Четвъртък, 13 Декември 2018
Вторник, 17 Април 2018 09:12

Европредседателството ни преполовено, културната програма още не е почнала, виновно било лошото време

Всички участници са поискали отлагане заради получени късно пари и лошо време. Тайна е какво е проведено и какъв е ефектът от него. Културната програма, избрана с конкурс, която трябваше да съпътства българското европредседателство и да рекламира страната ни пред чуждестранните гости, ще се случи с такова голямо закъснение, че на практика се обезсмисля, тъй като малцина от посещаващите България чужденци ще могат да я видят.

Културният календар закъснява драстично, досега - 3 месеца и половина след началото на председателството - са се състояли само две събития от планираните 55. Това стана ясно от отговори на Борислав Геронтиев, шеф на Националния фонд "Култура", който финансира въпросните събития, на въпроси на в. "Сега". Общият бюджет за културни събития за шестте месеца е 4 млн. лв. за проекти в страната и още 2.4 млн. лв. за реклама в чужбина. Централните събития са съвсем малко - откриващият и закриващият концерт - за тях са отделени 350 хил. лв., и мероприятия на посолствата ни в чужбина - за 900 хил. лв. "Гвоздеят" е програмата на фонд "Култура", за която са отпуснати 1.65 млн. лв.

"Почти всички събития, които бяха финансирани от фонд "Култура", предстои да се реализират. Досега са представени две - едно във Варна и второ в Народния театър "Иван Вазов" в София. Причината е, че екипите на голяма част от финансираните проекти поискаха срокът за изпълнение да се отложи за май и юни. Така се получи, защото конкурсът приключи в края на годината, хората получиха парите късно, а и почти половината бюджети бяха редуцирани и авторите не успяха да се подготвят за по-ранна дата. Втората причина е, че повечето събития ще се състоят на открито, което означава, че трябват подходящи условия", обясни пред "Сега" Геронтиев.

Той не съобщи колко точно събития са отложени и кога ще станат готови. "Не мога да говоря с цифри. Имаме график и го следим, а освен това авторите са коректни хора и ни изпращат покани за откриването. Където имаме информация, наши хора го посещават", заяви той. Шефът на фонда не пожела да посочи нито едно мероприятие или изложба в столицата или в други градове, които хората могат да посетят в момента. Според него активната част от програмата ще започне едва към края на април.

От Министерството на културата също не пожелаха да дадат информация колко от планираните събития в останалата част от културната програма са проведени, какъв е ефектът от тях и дали и при тях има забавяне и разминаване с първоначалните планове.

Сред целевите групи на културната програма са широката публика у нас и в чужбина, делегатите на ЕС и дипломатите, чуждите журналисти, чужденците, пребиваващи у нас, младите хора от 16 до 25 г., културните среди и академичните общности. Локацията трябваше да е предимно в София и Пловдив. Реално повечето чужденци ще изпуснат мероприятията.

Селектирането на съпътстващата програма се случи м.г. От август до октомври 485 кандидати се бориха за финансиране от фонд "Култура" до 100 хил. лв. на проект. Министърът на културата Боил Банов, шеф на управителния съвет на фонда, обясни, че се търсят проекти с високи художествени качества, но и със силно комуникативен елемент. За финансиране бяха одобрени общо 55 проекта. Селекцията бе извършена от жури, което не беше обявено официално. Резултатът от избора бе съпътстван от остри критики от страна на отпаднали и неучаствали автори. Некласирани кандидати дори поискаха ЕК да провери процедурата, защото заподозряха, че са класирани близките до властта. Отговорът беше, че фонд "Култура" работи с пари на българските данъкоплатци, а не с евросредства.

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 17 Април 2018 09:12
    Достъпът до Интернет да струва поне 50 лева на месец

    Новият партиен строител провидя угроза за културния елит в масовия достъп до Интернет

  • Вторник, 17 Април 2018 09:12
    ЕК ще предяви иск пред Съда на ЕС срещу България заради неспазване на Директива за безопасност на ж.п. транспорта

    Отговорността за прилагането на Директивата носи бившият министър на транспорта Ивайло Московски.

    Европейската комисия взе решение да предяви иск пред Съда на ЕС срещу България за това, че държавата не е осигурила правилното транспониране и прилагане на законодателството на ЕС относно безопасността на железопътния транспорт (Директива 2004/49/ЕС), съобщи пресслужбата на ЕК.

