Четвъртък, 19 Юли 2018
Събота, 30 Юни 2018 13:29

Дъщерята на Маргарита Петкова с тежък рак! Спешно се нуждае от вашата помощ!

"Казвам се Надежда и съм на 35 г. Майка съм на две деца. Дъщеря, сестра, любима... С две думи - съвсем нормален човек. И като такъв имам своя съвсем реален проблем. А по-точно - тежко онкологично заболяване. Имам рак", пише красивата щерка на голямата българска поетеса. Вижте какво още написа във фейсбук Надежда Огойска

Здравейте!

Казвам се Надежда и съм на 35 г. Майка съм на две деца. Дъщеря, сестра, любима... С две думи - съвсем нормален човек. И като такъв имам своя съвсем реален проблем. А по-точно - тежко онкологично заболяване. Имам рак.

От две години. Две много трудни години. Две години, през които отчаянието и болката се редуваха с кураж и надежда. Паник атаки и безпокойство борех с вяра и любов. Години, през които минах през личната драма на тежък развод и борба за децата си. Години, през които претърпях сложни операции и дълги химиотерапии. Последиците от тях съм преодоляла, но не и без неимоверни усилия. Беше наистина трудно. Аз съм жена, която отглежда децата си в чужда страна без помощта на баща им. Трябва да се боря за живота си и същевременно със него, за да оцелея и да бъда пълноценен родител. Да се грижа за децата и да се пазя от тях, защото и най-дребният вирус ме вкарва в болница, е трудна задача. Още повече в момент, в който аз самата се нуждая от грижи. В крайна сметка се приспособих към страничните ефекти от терапиите. Продължих да живея, въпреки тях. Месеци наред с ужасяващ обрив? Няма проблем. Чувствителност към студа от типа “Не отваряй дори хладилника!”, падане на косата, гадене, прималяване, болки, липса на жизненост... Ха! Никакви грижи! Въпреки всичко, не спрях да ходя на работа, да се виждам с приятели, да си гоня задачите, да гледам дом и деца, да живея, да се боря. Всичко това никак не е страшно. Стига да има смисъл, а животът винаги има такъв. Винаги! Благодарение на любовта и подкрепата на настоящия ми съпруг и близките си успях да премина през най-трудното. В крайна сметка операциите бяха успешни и основният тумор беше отстранен. За съжаление имам метастази в черен и бял дроб, които прогресират. Онкологът ми казва, че туморните ми клетки са твърде умни и приспособими. Това не ме учудва, все пак те са част от мен. И се борят за съществуване, точно както и аз. Лошата новина е, че вариантите за лечение се изчерпаха.

За щастие, НАДЕЖДА ИМА. За беда - тя е твърде скъпа и непосилна за мен и близките ми. Необходимата ми сума е 78.000£ за лечение в Истанбул, Турция.
От този момент се страхувах. Всичко, което зависи от мен, каквото и да е то - не ме плаши. Но сега съм зависима - от чуждото благородство... Не от добротата (в нея непоколебимо вярвам), а от възможността на хората да помагат. Истински ужас е за мен да поискам от нечий хляб, за да живея... Тежи ми. Но и това имало глава да пати...

И тук следва логичният въпрос: С какво моят проблем е по-различен от вашите? С нищо, естествено! Прекрасно разбирам и до болка знам, че всички имаме казуси за решаване и мъки за изплакване. Борбата е безмилостно жестока, мили хора. За всички. Аз никога не съм се страхувала и спирала да водя битките си. Просто успехите им вече не зависят само от мен. Не мога да продължа сама. Не разполагам с необходимите ресурси. Изчерпах се. И имам нужда от помощ. Казват, че в последния си миг на този свят ще вземем със себе си само онова, което сме дали. В този ред на мисли, осъзнавайки колко скоро може да е за мен този миг, бих искала да давам, да давам, да се раздам... Но поредната ирония на съдбата ме поставя в безизходната ситуация да искам. Да искам помощ, за да се отдалеча от последния си миг. Най-вече защото съм майка. И единственият отговорен родител на децата си. Не мога да си позволя безотговорност към тях и да ги оставя без майка. Не мога да си позволя безверие в Бога и да се откажа. Не мога да си позволя да се отрека от себе си и да остана безнадеждна, нали съм Надежда?

Как точно ще бъдат употребени набраните средства, разбира се ще бъде ясно, достъпно и прозрачно за всички. Също така и за тези, които се интересуват от подробности за лечението - с удоволствие ще отговоря на всички въпроси!

Точно както в стиха на Джани Родари, аз бих раздала всичката своя надежда. Сега обаче я събирам. Събирам надежда от вас. Благодарността ми, разбира се, е безгранична! Неописуема. С всеки удар на сърцето си съм признателна за всяка стотинка надежда!

С признателност,

Надежда Огойска - активен фейсбук линк

Свързани статии (по етикет)

  • Събота, 30 Юни 2018 13:29
    Възмутени свидетели: Беновска и дъщеря ѝ скочиха на бой в столична болница (Снимки)

    Възмутена дама пусна снимки и разказа как днес журналистката Илиана Беновска днес е "изпреварила" десетина души с деца пред кабинет за "Уши, нос и гърло" в столична болница. След като решила да я снима, заедно с дъщеря си започнали да я нападат, а щерката дори ритнала в слабините съпруга ѝ.

