Вторник, 16 Октомври 2018
Събота, 12 Май 2018 12:56

Бившият премиер на Италия Силвио Берлускони е реабилитиран, може пак да участва в избори

Милански съд отмени всички обвинения по делото за измама

Милански съд реабилитира бившия премиер на Италия Силвио Берлускони, отменяйки всички обвинения по делото за измами на неговата компания Медиасет (Mediaset). Това съобщи "Кориере дела сера", цитиран от БТА.

Според вестника решението било взето снощи след заседание на съдийската комисия. То позволява на 81-годишния политик, лидер на партията "Напред Италия" отново да участва в избори.

По-рано, според закона, приет през 2012 година, забраняващ на осъждани да участват в държавното управление, той не можеше да се кандидатира за изборни постове. През 2013 година Берлускони получи окончателна присъда от четири години, която бе съкратена заради амнистия до една година затвор, по обвинение в измама с цел да избегне плащане на данъци.

Присъдата за лишаване от свобода, поради преклонната възраст на политика, бе заменена с общественополезен труд, припомня ТАСС.

Свързани статии (по етикет)

  • Събота, 12 Май 2018 12:56
    Баварски шамар за Меркел! Die Welt: „Ужасът” все още не е приключил, предстои Хесен

    Християнсоциалният съюз (ХСС) претърпя огромни загуби на провинциалните избори в Бавария и губи абсолютното си мнозинство. Зелените се нареждат на второ място, а антиимигрантската партия „Алтернатива за Германия“ влиза в местния парламент за първи път.

    ХСС управлява в Бавария почти единовластно от 1957 г., но изгуби подкрепата си заради поляризиране на обществото по теми като миграцията. Според първите резултати ХСС ще може да формира ново правителство. По предварителни официални данни той печели приблизително 37 на сто от гласовете, което е с цели 10 пункта по-малко отпреди 4 години.

    Втора е ляво ориентираната Партия на зелените, която е промигрантски настроена и има 18 на сто от гласовете на избирателите.

    Трети са групата на т. нар. независими кандидати, известни като Свободните гласоподаватели, след тях четвърта е „Алтернатива за Германия“ с 10 на сто от гласовете.

    На пето място остава националният коалиционен партньори на Меркел от лявоцентристката Социалдемократическа партия (СДП), с по-малко от 10 на сто гласове.

    Резултатите са сериозно предупреждение за Ангела Меркел, която само преди месеци формира крехка коалиция с ХСС и СДП. И двете партии търпят големи загуби в Бавария.

    Партията на канцлера Ангела Меркел ХДС няма структури в Бавария. Там тя е представена от сестринската си партия Християнсоциален съюз (ХСС) и точно затова се смята, че поражението ще окаже силно влияние на по-нататъшната политика на управляващата коалиция. Бавария е отражение на случващото се на национално равнище, където партиите от традиционния център-дясно и център-ляво губят влияние. Анализаторите очакват крайните резултати да се оформят след две седмици, когато ще се гласува за местен парламент и в провинция Хесeн.

    Водещият германски национален ежедневник Die Welt отбелязва: „Ужасът“ в Бавария все още не е приключил, а следващата голяма катастрофа вече дебне зад ъгъла управляващата в Берлин голяма коалиция: изборите за регионален парламент на Хесен.

    Последните проучвания на общественото мнение в провинцията показват, че Християндемократическият съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел ще регистрира най-лошия си резултат от 1966 г. насам.

    Според прогнозите ХДС може да получи с 10% по-малко гласове в сравнение с последните избори за регионален парламент във Висбаден от 2013 г. Това означава, че партията на Меркел ще трябва да се бори със „Зелени“, които постепенно получават все по-силна подкрепа от германските граждани.

    Ако сценарият се сбъдне, то това ще означава, че хесенската ХДС е загубила почти половината от гласоподавателите си след поемането на лидерския пост от Ангела Меркел през 2000 г.

    „Резултатът от Хесен ще има значение на федерално ниво. Докато Меркел си седи в Канцеларията, политическият блок все пак ще продължава да губи електората си – независимо в коя провинция, независимо с коя партия бъде съставена коалиция. До декември обаче ХДС може да си даде почивка. След това ще се проведат изборите за председателското място, а вече се подготвя кандидатура за поста на опонент на Меркел, намекват от Die Welt.

    Водещият австрийски ежедневник Die Presse пише за отмененото празненство на коалицията ХДС/ХСС и ГСДП, като отбелязва, че на всички е било ясно, че в неделя вечерта едва ли на някого в Берлин ще му бъде до празненства. „Социалдемократите претърпяха историческо фиаско в Бавария, където загубиха половината от гласовете на електората си. Те спечелиха по-малко подкрепа дори от партии като „Зелени“ и „Алтернатива за Германия“ – при това следва да се отбележи, че става въпрос за избори в най-голямата федерална провинция, а не в източни като Саксония или Тюрингия. Изборите в Бавария са ясен сигнал, че партиите от голямата коалиция губят категорично подкрепата на германските избиратели”, коментира Die Presse.

  • Събота, 12 Май 2018 12:56
    Изборите в Бавария – статуквото продължава да се пропуква

    Няколко важни извода от изборите в Бавария. Статуквото продължава да се пропуква. Дори в този толкова консервативен германски регион.

    Християн-социалният съюз, сестринската партия на ХДС на Меркел, за първи път от десетилетия губи абсолютното си мнозинство.

    ГСДП, другата партия, която е част от управляващата коалиция в Германия, губи тежко. Явно прегръдката с Меркел е задушаваща за социалдемократите. Ако продължават да се гушкат с канцлерката, съвсем ще изчезнат.

