Четвъртък, 19 Юли 2018
Петък, 22 Юни 2018 13:51

Преди 77 години Хитлер дава началото на операция „Барбароса” и германският Вермахт нахлува в Съветския съюз

Преди 77 години, на 22 юни 1941 г. Хитлер дава началото на операция „Барбароса” и германският Вермахт нахлува в Съветския съюз. Тя се оказва от ключово значение за съществуването на Третия райх и неуспехът й на практика довежда впоследствие до разгрома на Германия.

Подготовката й започва още през 1940 г. въпреки нежеланието на германските военни да воюват на два фронта. Бързите победи над Полша, Норвегия, Франция и на Балканите обаче дават увереност на Хитлер, че и СССР ще бъде прегазен по същия начин. Съгласно генералния план “Ост” Русия трябва да се “изтласка от Европа”. Завладяната територия трябва да бъде колонизирана от германците, а ресурсите да бъдат поставени в служба на Райха. Преди атаката, към съветската граница са прехвърлени 3.2 млн. войници, а над съветска територия са извършени стотици разузнавателни полети. Нападението не е очаквано от висшето съветско ръководство, макар и то да е предупреждавано многократно, че Хитлер готви атака.

Рано сутринта на 22 юни 1941 г. германските войски нахлуват в пределите на СССР по цялото протежение на западната граница от Балтийско море до Карпатите. Започва война, невиждана по-рано в човешката история, многократно превъзхождаща Първата световна /1914-1918 г./ по своята унищожителна сила, по броя на задействаната техника: оръдия, танкове, самолети; по броя на жертвите: убити, ранени, осакатени не само сред сражаващите се на фронта, но и сред гражданското население.

За операцията германските войски са разделени на три армии. Група “Север” трябва да завладее Балтика и Ленинград, група “Център” – Беларус, а после през Смоленск да поеме към Москва, група “Юг” – Украйна, Киев и Сталинград. Нападението започва в 4.45 ч. на 22 юни. В него участват около 4 млн. души, което го прави най-голямата сухопътна операция, провеждана някога. Срещу силите на Оста са изправени 4.5 млн. съветски войници, 2.3 млн. от които на западната граница.

Макар и изненадваща и първоначално изключително успешна, операцията не постига целта си. Германските войски затъват в руската кал и достигат до Москва едва през декември, в разгара на тежката руска зима, Ленинград също не е завладян. По ирония на съдбата операцията е наречена на императора на Свещената римска империя Фридрих Барбароса, удавил се безславно в река в Анадола по време на Третия кръстоносен поход.

От 1996 г. в Русия 22 юни се чества като Ден на паметта и скръбта.

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 22 Юни 2018 13:51
    Чехия и Унгария хванаха Меркел в лъжа за мигрантите

    След скандала с фалшивата снимка, на която Меркел се карала на Доналд Тръмп на срещата на Г-7, а се оказа, че той я е замерял с бонбони, канцлерът на Германия Ангела Меркел продължава с черната серия. Чехия и Унгария я разобличиха в нова лъжа, след като бе обявено, че тя е постигнала двустранни споразумения с тях за приемане на част от „бежанците”, попаднали в Германия по нейна покана. Засега само двама премиери от общо 14, с които Меркел твърди, че се е разбрала – Ципрас от Гърция и Санчес от Испания потвърдиха за сделка с нея.

    Лъжите на Меркел са с цел да спасят кожата й от ултиматума на коалиционния партньор на партията й ХСС, с когото нейната ХДС е неразделна от 70 години, да напусне коалицията, която управлява Германия. По мнение на третия партньор и балансьор в нея – социалистите, двете партии „изглеждат като глупаци”, както гласи определението на официалния говорител на червените.

    На срещата на върха в Брюксел преди уикенда Меркел прикри и друг важен факт, че двата нови вида бежански лагери, които ще съпъстват предислоцирането на досегашните мигранти и приемането на нови, няма да бъдат само извън ЕС, както се говореше. Немалко премиери, в това число и нашият, признаха, че ще има и в Съюза, но не е ясно къде. Евролидерите разчитаха да пробутат „бежанците” на страни извън общността като Албания. Нейният премиер Еди Рама, на когото поканата в ЕС не бе издадена, както се очакваше – а това тури кръст на усилията на бг европредседателството за присъединяване на Западните Балкани, тъй като подобна е и съдбата на Северна Македония, отхвърли категорично възможността да жертва страната си.