    "Няма такава държава!!! В болница ИСУЛ, пред кабинет УНГ, известната "VIP" персона Беновска с прекрасната ѝ щерка решават, че могат да предредят 10 чакащи с деца, които се редят от по 4 часа буквално и най-нагло да предредят всички. Излизайки от кабинета, реших да ги щракна с телефона, за да попитам дали си носи ябълка за себе си. Последва душене от нейна страна, а щерката започна да ми дърпа телефона... Съответно моят мъж опитвайки се да ме опази отнесе ритник в слабините от въпросната щерка.. За справка, всички хора които бяха там...", написа във Фейсбука си Пепа Лакова. Вижте снимките, които публикува в социалната мрежа от срамния скандал в лечебното заведение!

    Останалите пациенти изчакаха ВИП персоните пред кабинета

     

  • Събота, 30 Юни 2018 13:29
    Божидар Димитров в конфликт на интереси, като шеф на НИМ подписвал договори с дъщеря си

    Като шеф на НИМ Божидар Димитров е подписвал договори с дъщеря си. Това е установила Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

    Бившият директор на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров е бил в конфликт на интереси при сключването на два договора с дъщеря си и с племенниците си през 2015 г. Това е установила Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), съобщи БГНЕС.

    Комисията се е самосезирала от публикация в медиите, че НИМ има договорни отношения с търговското дружество „Акшаена - 2007“ ООД, в което собственици са дъщерята на Димитров Мария и племенниците му. От проверката става ясно, че през април 2015 г. директорът на НИМ е подписал договор с фирмата, собственост на дъщеря му и племенниците му, за изработването на каталог на колекция в тираж от 1000 броя на стойност 19 800 лв. и срок за изпълнение септември 2015 г. Въпреки че в договора е предвидено половината от сумата да се плати авансово, а другата половина – 5 дни след предаването на готовите каталози, второто плащане е извършено два месеца след първото. И двете платежни нареждания са подписани от Божидар Димитров. Същевременно музеят е получил само половината от поръчаните и заплатени каталози и то през октомври 2017 г. – т.е., повече от две години след срока в договора. По преписката липсва протокол за предаване на останалата част от каталозите - до пълния му тираж от 1000 бройки. В хода на проверката колекцията не е представена в музея.

    Пак през 2015 г. директорът на НИМ е подписал и втори договор със същата фирма - за печатно издание в тираж от 1000 броя на стойност 15 000 лева. В двумесечния срок по договора фирмата е предала всичките бройки и е получила цялото плащане, а платежните нареждания са подписани от Божидар Димитров.

    Директорът на музея е имал правото да упълномощи свой заместник да подпише договорите, за да си направи самоотвод от вземане на решение в конфликт на интереси, но не го е направил. При нито един от двата договора няма подадена и декларация за конфликт на интереси.

    Комисията не е установила конфликт на интереси по отношение на „Сдружение Плиска“, тъй като между НИМ и сдружението не са подписвани договори.

  • Събота, 30 Юни 2018 13:29
    "ДЕКЛАРИРАМ, че всичко е вярно. Внимавайте, като преглъщате!"

    AFISH.BG честити рождения ден на голямата българска поетеса с три нейни стихотворения

    ПЛАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ

    За да си гледате вашата работа,
    вместо да ме предъвквате тайно:

    кога съм силна, кога съм слаба,
    кога съм трезва, кога – пияна,
    с кого се смея, кого оплаквам,
    кой ме целува в тъмното,
    кой ми заспива на рамото ласкаво,
    под чии мигли осъмвам,
    с колко захар си пия кафето
    и кой ми вгорчава дните,
    наистина ли са дяволски светли
    очите ми ненаситни,
    кого наяве наричам „мили",
    кого ранявам с усмивка
    и каква е все пак фамилията
    на Оня ИВАН – от стиховете ми,
    дали във Петрич или във Варна
    ще пална някому къщата,

    ДЕКЛАРИРАМ, че всичко е вярно.
    Внимавайте, като преглъщате.

    ОБРАТНАТА СТРАНА НА ЛУНАТА

    Хайде, разказвай ми за жена си –
    колко е свястна, колко е готина,
    как във очите те гледа прехласнато,
    какви вкусотийки готви.
    Как ти подрежда по цвят чорапките,
    как сръчно ти сгъва ризите,
    колко е нежна, колко е сладка
    и никак не е капризна.
    Как сам-самичка се справя с всичко,
    как те обгръща с внимание,
    как ти – разбира се – я обичаш,
    как втора такава – няма.
    Как тя непрестанно за тебе мисли –
    през час звъни да те пита
    бира ли пиеш или уиски
    и сърчицето ти в ритъм ли е.
    Как и насън не ти дава мира
    нейната кротост и крехкост...
    Разказвай ми, докато събираш
    по пода пръснати – дрехите ми.

    VIA DOLOROSA

    Голямата Голгота предстои.
    През малките минавам ежедневно.
    Знам, кръстовете всеки ми брои -
    усмихнато, самодоволно, гневно.
    А аз ги мъкна. Тъй привикнах с тях,
    че заприличах изведнъж на птица.
    Когато ме оплакват - бликва смях
    във вперените ми напред зеници.
    Когато ме отписват всеки път,
    все повече си вярвам - на прав път съм.
    Връз раменете ми седи Светът
    и просто нямам право да го срутя.
    Чело подлагам. Трънният венец
    не ми тежи - кръв имам, нека капе.
    По дирята й като по конец
    върви Животът. И ми сваля шапка.
    Аз просто зная своята цена
    и нямам право на излишни харчове.
    Голямата Голгота е една.
    И я изкачвам. Крачка подир крачка.
    Крещете зад гърба ми с бяс: „Разпни!“,
    (както ликувате пред мен „Осанна!“).
    Дано това да ви успокои -
    на Хълма само три дни ще остана.

    Маргарита Петкова

    AFISH.BG

Оставете коментар