Четвъртък, 15 Ноември 2018
Понеделник, 09 Април 2018 09:52

Меглена Плугчиева: Европа сбърка, когато започна да пуска мигранти без документи, резултатите са налице

Посланикът ни в Швейцария отчете като грешка допускането без документи на бежанци през 2015 г. „Този континент, който е модел на подражание и най-търсен, със своите демократични принципи и благосъстояние, става най-привлекателен и оттам стана съответно и най-застрашен. Освен това, гостоприемството, особено на Германия, не само че беше демонстрирано, но за съжаление, една част от тези, които дойдоха, злоупотребиха с него. И актовете на терористични атаки са доказателство за това”.

Това заяви в студиото на „Здравей, България” посланикът ни в Швейцария Меглена Плугчиева. По думите й, от една страна институциите в Европа не са били достатъчно добре подготвени, а от друга – нагласите на обществото били различни – не са очаквали, че може да се злоупотреби с жестовете на хуманност, които били проявени от страна на Германия.

Плугчиева отчете и грешките – една от голяма част от хората през 2015 г. влязоха в Европа без документи. И похвали Швейцария за бързата им и организирана реакция при големия наплив от мигранти. „Швейцария въведе строг контрол на самата граница, където процедурите са ускорени. В рамките на 48 часа се разделят бежанците, които наистина имат нужда от закрила от икономическите мигранти”, похвали ги посланикът ни в Швейцария Меглена Плугчиева. Тя похвали балансирания подход на България по време на европредседателството.

Свързани статии (по етикет)

  • Понеделник, 09 Април 2018 09:52
    Джамбазки: Само хора с много тежък ишиас могат да кажат, че миграцията води до благоденствие!

    САЩ, Унгария, Полша, Австрия, Чехия, Хърватия и Словения напуснаха Пакта.

    Глобалният пакт за миграция на ООН представлява заплаха за континента. Това би означавало да се легализира нашествието на милиони хора. Този пакт ще направи мигрантите легални, което означава, че който иска да дойде тук, в Европа, няма да има никакви пречки да го стори. Това предупреди пред БНТ евродепутатът Ангел Джамбазки.

    ,,Само хора с много тежък ишиас могат да кажат, че миграцията води до благоденствие. Това е пакт, който ние не трябва да подписваме, защото тук има нещо гнило. Предстои да проведем разговор с Волен Сидеров и Валери Симеонов по темата и да изработим обща позиция, която да представим пред парламента, защото времето ни притиска. Подписването на въпросния пакт е предвидено в Мароко следващия месец. Поради това не трябва да се допуска загубата на повече време'', заяви Джамбазки.

    ,,Подпишем ли този пакт, това би означавало да осигуряваме помощи, образование, подслон и маршрути за миграция на определено число от хора, които могат да бъдат и десет човека, и десет хиляди, и десет милиона. Просто ще бъдем задължени. Затова единственото решение е нулева миграция и твърда ограда, ако трябва с ров и крокодили'', коментира още евродепутатът.

    Напомняме, че Глобалният пакт на ООН предстои да бъде подписан на 10-11 декември в Маракеш. САЩ, Унгария, Полша, Австрия, Чехия, Хърватия и Словения напуснаха Пакта. Заявления за неподписването му са направени и от Италия, Словакия и Дания. Според тези страни миграцията ще бъде насърчена до такава степен, че ще се превърне в заплаха за света.

  • Понеделник, 09 Април 2018 09:52
    Борисов пред срещата "16+1": Живеем в много тревожен свят. Предстои ни още много работа

    "Санкциите срещу държавите са прътът в колелата, който спира и променя конкурентоспособността на бизнеса и страните, където има такива", каза Борисов.

    Започна Четвъртата среща на местните лидери на страните от Инициативата „16+1“.

    Встъпителната реч бе на министъра на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова. Чрез домакинството на срещите под мотото „Глобално мислене, действия на местно ниво“ отбелязваме 2018 като година на сътрудничество между местната власт и бизнес на инициативата "16+1", каза Павлова.

