Четвъртък, 26 Април 2018
Събота, 14 Април 2018 05:33

САЩ, Великобритания и Франция започнаха военни удари срещу Сирия

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че е започнала военна операция срещу Сирия, съвместно с Великобритания и Франция, ударите са насочени към сирийски обекти за химически оръжия.

Президентът Доналд Тръмп обяви, че САЩ, съвместно с Великобритания и Франция, са започнали военна операция срещу Сирия в отговор на извършената според тях от сирийския режим химическа атака в град Дума на 7 април, предадоха Франс прес и Ройтерс.
"Започнала е съвместна операция заедно с Великобритания и Франция, благодарим и на двете страни", каза Тръмп в изявление от Белия дом. Той обеща, че операцията ще продължи "колкото е необходимо" и докато Сирия не престане да използва химически оръжия.

Силни експлозии са чути в сирийската столица Дамаск, а от източната част на града се издигат гъсти стълбове дим. Тръмп заяви, че се нанасят прецизни удари по "обекти от програмата за производство на химически оръжия на сирийския диктатор Башар Асад".
Доналд Тръмп заяви, че съдбата на режима в Дамаск е в ръцете на сирийците и предупреди Иран и Русия заради връзките им със Сирия.
"Каква е тази нация, която би искала да бъде свързвана с масовото убийство на невинни мъже, жени и деца?", запита той.
САЩ, Франция и Великобритания се бият "срещу варварството", заяви Тръмп, който окачестви като "чудовищни" химическите атаки на Асад. Той каза, че на 7 април в Дума сирийският президент Башар Асад е използвал химически оръжия и това е "значителна ескалация в употребата на химически оръжия от този много ужасен режим".

Тръмп заяви, че ударите по Сирия са пряк резултат от неуспеха на Русия да спре употребата на химически оръжия от Сирия и добави, че Русия трябва да реши "дали да продължи по този мрачен път или да се присъедини към цивилизованите нации".
Тръмп увери, че САЩ не се стремят към "безкрайно присъствие" в Сирия и ще обмислят изтегляне на войските си, щом групировката "Ислямска държава" бъде разгромена, предаде Асошиейтед прес. САЩ разчитат на подобряване на отношенията си с Русия и Иран, но приемат, че това може да не стане, заяви Тръмп, цитиран от ТАСС.

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че Франция участва в операцията в Сирия заедно със САЩ и Великобритания, защото Париж и съюзниците му не могат "да толерират да се банализира употребата на химически оръжия", предаде Франс прес.
Започналата намеса "е ограничена до капацитета на сирийския режим, позволяващ производство и употреба на химически оръжия", обясни Макрон малко след съобщение, че над сирийската столица Дамаск са прелетели самолети и са били чути силни експлозии.
"Няма никакво съмнение във фактите и отговорността на сирийския режим за смъртта на десетки мъже, жени и деца" в химическа атака в град Дума на 7 април, заяви Макрон.

"Червената линия, която Франция определи през май 2017 г., бе премината. Затова наредих на френските въоръжени сили да с намесят тази нощ в рамките на международна операция, водена в коалиция със САЩ и Великобритания и насочена срещу незаконния химически арсенал на сирийския режим", заяви френският президент. "Франция и партньорите й още днес ще възобновят усилията си в ООН да се въведе международен механизъм за установяване на отговорностите, предотвратяване на безнаказаността, и осуетяване на всеки опит за рецидив на сирийския режим", каза Макрон.
"От май 2017 г. приоритетите на Франция в Сирия са постоянни: завършване на борбата срещу "Ислямска държава", създаване на достъп на хуманитарната помощ до цивилното население, задействане на колективна динамика за постигане на политическо уреждане на конфликта, за да може Сирия най-сетне отново да познае мира и да бдим за стабилността в региона. Ще продължа решително тези приоритети в следващите дни и седмици", заяви френският президент.

Макрон уточни, че както се изисква от конституцията, "парламентът ще бъде уведомен и ще се организират парламентарни дебати след това решение за намеса на въоръжените ни сили в чужбина".

