Четвъртък, 18 Октомври 2018
Понеделник, 05 Февруари 2018 15:10

Общината реши: Подземията на разрушения мавзолей стават музей

Подземията на вече несъществуващия музей на Георги Димитров, който беше съборен по времето на правителството на Иван Костов, стават музей за съвременно изкуство. На три нива под земята ще се създаде и хранилище за паметници, предназначени за външно поставяне.

Това реши комисията по култура на Столична община. Предстои да се обяви конкурс за идеен проект за пространството - под и над земята, като част от Градската градина. На площадката над подземията ще се появи Бронзовата къща, която пристига от Австрия в края на февруари, обясни Малина Едрева, шеф на комисията.

Подземията стават филиал на Софийската градска художествена галерия. На първото ниво под земята се е намирала стаята за разкрасяване на тялото на балсамирания Димитров. Това е помещението, в което на експоната са му правили макиажа. Сваляли са го долу с асансьор, за да го разкрасят", обясни Тодор Чобанов, зам.-кмет по култура и образование. Именно там ще се разположи музея, а на долните нива ще е хранилището, допълни Чобанов. Идеята е бункерната атмосфера да се запази, допълни той.

Подземията на мавзолея вече са общинска собственост на София. До 2016 г. те не съществуваха в правния мир, нямаше ги нито в кадастъра, нито в който е да е държавен документ. След съгласуване с държавните институция Столична община е станала собственик, обясни Чобанов. По думите му проектът за музей е възможен и след съгласуване с НСО, заради бункерите и лабиринтите, свързани със сигурността в района. Лидерът на БСП-София се въздържа при гласуването и поиска съветниците да видят преписката с НСО. За строително-монтажни работи ще са необходими до 100 000 лева с ДДС за да може площадката на мястото на мавзолея да бъде приведена в готовност за изпълнението на проекти, пише още в доклада на Чобанов, който предстои да бъде гласуван от Столичния общински съвет.

Свързани статии (по етикет)

  • Понеделник, 05 Февруари 2018 15:10
    Какво е за днешните българи 9 септември 1944 г.

    Дори и след като са отминали 74 години, повратният ден 9 септември 1944 г. продължава да предизвиква спомени, размисли, съмнения, емоции и разгорещени политически страсти. И всичко това, независимо че през последните вече почти три десетилетия той беше яростно отричан, влезе в учебните програми като най-черната дата в българската история, а и телевизионната публицистика не остана назад в отричането на дена.

    Този силно дискусионен характер на 9 септември ме кара днес, след толкова много години, да си задам въпроса на какво се дължи неизтриваемата народна памет за тази дата.

    Най-близкият до ума отговор е, че събитията, предшествали и най-вече последвали датата 9 септември 1944 г., наистина се оказват повратни за съдбата на следвоенна България, на нейните политически елити, но и на повечето граждани на тогавашна България, а и на следващите поколения, та до ден днешен.

    Разбира се, като при всяко голямо историческо сътресение, съдбите на хората тръгват в различни, често противоположни посоки. За едни 9 септември 1944 г. означава спасяване на живота – за осъдените на смърт, за партизаните и нелегалните, които нямат шанс да се преборят с полицията, жандармерията и армията, хвърлени срещу тях. За участниците в антихитлеристката съпротива, членовете и привържениците на БКП и ОФ той означава и влизане във властта, поемане на управлението на страната, издигане в политическата и социалната йерархия, което коренно ще промени както техния, така и живота на близките им. Съвсем различен е обликът на 9 септември 1944 г. за онези, които са отстранени от властта, които заедно със семействата си са подложени на репресии, някои губят живота си, а жизнените перспективи на други са прекършени.

    И тези сътресения бележат само началото, първите дни и месеци след голямата политическа и геополитическа промяна в България. Но не тези първи следдеветосептемврийски промени правят датата толкова значима.

