Сряда, 17 Октомври 2018
Четвъртък, 19 Април 2018 10:01

Илияна Йотова: От изборите насам работата на Цветанов е да следи какво говори Радев и да го ругае

Позицията на българското правителство по случая с отровения Сергей Скрипал е правилна. България не е сама в това решение и сме в група с държави, които запазихме ценното да сме посредници между двата лагера. Такава оценка даде вицепрезидентът Илияна Йотова пред БТВ.

Тя допълни, че страната ни е в деликатна позиция и заради европредседателството. По думите й обаче сме загубили инерцията и възможността си за посредническа функция, чрез която да обединим всички страни, запазили резервите си. „Ако трябва да говорим за ролята на България в трудни моменти – да, председателството е успешно досега, но трябва да се реагира с повече самочувствие”, посочи Йотова.

Като успех тя коментира и поставената тема за Западните Балкани, както и новината, че две страни ще получат покана за преговори. „За този успех работят много хора, не само Борисов. България беше постоянна в желанието и предложенията си.”

Йотова посочи, че няма войни между институциите, а истини, които обществото чува от страната на президента. „От последните избори насам Цветанов това работи – да следи какво казва Радев и да го ругае публично. Президентът и аз сме мажоритарен избор, Цветанов дори не спечели преференциите във Велико Търново.”

„От лекцията на президента насам много хора се обадиха да ни кажат, че тъмната площадка трябва да се дострои. Лекцията му имаше други достойнства - бъдещето на децата ни, качеството на образованието ни”, заяви Йотова.

По думите й няма човек в България, който да е убеден, че нещата със сделката за ЧЕЗ са чисти и добави, че това е част от метафората за „тъмната площадка.”

Тя е категорична, че мястото на папките с обществените поръчки не е при президента, а в парламента и добави, че Борисов отдавна не е присъствал на парламентарен контрол.

По повод протестите на родителите на деца с увреждания Йотова посочи, че би поискала оставката на социалния министър заради чиновническия подход.

Вицепрезидентът заяви, че не иска да коментира критиките на Росен Плевнелиев. „Сериозно ли искате да коментирам бившия президент. Жалко е, че този човек е бил президент на България. Очевидно има други мечти и неща, за които мисли”, заяви тя.

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 19 Април 2018 10:01
    Русофобското наддаване започна

    Поанта на това русофобско наддаване даде председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, който възкреси идеята за прогонване на руски дипломати заради някакви митични „нови доказателства” по случая „Скрипал”, нищо че темата в ЕС окончателно бе затворена преди половин година…

    Проф. Светлана Шаренкова, Епицентър


    В последните дни все по-очевидно става активизирането на русофобските среди у нас, при това от типичния за тях език на омразата преминаха към истерично кресчендо с елементи на теория на конспирацията.

    Началото бе  дадено от конференция на атлантици под нафталинения надслов: „НАТО – кауза вечна, кауза свята”.

    В „изводите” на събитието фигурират такива бисери като призива за прекратяване на всякакъв диалог с Русия, за пълна цензура на всички руски медии и забрана на неудобните НПО-та, за „тотална дерусификация”, вкл. заличаване на всички руски имена и на имената на „национални предатели” като... световноизвестния поет и антифашист Никола Вапцаров.

    Как да наречем това? 

    Просто – откровен фашизъм, предрешен като евроатлантизъм...

    Същата патология лъха и от думите на проваления бивш президент Росен Плевнелиев, който без никакви доказателства обвини големи български медии в зависимости от Русия. Призна си, че е пробвал да им наложи цензура с помощта на посланика на САЩ.

    Чудесен пример защо сме на незавидното 111-о място по свобода на словото?!

    На същия форум, провел се в иначе по закон деполитизирания Софийски университет, бившият премиер Иван Костов призна факта, че евроатлантическия консенсус сред българите е минало, и заклейми президент, премиер, правителство, парламентарни партии и прокуратура в проруска политика.