Свързани статии (по етикет)

  • Събота, 14 Април 2018 05:33
    Петър Манджуков: Социалните неравенства в света генерират постоянни конфликти

    - Господин Манджуков, как оценявате от базата на вашия опит случващото се в света днес и най-вече в Сирия?

    - На мен ми е трудно да си спомня време, в което светът да не е бил разтърсван от големи кризи. Но все пак, чисто циклично, без много ясна периодичност, при струпване на определени обстоятелства, светът се изправя пред възможността за наистина голям, световен конфликт. Въпреки мъдростта и опита, който трябва да сме натрупали от две световни войни и безброй локални конфлити...Мисля,че не всички си даваме сметка, че Сирийския конфликт в момента по мащаб и размери е сравним с Карибската криза, дори - по-скоро със Суецката – когато, както и сега, на прага потенциален световен конфликт бяха не само САЩ и Русия, но и Франция, Великобритания и голяма арабска държава, като Египет. Очевидна Русия и Америка имат нужда да си препотвърдят, че двуполюсния модел на света е по-стабилен... надявам се да е така, но точно на територията на Сирия, манджата стана много по-голяма – защото са забъркани остри интереси на могъщи държави и като Турция, Иран, Израел...На кюрдите, които при население от близо 35милиона души, нямат собствена държава.

    - Запознат сте добре с не един локален конфликт и граждански войни – Алжир, Ирак и други места... имате ли професионални или лични отношения с хора в Сирия в момента?

    - Да. Животът и преди 10 ноември 1989-а, а особено след това, ме е въртял на много критични точки. Но, позволете да ви поправя, това не е локален конфликт! В никакъв случай. Дори да започна като гражданска война между управляващите и опозицията на Асад, той се превърна в световна локална война – първо със сблъсъците с Ислямска държава, а по-късно – с конфликта между кюрдите и Турция, с локалното премерване на сили между Израел и Иран. Точно тук ми е и надеждата, че все пак световните лидери Путин и Тръмп, няма да изпуснат контрола и фокуса и ще прояват както сдържаност по между си, така и майсторство да сдържат по-малките огнища на напрежение, които се разгоряха...

    Лично моят опит със Сирия е много отдавнашен. Бил с там няколко пъти преди 1985-а, когато работех за „Кинтекс“. След това , за жалост не съм стъпвал повече. Казвам за жалост, защото това беше една изключително красива страна, пълна с разнообразни, красив и интелигентни хора. Доста религиозно толерантна и наследила духа, както на античното Средиземноморие, така и на великите арабски открития в областта на астрономията, математиката, медицината, поезията... Истината е, че мечтаех да отида и да заведа съпругата си там, даже планирах нещо подобно, но започнаха конфликтите и стана немислимо за нея. В професионално отношение не съм имал никакви контакти със Сирия

    - Преди време се появи е дно странно журналистическо разследване за сръбски картечници „Койот“ доставяни на една от страните в Сирийския конфликт, където беше замесено и вашето име. Какво точно се случи?

    - Все още нямам представа каква беше причината да се направи това доста грубо манипулиране на общественото мнение с публикуването на това „разследване“. Поставям го в кавички нарочно ,защото истински разследващи журналисти много лесно биха могли да стигнат до истината за тази сделка... Даже не трябва да търсят. Щом се появи първият материал по темата, лично се срещнах с една от журналистките, разказах и всичко и и предоставих документи. За жалост реакция не последва и сега аз съм принуден да си изчистя името по съдебен път. При това с международно дело...