    Истинското значение на 9 септември 1944 г. са големите преобразования, извършени в четирите и половина десетилетия на социалистическа България. Само в първите две от тях, до средата на 60-те години, България се променя напълно. На мястото на огромния брой малки ниви идват кооперативните полета; малките фабрики и работилници, предимно в преработвателната сфера, са заместени от предприятия в добивната, металургичната и машиностроителната промишленост; безработицата изчезва, също както и неграмотността, включително и сред българските турци.

    Следва бързо развитие на образователната система, която създава училища в почти всяко селище, множат се висшите училища, най-вече с технически профил, предназначени да подготвят инженерите, необходими за индустриализацията. Разраства се здравната система чрез създаването на болници и здравни пунктове, а и подготовката на лекари, медицински сестри, фелдшери, защото медицинските грижи трябва да станат достъпни за всички. При това и образованието, и здравеопазването са безплатни за ползващите тези услуги. Но не и за държавата.

    Онези, които още помнят годините на социализма, знаят, че не всичко беше прекрасно. Съществуваха множество проблеми, при това свързани с изброеното по-горе. Например, обезлюдяването на селата след създаването на огромните АПК (Аграрно-машинни комплекси), тъй като животът и трудът в града се оказаха по-привлекателни. Или проблемите с околната среда, които пораждаше ускорената индустриализация, символизирана от комините, бълващи черен дим. Да не говорим за честити липси на различни стоки, на жилища и леки автомобили, за които се чакаше с години, правеха се списъци и се събираха предварително средства.

    Мога да изброявам още много неща, които ни възмущаваха, срещу които през последните години говорехме по събрания, улици и в макар и малкото тогава медии – Българската телевизия и Българското радио, националните и местните вестници, тогава задължително органи на различни институции. Както се вижда, поне за мен като историчка, която професионално се занимава с този период, картината на обществото, създадено след 9 септември 1944 г., съвсем не е еднозначна.

    Защо тогава в началото на 2010 г. в телевизионна анкета първо по значение политическо събитие на ХХ в. се оказа именно 9 септември 1944 г.? Вярно е, че тогава за него гласуваха само една четвърт от зрителите, но много по-малко гласове от Девети септември получиха такива национално значими дати като: спасяването на българските евреи, обявяването на Независимостта и Илинденско-Преображенското въстание.

    Според мен, основната причина за избора на 9 септември 1944 г. за събитие на ХХ в. беше сравнението с днешната действителност. Всъщност съвременните българи оценяваха 9 септември 1944 г. в светлината на 10 ноември 1989 г. И сравнението не беше в полза на днешния ден.

    На 10 ноември 1989 г. повечето българи открито говореха срещу системата, олицетворявана от втръсналия на всички несмеяем лидер – Тодор Живков, срещу липсата на стоки, срещу режима на тока и т.н. Затова 10 ноември роди огромни надежди. Обещанията тогава се сипеха от всички страни. БКП/БСП се гордееше, че е свалила дългогодишния диктатор и е започнала промените, които ще доведат до установяването на демократичен социализъм. Новосъздаденият опозиционен СДС се обяви за смяна на системата – отхвърляне на социализма и налагане на демокрацията, което ще освободи предприемаческия гений на българина, всеки ще е свободен да избира професия, работно място, къде и как да живее, кой да го представлява в парламента или в местната власт.

    Чак ме хваща срам, когато днес си припомням някои от щедрите обещания. Например онова на видни дейци на СДС в началото на 90-те години, че след аграрната реформа масата на българина ще се огъва от богатата реколта, селяните ще заменят москвичите с мерцедеси, а българите ще почиват на Майорка. Каква наивност!

    Така че днес, 74 години след 9 септември 1944 г., когато започва да се изгражда социализмът, и 29 години след като започна неговото разрушаване, водещо в оценката е сравнението.

