Понеделник, 21 Януари 2019
Събота, 02 Юни 2018 11:07

Днес се навършват 142 години от гибелта на Христо Ботев

Ботев е сред най-обичаните ни национални герои, оставили светла диря в съзнанието на поколения българи

На 2 юни почитаме паметта на поета и революционер Христо Ботев, и на загиналите за свободата на България.

Днес се навършват 142 години от гибелта на Христо Ботев на връх Околчица във Врачанския балкан, където е последната битка на Ботевата чета.

Денят на Ботев и загиналите за свободата на България се чества за първи път през 1884 година във Враца и Пловдив. От 1901 г. това става с поклонение на лобното място на Ботев във Врачанския Балкан.

Днес ще се състои всенародното поклонение край паметника на връх Околчица, издигнат като признателност към Ботев преди 80 години.

В 12.00 часа в цялата страна в продължение на 2 минути сирени с прекъснат вой ще оповестят отдаването на всенародна почит към паметта на поета революционер и на загиналите за свободата на България. На 2 юни 1948 г. точно в 12.00 часа за първи път е даден сигнал за едноминутно мълчание в памет на загиналите за свободата на България в цялата страна.

В София от 11:30 ч. в Борисовата градина пред бюст-паметника на Христо Ботев ще се проведе официална церемония, организирана от Столична общината, Министерство на отбраната и Общонародна фондация „Христо Ботйов”. Заради тържествена смяна на почетния гвардейски караул пред Президентството от 11:30 до 12:30 ч. се забранява влизането на пътни превозни средства по ул. "Леге" между бул. "Цар Освободител" и ул. "Съборна".

Военни почести и полагане на венци и цветя пред паметници на Христо Ботев ще има в цялата страна.

Свързани статии (по етикет)

  • Събота, 02 Юни 2018 11:07
    Христо Ботев – великанът на българския дух

    Гениалният ни поет се ражда на днешния ден през 1848 г.

  • Събота, 02 Юни 2018 11:07
    Адвокатът на шофьора от катастрофата край Своге: Обвинен е на юруш, слага се едно лице напред, което да бъде виновно

    „Обвинението гради теорията си въз основа на показанията на тахошайбата, а в съдебната практика е спорно дали показанията на това устройство могат да дадат категорични данни за скоростта в конкретен момент. Обикновено се вземат предвид само когато комбинирани с други данни - ако има експертиза на спирачен път например. Няма категорични данни, че шофьорът на автобуса, който катастрофира край Своге, е карал с превишена скорост".

  • Събота, 02 Юни 2018 11:07
    Къде остана добрият стар текст под черта? Защо за МОН Берлинската стена още не е паднала?

    Тези дни гръмна сензационната иновация – децата ще четат Иван-Вазовия роман „Под игото“ и стиховете на Христо Ботев със специален речник, който ще превежда на учениците архаизмите. Автор е Марин Гинев.

    Наглед помощното средство изглежда безобидно и полезно. Речникът дори щял да е безплатен и достъпен онлайн. Нагледно обаче изглежда нелепо да седнеш и да четеш двама от най-великите автори в българската литература с речник, сякаш си хванал книга на датски и тепърва учиш езика.

    Заинтригувани репортери направиха редица репортажи по националните телевизии, в които питаха видимо подготвени от учители и родители деца какво да говорят, как приемат придобивката. Те не знаели какво значат някои от думите и си ги превеждали според контекста.

    В ерата на Гугъл обаче едва ли кой знае колко младежи ще посегнат към речника, одобрен от МОН. От примерите за свръх сложни думи като „шалвари“ и „бошлаф“ излиза, че или децата са глупави, или разни езиковеди, родители-пуритани и учителки, за които Берлинската стена още не е паднала подценяват за пореден път децата.

    В книгите обикновено има т.нар. „текст под черта“. Сиреч, в края на страницата с по-малък шрифт се обясняват непознатите думи. Ако и това не помага – в Гугъл за по-малко от 3 секунди думата вече е преведена, което отново изглежда доста нелепо – да четеш Вазов и Ботев с търсачка в интернет. Важното е да имаме речник. След някоя и друга година може да спестим на второкласниците таблицата за умножение и да ги научим да смятат с калкулатори.

    Децата живеят в нова ера, която не включва речници, а Гугъл. Ако това са част от реформите на МОН, то министерството живее с поне 15 години назад във времето, когато търсачките не бяха толкова пълни с информация. А на учениците – честито! Ще имат още едно помагало в чантите, които тежат колкото 2 касетки с домати…

    Васил Василев, BIG5

Оставете коментар