Сряда, 13 Декември 2017
Неделя, 08 Октомври 2017 20:25

Обща анатомия на българската мафия

В България е налице мафия, която управлява държавата и държи обществото в плен вече близо 30 години

Росен Миленов е служителят на ДАНС, който публично потвърди истинността на записите за "Мишо Бирата", които вестник "Галерия" публикува през 2011 г. Миленов се яви и пред вътрешната комисия в Народното събрание, за да свидетелства, заради което и бе уволнен от агенцията. Той е работил дълго време със специални разузнавателни средства, прилагани за разследване на корупцията по високите етажи на властта. Разследвания, които никога не са излизали извън специализираните служби за сигурност поради политически натиск. В този смисъл Росен Миленов има преки наблюдения върху сенчестата страна на властта. Той е работил в ДАНС, ГД "БОП", ГД "Национална полиция" и ГД "Гранична полиция". Експерт е по икономическа престъпност, а сега е консултант по фирмено разузнаване и защита от некоректни пазарни практики. В няколко свои статии за "Гласове" Росен Миленов разглежда механизмите по които се осъществява сливането на престъпността с държавата в България.

В България е налице мафия, която управлява държавата и държи обществото в плен вече близо 30 години, като корените ѝ датират от 70-те години на миналия век, когато започват да се формират първите големи апетитни финансови средства. Прокламираните принципни начала в Конституцията – демократична и правова държава, както и общочовешките ценности – равенство, справедливост и т. н. са бутафория, защото държавата не служи на народа, тя влиза в ролята си само когато се събират данъци, такси, корупционни суми и при избори, с които се легитимира властта на мафията. Тази престъпна организация има пирамидална структура, която кореспондира с йерархичната структура на държавното управление. Съществуването ѝ се улеснява от народопсихологията и от външни за държавата интереси и влияния.

На генерално ниво имаме обособяване на два клана – „Източен“ и „Западен“, които са си разделили територията, пазара и властта. Показателен актуален пример в тази насока е поделената между тях съдебна власт – едните държат Прокуратурата, а другите Съда. В основата им стоят „бащиците“ на прехода, които правиха и продължават да правят трансформацията от социализъм към капитализъм, единствено чрез престъпно присвояване на всички публични ресурси за тях и техните придворни лакеи, които спомагат да се поддържа статуквото. С течение на времето те се сменяха персонално и поколенчески, но си останаха все същите – комунисти, като се започне от началото на прехода – другари от политбюро и се стигне до днес – пременени в нови одежди като репресирани или като твърди евроатлантици, но всъщност млади комунисти. Същите постоянно еволюираха в посока усъвършенстване на незаконните схеми, безскрупулността, лицемерието и ориенталската показност. Разбира се, катарзис не настъпи при нито един от тях, поне не до момента.

В състава на всеки клан влизат корпоративни лица, неформални центрове за инженерстване на политическата сцена, камуфлирани като научни и неправителствени организации, политически партии, представителство от „проверени“, а не от достойни хора в изпълнителната, законодателната и съдебната власт, контролирани средства за масово осведомяване и платени експерти във всички области. Оперативният мениджмънт на мафията се осъществява през длъжността „министър - председател“. Това произтича от факта, че през тази длъжност, съгласно законовите правомощия, се управляват всички публични блага (през ресорните министри и председатели на агенции), а също че и оттам се дава генерална политическа индулгенция за управлението на всички обществени сектори. Лицата, заемали този пост досега в годините на прехода може условно да се разделят в две групи – „активни“ и „пасивни“.

Те попадат в тези групи вследствие на характеристиките на личността и начина на излъчването им за този пост от гореспоменатите неформални центрове за инженерстване, установени в страната. „Активните“ участват пряко и контролират крупните незаконни дейности, съответно и процентът отчисление за тях е голям, като сред тях има такива, които са откраднали над 1 млрд. лв. За „пасивните“, които се явяват подставени лица е характерно, че зад тях се оформя борд, който управлява в сянка. Обикновено това са няколко олигарха, на които е преотстъпена цялата власт, произтичаща от длъжността „премиер“. Същите определят институционалната политика в отделните сектори и управляват незаконните схеми. Пресен пример за такова управление на страната е правителството в периода 2013-2014 г.

