Сряда, 17 Октомври 2018
Вторник, 24 Април 2018 19:46

Бояна Бозаджиева: Ако младите европейски гости ги водим на танци с полуголи мацки, то на възрастните европейци директно “консумация” ли им предлагаме?

Вижте как коментира пиарката на Корнелия Нинова Бояна Бозаджиева нелепата среща на евромладежите в НДК, на която организаторите ги "шашнаха" с полуголи танцьорки и безплатен алкохол.   

По принцип не е нормално да си зам.-министър и да оправдаваш гаф с нелепа интрига. Разбира се, всичко си идва на мястото, когато се казваш Георг ГЕРБ Георгиев. Та “Гошо обратното на острото” обясни гафа с Европейския младежки форум с някакви напъни на президента на форума да си спечели гласове за следващ мандат, а пък се оказа, че въпросният хич не се бори за поста, защото няма право повече да го заема. Всичко щеше да е забавно, ако Георг беше врачка в треторазрядна кабелна телевизия, но жестоката действителност е, че от него зависи външната ни политика...

P.S. Ако младите европейски гости ги водим на танци с полуголи мацки, то възрастните европейски гости директно “консумация” ли им предлагаме?

Бояна Бозаджиева, Фейсбук

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 24 Април 2018 19:46
    България е лидер сред страните от ЕС по бедност

    Повече от една трета от гражданите на България живеят в риск от бедност или социално изключване.

    В тази графа през 2017-та година попадат 38,9% от населението, показват данни на „Евростат“ от материал, посветен на Международния ден за изкореняване на бедността – 17 октомври. Средно за Европейския съюз в тази графа попадат 22,5% от населението или почти два пъти по-малък дял.

    През 2017 г. само в три държави членки повече от една трета от населението е било в риск от бедност или социално изключване – България (38,9%), Румъния (35,7%) и Гърция (34,8%).

    Страната ни все пак показва прогрес спрямо данни от 2008 г. Тогава пред риск от бедност са били изправени 44,8% от българите. Този прогрес обаче е доста по-нисък от Румъния, с която България обичайно е сравнявана. През 2008 г. Латвия е била третата страна с най-голям дял на изправените пред риск от бедност с 34,2%, но през миналата година има спад до 28,2%.

    Данните на Евростат показват, че през 2017 г. с най-нисък процент хора в риск от бедност или социално изключване са Чехия (12,2%), Финландия (15,7%), Словакия (16,3%), Холандия (17%), Словения и Франция (и двете с по 17,1%) и Дания (17,2%).

    Показателят на Евростат е построен на база три елемента, които най-общо се свеждат до: риск от бедност след социалните плащания (пенсии, помощи), материални лишения и безработица.

    Най-голямо влияние върху водещата позиция на България имат материалните лишения, като през 2017-та година 30% от българите живеят в тежки материални лишения. За сравнение, средно за съюза през миналата година в тази графа попадат едва 6.9% от населението или над четири пъти по-малко. Най-близо до нас по този показател е Гърция с 21.1% и Румъния с 19.7%.

  • Вторник, 24 Април 2018 19:46
    The Irish Times: Добре дошли в България, най-бързо свиващата се нация в света

    Най-бедната страна в Европейския съюз е разкъсана от неравенство в доходите и корупция, пише ирландското издание в остър материал, посветен на ситуацията у нас.

    Пред българите и посетителите на тяхната столица София по-рано през тази година беше разкрита ослепителна колекция на древно и модерно богатство. Националната галерия на страната, която се помещава в елегантен бивш кралски дворец, изложи 62 блестящи съкровища, датиращи от 1000-ната година в изложбата „Златното руно. Търсенето на аргонавтите“.

    То включва 16 експоната, които се показват за първи път, а досега са били съхранявани в добре охранявани помещения на фондация „Тракия“ – създадена от мултимилионера Васил Божков. Изложбата придаде културен блясък на шестмесечното българско председателство на Съвета на ЕС, а може би и малко блясък към сенчестата репутация на Божков.

    Основана през 2004-та година, фондация „Тракия“ твърди, че финансира научни изследвания и подобрява достъпа до музеите и опазването на културното наследство, като същевременно се грижи за колекцията на своя основател, която включва над 3000 скъпоценни артефакти.

    Васил Божков се смята за най-богатия човек в България, а империята му, простираща се от строителството до хазартния бизнес, е изградена във времената на хаотичния и понякога кървав преход между комунизма и капитализма през 90-те. Със своята фондация магнатът, който има прякор „Черепа“, се опитва да върне нещо на страната, която е най-бедната и с най-голямо неравенство в ЕС.

    Около 11 години след присъединяването на страната в ЕС, големите надежди за просперитет, по-солидна демокрация и повече социална справедливост, са помрачени от официалните данни на Европейската статистическа служба (Евростат).

    България има най-ниската работна заплата в съюза (260 евро), най-ниските средни пенсии (190 евро) и най-ниската средна работна заплата (575 евро). Повече от 40% от българите живеят в риск от бедност и социално изключване – два пъти повече, например, от германците.

    Освен това, докато средно в Европейския съюз най-богатите 20% от населението са 5.2 пъти по-богати от най-бедните 20%, то в България разликата между 20-те процента на върха и тези на дъното е цели 8.2 пъти – без да се отчита недекларираното богатство.

