Петък, 26 Април 2019
Понеделник, 10 Декември 2018 12:10

България е последна по жизнен стандарт в ЕС

Средният коефициент на материален жизнен стандарт в ЕС е 45.6%, в България – 7%

България неотлъчно заема последно място в класацията, която подрежда страните в Европейския съюз по жизнен стандарт. За 7 години - от 2010 г. до 2017 г., оценките за България спрямо ЕС-28 са 4-6 пъти по-ниски, с тенденция на увеличаване.

Това става ясно от собствено проучване на проф. Васил Цанов и проф. Георги Шопов от Института за икономически изследвания при БАН за състоянието и развитието на материалния жизнен стандарт и енергийната бедност в България, представено на Международна научна конференция „Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи“, съобщава „Дарик”.

Конференцията се проведе в София, като в нея участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от редица висши училища, както и представители на бизнеса и неправителствени организации.

Данните сочат, че средният коефициент на материален жизнен стандарт в ЕС за 2010 г. е бил 46.6%, докато в България - едва 9.9%, което ни нарежда на последно място сред 28-те държави. Най-висок стандарт - 90.8% е отчетен в Лихтенщайн, на опашката пред нас са три страни: Литва, Латвия и Румъния.

Подредбата за 2017 г. е същата - средният коефициент в ЕС е 45.6%, в България – 7%. Страната ни отново е на последно място, пред нас са пак двете балтийски държави и северната ни съседка. Общо за периода се забелязват слаби изменения в позиционирането на страните-членки - различията намаляват с 2.2. процентни пункта, но между България и ЕС те се увеличат, отбелязват икономистите на БАН.

С положителен растеж на материалния жизнен стандарт се открояват: Великобритания, Чехия, Ирландия, Литва, Латвия, Полша, Словакия, Малта и Хърватия, докато България неизменно остава с ниски оценки, сочи анализът на проф. Васил Цанов и проф. Георги Шопов.

Авторите на доклада са изследвали и териториалните изменения на материалния жизнен стандарт у нас. За целта са използвали 3 групи показатели за оценка: „икономическо развитие”; „доходи и потребление”; „неравенство и бедност”.

Подреждането по райони търпи значителни промени, става ясно от обобщените данни за изминалите 7 години. Според тях Югозападният държи водеща позиция през целия период, значителни подобрения настъпват в Северен централен и Северозападен район, докато сред губещите се отличава Южен централен. Областите с подобрен жизнен стандарт са: Габрово, Плевен, Силистра и Разград, сред тези със значително снижаване на оценките - Сливен, Кърджали, Смолян и Варна.

Независимо, че между районите се наблюдава слаба тенденция на сближаване, диференциацията между областите се запазва, сочи анализът на двамата професори от БАН. Въпреки непрекъснато снижаване на жизненото равнище от 2010 г. насам, налице е намаляване броя на областите в критично състояние, обобщават те. 

източник: dariknews

 

Свързани статии (по етикет)

  • Понеделник, 10 Декември 2018 12:10
    Станишев отвърна на Борисов за Тройната коалиция: Увеличихме доходи и пенсии 100%, влязохме в ЕС!

    Лидерът на ПЕС пусна във фейсбук пост за основните "грехове" за ръководеното от него правителство

  • Понеделник, 10 Декември 2018 12:10
    Йоаким Каламарис: Балканите са се превърнали от прекрасна земя в тъжно блато, където ще минават тръби и нелегални мигранти

    Държавата дотира нелегалността спрямо гражданите, а ЕС, Брюксел дотира тези, които им помагат да дойдат, дотира каналите за нелегалността, а ние не търсим кой седи зад този план. Как се казват тези хора, кои са тези хора?, казва Йоаким Каламарис – анализатор и университетски преподавател, в интервю за обзора на седмицата на Радио „Фокус” „Метроном”.

  • Понеделник, 10 Декември 2018 12:10
    „Тренд”: ГЕРБ води пред БСП с по-малко от 2%

    ГЕРБ запазва преднината си с близо 2% пред БСП за предстоящите избори за Европейски парламент. Това сочи моментната картина на електоралните нагласи според проучване на „Тренд” по поръчка на вестник „24 часа”. ДПС се утвърждава като трета политическа сила с близо 7 процента.

    Поради засилващите се възможности „Обединени патриоти” да не се явят с обща листа, „Тренд” са разгледали всяка една от партиите ВМРО, НФСБ и „Атака“ поотделно. Най-голям дял от трите успява да мобилизира ВМРО с 2,5%, докато „Атака“ и НФСБ остават съответно с 1,3% и 1%.

    Демократична България и „Воля“ остават на приблизително същите стойности като през февруари, респективно с 2,5% и с 1,8%. Теренът на проучването приключи преди обявяването на решението за общо явяване на изборите от страна на ГЕРБ и СДС.

    За 58% от всички анкетирани ролята на българските евродепутати в Европейския парламент е важна, като ключово се явява разпределението на отговорите по партийни електорати. Сред 81% от привържениците на ГЕРБ ролята на българските евродепутати е важна, докато сред социалистите само на 56%.

    Социалната тематика трябва да е приоритет за следващия състав на Европейския парламент – повишаването на жизнения стандарт, равнопоставеност, изравняване на доходите, повече работни места, темата за мигрантите.

    Социалната тема доминира и на въпроса в коя сфера ЕС трябва да отделя повече пари за България. Лидер с 47% е трудовата заетост, следвана от развитието на изостаналите региони, конкурентоспособност на икономиката, селско стопанство, инфраструктура и образование.

    42% от всички запитани са на мнението, че ЕС трябва да засили контрола над политиките на отделните страни-членки срещу 29%, които са на обратното мнение. 52% смятат, че ако започнат процеси на силно сближаване и интеграция между отделни страни-членки в ЕС, България трябва да участва. Само 16% споделят обратната позиция.

    62% от всички български граждани имат положително отношение към Европейския съюз срещу 18%, които изразяват отрицателно. Сред най-младите (18-29 г.) се регистрират най-позитивни нагласи към ЕС, като 80% от тях декларират положително отношение, а само 6% отрицателно. Сред най-възрастните позициите са доста по-сближени - 39% положително срещу 31% отрицателно.

    58% са на мнение, че България е спечелила от членството си в ЕС, докато 20% са на обратното мнение.

    Основните позитиви за българите от приемането на страната ни като част от ЕС са свободното пътуване, еврофондовете, възможностите за работа, възможностите за образование, свободният пазар и други.

     Сред основните негативи се посочва твърде силният контрол отвън, обедняването и по-високите цени на стоките, спадът в традиционните производства и двойният стандарт.

    Проучването на изследователски център „Тренд“ е по поръчка на вестник „24 часа“ и е посветено на нагласите на българите към изборите за Европейски парламент и отношението към ЕС. Проучването е реализирано в периода 6-13 март чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ сред 1005 души на възраст 18+. Теренът на проучването приключи няколко дни преди скандала с апартаментите на властта.

Оставете коментар