Вторник, 16 Октомври 2018
Петък, 02 Март 2018 09:33

Подмяната на касовите апарати, засяга тези, които имат стари машини, които не могат да се надграждат с нов софтуер

„Процентът на сивата икономика трябва да бъде сведен до минимални размери”, заяви председателят на бюджетната комисия в парламента

Гласуваният от парламента закон, според който търговците трябва да сменят касовите си апарати, засяга тези, които имат стари машини, които не могат да се надграждат с нов софтуер. „Това е пътят за борба със сивата икономика”, заяви пред БНТ председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.

Тя допълни, че срокът е краят на 2018 г. и отхвърли обвиненията, че смяната на касовите апарати ще стане от фирми, близки на ГЕРБ.

„Досега към софтуерите на касовите апарати нямаше толкова строги изисквания. В тях има модули, които позволяват изтриване на информация и това беше констатирано многократно. По тази причина приехме по-строги изисквания към софтуерите”, обясни Менда Стоянова.

„По-старите апарати ще трябва да бъдат сменени. НАП трябва да върви заедно с технологиите“, добави тя. „Това е начинът сивата икономика да се изсветли. Това са допълнителни приходи в бюджета. Укриването на обороти се укриват и данъци и осигуровки и така държавата не може да отговори на нуждите на обществото“, подчерта Менда Стоянова и допълни: „Процентът на сивата икономика трябва да бъде сведен до минимални размери”.

„Срокът за тази промяна е краят на 2018 г. Българинът обаче се активира в последните месец и ден от този срок. С промените, които приехме има и допълнителни изисквания. Дадохме шестмесечен срок за промяна в наредбата. Срокът 31 декември няма да е достатъчен и може да се наложи удължаване“, каза още председателят на бюджетната комисия.

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 02 Март 2018 09:33
    Кметове се канят да "честват" 10 ноември с протест срещу кабинета

    Искат гарантирани бюджети и кметски избори в повече селища

    “Ние не искаме увеличение на бюджетите, искаме същия ресурс в рамките на националния бюджет. Държавата дава парите на общините, но няма контрол какво точно се случва с тях. Разпределят се по симпатии и партии“, заяви пред местните медии кметът на Калофер Румен Стоянов, цитиран от в. "Сега".

    Есенните протести може да се обогатят с още един - на кметове. Става дума за управници на градове и села, които не са общински центрове. Те искат парите, които държавата отпуска за населените им места, да са гарантирани, а на да отиват по сметките на общините без яснота как и кога ще им бъдат преведени. Настояват и за връщане на възможността да се гласува за кмет в селища над 100 души. Ако няма отговор от правителството, демонстрацията им ще се проведе на 10 ноември.

    Искането за гарантиран бюджет е старо, но неудовлетворено. То бе поставено още през 2016 г. при учредяването в Карлово на Националното сдружение на кметове на кметства. Желанието бе подкрепено и от омбудсмана Мая Манолова. През 2017 г. въпросът бе представен и пред президента Румен Радев, който се застъпи малките селища да могат сами да определят кога и как да харчат пари.

    В крайна сметка обаче всичко зависи от парламента и правителството.

    На среща през март тази година с Цветан Цветанов им е обещано да се сформира работна група, която да разгледа темата. В крайна сметка движение няма, макар да дойде времето за формирането на държавния бюджет за 2019 г.

    Затова преди няколко дни в Калофер бе организиран предварителен протест. “Ние не искаме увеличение на бюджетите, искаме същия ресурс в рамките на националния бюджет. Държавата дава парите на общините, но няма контрол какво точно се случва с тях. Разпределят се по симпатии и партии“, заяви пред местните медии кметът на Калофер Румен Стоянов.

    Негови колеги се оплакаха, че им се налага да дават пари от собствения си джоб за поддържане на градинки, почистване, измазване на сгради и т.н. Има общини, в които на малките населени места се дават по 200-300 лв. месечно за покриване на текущи разходи, които няма как да стигнат.

    “Повечето от нас са избирани пряко от хората, а без гарантиран бюджет ръцете ни са вързани”, смятат кметовете.

    Искането за вдигането на прага за участие в местен вот пък е свързано с желанието да се насърчи гражданската активност. До 2016 г. той бе 100 души население, както настояват сега кметовете, но парламентът реши тогава, че само селища с над 350 жители ще избират кмет.

    Подобен тип кметства включват не малко градове със значение. Освен Калофер, такива са Мелник, Българово и т.н. За разлика от общинските центрове, доминирани от ГЕРБ, кметовете на тези селища са доста по-широко политически представени, което им дава свободата да протестират срещу правителството.