    Историята на кратко е такава: Компания, на която аз съм мажоритарен собственик – БИЕМ, по заявка на местна, подчертавам българска компания, с изпълнителен директор, г-н Пиралков сключва договор за доставка в България! Това е много важно – в България - на определен брой специални изделия, т.нар. картечници „Койот“. Изпълнителният директор на моята компания – г-н Стефан Пенчев отива в Сърбия и закупува тези изделия от държавното предприятие, което ги произвежда и ги доставя на поръчителя. Тук. В България! Неговият ендюзер – документът, който изяснява крайния получател на изделието - е само за България. Той не може да ги достави никъде другаде. Всички тези обстоятелства са изяснени в договор с номер 3BG-063A-02 от 2 октомври 2014. Страна и получател на тези 200 броя картечници е компанията Армитранс, на г-н Пиралков. До колкото знам, собственик на тази компания е американски гражданин и това е фирма, известна с големите си търговски обороти с една от най-големите в света държави. Уважавана и ценена компания. Какво се случва по-нататък с тези изделия, наистина ли са се появили у една от възстанническите групировки в Сирия, както твърди това разследване – аз не мога да знам. Представете си, купувате кола, продавате я, и след неизвестен период от време и смяна на ред собственици, някой ви търси сметка, че с тази кола е извършено пътно-транспортно произшествие. Съгласете това е смешно. А в моя случай и опасно. Държа да обясня защо. През целия си съзнателен живот съм имал отношения само и единствено с легитимни държавни органи на страните, в които съм търгувал.Само с правителства! Въпреки многото изкушения, които моят бизнес е предлагал, никога не съм си позволявал да доставя оръжие или резервни части на някого, който не представлява официална власт, която може да гарантира контрола над тези изделия. Това ми разбиране е продиктувано от моя дълбок респект към тази продукция. Аз си давам сметка, че не се занимавам със сладолед, или животоспасяващи изделия. Точно обратното – става дума за технологии, части и машини, предназначени да отнемат живот. Това е огромна отговорност и аз не мога да си позволя никакъв волунтаризъм по тази тема. И никога не съм го правил!

    - Този бизнес е доста контролиран?

    - „Доста” не е думата. Той е свръхконтролиран. Едва ли има по-контролиран. И много чувствителен. Ето защо аз съм принуден категорично да потърся съдебно решение срещу разпространяващите лъжи по моя адрес. Не можете да си представите – дори обикновена банкова сметка да си отворите в чужбина, поради характера на компанията и нейната дейност, започват едни много дълбоки проверки и всеки подобен материал ми нанася реални материални щети, които аз мога много лесно да докажа. Да не говорим за моралните – след като цял живот си градил име на почтен и работещ само по международните правила търговец, подобна публикация е голям проблем. Досега беше мой. Сега ще се превърне в проблем на тези, които го създадоха и разпространиха.

    - България се завърна решително на картата на световния бизнес със специална продукция. Какви възможности и рискове крие това?

    - Това е факт. В последните години на социалистическа България бяхме стигнали нива от около един милиард долара годишно. През последните няколко години се случи да нахвърлим този обем. След един дълъг период на пълен разпад и почти унищожение на националната ни отбранителна промишленост. Не ми се говори за причините за тези 20 години мизерия и разруха, които оставиха хиляди семейства без хляб и перспектива. Те са много болезнени за мен, защото аз съм на първо място иженер, технолог и повече от половината ми съзнателен живот е минал като производственик, като създател... Търговец станах след 1992-а година. Това, че отново работят фабриките ни е чудесно. Но много по-важно е друго. Последните 5 години новите собственици на българската отбранителна промишленост наистина направиха много. Мога да го определя като подвиг дори. Това са изключителни инвестиции в технология, в хора, огромен труд, време и усилие. Най-важното са не само обемите на работа, а че се разработиха изключително голям брой много интересни, модерни и оригинални български изделия, които са търсени и високо ценени. Т.е. ние се радваме не само на успех в момента, но осигуряваме и едно много добро бъдеще за цялата промишленост. Фирма „Оптикс“, които започнаха от нула, буквално на гола поляна. Уникални разработки в областта на спецзиализираната оптика и електроника. Самото предприятие „Оптикоелектрон“, фирма МАРС армор – изключително високо качество на бронежилетки, търсено навсякъде по света. Даже си позволих за един рожден ден на Царя, да му поръчам там по мярка една жилетка – така като метафора, че трябва да е добре брониран за нещата, които му предстоят. Той си направи снимка с жилетката и я разпрати на всички свои роднини... Отклоних се. Да спомена още „Самел 90“ в Самоков – изключително високотехнологично предприятие! Особен пример е „Арсенал“, след като семейство Ибушеви станаха основни акционери. Сигурно пропускам предприятия, но усилията и резултата от труда на тези хора са респектиращи. Те ми дават надежда, че България наистина може да възкръсне и да се завърне отново като водеща индустриална държава. Не само като земеделска и туристическа територия...