    „Добре дошли в София, добре дошли на четвъртата среща на местните лидери и на асоциацията на областните управители на страните от Централна и Източна Европа и Китай "16+1“, каза Павлова. Тя посочи, че важни теми за сътрудничество с Китай са такива като енергетика, туризъм и други.

    Павлова уточни, че днешните срещи се организират от Министерство на Българското председателство, Столична община, НСОРБ и други. „Наши партньори от китайски страна са секретариатът за сътрудничество "16+1" и други“, допълни Павлова. 

    След нея премиерът Бойко Борисов даде старт на форума. "Благодаря на китайската страна,  ще имаме още много поводи за срещи и разговори. Пожелавам успех на форума днес. Отношенията между Китай и България никога не са били толкова добри", каза министър - председателят ни.

    "Санкциите срещу държавите са прътът в колелата, който спира и променя конкурентоспособността на бизнеса и страните, където има такива", каза Борисов.

    „В Брюксел на срещата на върха ЕС – Азия, бяха очертани огромните възможности, които има нашия пазар във всяко едно отношение. В същото време сме в условията на санкции от САЩ към Китай, към Русия, от ЕС към Русия и на вчерашната среща в Брюксел наред с оптимизма, имаше и много песимизъм, защото ако приемем, че свободният пазар, конкурентоспособността са движещите сили за един успешен бизнес и сътрудничество санкциите са точно пръта в колелата, който спира и променя конкурентоспособността на бизнеса и страните където има такива“, каза Борисов.

    По думите му излизането на САЩ от споразумението за климатичните промени също не е еднозначен акт и за съжаление природата всеки ден ни напомня, че промените в климата са факт.

    „Това, което днес е в Испания, наводнения, суши, земетресения, цунамита и това е също една причина за миграционната вълна, която върви в света. Така че светът като цяло трябва да положи огромни усилия. Новата епоха – цифровизацията, която върви във всички посоки, във всички области и сфери, води след себе си необходимостта от съответната киберзащита, борба срещу киберпрестъпленията", каза премиерът.

    Той обясни, че два дни е бил с китайския премиер в Брюксел. „Така ни бяха поставили, че с канцлера Меркел, него и аз бяхме в една група. Имахме възможност по всички тези теми да си спомним и това, което в София на срещата правихме. Той остана на среща с краля на Белгия и от негово име помоли да ви поздравя на днешния форум на местните власти“, допълни  Борисов.

    "Когато междуправителствените отношения са добри, инвестиционните намерения и подготовката за тези инвестиции зависят пряко от местнтата власт", заяви премиерът.

    „30 града мисля, че има побратимени с китайски общини и наши, само не ме карайте да ги изброя всичките. Ще се затрудня. Това е похвално, защото местните власти са моторите и най-лесно, когато междуправителствените отношения са добри, инвестиционните намерения, терените, подготовката им, възможността след това тези инвестиции да се развиват пряко зависи от местната власт“, каза премиерът.

    „Живеем в много тревожен свят. Напрежението, витаещо в Брюксел и желанието на всички от Европа и Азия беше да се постигнат за в бъдеще по-добри резултати, но много труд, много работа още предстои на всички и тук не бива да пропускаме върховенството на закона, правата на човека, свободата на медиите“, допълни още Бойко Борисов.

  • Понеделник, 09 Април 2018 09:52
    Ив Маму пред „Фигаро”: Нашият елит ни предаде пред лицето на исляма

    Сега, когато съществуването на междуобщностно напрежение беше признато дори от бившия министър на вътрешните работи на Франция Жерар Колон, журналистът Ив Маму обвинява френския елит за това, че той не е отделил необходимото внимание на имиграцията и е затворил очите си пред ислямизацията на страната.

    Интервю на Пол Сюжи,  "Фигаро"

    "Фигаро": Как ви се струва, имиграцията и ислямизацията ще доведат ли до това, че французите няма да могат „да бъдат нация“? Каква връзка намирате между предполагаемия, смущаващ подем на исляма и предполагаемия разпад на френската нация?