     

  • Петък, 02 Март 2018 09:33
    С 30 % скача данъкът на колите със сертификат ЕВРО 1, 2 и 3 след данъчни промени

    Общинските съвети ще регулират данъчната ставка

    Средно с 30 % ще се повиши данъкът на колите със сертификат ЕВРО 1, 2 и 3, ако се приемат предложенията за промени в данъчното законодателство, предложени от Министерството на финансите, каза пред радио „Фокус“ председателят на Комисията по бюджет и финанси в НС Менда Стоянов.

    Тя обясни, че евросертификатът е този, който показва екологичността на даден автомобил. За по-мощните автомобили данъкът остава по-висок, но в сравнение с досегашния ще има намаление около 10-20% на най-екологичните автомобили от категория ЕВРО 6, каза още тя.

    Както и до сега, общинските съвети имат възможността да регулират данъчната ставка, уточни Менда Стоянова.

    „Съответните общински съвети могат да определят конкретната данъчна ставка и в частта имуществен компонент и в частта екокомпонент по свое решение в диапазон, предварително определен от закона. По този начин е въведена възможност общините да регулират данъчните си постъпления и да имат дял във формирането им. На този етап не можем да кажем колко точно ще бъде данъкът за различните градове“, каза Менда Стоянова.

    Тя обясни, че екостандартът не отпада, а замества катализатора. Голяма част от катализаторите не работят, независимо, че ги има в автомобилите и са декларирани от собствениците. Тя изрази надежда през следващите години да се направят още стъпки в посока стимулиране

  • Петък, 02 Март 2018 09:33
    Главният мюфтия: Искаме да има долна граница на финансиране, която да осигури заплащането на служителите

    Искаме в Закона за вероизповеданията да има долна граница по отношение на финансирането, която да осигури заплащането на служителите. Това каза главният мюфтия Мустафа Хаджи след среща с министър-председателя Бойко Борисов.

    „Поводът за срещата беше Законът за изповеданията, който вече мина на първо четене в парламента. Това е една стъпка, която ще влезе в историята на Република България, защото 28 години не се намери политическа воля, която да постави този въпрос на дневен ред. Вероизповеданията бяха маргинализирани и се смята, че те са чужди и не са част от този тази държава и от народ“, каза още той, цитиран от "Фокус".

    Мустафа Хаджи посочи, че Главното мюфтийство има няколко забележки по отношение на закона. „Първо е въпросът за Висшия ислямски институт – за нас е важно с приемането на закона Ислямският институт да бъде акредитиран, за да може да подготвя необходимите кадри, които да служат в джамиите в България и заедно с това те да не са под външно влияние. Другото е по отношение на финансирането – за нас е важно да има долна граница, защото няма фиксирана сума, която да осигури заплащането на свещенослужителите. И може да се окажем в една позиция да не можем да ги финансираме и въпреки закона, който ще бъде приет, да продължи да съществува този проблем“, каза още той и изрази надежда на второ четене проблемите да бъдат решени.

    „Религиозните общности, които са под 1%, според мен трябва също да получат някакво финансиране, защото те не са по-малко българи от нас и са част от това общество и трябва да намерят своето място в него“, обясни Мустафа Хаджи. Той посочи още, че очаква покана от парламента в работната група, която ще работи по закона, да бъде поканен и човек от мюфтийството.

    Припомняме, че вчера парламентът прие всички промени в Закона за вероизповеданията на първо четене, и предложенията на ГЕРБ, БСП и ДПС, и тези на „Обединени патриоти“. След несъгласието на Св. Синод с предлаганите изменения последва среща с духовниците, на която присъстваха премиерът Бойко Борисов, председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, зам.-председателят на ПГ на ДПС Йордан Цонев и др. След срещата бе постигнат консенсус законопроектите да не се оттеглят, а да се изменят между двете четения. Ще бъде създадена работна група с участието на всички заинтересовани страни и комисии за прецизиране на текстовете. След това промените ще се гласуват окончателно.

    Новите промени въвеждат забрана религиозните общности и институции да получават финансиране от чужди държави и лица. Вероизповеданията ще се финансират чрез държавната субсидия, която ще се предоставя само на тези от тях, към които принадлежи не по-малко от 1% от населението на страната.

    Държавната субсидия ще се изразходва за покриване на разходите за възнаграждения на персонал (свещенослужители и служители на религиозните институции), както и за осъществяването на други дейности – образователни, социални, строеж и поддръжка на молитвени домове. Размерът на субсидията ще се определя по модела на финансиране на политическите партии.

Оставете коментар