    Поанта на това русофобско наддаване даде председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, който възкреси идеята за прогонване на руски дипломати заради някакви митични „нови доказателства” по случая „Скрипал”, нищо че темата в ЕС окончателно бе затворена преди половин година…

    Какво се случва? Поредица случайни съвпадения или целенасочена и инспирирана отвън атака?

    Опит на ястреби на чужда хранилка да покажат активност или опит за изнудване на българските институции да водят определена външна и вътрешна политика?

    Политическа пропаганда или добре платен „изтребителен” лобизъм с марка Ф-16?

    Рестартиране на езика на омразата или организиран саботаж на предстоящите важни разговори за АЕЦ „Белене” и тръбата с руски газ от „Турски поток”? 

    Каквото и да е, институциите ни категорично трябва да отхвърлят подобно извиване на ръцете. И да работят за българския национален интерес, който е ясен – балансирана външна политика в новия многополюсен свят, и наред с членството в ЕС да развиваме традиционните си специални отношения с Русия, както и с променящ се и динамичен Китай.

    Да използваме последния си шанс да бъдем икономически и енергиен мост между Русия и Европа, да работим срещу санкциите, които все повече държави определят като вредни и абсурдни.

    А иначе, колкото по-крайни стават евроатлантическите фанатици, толкова по-ясно се вижда, че русофобията е фатално демодирана, безинтересна и неприемлива за огромното мнозинство от българския народ.

     

  • Четвъртък, 19 Април 2018 10:01
    Обществото ни се намира в убийствената дезориентация

    Странни, необясними и дори забавни изглеждат реакциите, които предизвикват проявите и изявленията на президента Радев сред българската общественост.

    Ако условно обозначим в синьо и червено тези реакции, ще се получи една интересна картина.

    Сините опоненти на президента го обвиняват, че бил руски агент, червена нула, проводник на неясни и необясними антибългарски интереси.

    Червените му противници го упрекват, че е пронатовски и пробрюкселски агент, който работи с всичка сила в интерес на световните жандарми.

    Сините забравят, че Радев е натовски възпитаник и няма как да бъде елементарен агент на Кремъл.

    Червените се правят, че не знаят как Радев, съобразно конституционните си правомощия, не е в състояние директно да влияе на дивотиите на управниците, но се опитва да го прави – не случайно е първият президент на републиката, употребил най-много пъти правото си на вето върху не един и два законопроекта , (нещо, с което предхождащите го президенти не могат да се похвалят).

    И сините, и червените се правят, че не разбират посланието на Радев за ЕДИНЕНИЕ, като умишлено приравняват единението със съединението.

    Нито сините, нито червените си признават, че президент Радев не е избран само с гласовете на БСП и че е единственият мажоритарен избор, реализиран с такова мнозинство.

    Тая шарена картина е ярка илюстрация на убийствената дезориентация, в която се намира нашето обществено мнение. Дезориентация, която показва до каква тревожна степен са заличени реперите, отбелязващи трасето на нормалното.

    Аз не знам какво би трябвало да направи Радев, за да се хареса и на сините, и на червените. Знам само, че това, което прави е правилно. И че в някаква степен действа отрезвяващо на неуките политици в парламента и правителството.

    Любомир Кольовски, фейсбук

  • Четвъртък, 19 Април 2018 10:01
    Президентът наложи вето върху част от промените на Закона за държавната собственост

    Според Румен Радев с приетия закон се създава възможност за скрита приватизация на дружества от забранителния списък:

    „Справедливостта и честността на приватизационния процес обяснимо са във фокуса на обществото, защото чрез този процес в частни ръце преминават блага, създадени с труда на много поколения. В настоящия момент, когато останалите за приватизация обекти са малко, се увеличава интересът към търговските дружества от забранителния списък. Затова не мога да остана безучастен, когато уредбата за тях се превръща от средство за защита в законодателни решения, които увреждат обществения интерес.“

    Президентът Румен Радев наложи вето върху част от Закона за изменение на Закона за държавната собственост, приет от 44-то Народно събрание на 10 октомври 2018 г., съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

    „Справедливостта и честността на приватизационния процес обяснимо са във фокуса на обществото, защото чрез този процес в частни ръце преминават блага, създадени с труда на много поколения. Поради това законовите правила трябва ясно и точно да регулират разпореждането с държавната собственост”, посочва държавният глава.