    Ив Маму: Книгата „Великото игнориране“ (Le grand abandon, editions de Toucan,Paru le 25 septembre 2018) представлява опит за възстановяване на картината. Стараех се да разбера как и защо паралелно с френската нация постепенно започна да се формира ислямска нация. Гръмките изявления на бившия министър на вътрешните работи Жерар Колон, след като предаде пълномощията си на премиера Едуар Филип, показват, че противопоставянето на тези две нации в съвременна Франция води след себе си до риск от стълкновение. Както каза Колон, днес ние (тоест, мюсюлмани и немюсюлмани) сме „редом един до друг“, но няма гаранция, че утре няма да се окажем „един срещу друг“. Сценарият на възможна, истинска гражданска война беше описан от този, който от година и половина всекидневно чете отчетите на полицията и жандармерията.

    Жерар Колон е част от френския политически елит. Той напусна поста си, като заяви, че гражданската война не е през девет планини. Всичко това потвърждава избраното от мен заглавие „Великото игнориране“. Както и да го погледнем, предупреждението от страна на действащ министър би трябвало да произведе огромен ефект. Но, тъй като той произнесе думите си вече на изпроводяк, някои от средствата за информация дори не ги отразиха.

    Гражданската война означава разделяне на нацията. Не знам дали тя ще се случи, но ми се струва важно да се замислим за съществуването на две нации на една територия. Понякога, към стълкновение между нациите водят лошо очертаните граници. Във Франция ислямската нация беше създадена. Тя беше резултат от водената политика. Френският елит, тоест държавния апарат, политическите партии, експертите, кметовете, медиите, дейците на културата, всички те по ред причини, в продължение на няколко десетилетия (и до ден днешен) поддържаха и оправдаваха мюсюлманската имиграция.

    Тези преференции на елита към исляма създадоха истинска пропаст между върховете и низините на Франция. Публикуваният ежегодно от Парижкия център за политически изследвания индекс на доверието прекрасно отразява това явление. Голяма част от френското население изпитва цяла гама от негативни чувства към политическата класа. От неприязън и отвращение до отхвърляне и безразличие. Какво представлява сам по себе си този разрив между върховете и низините на обществото?  Според мнението на хората, това е прекалено инвазивния ислям и излишно голямата (прекомерната) имиграция. Любопитно е, че индексът щади само две институции - армията и полицията, доверието към които достига близо 80%.

    - Може би, но дали това е достатъчно, за да твърдим, както правите вие, че ислямизма и имиграцията са били планирани, разработени, оформени и подготвени предварително?

    - Имиграцията беше обмислено и организирано явление, обаче възникналата като резултат ислямизация не влизаше в плановете. Но тъй като, въпреки ислямизацията, имиграцията продължава, явно нашия елит я възприема като незначителна. Или просто му е все едно. Искам да подчертая именно това безразличие, което крие в себе си риска от гражданска война. Това упорство, с което правителството съдейства за формирането на ислямска нация, просто е поразително. В книгата си цитирам всички постановления на съвета на министрите в полза на мюсюлманската имиграция: носенето на воали, бурки, никаби, многоженството. Същото се отнася и до Конституционния съвет, който реши, че в интерес на държавата е да позволи да се умножават салафитските училища и да снеме отговорността „в името на солидарността“ от тези, които съдействат на нелегалната имиграция. Книгата ми отбелязва също странната слепота на Центъра за светска държава в тези случаи, когато става дума за исляма. Същевременно Центърът, както и Висшият съвет за телевизия и радио, проявяват непонятна отзивчивост към исканията на мюсюлманската аудитория. За всички мои твърдения в книгата ми са цитирани съответните източници. Във „Великото игнориране“ има приблизително 700 бележки и цитати. Анализът на тези проверени и потвърдени факти позволява да се направи извода, че в крайна сметка френският елит отдава предпочитанията си на исляма. Това ни връща към вашия първи въпрос. Днес не само ислямът възпрепятства създаването на нация. Елитът също не иска това.

    - В книгата си Вие пишете „Свирепсващия днес политически антирасизъм никога не е поставял пред себе си за цел борбата с расизма“. Какво имате предвид?