    Това сравнение показва, че 9 септември 1944 г. не е и няма да бъде забравена дата. Защото се свързва с опитите да бъде изградено общество, в което на преден план стоят съграждането и грижата за широките слоеве на обществото, а не само за богатите. Каквото и да мислим за онази система, тя няма да се върне, но 9 септември би трябвало да мотивира мислещите българи да се опитаме да направим днешното общество по-справедливо. За да не гледаме с носталгия към миналото, а с надежда напред!

    Проф. Искра Баева, 24may.bg

  • Понеделник, 05 Февруари 2018 15:10
    Археологическият музей и улица в Созопол ще носят името на Божидар Димитров

    Днес общинският съвет в Созопол ще реши Археологическият музей в града да носи името на Божидар Димитров. Улица в града също ще бъде кръстена на него.

    Докладната за именуването на Археологическия музей е по предложение на директора на Общински Културен институт „Музеен център“- Созопол Димитър Недев, а кметът на града Панайот Рейзи иска и улица в Стария град на Созопол да бъде кръстена на Божидар Димитров. Предложената улица свързва ул.„Аполония“ и ул.„Кирил и Методий“ и на нея се намира музея „Старинен Созопол“ - бивща данъчна служба.

    На 1 август 2018 г. ще бъде изпълнена и последната воля на дългогодишния директор на Националния исторически музей - част от праха му да бъде разпръснат над Созополския залив. Тогава от пристанището на Созопол ще отплава кораб, с който близки, приятели и съграждани на Божидар Димитров ще вземат участие в ритуала по разпръсване на праха му в близост до остров св. Иван.

    Част от праха Димитров беше разпръсната в Македония. Останалата част от праха му ще бъде поставена в гроба на майка му в градските гробища на Созопол.

  • Понеделник, 05 Февруари 2018 15:10
    Преподавателят по Политическа икономия по времето на БКП Иван Костов: Не трябва да връщаме комунизма в училищата

    Бившият премиер и преподавател по Политическа икономия в университета "Карл Маркс" по времето на соца Иван Костов предупреди, че хибридната война разколебава ключови ценности. Той беше сред участниците в конференцията "Секторът за отбрана на Република България - мъчителният преход от посткомунистически към евроатлантически модел на развитие" в София, предаде БТА.

    Костов посочи Министерството на отбраната (МО) като мястото, където трябва да бъде адресиран риска на хибридната агресия, на който трябва да се противодейства. Това е задача на отбраната на страната, не на институти, медии, на аморфно определена система за национална сигурност, коментира той.

    "И това е така, защото когато хибридната война и пропагандната й част постигне своите цели, българското общество се разколебава в ключовите си ценности. Престава да ги споделя, престава да вярва в тях и започва да вижда чужди ценности, други неща, на които да се опитва да служи. Когато хората започват да споделят такива мнения и нагласи, те задават тона и на днешната политическа прослойка, защото тя се стреми да отразява това, което хората искат, и така се получава този пробив - първо през нагласите на обществото и след това - въздействие върху политическата класа да взима вредни за страната решения", аргументира се Костов.

    В изказването си той посочи, че отбраната на България не е само задача и отговорност на МО.

    "Това не е обикновен сектор, отбраната би трябвало да бъде едновременно дълг и чест на цялото общество и държава", заяви Костов.

    Той даде пример, посочвайки, че МО е отговорно с учебните си програми по история и други предмети да подготвя зрелостниците си за тяхната първа гражданска отговорност - какво да ценят и какво да пазят.

    "Ако в училище се преподава носталгия по комунизма, скоро той отново ще почука на вратите. Ако зрелостниците не знаят, че имат европейска идентичност, ще я загубят. Ако преподаватели влизат в аудиторията на Военната академия с разказ за това как НАТО и ЕС ще се разпаднат, България няма да има никакви офицери. Ако европейските и атлантическите ценности нямат своите бранители, тази цивилизация и култура на демокрация и конкурентна пазарна икономика просто няма да я има", аргументира се Иван Костов, добавяйки, че тези ценности се защитават и то на първо място от хора, а чак след това с техника, технологии и съоръжения.

Оставете коментар