    Според него с приетия закон се създава възможност за скрита приватизация на дружества от забранителния списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

    Президентът налага вето с разбирането, че е недопустимо правната уредба да се превръща от средство за защита в законодателни решения, които увреждат обществения интерес.

    Държавният глава посочва, че общественият интерес изисква разпореждането с държавно или общинско имущество да се подчинява на ясни правила, които да го охраняват във всички случаи. Това се отнася с още по-голяма сила за правилата, по които се осъществява приватизацията на такова имущество.

    Според него въпреки направената в мотивите за приемането на закона заявка, че няма да се променя по същество досегашната концепция на законодателя, новите правила засягат основни елементи и принципи за правата на държавата в търговски дружества и за приватизацията.

    МОТИВИТЕ

    С § 1, т. 2 от Закона за изменение на Закона за държавната собственост (ЗИ ЗДС) се премахва забраната за апортиране на имоти и вещи - собственост на търговски дружества, включени в Приложение № 1 „Списък на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях“ от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

    С § 4 се предвижда възможност за апортиране на имоти и вещи, които не са обособени части от дружества по Приложение № 1, в търговски дружества с държавно или общинско участие.

    Посочените разпоредби от ЗИ ЗДС противоречат на целта на забранителния списък, а именно - да не се приватизират без решение на Народното събрание дружества, които имат структуроопределящо значение за икономиката или висока обществена и социална значимост.

    Апортът има транслативен ефект и предметът на апорта става собственост на дружеството, в което той е направен, без апортиращият да получи насрещно плащане. Когато апортът се прави в дружество, което не е в забранителния списък, няма пречка впоследствие това дружество да бъде приватизирано заедно с апортираните имоти и вещи на дружеството от забранителния списък.

    По този начин се създава законова възможност за скрита безплатна приватизация на дружества от забранителния списък чрез апортиране на техни имоти и вещи.

    Нещо повече, с § 1, т. 2 се отменя общата забрана за апортиране на имоти и вещи на дружества от забранителния списък, а с § 4 се създава специално правило, изискващо решение на Министерския съвет само при апорт на необособени части от тях.

    По отношение на другите видове апорт, например на обособени части, право на ползване, право на строеж, патент, право на вземания, приетият закон не съдържа никакви специални правила. Това дава възможност такива апорти да бъдат извършвани и без решение на Министерския съвет.

    Приетият § 3 от ЗИ ЗДС премахва един важен правен способ за защита на държавния интерес, когато търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие учредяват или участват с парична или непарична вноска в търговски дружества, чийто капитал не е тяхна собственост.

    Отнема се възможността в тази хипотеза направилите апорт търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие да имат блокираща квота при вземане на решения за изменение на устава или на дружествения договор, за увеличаване и намаляване на капитала, за сключване на сделките по чл. 236, ал. 2 от Търговския закон, за извършване на разпоредителни сделки с имущество - предмет на непаричната вноска, както и за преобразуване и прекратяване на дружеството.

    Това правило ще рефлектира и върху търговските дружества от забранителния списък, които няма да могат да се противопоставят на взимането на решения за отчуждаване на апортираното от тях имущество в полза на трети лица.

    Така се създава още по-реална опасност за скрита приватизация по отношение на дружества, които би трябвало да подлежат на приватизация само след решение на Народното събрание.

    „Справедливостта и честността на приватизационния процес обяснимо са във фокуса на обществото, защото чрез този процес в частни ръце преминават блага, създадени с труда на много поколения. В настоящия момент, когато останалите за приватизация обекти са малко, се увеличава интересът към търговските дружества от забранителния списък. Затова не мога да остана безучастен, когато уредбата за тях се превръща от средство за защита в законодателни решения, които увреждат обществения интерес“, отбелязва президентът Румен Радев в мотивите си за налагане на ветото.

Оставете коментар