Премиерът винаги е на едно стъпало от мафиотската пирамида с олигарсите и всички икономически лица, които имат доминираща роля в различните сектори на пазара. Отношенията между тях се развиват в две направления. Едното е уговаряне на корупционна основа на обществени поръчки, предимно в инфраструктура и енергетика, концесии, поддържането на монополни положения, търговия с оръжие и други схеми, с които се извличат крупни незаконни печалби от порядъка на 5 – 100 млн. на сделка. Назад във времето, при минали правителства, в тази графа влизат криминалната приватизация, неизгодни заменки на държавни имоти, финансови афери (банките – пирамиди и галопиращата инфлация в началото на 90-те на миналия век), контролираната контрабанда по време на югоембаргото и други. Затова имаме премиер – флагман на обществените поръчки, друг на заменките, трети на приватизацията и т.н.

Другата плоскост, въз основа на която се развиват тези отношения, е кадруването в министерства, държавни агенции, служби за сигурност. Икономическите лица предлагат свои доверени хора за ръководители на съответните държавни структури (министерства, агенции, фондове, служби, прокуратура, съд и др.), които се явяват администриращ и контролиращ орган на секторите от пазара, където те развиват своя бизнес. Това е срастването и овладяването на държавата от мафията. По този начин те си осигуряват „чадър“ за безпрепятствено осъществяване на всякакви нарушения и престъпления. Този модел на кадруване се прилага по всички нива надолу по пирамидалната структура.

Отделно, около личността на премиера винаги се формират групички от изключително доверени лица, които го обезпечават организационно и логистично за осъществяването на тази голяма по обем незаконна дейност. Това включва посредничество и организиране на неформални срещи, осигуряване на парични транзакции по незаконните дейности, контролирано медийно отразяване и други. Годишно се генерират милиарди, откраднати от бюджета (през приходната и разходната част) и от потребителите чрез установените монополи в различните пазарни сектори. Участниците на това стъпало създават модела на поведение и необходимата среда за осъществяване на незаконни дейности и корупционни практики за всички надолу по веригата както в бизнеса, така и в държавната администрация. Това са неписаните правила на политико – олигархичната каста.

Всеки, който иска да прави нещо в държавата трябва да играе по тези неписани правила, за да има успех, а по този начин става част от мафията. Един път действали по тях, те попадат в зависимости и вече не могат да вдигат глава срещу политико – олигархичната каста, защото нарушат ли омертата, губят всичко. Това „всичко“ има не само материално измерение, но води и до социално изключване, заклеймяване от кастата като ненадеждни за бизнес и кариера. Останалата част от населението – наемната работна ръка, изпълнителският състав от държавната администрация, подрастващото поколение и пенсионерите, дори да искат да променят нещо в държавата, не разполагат с необходимите възможности.

Те не могат да популяризират в публичното пространство техните искания, нямат средства да се организират в трайни и единни сдружения за отстояване на техните интереси, нямат обединяващи общи каузи, както при мафията се явява грабенето, което в ерата на консуматорското поведение може да изкуши всеки. Същевременно, всичките тези години на икономическа криза и всеобща несигурност развиха в обикновените хора мисленето за спасяването на всеки поединично и следването на максимата „преклонена глава, сабя не я сече“. Избуяха в нас и типичните народопсихологически черти – завист и страх, което ни направи големи егоисти и завършени лицемери или ориенталско съдържание със западна опаковка. Всеки говори за гражданско самосъзнание, но се броят на пръсти онези, които са готови на обществени начала да направят нещо, без да имат от това пряк материален интерес. Това е порочен кръг, за излизането от който трябва да се плати висока социална и икономическа цена.

Мафията е сплотена, а народа – разединен и неориентиран, за което престъпната каста усилено се грижи, като постоянно ни делят на русофили и русофоби, леви и десни, докато те извършват големите грабежи и националните предателства. Вследствие на всички горепосочени обстоятелства, облагодетелстващи мафията, последната се обособи като трайна и устойчива организация със силно развита дистрибуционна мрежа за разпространяване и прилагане на неписаните ѝ правила, по които да върви цялото обществото. Тази машина купува и мачка всеки, дръзнал да иска спазването на законните правила, защото това би застрашило нейното съществуване.

Следващото стъпалото надолу по пирамидалната мафиотска структура е заето от местните феодали и криминалните клики, установили се във всички сектори – образование, здравеопазване, земеделие, сигурност, екология и др., окопали са се там и колят и бесят по ниските нива на администрацията. Тяхната роля и влияние в политическия, икономически и обществен живот на страната ще бъдат разгледани в следващото изложение...

Оставете коментар