредното оскверняване на паметник на чужда държава, което вече е рецидив и поставя въпроса за отговорността на Столична община, на общинската полиция и МВР.

Някой впрочем води ли сметка кой по ред е този вандалски акт и защо все още не е поставен постоянен полицейски пост пред паметника на съветската армия? Нека си представим тази хипотетична ситуация: Ако някой си позволи три пъти в годината да осквернява паметника на американските летци пред американското посолство, как би реагирал Държавният департамент на САЩ? При това става дума за паметник на пилоти, бомбардирали изключително цивилни обекти в София, в резултат на което загиват 1243-ма мирни жители, 1355 са ранени и са разрушени над 5300 сгради.

Нима след подобен акт американското посолство нямаше да поиска денонощна полицейска охрана на паметника? Нима американската страна нямаше да наложи санкции на България заради варварско отношение към паметник на свои загинали войници?

Задавам тези въпроси и съзнавам, че малцина у нас възприемат като национална обида поругаването на един паметник? Просто всеки коментира подобен срамен акт не от морално-етична позиция, а от позицията на собственото си идеологическо пристрастие. Което е диагноза за болното ни общество, обладано от фобски и филски бесове и загърбващо историческите факти.

А най-безспорният факт е, че по време на Втората световна война Царство България влиза в Тройния пакт, съюзник е на нацистка Германия и обяви т.нар. Символична война на САЩ и Великобритания. В резултат на тези събития СССР ни обявява война на 5 септември 1944 г. и на мирните преговори в Париж (1946 г.) България е третирана като победена държава, плащаща до средата на 60-те години на миналия век тежки репарации на Гърция (45 млн. долара) и Югославия (25 млн. долара). Съветската армия влиза на българска земя не по волята на обитателя на Кремъл, а след постигнатите договорености между Рузвелт, Чърчил и Сталин в Техеран и Ялта. Сиреч, душманите на паметника на съветската армия първо трябва да се сърдят на приятелите си в Лондон и Вашингтон, а след това на Москва.

Но нека се върнем на руската реакция, приемана от държавните ни институции като провокация. Да, изявлението на Мария Захарова наистина е провокация! Но добре подготвена провокация, целяща да провокира адекватна реакция към опазването на паметниците от страна на българската държава.

Ето какво заяви Мария Захарова: "В годините на Втората световна война благодарение на нашите воини беше предотвратено депортирането на евреи от България и така около 50 000 души бяха спасени от неизбежна смърт“.

Не е нужно да си лингвист, за да направиш този коментар: Захарова казва, че „благодарение“ на съветските войници са спасени евреите в България, а не, че съветските войници са спасили българските евреи.

Говорителката на съветската дипломация чете предварително написан текст и не импровизира, което подсказва, че всяка дума е премислена и се търси определен външнополитически ефект. Какъвто се и получи.

Захарова ни казва, че благодарение на настъплението на съветската армия, благодарение на победата при Сталинград през зимата на 1943 година, която обърна хода на войната, е предотвратена депортацията и унищожаването на евреите в България.

Какво тук е невярно и е фалшива новина? Да, тя можеше да го изрече по-прецизно и така да избегне тълкуванията, но очевидно авторите на текста са искали да предизвикат реакция и публичен дебат.

И успяха да предизвикат реакции - не само на МВнР, но и на държавния ни глава. А дебатът за спасяването на евреите в Царство България и за гибелта на 11 000 евреи в „новоосвободените земи“ никога не е спирал.

Защото нашата отговорност за изпращането им в нацистките лагери на смъртта е безспорна и най-унизителното е, че македонистите в Скопие постоянно ни припомнят тази черна страница с Музея на холокоста в Скопие.

Същите македонисти, които избиха хиляди българи във Вардарска Македония след Кървавата Коледа на 1945 година. Но това е друга тема, по която управляващите не смеят да реагират пред Скопие, както нахакано се перчат пред руската говорителка.

Понеже стигнах до комплексарското перчене, как да отмина недопустимия телевизионен коментар на проф. Божидар Димитров, който мина мярката, обиждайки Захарова с думите „пикла без цици“. Наистина, от 1 ноември историкът е пенсионер, вече не е държавен служител и руското посолство няма основание да връчи протестна нота на МВнР, но думите му унижават не Мария Захарова, а самите нас.

Като е такъв голям патриот и също вещ историк, защо македонстващият военен министър не ни обясни как така срещу "окупаторската" армия не е даден нито един изстрел от български войници на 5 септември 1944-та?

Нека му подскажа отговора: Защото руснаците са били толкова "окупатор" в България, колкото и "бугарскиот окупатор во Македония"…

Сигурно ще е неприятно за някои, но трябва да го чуят: Казаното от Захарова е адресирана към управниците ни провокация заради системната гавра с паметника на съветската армия, заради определянето на Русия като заплаха за националната ни сигурност в правителствен доклад, заради изопачаването на историята и омаловажаването на 20-те милиона жертви, благодарение на които Вермахта бе смазан на Източния фронт, а Европа освободена от нацистката чума.

Без сатанизираната днес Червена армия, пречупила гръбнака на хитлеристката военна машина при Москва, Сталинград и Курск, ние нямаше да спасим своите евреи и щяхме да сме славянска тор за тевтонските рицари. Естествено, тази съдба щяха да избегнат почитателите на Фюрера в Царство България, управляващата върхушка и комисарят по еврейските въпроси Александър Белев, изготвил прецизен план за депортация на всички евреи, одобрен от антисемитския кабинет на Богдан Филов. Всички тези „патриоти“, имащи почитатели и в сегашния парламент, щяха да лъскат с гордост германски ботуши и пеят „Лили Марлен“.

Иронията в цялата сага е, че руската страна можеше изобщо да не разбере за оскверняването на паметника, ако 25-годишният зам.-външен министър Георг Георгиев (без нито един ден трудов стаж където и да е) не бе написал в своя профил във Фейсбук послание към засегнатите евреи. Понеже прясно произведеният дипломат на ГЕРБ се възмутил не от поругания паметник, а от обидния надпис, който гласи: "100 години ционистка окупация".

В разгара на скандала Георг и началничката му не пропуснаха да изтъкнат, че издълбоко познават балканската история и никой не може да им чете лекции. И са прави – невежият не бива да се поучава. Как да му кажеш и той да те разбере: Не Мария Захарова ни е виновна, а порокът ни да ругаем стария и слугуваме на всеки нов господар!

Хроничните комплекси на болните нации и зависимите им управници не се лекуват с лекции.
-------------------------------------------------------
Авторът ни предостави този текст в качеството си на доктор по международно право и посланик на България в Хърватия (1997-2002)

ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ
В."Уикенд" (10 ноември 2017)

Оставете коментар