Сряда, 13 Декември 2017
Понеделник, 25 Септември 2017 18:29

Защо лекарите от болницата не могат да изтичат да приберат ранен човек отвън

Обществото реагира остро на случай пред "Пирогов" в четвъртък

Обществото реагира остро на случай пред "Пирогов" в четвъртък - човек бил блъснат на метри от входа на болницата, но от там отказали да излязат и да му помогнат, а казали на очевидците да се обадят на номера за спешна помощ 112 и да чакат линейка. Директорът на "Пирогов" Асен Балтов защити служителите си с няколко причини за реакцията им и на първо място с това, че няма такъв екип, който да се отзовава на сигнали за инциденти извън територията на болницата.

"Не е въпрос на желание дали да помогнем, а на организация на работата", обясни за "Дневник" председателят на Националната асоциация на работещите в Спешната медицинска помощ д-р Десислава Кателиева. По думите й дори да излязат навън, лекарите от болницата нямат много поле за реакция без необходимото оборудване, което има в линейката, но не и в болницата. Освен това така ще оставят хората, чакащи вътре, чиито животи също ще са застрашени без надзор.

По закон?

"Няма нормативна наредба за спешните отделения и служителите им. Това, че не бива да напускат работните си места и да оказват спешна помощ извън болницата го пише в правилника за вътрешния ред на всяко лечебно заведение", казва Кателиева.

Т.е. не става дума за бюрократично затруднение, което беше една от критиките в случая, а за ред и вид на работата. Става въпрос за два различни вида спешна помощ - болнична и извънболнична, посочва представителят на работещите в тази специалност.

В стандарта за спешна медицинска помощ (макар че в момента той се редактира), никъде не е заложено работещите в спешните отделения на болниците да напускат и да оказват помощ извън лечебните заведения, независимо на какво разстояние. Това би било абсурдно, казва Кателиева. Те не разполагат с лекарски чанти и оборудване, каквото има в линейката за безопасния транспорт на пациента, нито пък имат мобилна апаратура, с която да окажат помощ, нито имат право изобщо да извършват подобна дейност.

Освен това напускайки работното си място, лекарите от болницата биха застрашили пациентите, които се нуждаят от спешна помощ пред кабинетите си. "В условия на спешност ти си поел ангажимент към всеки един, който е влязъл в това спешно отделение. Нашите пациенти понякога се влошават за минути, а ти в това време може да си на улицата да спасяваш друг, но може да загине този в шокова зала, или който ти е в коридора, или който си пратил на изследване", изборява Десислава Кателиева.

Разграничение между екипите и задълженията на Центровете за спешна медицинска помощ и тези в спешните болнични отделения - т.е. за извънболнична и болнична спешна помощ, има още от 2007 г., уточнява тя.

Болничните спешни отделения са на подчинението на директора на болницата и напускайки работното си място се противопоставяш на него и на преките си отговорности. При самоволно напускане те могат да бъдат уволнени и това важи за всякакви работни позиции, не само за лекарските, казва тя.

За няколко метра...

Основното чудене е, щом инцидентът е станал толкова близо до болницата, защо човекът просто не е бил пренесен веднага вътре от служителите - с количка, с носилка или дъска. "Каква е разликата да го пренесат двама човека от "Пирогов" от това да беше успял да се довлачи сам до входа и да прекрачи прага, за да бъде приет по спешност като пациентите вътре?", попитахме. "С какво да го пренесат?", отвърна Кателиева.

По думите й "Пирогов" и болничните спешни отделения като цяло не разполагат със специалните травматични носилки, които могат да се спуснат до земята, а да се мести блъснатият човек без такова оборудване, или без шийна яка, или каквото е необходимо, е изключително опасно и може да го парализира завинаги.

"Ако ме извикат от болницата и кажат тук отпред е блъснат човек, аз какво да взема? Бинт, шийна яка, кръвна банка, как да знам. Ако отида с две ръце, не се отличавам по нищо от останалите свидетели. Просто лекарите в лечебните заведения не сме оборудвани по никакъв начин с необходимото за извънболнична помощ. Не сме и оторизирани", казва специалистът по спешна медицина. Обяснява, че самата тя неведнъж е попадала в такава ситуация и единственото, което може да направи без да разполага с каквото и да е оборудване и за да не поставя в риск пациента, е да чака пристигането на линейката.

"Ако този пешеходец, за който говорим, е имал гръбначно-мозъчна травма, качен на каквато и да е количка, на носилките на "Пирогов", които не са падащи до земята, и без алуминиеви лопати, за да го вдигнат както трябва, без шийна яка... този човек можеше да го обездвижат за цял живот", казва тя.

Въпрос на стандарт

Тук не става въпрос за нежелание да помогнеш, а за стандарт на реакцията и какво е най-правилно да се направи, повтаря отново Кателиева. Стандартите за триаж или оценката на спешния случай и подбор на действията на спешните екипи при пострадал на улицата са ясно определени и изискват линейката да дойде на мястото, и дотогава човекът да не се мести. В продължение на 120 години са усъвършенствани тези протоколи за действие и те са направени изцяло в интерес на пациентите, посочва тя.

"Ако тръгнем по пътя на емоцията - човекът да го качим на кола и да го закараме бързо до болницата, или пък да го сложими на някоя от количките на "Пирогов", някой някак си да го довлачи до болницата и лекарят да остави другите пациенти и веднага да му обърне внимание - в единия случай застрашаваме живота на тези, които оставяме, в другия - на този, който уж спасяваме.", коментира специалистът.

"В САЩ и част от европейските държави дори да си професор по спешна медицина ти нямаш право да пипаш пациента, докато не дойдат парамедиците", посочва Кателиева. Има и такъв случай в опита си - дете, пострадало пред очите й. Тя веднага понечила да действа като обяснила, че е спешен лекар, но всички околни, включително родителите на детето, се възпротивили.

Обаче в чужбина работят страшно много мобилни екипи, а в болниците и спешните им отделения се наливат много пари за специализирани отделения и реанимации, които имат възможност за бързи реакции във всякакви ситуации. Такива ние нямаме, а за да имаме са необходими много средства, техника и хора, каквито също нямаме, обобщава накрая.

Източник: dnevnik.bg

Оставете коментар