logo

Петък, 24 Февруари 2017
Вторник, 07 Февруари 2017 11:16

Кеворк Кеворкян: Костов сънува паметник

Само един дълбоко наскърбен човек може да признае, че са го изпратили в Каторгата на Мълчанието. Той го казва два пъти: „Бяха направени неимоверни усилия да ми бъде затворена устата“, и сетне повтаря - „Устатата ми е затворена“. Това сигурно е ужасно изпитание за Костов - да изтикаш Нарцис като него в някакво тъмно ъгълче, пише жутналистът

Отначало прочетох в някои сайтове само фрагменти от интервюто на Костов, излъчено по Би Ти Ви.
Реших, че най-сетне е направил разтърсваща изповед – впрочем, очаквана от години.
Опитах се да си представя, какво преживява този човек, който беше - по един безподобен начин - Господар на държавата в продължение на четири години – а днес трябва да се задоволява с огризките на общата памет.
Никак не е лека подобна съдба.

***
Само един дълбоко наскърбен човек може да признае, че са го изпратили в Каторгата на Мълчанието.
Той го казва два пъти: „Бяха направени неимоверни усилия да ми бъде затворена устата“, и сетне повтаря - „Устатата ми е затворена“.
Това сигурно е ужасно изпитание за Костов - да изтикаш Нарцис като него в някакво тъмно ъгълче.

***
После обаче реших да видя и самото интервю, за всеки случай.
И добре направих.
Видях нещо съвършено различно – понеже телевизионната камера не може да бъде излъгана: Костов си беше все същият и пак излъчваше тъй познатата ни надменност.
Жалостивите му думи, изречени с каменно лице, бяха само една поза, нищо повече.
Тя не може да бъде постигната от всеки.
И е израз на особена нагласа: опитваш се да предизвикаш съчувствие в публиката, гъделичкаш жалостивостта й - а в същото време я презираш.
И дори не се притесняваш, че по-наблюдателните могат да усетят това.

***
Впрочем, Костов е единственият Пълномощник на Прехода – най-добре така да наричаме политиците на тази Мътилка – който публично се обиди на Народа и му обърна гръб.
Това се случи, когато загуби властта през 2001 година.
Тогава той заяви, че повече няма да говори на Народа, когото той и без друго никога не бе зачитал и не бе смятал за нещо повече от паплач.
Подобно отношение е присъщо най-вече на онези политици, които идват от низините.
Колкото по-мизерно е било битието им, толкова по-надменно са се отнасяли те към простолюдието.
Костов само потвърждава това правило.

***
Разбира се, той бързо наруши мълчанието си - и повече от 15 години след „Обета“ му, устата му не спира да мели.
Сега обаче казва, че тя била затворена.
Какво цели с тази лъжа?
Всъщност, тъй и не стана ясно, какво щяхме да научим, ако устата му не е била „затворена“?
Какво наистина?
Не го питаха обаче.

***
Днешните водещи, дори по-кадърните измежду тях, сякаш никога не се питат, какво оставят след себе си.
А този въпрос е особено важен, когато разговаряш с човек като Костов.
Той отдавна е загрижен, как ще го приеме Бъдещето, какво място ще му отреди Историята – само това го интересува.
Но, в същото време, изобщо не е склонен да размишлява за Миналото, включително и за собствената си роля в него.
Тъкмо тогава онемява.
Не е готов да отрони нито една дума.
Вижда се, че е обсебен само от нагона за оцеляването му в Тефтера на Историята – заради което няма никакви колебания в самооценката си.
Готов е вече за един паметник.
И всички ние, водени от него, трябва да гледаме единствено напред – към въпросния паметник.

***
За жалост, никой не е извън Миналото, най-малко пък Посредниците на Прехода - и не е възможно да продължат напред, ако не си разчистят сметките с отминалото време.
Костов обаче направо си иска паметника.
Само когато си го представя, надменността на този Мизантроп омеква.
За него Миналото е затворена зона, един концлагер, в който са натикани всичките му опоненти, дори и бившите му съюзници, обичайно временни.
То няма място в съзнанието му.

***
Заради това си позволява безцеремонно да твърди, например, че днешните политици не владеят изкуството на компромиса – сякаш самият той не беше пределно и примитивно неотстъпчив.
Или спокойно споделя, че днешната криза се дължи и на това, че опита на Миналото не се зачита – той, който налагаше собственото си мнение като единствено валидният опит.