  • Петък, 22 Юни 2018 13:51
    Нинова изпрати тревожно писмо до 12 европейски лидери, предупреди ги, че сме на път да изгубим Европа

    Лидерът на БСП е против идеята да получаваме пари от Германия, а в замяна да приемаме и да интегрираме мигранти. Корнелия Нинова настоява да се връщат "бежанци:, които не бягат от войната в Сирия, а влизат по съвсем различни причини.

  • Петък, 22 Юни 2018 13:51
    Русия, прости, ти знаеш защо и как, срамувам се от ветропоказателното политическо говорене

    Аз не съм възпитан с любов към СССР. Напротив, западното влияние беше предпочитано от моето поколение. Но днес ми се свива сърцето и с ясно съзнание искам да помоля, да се покая и да бъда простен за това, което сториха политиците, моите, през последните десет години с Русия. Няма в душата ми плам и горест, създадена от идеологическа принадлежност. Може би затова се срамувам от ветропоказателното политическо говорене последните 70 години в моята държава.

    Аз съм част от една огромна група българи, които не биха искали да са пламенни комунисти, но пък и не биха искали да са отрицатели на миналото, поклонници на всеки силен или комсомолци на историческата палачинка. У нас няма да бъда разбран правилно. Но у нас никой не е пророк, ако не е влюбен в поредния Голям брат.

    50 години ние славехме наведени СССР. След това ние отвърнахме очи, без да изправяме гръб - за дни се ориентирахме и със същите лозунги, със същата несвяст и зловещо подлизурство ославословихме капитализма и САЩ.

    Аз бях изненадан. Но още по-страшно стана наскоро, когато всяка дума за Русия, каквато и да е - беше жигосвана като предателство. Точно както не беше преди. И точно както беше преди.

    Не зная какво се случи. Знам само, че нацията ми страда и се гърчи от срам заради обръщането на гръб към тези, които са слята, неразделна част от моята история, кръв и култура.
    Мисля, че добрият тон и сърцето дължат едно извинение и поиск на опрощение към Русия. Е, никога няма да е късно. Защото ние май не сме братя. Ние сме по-скоро блуден син.
    Искаме да ни простите лекотата, с която ви забравихме. Вашата култура, мощ, достойнство, заслуги. С тях забравихме и нашия интерес.
    Да ни простите свалянето на знамената и безпринципната им замяна с други знамена. Да ни простите самоохулването и самопремълчаването като един Левчев, преди четял стихове на Лужники, днес омълчан от забрава.

    Искаме да ни простите несвойствената за нас възхита към новото социално инженерство, сякаш по инерция от комунизма. Простете нашата безпринципност и безгръбначност, нашия инстинкт за оцеляване и адаптация към всяка нова епоха.
    Да ни простите, че редица ваши служители, служители на бившия съветски режим просто смениха ведомостта и със същия устрем и жар започнаха да работят за новия Голям брат.
    Простете малодушието им, простете политическото гешефтарство, то за повечето българи е непонятно и грозно.

    Да ни простите трябва, че дълго време имахме за президент една марионетка, която така обичаше да знае откъде духа вятърът, че дори се ожени тези дни за синоптик.
    Да ни простите трябва, че проиграхме на няколко пъти нашия собствен икономически интерес, че непрестанно се волеизявяват необосновани анти-руски и руско-омразни групи, сякаш винаги са съществували, а не е така.
    Да си простим и самите ние, че сложихме руснаците в черно-бяла схема, а малцинство, наскоро създадено субективно, руши всеки разговор за руския и българския интерес.

    Но това изреждане може да продължи дълго и е твърде официално. С риск да кажа неприемливото, да изпадна в непонятна дисидентщина, иска ми се Русия да разбере и да прости.
    Не е въпрос главата на Русия да прости. Руснаците ми се ще да разберат и да простят. Трудно е, знам, но така ми се ще да бъда разбран. И наистина опростен.
    Простичко - Русия, прости, ти знаеш защо и как, кой и колко обича. Другото е игра на времето, игра на спомени и временна липса на резон.

    Мартин Карбовски

Оставете коментар