    - Не забелязах някакви протести на антирасистките организации против рапъра Ник Конрад, който пееше за убийство на белите хора и белите деца в люлките им. Или срещу „Коренните жители на Републиката“, които съвместно с профсъюза „Сюд Едюкасион“ провеждат закрити за „белите“ семинари. Или срещу Медина, който мечтае да обеси безбожниците на Голгота. Или против телевизионния водещ Ернот и министъра на културата Нисен, които желаят в телевизията да има по-малко „бели“. В същото време, когато Ерик Земур отбеляза високия процент на имигранти в затворите, а Жорж Бенсусен се опита да обясни, че сред голямата част от мюсюлманското население на Франция се шири антисемитизма, тогава антирасистките организации обединиха усилията си, за да го изправят пред съда. Всичко това, в името на борбата с расизма.

    Тези примери позволяват да очертаем зоната на действие на антирасизма. Всичко се свежда до това да затворят устата на критиците на „многообразието“. При това, „многообразие“ не просто като мъглив антирасистки лозунг. В своята книга аз доказвам, че „многообразието“ е форма на политика. Тя е субсидирана от държавни антирасистки организации, училища, където още от началните класове предлагат да се изучава арабски език, от министерството на културата, финансиращо „многообразието“ в киното и театъра, от Френската асоциация за нормализация, която прави рейтинги за „многообразие“ на предприятията, от Висшият съвет за телевизия и радио, който със своя индекс за „многообразие“ мечтае, едва ли не, да наложи етнически квоти на медийните канали, а така също от различни лобисти, като „Клуб XXI“ на Хаким ал-Карави и асоциацията „Съществуване“…

    „Великото изоставяне“ доказва, че политическият антирасизъм и риториката на „многообразието“ не целят борба с расизма. Те насаждат в главите ни мисли за това, че „цветните“ имигранти по подразбиране са жертви. Службите на министър-председателя сега разпространяват филмчета срещу сексуалната агресия. В едно от тях бял мъж напада момиче от магребски произход. В негова защита се намесват бяла жена и черен мъж. Тази идеологическа лента обвинява за сексуалната агресия белия мъж и не признава, че подобна агресия могат да проявят и „цветните“ жертви. Аз съм сигурен, че, формиран по този начин, образът на жертвата у цветните французи способства за проявите на днешната агресия.

    - Кого имате предвид, когато казвате „елит“? Може ли да сложим цялата политическа, икономическа, културна и информационна отговорност в една кошница?

    - Моята книга разглежда политическите партии, министерството на правосъдието, антирасистките организации, университетите, училищата, експертите, интелектуалците, светът на киното и театъра, както и няколко други групи… Всички тези групи и ведомства работят в собствените си области за провеждане на „многообразието“ и свързаното с него „съвместно съществуване“. Вече споменах за Съвета на министрите, Конституционния съвет и Висшия съвет за телевизия и радио. Също така привеждам примери за интелектуалци, които подписват петиции и устройват в медиите разправа над всеки общественик, чиято гледна точка се отличава от тяхната. Алжирският писател Камел Дауд се убеди в това на собствен гръб, когато заяви, че масовите изнасилвания през 2015 г. в Кьолн са свързани с вноса в Германия на патриархална култура в отношенията между половете.

    Експертите оправдават и поощряват имиграцията в името на предполагаеми ползи за икономиката. Министерството на правосъдието нарушава свободата на словото на Земур и Бенсусен. Аз съм написал 600 страници с подкрепящи се един друг примери, чиято логика говори за революция, провеждана „отгоре“. За 30 години френското общество се откъсна от светския, републикански модел и премина към мултикултуралистки, комунитарен, антисветски модел. Става дума за истинска революция, която все още продължава пред очите ни. Политическият, икономическият и ведомствен елит се отказаха от светския, републикански модел, без да питат за мнението на населението. Френският елит преживява прелома на века, който може да доведе до крах на демокрацията и светското общество. И за какво? Боя се, че изгода от всичко това може да извлече само ислямизмът

    - Според Вас, върху политиците лежи главната отговорност за разпространението на ислямизма. В това число и върху Националния фронт. Защо?