    Голям успех за Зелените – над 18 %. Поука за българските Зелени – колкото по-малко се правите на част от "автентичното жълтопаветно дясно", толкова повече шансове за успех имате. Ако продължите както досега, и един процент на избори няма да вземете.

    Успех и за "Алтернатива за Германия". За първи път влиза в баварския парламент със своите 11%.

    Партия "Левицата" е много зле. Не влиза в парламента. Жалко. Симпатични са ми. Явно обаче избирателите не ги припознават като заслужаващи доверие разбивачи на статуквото.

    Петър Волгин, фейсбук

  • Събота, 12 Май 2018 12:56
    „Екзакта”: ГЕРБ - 23.7%, БСП - 20.1%, ДПС - 6.1%, ОП - 5.5%

    В отговор на въпроса „Ако парламентарните избори бяха днес, за коя партия/коалиция бихте гласували?”, 23.7% от българите посочват ГЕРБ, а 20.1% – БСП.

    Електоралното влияние на ДПС възлиза на 6.1%, а на ОП е 5.5%. За Демократична България биха гласували 2%. Воля, АБВ и РБ биха получили по 1%. За други партии биха гласували 5.1%, а 34.2% заявяват, че няма да гласуват. Това показват данни от национално представително изследване на „Екзакта рисърч”. 

    Делът на българите, които не желаят предсрочни избори, възлиза на 50%. За нови избори се обявяват 31%. За последните месеци с 11% нараства делът на левите избиратели, които искат предсрочен вот – от 53% на 64%. 

    Като избиратели на ГЕРБ най-често се самоопределят хора на възраст между 40 и 60 години, както и жители на градовете областни центрове. Няма промени в традиционния профил на избирателите на БСП и на тези на ОП. 

    За нова партия през октомври биха гласували 39% от българите. Делът на интересуващите се от нова партия плавно нараства от началото на 2018 г. Вторичният анализ показва, че една нова партия засега има електорален ресурс главно сред симпатизантите на извънпарламентарните формации. 

    По време на Българското европредседателство кабинетът и парламентът фокусираха към себе си високи обществени очаквания. Понастоящем ефектите на европредседателството отзвучават и вътрешните проблеми и неблагополучия влияят съществено върху обществените нагласи.

    Политическото говорене и политическите действия на БСП радикализират левия електорат. Вече 91% от избирателите на БСП дават негативни оценки за работата на правителството. На другия полюс остават преценките на избирателите на ГЕРБ - 83% от тях одобряват работата на кабинета. В подобна среда на яростно противопоставяне все по-трудно може да си пробие път някакво добро политическо решение (от когото и да идва). 

    През октомври Българската православна църква е институцията с най-висок рейтинг сред българите – одобряват я 50%. Армията и полицията заемат следващите места по одобрение, съответно с обществена подкрепа от 44% за армията (ръст от 3 пункта за последните месеци) и 40% за полицията. Полицията има по-високо неодобрение от армията – 47% към 27%. 

    С 3% намалява одобрението към правителството за последните месеци. През октомври правителството е одобрявано от 30% от българите, а неодобрението му възлиза на 59%. В началото на октомври регистрираме спад от 7% на общественото доверие към работата на парламента. Българският парламент е одобряван от 18% от българите, а неодобрението му е по-високо от това на останалите държавни институции. 

    Понастоящем прокуратурата е одобрявана от 18%, а неодобряващите я са 60%, като за последните месеци с 4% спада неодобрението към тази институция.Съдът запазва без промени своя рейтинг от началото на годината – 14% одобрение и 65% неодобрение. 

    В настоящото изследване се регистрира спад на доверието към ръководителите на основните държавни институции. Президентът Румен Радев, чийто рейтинг беше трайно висок, губи 9% одобрение през последните месеци и добавя 7% неодобрение. В началото на октомври 60% от българите одобряват президента, а 28% не го одобряват. Критични настроения към президента има сред хора на възраст между 40 и 60 години, високообразовани и заможни респонденти. 

    Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева е одобрявана от 28% от българите, а негативни оценки за нея дават 45%. Подкрепата за работата й расте сред избирателите на ГЕРБ и през октомври достига до 73%, докато сред левите избиратели тя е ниска – едва 8%. 

    Най-одобряваните председатели на парламентарни групи остават Корнелия Нинова и Цветан Цветанов, макар че губят по 2 процента одобрение за работата си през последните месеци. Одобрението им през октомври възлиза на съответно 28% и 26%, а неодобрението им е съизмеримо – около 60%. 

    Работата на националния омбудсман Мая Манолова е одобрявана от 67% от българите (с 5% по-малко в сравнение с април 2018 г.). 

    През октомври за пореден път рейтингът на премиера Бойко Борисов е по-висок от този на правителството. Министър-председателят е одобряван от 38% от българите, а неодобрението към работата му възлиза на 52%. През последните месеци този дял нараства с 5 пункта. 

    Подкрепата за работата на повечето министри намалява през октомври спрямо края на Европредседателството. През октомври най-одобрявани са министрите: Томислав Дончев (с 37% одобрение), Красимир Каракачанов (с 35% одобрение), Красен Кралев (с 33% одобрение), Лиляна Павлова (с 28% одобрение), Екатерина Захариева (с 28% одобрение) и Владислав Горанов (с 27% одобрение). В същото време, именно спрямо някои от водещите имена в Министерски съвет се регистрира и най-висок спад на одобрение. Лиляна Павлова, Томислав Дончев и Красимир Каракачанов губят между 6% и 8% одобрение. 

    Министърът, чието неодобрение расте най-много за последните месеци, е Румен Порожанов – със 17%. Това се дължи най-вече на масовите преценки за несправяне с чумата по животните. 

    Най-ниско одобрение е регистрирано за министрите Емил Караниколов, Нено Димов и Румен Порожанов. 

Оставете коментар