Неделя, 20 Септември 2020

Вторник, 28 Януари 2020 16:47

Прокуратурата с данни за съпричастност на президента към престъпна дейност

Прокуратурата е установила данни за висока степен на вероятност за съпричастност към престъпна дейност на президента. Това съобщиха от пресцентъра на Прокуратура на Република България

От съобщението става ясно, че в разследване срещу командира на Военно-въздушните сили ген. майор Цанко Стойков има данни за престъпление, извършено от президента Румен Радев. То не е извършено в качеството му на държавен глава, но като такъв има имунитет. "Затова главният прокурор Иван Гешев е искал тълкуване дали може да бъде разследван президента, тъй като при проверка за назначаването на Десислава Радева като пиар на ВВС, когато Радев е бил командир, се оказало, че има укрити документи", съобщават от прокуратурата.

Публикуваме пълния текст на съобщението:

Предвид призива на президента към главния прокурор на Република България да обясни мотивите си за отправеното питане към Конституционния съд за задължително тълкуване на чл. 103 от Конституцията, високия обществен и медиен интерес, Прокуратурата на Република България предоставя следната информация:

В хода на образувано и водено от Специализираната прокуратура наказателно производство, наблюдаващите прокурори на 22 януари 2020 г. са извършили цялостен анализ на доказателствената съвкупност, включително и на приобщени по делото веществени доказателствени средства (събрани чрез използването на специални разузнавателни средства експлоатирани от ДАНС, спрямо командира на ВВС генерал-майор Ц.Ст.). При така извършения анализ са констатирани данни и доказателства „за висока степен на вероятност за съпричастност към престъпна дейност, предмет на разследване, на лице, заемащо висша държавна длъжност – президент на Република България, като установените евентуални престъпни действия не са свързани пряко с изпълнение на службата му“.

Анализът на проведените телефонни разговори разкрива, че същите са по повод вероятно извършвана проверка от КПКОНПИ по отношение на г-жа Д.Р. Наблюдаващите прокурори считат, че може да се приеме във висока степен на достоверност предположението, че пълното извършване на тази проверка на КПКОНПИ е била осуетена поради укриване на документи.

С постановление от 23 януари 2020 г. наказателното производство е спряно, тъй като съгласно Конституцията на Република България държавният глава се ползва с имунитет, изразяващ се в неотговорност за действията, извършени при изпълнение на служебни функции, със изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията (чл. 103, ал. 1 от КРБ) и неприкосновеност за задържане и за възбуждане на наказателно преследване (чл. 103, ал. 4 от КРБ). Наблюдаващите прокурори са приели, че това би било единственото правилно процесуално решение при липса на трайна практика на КС и ВКС, като всяко друго такова може да бъде предприето, респективно осъществено в нарушение на забраната за наказателно преследване срещу президента.

Във връзка с горното, Прокуратурата на Република България публикува постановление за спиране на наказателно производство от 23 януари 2020 г., от което е заличена информацията нямаща отношение към посочената причината за спиране на наказателно производство, ведно с част от ВДС (аудио-файлове).

Предоставената информация се разпространява след разрешение на наблюдаващите прокурори по реда на чл. 198 от НПК.

Прокуратурата на Република България заявява, че всички поставени на вниманието на обществеността въпроси, са подробно изяснени в отправеното от главния прокурор на Република България искане за задължително тълкуване на чл.103 от Конституцията и така публикуваните материали от досъдебното производство.

Вижте документите със стенограма от СРС:

➡️ Постановление за спиране

prb.bg

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 28 Януари 2020 16:47
    Прокуратурата отговаря до дни на комисията LIBE за записите на Борисов

    Прокуратурата ще отговори на въпросите на комисията „LIBE“ между 25 и 28 септември. Два от въпросите са свързани с това дали се извършва разследване за записите, които се твърди, че са на премиера Бойко Борисов, коментира заместник главният прокурор Даниела Машева в „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ

    По думите ѝ прокуратурата не прави разграничения относно политическата принадлежност на лицата, към които се реализира наказателна отговорност.

    „За имотите в Барселона нашият отговор се подготвя. Извършва се проверка, назначени са данъчни ревизии. От месец юли е изискана информация от испанските власти по тяхното твърдение, че там се води разследване. Ако там са събрани някакви доказателства, по линия на международно-правното сътрудничество бихме желали да получим тези доказателства, за да се направи преценка оттук-нататък, съобразно събрания материал, как ще се процедира – дали има данни за извършено престъпление, коментира Митева.

    Общото събрание на прокурорите избира днес и следващата събота член от своята квота, който ще смени Машева във ВСС, след като тя зае поста на заместник главен прокурор.