    - Как оценявате позицията на България в момента по Сирийския конфликт и изобщо поведението на правителството и спрямо Косова, и спрямо кризата с руските дипломати?

    - Мисля, че имаме щастлива последователност от събития – първо Симеон Втори, а после и правителствата на Борисов. И няма аналог в новата ни история на такова присъствие на България на международната сцена. Това , че по ротационен принцип тряваше да поемем председателството на ЕС точно в такъв кризисен момент не е наша лична заслуга, но мисля че в момента се справяме повече от добре. И авторитетът на държавата България расте с дни и часове. Мисля,че трябва да си дадем сметка за това, да загърбим политическите и партизански пристрастия и- който с каквото може - в собствената си област, да се опитва да подкрепя, запазва и развива този авторитет. Защото от успеха на държавата ще спечелим всички. В чисто исторически план, ако усилята на Борисов и ръковдството на ЕС по отношение на Западните Балкани се увенчаят с успех, или дори само сложат началото на траен мирен процес на присъединяване тъм общността, това ще остане в историята на Европа. Няма как – Балканите са традиционното буре с барут на Стария континент! Може да харесваме или да нехаресваме едно или друго българско правителство, но небива да си кривим душата – личната харизма на премиера, опита му от изминалите години в политиката, личните му контакти, наистина правят много в момента. И то е забележимо в европейски и световен план. Ще сме глупаци, ако не поддържаме това и не направим опит да се възползваме от него. Вмезете само пример какви възможности дават едни по-интензивни политически и икономически отношения със Саудитска Арабия. С Египет и Турция. Една по-активна посредничека роля в отношенията ЕС – Русия. Вземете само колко е важно за собтвените ни исторически задачи, Западните балкани да са мирни и проспериращи, за да може да оцелее и се развива Македония...

    - Накъде върви света, според вас, в един по-общ, философски план?

    - Предпочитам да гледам оптимистично. От висотата на моите 75 години. Но трябва да си даваме сметка, че голямото социално неравенство в света ще генерира постоянни конфликти. То именно неизменно поставя демокрацията като форма на управление на изпитание, подклажда съществуването на авторитарни форми на управление и изубхването на локални конфликти. Почти няма война в света, която да не е случила, защото управляващите чрез нея решават вътрешнодържавни напрежения. Това са историческите факти и причините за тях са пред очите на всичи ни: бедността, социалното неравенство, несправедливостта на разпределението. Който не ги вижда, просто не иска да ги види. Но, аз опитмист. Мисля, че светът е по-мъдър днес, отколкото беше вчера.

    Интервю: "Фокус"

  • Събота, 14 Април 2018 05:33
    Бареков в Страсбург: Европа в Сирия с обща цел и програма е много по-решаваща сила от сто или хиляда хвърлени инцидентно бомби

    Европа в Сирия с обща цел и програма е много по-решаваща сила от сто или хиляда хвърлени инцидентно бомби. Това заяви европейският депутат от Групата на Европейските консерватори и реформисти Николай Бареков по време на пленарното заседание на Европейския парламент в Страсбург, на което за разискване бе поставена темата за ситуацията в Сирия. Само обща цел за мир и демокрация и стратегия на Европейския съюз може да превърне сирийския народ в наш съюзник, тази стратегия трябва да бъде дело само и единствено на Европейския парламент и на всички депутати в него, а Европейската комисия да изпълнява, убеден е българският евродепутат.