    Директивата изисква от държавите-членки да създадат разследващ орган, който в своята организация, юридическа структура и при вземането на решения е независим от железопътните предприятия, управителя на инфраструктурата, органа, налагащ таксите, органа, разпределящ инфраструктурен капацитет, и нотифицирания орган, както и от всяка страна, чиито интереси биха могли да са в противоречие със задачите, възложени на разследващия орган.

    В това отношение България не е осигурила пълното транспониране и прилагане на директивата на национално равнище. Българското законодателство не гарантира специално, че разследването на тежки железопътни произшествия и инциденти се извършва от независим разследващ орган.

    Според източници на BIG5 от транспортното ведомство, при въвеждането на Директивата в Министерството на транспорта е създадена разследваща комисия от трима души. Това става по времето на министър Петър Мутафчиев. По време на управлението на Бойко Борисов, в неговото първо правителство, разследващият орган се свежда до двама души, а по време на „Борисов 3” разследващият орган е само от един човек, който се назначава от министър-председателя по предложение на министъра на транспорта.

    Пределно ясно е, че този човек няма как да оказва ефективен контрол по безопасността на транспорта, след като на практика зависи от министъра, чиято дейност трябва да разследва. Според експерти в транспорта, отговорността за пълното прилагане на Директивата и точното й изпълнение носи персонално бившият министър на транспорта Ивайло Московски.

  • Вторник, 17 Април 2018 09:12
    Опасностите пред ЕС според Борисов: Брекзит и Европа на две скорости

    Бойко Борисов критикува колегите си от ЕНП за липса на дисциплина

    „Хубаво е, че днес тук имаме за пример граница на север Финландия и каквато е на юг - България. Преди 4 г. предупредих какво ще стане в Европа, ако не се вземат незабавни мерки за външните граници. България взе своите мерки и гарантира сигурността, други не го направиха и Европа се счупи по средата от имиграционна криза. Това заяви премиерът Бойко Борисов на конгреса на ЕНП, който се провежда в Хелзинки.

    В началото българският премиер намекна за липсата на дисциплината на делегатите в залата. "С такава дисциплина в партията ние няма как да спечелим", коментира премиерът.

    "Манфред Вебер заяви, че не му трябват социалисти, социалдемократи... но ето че в един момент се съобразяваме с тях. Бих искал да кажа, че Договора за приятелство и добросъседство с Македония не беше никак лесен за подписване за България. Но ето че бе постигнато споразумение между социалдемократи и християндемократи и по този начин със Заев дадохме пример как може да се постигне един договор. Направихме го, защото считаме, че перспективата им в ЕС и НАТО минава през този договор. А нашите сестрински партии в Македония и Гърция се обявиха срещу този договор. В крайна сметка има ли дисциплина в ЕНП или няма?! В случая говоря като партиен лидер, тъй като никога не съм си позволявал да давам акъл на никоя държави", коментира Борисов и добави, че дисциплината е най-важното нещо в една организация.

    „Би трябвало да се чуваме, тези, които сме на първа линия. Няма да говоря за двойния стандарт, който бе приложен към България, Румъния и Гърция, но това е друга тема - независимо, че всички институции в Европа казваха, че България и Румъния особено за по въздух са готови за Шенген”, подчерта Борисов.

    Той посочи според него кои са двете големи опасности за Европа.

     „И тук не слагам миграционната криза, защото мисля, че сме я овладели и можем да я овладеем – това е Брекзит. Мишел Барние работи много, но не ви беше интересно да го слушате огромната част от залата, а това може да предизвика голям катаклизъм. Шапка му свалям. Другото е Европа на две скорости. Ако миграцията не счупи Европа, това ще счупи Европа – Европа на двете скорости и евроскептицизмът в страните от Източна Европа ще бъде голям”, каза още Борисов.

    Конгресът на ЕНП ще определи кой ще е водачът на партията за изборите за ЕП и най-вероятният следващ председател на Европейската комисия. Почти по всяка вероятност това ще е германецът Манфред Вебер, който в платформата си залага на по-консервативна и ориентирана към дясното политика.

    Неговият опонент е бившият премиер на Финландия Александър Стуб, чийто възгледи са ориентирани към центъра и към запазването на европейските ценности.

Оставете коментар