  • Вторник, 28 Януари 2020 16:47
    Гешев: Прокуратурата трябва да отстоява своята независимост в интерес на българските граждани

    Главният прокурор Иван Гешев коментира в Туитър предстоящия избор на член на ВСС от квотата на прокурорите, който се провежда днес

    Ето какво написа Гешев:

    Днес се провежда Общо събрание на ПРБ за избор на член на ВСС от квотата на прокурорите. Изборът е от съществено значение в момент, в който Прокуратурата трябва да отстоява своята независимост в интерес на българските граждани. Желая ползотворна работа на колегите!

  • Вторник, 28 Януари 2020 16:47
    По искане на Караянчева прокуратурата е прекратила делото за катастрофата ѝ

     

    Прокуратурата е прекратила разследването за автомобилната катастрофа на НСО с Цвета Караянчева край Шумен. Това е станало по искане на самата Караянчева в качеството й на пострадала, каза говорителят на Окръжната прокуратура в града Орлин Куздов. По делото е била обвинена жената, чиято кола се удари в колата, возила председателят на парламента, съобщава „Дневник“.

    Караянчева катастрофира на 15 септември 2019 г. край Хитрино, пътувайки с кортеж от два автомобила на НСО от Силистра, където беше гост за празника на града, към Шумен.

    Катастрофата

    Съобщението на МВР след инцидента гласеше, че колата на Караянчева е ударена от 31-годишна водачка на автомобил, в който са пътували 33-годишният й съпруг и 10-годишно им дете. Полицията твърдеше още, че "на ляв завой жената навлязла в опесъчен участък, загубила контрол над колата и се ударила в насрещно движещия се мерцедес на НСО", в който пътувала Караянчева. На кадрите на телевизиите от местопроизшествието обаче се видя, че на разклона за с. Върбак има място да се разминат три автомобила. Според шуменска медия кортежът е изпреварил тир, но полицията не съобщи нищо за това. Шофьорката на аудито, която само веднъж говори пред медия, заяви, че е шофирала с не повече от 80 км/ч.

    След инцидента Караянчева беше откарана в болницата в Шумен със счупена ключица и наранени прешлени на гръбначния стълб, а по-късно беше транспортирана с хеликоптер в софийската правителствена болница и оперирана там. "За преглед в болница са транспортирани 2 души - Цвета Караянчева и момиченце на 10 години, пътувало в аудито, което по-късно е освободено", съобщи директорът на ОД на МВР Шумен старши комисар Ялчън Расим. Според медийни публикации обаче детето след това е прието в болница за няколко дни. Информация за него не беше давана, докато за състоянието на председателката на парламента се съобщаваше през няколко часа.

    Досъдебното производство

    По случая Районната прокуратура в Шумен образува досъдебно производство за причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда. Не стана известно то да е насочено срещу шофьорката на автомобила, нито беше съобщено, че й е повдигнато обвинение. Семейството се скри веднага след катастрофата, след като даде единственото си изявление в медиите, че не е нарушило правилата за движение. След това хората отказваха да говорят с журналисти, а според техни приятели, цитирани анонимно в медиите, дори вече не живеят в България. Веднага след катастрофата имаше и публикации, че семейството се страхува да говори по случая.

    "Много ми се искаше в първите няколко дни, след като се възстанових емоционално, да звънна на семейството и да попитам как са, но ме посъветваха да не го правя, защото това може да се възприеме като оказване на натиск. Аз исках да попитам как е детето и как е семейството, но жълтите медии и интернет троловете не ми позволиха. Ще го направя, ще се обадя и ще се срещна с тях", каза Караянчева по "Нова тв" в края на декември м.г. - при първата си медийна поява след катастрофата.

    Година след катастрофата говорителят на Окръжната прокуратура направи справка и съобщи: "Делото е прекратено поради това, че г-жа Караянчева е изразила желание да не се наказва виновния. Има такава възможност по 343, ал. 2 от НК - "Наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това".

    Орлин Куздов подчерта, че законът дава възможност за прекратяване на производството в такива случаи, когато има само телесна повреда или материални щети. "Има такава възможност в материалния закон, тъй като пострадалият може да заяви, че не желае деецът да бъде наказан. А след като няма наказание, няма и престъпление", каза говорителят на Окръжна прокуратура. "Караянчева е изразила такова желание, записано е нейното изявление, че желае разследването да бъде прекратено", допълни той.

    „Дневник“ информира, че говорителят е отклонил допълнителните въпроси за следващата седмица, защото производството е било в Районната прокуратура и трябвало да направи справка. Медията е изпратила въпроси и до Цвета Караянчева защо е поискала това, на кой етап от проверката и също дали е била без предпазен колан по време на катастрофата.

