Сряда, 26 Септември 2018
Вторник, 17 Април 2018 09:12

Европредседателството ни преполовено, културната програма още не е почнала, виновно било лошото време

Всички участници са поискали отлагане заради получени късно пари и лошо време. Тайна е какво е проведено и какъв е ефектът от него. Културната програма, избрана с конкурс, която трябваше да съпътства българското европредседателство и да рекламира страната ни пред чуждестранните гости, ще се случи с такова голямо закъснение, че на практика се обезсмисля, тъй като малцина от посещаващите България чужденци ще могат да я видят.

Културният календар закъснява драстично, досега - 3 месеца и половина след началото на председателството - са се състояли само две събития от планираните 55. Това стана ясно от отговори на Борислав Геронтиев, шеф на Националния фонд "Култура", който финансира въпросните събития, на въпроси на в. "Сега". Общият бюджет за културни събития за шестте месеца е 4 млн. лв. за проекти в страната и още 2.4 млн. лв. за реклама в чужбина. Централните събития са съвсем малко - откриващият и закриващият концерт - за тях са отделени 350 хил. лв., и мероприятия на посолствата ни в чужбина - за 900 хил. лв. "Гвоздеят" е програмата на фонд "Култура", за която са отпуснати 1.65 млн. лв.

"Почти всички събития, които бяха финансирани от фонд "Култура", предстои да се реализират. Досега са представени две - едно във Варна и второ в Народния театър "Иван Вазов" в София. Причината е, че екипите на голяма част от финансираните проекти поискаха срокът за изпълнение да се отложи за май и юни. Така се получи, защото конкурсът приключи в края на годината, хората получиха парите късно, а и почти половината бюджети бяха редуцирани и авторите не успяха да се подготвят за по-ранна дата. Втората причина е, че повечето събития ще се състоят на открито, което означава, че трябват подходящи условия", обясни пред "Сега" Геронтиев.

Той не съобщи колко точно събития са отложени и кога ще станат готови. "Не мога да говоря с цифри. Имаме график и го следим, а освен това авторите са коректни хора и ни изпращат покани за откриването. Където имаме информация, наши хора го посещават", заяви той. Шефът на фонда не пожела да посочи нито едно мероприятие или изложба в столицата или в други градове, които хората могат да посетят в момента. Според него активната част от програмата ще започне едва към края на април.

От Министерството на културата също не пожелаха да дадат информация колко от планираните събития в останалата част от културната програма са проведени, какъв е ефектът от тях и дали и при тях има забавяне и разминаване с първоначалните планове.

Сред целевите групи на културната програма са широката публика у нас и в чужбина, делегатите на ЕС и дипломатите, чуждите журналисти, чужденците, пребиваващи у нас, младите хора от 16 до 25 г., културните среди и академичните общности. Локацията трябваше да е предимно в София и Пловдив. Реално повечето чужденци ще изпуснат мероприятията.

Селектирането на съпътстващата програма се случи м.г. От август до октомври 485 кандидати се бориха за финансиране от фонд "Култура" до 100 хил. лв. на проект. Министърът на културата Боил Банов, шеф на управителния съвет на фонда, обясни, че се търсят проекти с високи художествени качества, но и със силно комуникативен елемент. За финансиране бяха одобрени общо 55 проекта. Селекцията бе извършена от жури, което не беше обявено официално. Резултатът от избора бе съпътстван от остри критики от страна на отпаднали и неучаствали автори. Некласирани кандидати дори поискаха ЕК да провери процедурата, защото заподозряха, че са класирани близките до властта. Отговорът беше, че фонд "Култура" работи с пари на българските данъкоплатци, а не с евросредства.

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 17 Април 2018 09:12
    Културата като проектантска организация

    Никога не съм работил по проекти. И никога не бих паднал толкова ниско. Проектът е нещо, което трябва да се свърши, а моите книги са завършени. Те са факти - за жалост на десетки и стотици "проектанти" в България, които си остават в сферата на проекта.

    В сферата на желанието да напишат книга. Дори когато я държат като книжно тяло, те не са убедени, че са създали нещо и говорят за това нещо като за проект. Не зная откъде се появи тази паразитна дума в езика ни, но тя е обсебила цялото ни изкуство. Художникът е нарисувал картината, но я смята за проект. За бъдеще неосъществимо време. Защото нали това е проектът. Проектът е БЪДЕЩЕ НЕОСЪЩЕСТВИМО ВРЕМЕ. Музикантът свири парчето, публиката ръкопляска, вълнува се, но той твърди, че това е проект.

    Господи, представям си, ако реализира проекта си, трябва вече да го честват като мъртвец. Като Бах или Моцарт взети заедно. Изкуството се създава, то не се проектира. По много причини - проектът следва някаква линия. При следване на проектираната сюжетна линия ти нямаш право на изненади. На емоционалност. Героите в текста са даденост и не могат да мръднат встрани от своите проекции. На могат да изненадат своя Толстой и да се хвърлят като Ана Каренина под влака, не могат да допълнят един тон в музикалното произведение, защото е извън проекта, не могат да сменят перспективата. Защото, ако я сменят тази перспектива може да се роди Ел Греко, нали... А целта е не да се роди Ел Греко или Толстой, да се роди Шонберг или Бетховен, защото всяко мърдане встрани, всяка грешка прави изкуство, говори за емоционалност. А в проектите няма емоционалност, в проектите има намерения... Ами, толкоз...

    Христо Стоянов, фейсбук

  • Вторник, 17 Април 2018 09:12
    Доклад на ДАНС: Чужди служби от региона работят активно за придобиване на информация в България

    В информационния масив на нежеланите чужденци в Република България са включени 5 лица на основание, че представляват заплаха за националната сигурност

  • Вторник, 17 Април 2018 09:12
    Румен Радев: Водещите държави в ЕС защитават икономическите си интереси в Русия и не виждам защо това да не бъде валидно за България?

    Въпреки продължаващото напрежение в отношенията между Русия и ЕС и взаимно наложените санкции, Русия се утвърди като традиционен партньор на Европа в секторите на енергетиката, икономиката, туризма и борбата срещу тероризма. Водещите държави членки на ЕС защитават своите икономически интереси в Русия и не виждам защо това да не бъде валидно и за България. Сигурността и икономическото развитие на Балканите са свързани с европейската перспектива на целия регион.

Оставете коментар