***
Накрая изхрачи и най-скандалната си фраза: „Едни градихме, други разграждаха“.

***
За всеки зрител, който вече е извън пубертета, това е кощунство с Истината.
И за това, докато я подмятат като несретна уличница, нищо добро няма да се случи с България.
Тя е обречена, дори заради арогантността, с която се изричат подобни лъжи – а и заради безразличието, с което публиката ги приема.

***
Идеологът на Криминалната Приватизация днес спокойно се представя като строител.
Със „затворена уста“ той спокойно вече се подиграва с Истината: той градял, а други разграждали.
И си позволява това нахалство, дори когато е всеизвестно, че някои от скандалните шедьоври на приватизацията му са достойни за една световна антология на най-големите мошеничества.

***
Костов казва, че е жертва на 23-годишна кампания за омаскаряване, докато, в същото време, хладнокръвно маскари близкото минало.
Най-малкото, понеже самият той сякаш не съществува там, в него.
Нелепо е разговор с такъв човек да бъде определян като „откровен и безпощаден“.
Безпощадно е единствено коварството, с което той се опитва да залъже публиката.
Вероятно си дава сметка, че това е невъзможно.
Но и това не го спира.

***
Не може нормално да се разговаря с човек, който иска да повярваме, че няма корени в Миналото - сякаш е някакъв ангел, който се носи извън Времето, обитавано от всички останали хора.

***
Новата му мантра е, че е злепоставян, поради което ще говори за всичко останало, но не и за себе си.
Той спокойно ще погледне водещия в очите – и ще му каже, че няма нищо общо с „десните“, че не желае да ги коментира.
Той няма „нищо общо“ с нито един свой провал.
Неговият блян – Паметника – изключва да има каквито и да е провали.

***
Не е лесно да се интервюира толкова обсебен човек.
Отначало се ядосах на водещия /Св. Иванов/, че приема безропотно поредния театър на Ангела.
Но какво ли повече би могъл да направи той?
Пък и, в края на краищата, нали получихме едно ценно лъжесвидетелство - и това не е малко.

***
По време на „откровеното“ интервю излъчваха надписа „Какво ядосва Костов днес?“
Нищо не го ядосва истински, разбира се.
Той си живее в своя розов свят, с убеждението, че не оценен достатъчно.
Може би дори се пита, защо вече не го наричат „Новият Стамболов“ – с каквато безпомощна хвалба го накичи един слагач в началото на безпардонната му власт.

***
Разбира се, Костов каза и някои верни неща, въпреки заканата си, че няма да говори „политически“.
Например, че атаките срещу Тръмп са спекулативни; че основателно се надигат вълни срещу безпомощността на днешните политици; че статуквото, в което живеем в България е крайно несправедливо; че референдумът може да доведе до тоталитарна държава, и пр.
Изрече и една очевидна глупост: че след Плевнелиев не е чул нито един политик да защити евроатлантическата кауза.
А само часове по-късно Радев бе посрещнат като свой човек, дори интимно, в централата на НАТО.
Но Костов/Затворената уста продължава да твърди, че Радев е излязъл от шинела на Путин.

***
Русофобският му бяс и досега остава една от големите му тайни - може би след време ще ни каже, че и в този случай са му затворили устата.
Наистина, наскоро той леко ни доближи до нея - в един разговор с Лора Крумова, може би се е размекнал от предполагаемата й наивност.
И така ни подхвърли няколко трохи за мистериозното си пребиваване в Съветска Русия – в заветния Кременчуг, където е трябвало да извърши съвкупление с комунистическите си блянове.

***
С очевидна наслада Костов твърди, че днешните политици са страхливци. Да, така е, но и той самият също в някои отношения бе порядъчен страхливец – това е едно от популярните обяснения за бързата и несмислена приватизация, която наложи.
От страх, че няма да се справи, той разпродаваше, вместо да стопанисва.
А може би прокапа и една завист: че днешните политици са по-рафинирани от него в „градежа.

***
Костов се показа отново като съвършения майстор на Подмяната: сега, най-накрая, подменя самия себе си.
И под претекст, че е пленник на мълчанието, скрива и дори ампутира важна част от себе си – с надеждата, че Историята ще го запомни като Страдалеца със затворената уста, а не с другото.

***
И пак да си припомним отвратителното му самохвалство: „Едни градихме, други разграждаха“.
Ако пък е толкова сигурен в това, още приживе да му поставят поне една паметна плоча – като на строител на българското стопанство.
Тя може да се монтира и на входа на комбината „Кремиковци“.

/със съкращения от „Уикенд“/

Кеворк Кеворкян

Оставете коментар