    Неизяснените въпроси

    Законът позволява прекратяване на наказателното производство по желание на пострадалия. В случая обаче остават неизяснени обстоятелствата. Няма обяснение кога станаха готови техническите експертизи за случая, какво установиха те, какво разкриха разследващите, как беше установено, че шофьорът от НСО е невинен, а отговорността пада върху 31-годишната шофьорка.

    Не е ясно и какво е установила вътрешната проверка на НСО. На 18 септември м. г. - три дни след катастрофата - от пресслужбата на НСО казаха за "Дневник": "В момента тече досъдебно производство, което ще изяснява всички факти около инцидента с председателя на парламента Цвета Караянчева в неделя, включително и това кой в колата на Националната служба за охрана е бил с предпазен колан."

    Фактът, че Караянчева беше най-пострадалата при инцидента, въпреки че ударът е отпред вляво, а обикновено охраняваното лице се вози отзад вдясно, породи съмнения, че тя е пътувала без колан в нарушение на Закона за движение по пътищата (ЗДвП). За това е предвидена глоба.

    ЗДвП не дава право на служителите на НСО да шофират или да пътуват без колан, но според дългогодишния служител на службата Румен Ралчев има неписани правила, че това е позволено, за да могат охранителите да реагират по-бързо в критична ситуация.

    МВР съобщи за инцидента, без да назовава имената на пострадалите. Според съобщението сигналът за пътен инцидент на пътя Шумен - Силистра е подаден малко след 10.30 часа. Експерти коментираха тогава в медиите, че твърденията на МВР не отговарят на снимките, показани от мястото на инцидента. По време на огледа там беше затворено изцяло движението, но за разлика от други дела, този път не беше съобщено какво са показали експертизите. Единствено беше съобщено, че направените проби на шофьорите на двете коли за алкохол са отрицателни. Не стана ясно дали са им направени повторни кръвни тестове.

    На въпроси на журналисти веднага след катастрофата от дирекцията на МВР в Шумен заявиха, че пътнотранспортните произшествия са сложни престъпления и водещи при тях са експертните изводи. Така и не беше отговорено на въпросите с колан ли е била Караянчева, с каква скорост е пътувал кортежът й, навлязъл ли е той в насрещното движение. Не е ясно и какво са заявили разпитаните свидетели.

    Без да има яснота по тези въпроси, още в деня на катастрофата по изказванията на МВР, прокуратура, НСО за виновна беше посочена шофьорката на автомобила.

    Обяснението на апелативната прокуратура във Варна

    Тъй като след инцидента имаше доста подозрения и съмнения, че се прикрива евентуална вина на НСО и че има неясни обстоятелства около катастрофата, зададохме следните въпроси към Апелативната прокуратура във Варна: дали е било повдигнато обвинение на 31-годишната водачка, срещу която се е водило производство, как е било установено, че тя е виновна за инцидента, а не шофьорът от НСО, какви експертизи са правени, за да се докаже това, с каква скорост се е движил кортежът на Караянчева и с каква другият автомобил, какво оневинява кортежа на НСО.

    Ето отговорите, които „Дневник“ е получил от прокуратурата:

    Срещу 31-годишната водачка на ауди е било повдигнато обвинение по чл. 343, ал. 1, буква "б" от НК за причинена тежка/средна телесна повреда. Това обвинение предвижда лишаване от свобода до 4 години за тежка телесна повреда и до 3 години или пробация за средна телесна повреда.

    Вината й е установена с комплексна автотехническа експертиза и свидетелски показания на очевидци. По делото са били изготвени комплексна автотехническа експертиза и две съдебномедицински експертизи - едната на пострадалата Караянчева, втората на служител на НСО, който е бил с лека телесна повреда.

    Не получихме обаче отговор на въпроса за скоростта на двата автомобила, тъй като прокурорката по случая в момента не била в кабинета си и не можела да си ги спомни наизуст, заявиха от Апелативната прокуратура, но посочиха, че тези данни фигурират в делото.

    На въпроса какво оневинява кортежа на НСО от прокуратурата заявиха, че това е установено с комплексната автотехническа експертиза и свидетелските показания. "Тук няма оневиняване, тук се търси вина. Безспорно е било установено, че другият автомобил е бил виновен", каза говорителят.

    31-годишната водачка е била с повдигнато обвинение, но досъдебното производство е прекратено. "Цвета Караянчева е поискала деецът на това ПТП да не бъде наказан. Тя има право", подчертаха от прокуратурата.

    Разследването е било прекратено през лятото. Ако Караянчева не беше поискала това, то щеше да си върви по повдигнатото обвинение, заявиха от Апелативната прокуратура.

     

Оставете коментар