    - Националният фронт изигра ролята на плашило. Самото му съществуване попречи за формирането на сериозно обсъждане на темите за исляма и имиграцията. Сърфирайки по ръба на расизма и антисемитизма, Жан-Мари Льо Пен способства за хегемонията на антирасистката риторика. Марин Льо Пен се опитваше да промени лицето на партията, но щетите вече бяха непоправими. При това ефектът им се запазва до ден днешен. Колкото до левите правителства, те носят основната историческа отговорност, за което пиша във „Великото игнориране“.

    - Вие обвинявате политиците, особено левите („ислямо-левичарски“), в клиентелизъм, обаче сам признавате в предисловието, че мюсюлманите са станали неразделна част от френското общество. Тогава, дали политиката не е длъжна да общува и с тях в това число?

    - Клиентелистките леви се заиграват с ислямския комунитаризъм. Дават огромни субсидии за строежа на джамии. Всичко това, за да спечелят гласовете на мюсюлманите. Ислямо-левичарските течения насърчават ислямската агресия в стремежа си да получат властта. Това са две различни течения, но и двете се използват от мюсюлманите като инструмент за завоюване на властта. Използването на исляма от левите изкопа гроба на светското общество. Макар, че светското общество не е празен звук. Това е гражданското пространство. То на свой ред създава условията за политика, защото е освободено от всички тези теми, които не се отнасят към дискусията и преговорите.

    Светската система ограничи религията до дома и храма, изведе я от политическото пространство, посявайки именно зърната на гражданската война. Светската република трябва да признава само гражданите, а не общностите, още повече религиозните. Позицията на нашите десни и леви политици, че републиката дължи джамии на мюсюлманите, е грешка и предателство. Грешка е, защото това засилва мюсюлманския комунитаризъм и сепаратизъм. Предателство е, защото дългът на републиката се състои в обезпечаването на всички французи, независимо от вярата и цвета на кожата с образование, свобода на словото и мисълта.

    - Вие толкова много критикувате църквата. Но нима тя не изпълнява своята роля когато проявява състрадание към имигрантите? Трябва ли винаги да свеждаме всичко до политика? 

    - Ролята на журналиста не е в това да приема видимото за действителност. Когато Макрон отива в колежа "Свети Бернар" и заявява на висши представители на френския католицизъм, че трябва да „ремонтират“ прекъснатите връзки между църквата и държавата, какво според вас е това? Стъпка в правилна посока? Не, това е политика. Той се обръща към католическата църква, която вече цяло столетие страда от светската държава и отлива на вярващи. Той й казва: да забравим за светската държава, връщайте се в политиката. За какво му е това на Макрон? Естествено, за да намери съюзници в големия проект, наречен „френски ислям“. На Макрон му трябват съюзници, за да се избави от светското общество. А нима има по-добър съюзник от църквата? Що се отнася до състраданието, проявявано от страна на църквата към имигрантите, трябва да напомним, че то  има избирателен характер. Църквата не защити египетските копти по време на избиването им в Египет и почти не протестира против сегашната етническа чистка, която засегна източните християни. Тя мълчи и за убитите от "Ислямска държава" езиди. Такъв избирателен подход към състраданието предизвиква въпроси. В книгата си аз правя опит да покажа, че показната благотворителност на църквата към мюсюлманите също е политика.

    - Що се отнася до средствата за масова информация, Вие виждате ли в тях „фалшификатор на истината?

    - Преди няколко дни в новините на „Франс 2“ излезе репортаж за истинска епидемия от нападения с нож в Лондон. Но точно същата епидемия се вихри и във Франция, а всички медии мълчат за тази ситуация. Единствено, преглеждайки всички вестниците от провинциалната преса, осъзнаваш мащаба на случващото се, нерядко смъртоносно насилие. Когато вестниците пишат за нападение с нож, не се съобщава името на извършителя, нито неговите мотиви. Наблюдава се един стремеж към анонимизиране на "лудостта".  Подавляващото болшинство медии са съучастници в катастрофата на века. Те вече не говорят за проблемите, а проповядват „многообразие“ и „съвместно съществуване“.

    Ив Маму е бивш журналист във вестниците „Льо Монд“, „Канар Аншене“, „Либерасион“ и „Трибюн“

    Източник: lefigaro.fr; превод: Никола Стефанов, "Гласове"

Оставете коментар