    Сирия трябва да бъде наш задължителен външнополитически приоритет, отсече Бареков. Той е категоричен, че действията на САЩ, Великобритания и Франция не ангажират нито Европейския съюз, нито НАТО, нито техните парламенти. Евродепутатът изрази съмнения, че с действията си Запада си е спечелил нови приятели в Сирия по-миналата нощ, въпреки унищожените химически заводи. По думите му, чрез ударите в Сирия, политическите лидери се опитват да решават вътрешните си проблеми. В тази връзка пред пълната зала на Европейският парламент той припомни, че именно войната в Сирия причини най-голяма мигрантска вълна в Европа от един век насам.

  • Събота, 14 Април 2018 05:33
    Каква точно беше целта на удара срещу Сирия?

    Преди 15 години един американски президент оповести в героична поза: „Мисията е изпълнена!". Само дето през следващите години с цената на много кръв се разбра, че мисията в Ирак изобщо не е изпълнена - защото американците и британците дори не бяха помислили за следвоенната действителност в страната. Сега, след ударите срещу сирийски военни обекти, президентът Тръмп също се изстъпи в познатата поза и обяви: „Мисията е изпълнена!".

    Дали прогнозата, която се съдържа в това самохвалство, наистина ще се сбъдне, зависи, естествено, от целите на американско-британско-френската акция. Беше ли тя наказателна операция срещу Асад, задето не изпълни обещанието и не унищожи запасите си от химическо оръжие, а вместо това за пореден път ги използва срещу цивилното население? Или пък трябваше да го възпре от нови варварски действия? Съобщава се, че ракетите са унищожили производствени мощности и складове за химическо оръжие. С това една от целите е осъществена. Асад вече няма да притежава ресурсите за нови нападения с химически и нервнопаралитични вещества - освен ако не успее, евентуално с помощ от чужбина, да възстанови съответната инфраструктура. 

    Ролята на Русия

    Независимо от всичко това обаче ударите бяха символични. И така прицелени, че да не предизвикат пряка конфронтация със закрилницата на Асад - Русия. Защото едва ли някой желае подобна конфронтация. Нека обаче още веднъж да припомним уверенията на руското ръководство, че всички наличности на химическо оръжие били унищожени. Освен това в предишни случаи Русия на няколко пъти блокира в Съвета за сигурност разследвания срещу сирийския режим. Може би Москва реагира толкова превъзбудено на наказателните удари и на предшестващите ги обвинения именно защото последните случаи на употреба на химическо оръжие поставят самата Русия в крайно неблагоприятна светлина.

    Обвинението, че САЩ и двамата им съюзници са нарушили международното право, няма как да бъде отхвърлено. Но спазването на международното право много зависи от доброто функциониране на Съвета за сигурност и от общите цели и средства, по които постигат консенсус постоянните членки - три демокрации, една авторитарно ръководена държава и една партийна диктатура. Когато някоя от тях наложи вето, Съветът е недееспособен. А в рамките на сирийската война това се случваше често. И в много случаи по вина на Русия. Ако нарушенията на Конвенцията за забрана на химическото оръжие не бъдат наказани, пък макар и без мандат, ако осъдителната употреба на химически оръжия отново стане нещо „нормално", тогава вече изобщо няма какво да говорим за примата на международното право. И трябва да сме съвсем наясно, че Асад би могъл да се превърне в пример за подражание.

    Никаква стратегия

    Достойно за адмирации ще бъде, ако сега се отвори прозорецът на дипломацията. Да, част от даденостите на първо време не могат да бъдат променени: Русия и Иран държат Асад на власт и му разрешават да води финалната си битка с огромна бруталност. Тръмпова Америка пък вече не желае да носи бремето на световна сила, поддържаща реда, и затова предпочита да се намесва само в отделни случаи. Единствено Великобритания и Франция проявяват активност, като особено френският президент не желае да бъде просто част от масовката. А Европа? Германия? Те нямат никакво влияние, но пъшкат под бремето на последствията. И никаква стратегия не се вижда на хоризонта.

    Клаус-Дитер Франкенбергер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

Оставете коментар