    „Има три български реалности. Хората със средни заплати не могат да живеят добър живот тук, като цените на храната, енергията и други неща са сравними с други места в Европа. След това имаме много малка средна класа, която живее в собствен балон, работи в старт-ъп или международни компании и живее в квартали на София, които са сравними с части от Берлин, например. Накрая имаме горния слой, който е отделен от всичко останало. Те имат фантастични коли и частни клубове, често припокриващи се със сенчест бизнес“, казва Даниел Кадик – директор на източноевропейския клон на Фондация „Фридрих Науман“, базиран в София.

    „Живеех в Берлин и никога не бях виждал „Майбах“. В София вече съм виждал три“, добавя Кадик.

    Икономиката на страната расте с около 3.5%, но според Световната банка растежът трябва да бъде „с поне 4% годишно в следващите 25 години, за да може България да достигне средните нива на доходи в ЕС“.

    България е начело на ЕС и когато става дума за един неизмерим показател – разпространението на корупцията, която пресушава икономиката, плаши чуждестранните инвестиции и продължава да държи хората в бедност. Според индекса на Transparency International България е най-корумпираната страна в ЕС, класираща се на 71-во място заедно с Южна Африка и Вануату.

    Също толкова е притеснително е проучване на ЕС от миналата година, според което само една четвърт от българите ще се доверят на полицията за жалба за корупция, а полицейските и митнически служители за смятат за държавните служители, които е най-вероятно да вземат подкуп.

    Европейският парламент оценява, че корупцията струна на България около 15% от брутния вътрешен продукт (БВП) всяка година, а разпространението ѝ обхваща всички аспекти на живота – от манипулирани търгове и непрозрачни договори за милиони евро до нуждата обикновените граждани да дават подкупи, за да се доберат до здравните и образователните системи и до тяхната Византийската бюрокрация.

    Всички тези проблеми, малки и големи, подхранват сивата икономика в България, която Международният валутен фонд (МВФ) оцени миналата година на 29.6% от БВП – най-големият дял в ЕС.

    Резултатът е осакатяващ цикъл на укриване на данъци и изтичане на капитали, изчерпани държавни средства, които трябва да финансират обществените услуги, и мрачно чувство за несправедливост, обида и недоверие към длъжностни лица и държавни институции.

    Проучване на ЕС от миналата година установи, че що се отнася до успех в живота, в България два пъти повече хора вярват, че „да познаваш правилния човек“ е по-голям фактор от доброто образование.

    Това усещане, че играта е нагласена в полза на тези с връзките, и че бедността е перманентна, се забелязва и в демографската картина – младите хора напускат страна, двойките имат по-малко деца и населението бързо се срива.

    ООН твърди, че България всъщност е най-бързо свиващата се нация в света, като сегашното и население от около 7 милиона души се очаква да намалее до 5,4 милиона до 2050 година и до 3,9 милиона до края на века.

    България вече е загубила почти 2 милиона души от пика на населението от близо 9 милиона през 1989 година, разкривайки масовото и дългосрочно въздействие на прехода от комунизъм към капитализъм в Източна Европа – където осем други държави се очаква да претърпят спад на населението от повече от 15% до 2050-та година.

    Най-високият процент на смъртност в ЕС, съчетан с едно от най-ниските нива на раждаемост в страната и емиграцията на десетки хиляди работници всяка година, оставят България в главоблъсканица как да финансира пенсиите и здравеопазването за застаряващото население.

    Не е изненадващо, че десетки хиляди българи търсят работа в чужбина всяка година, като Германия, Великобритания и Испания са предпочитаните дестинациите, а това създава хроничен недостиг на персонал в здравните служби на страната, в училищата и в други големи сектори.

    „Има места в страната, където няма лекар в радиус от 50 килиметра. В болницата трябва да си носите собствена тоалетна хартия и такива неща. Това е климат, в който много хора просто не искат да живеят повече“, казва Кадик.

    Докато младите специалисти напускат дома си в търсене на по-високи заплати, по-добри условия на труд и по-малко корумпирана среда, много българи дори не чакат дипломирането си, за да започнат да търсят възможности вън от страната. Около 17% от българските студенти са избрали чуждестранен университет, а водещите университети в страната се опитват да запълнят стотици празни места през новата учебна година.

    Светлинката добри новини за хората, които се завръщат от чужбина е, че ще намерят семейния си дом да ги очаква. Около 84% от българите притежават мястото, където живеят, в сравнение с 53% в Германия.

    „Хората получават апартаментите, в които живеят (когато комунизмът се срива) и са щастливи да притежават домовете си, защото в противен случай просто не могат да си позволят жилището“, казва Кадик.

    „Много българи, особено възрастните хора, разчитат на храна, отгледана на малък сеемен парцел извън града. Семейната обвързаност тук е силна, а сред приятели и роднини има много обмен на малки услуги и взаимно подпомагане. И това е неизбежно поради липсата на добри услуги“.

    Автор: Daniel McLaughlin, The Irish Times

    Превод и редакция: Барикада

  • Вторник, 24 Април 2018 19:46
    Волен Сидеров: Либерализмът ще отстъпи пред консервативните идеи, на хората започна да им се повръща от това, ЕС трябва да се промени

    В момента имаме една бюрократична, пирамидална структура със скъпоплатени чиновници – Еврокомисия, и задкулисие зад тази Комисия, които всъщност решават нещата - това трябва да се промени!

    „Знам какво е да си в опозиция 10 години. Влязох в управляващата коалиция с идеята, че когато си във властта, можеш поне нещо да направиш. След толкова години се убедих, че политиката е наистина изкуство на възможното. В момента имам някаква възможност да реализирам някакви неща. В здравеопазването какво направих? Извоювах в Ямбол – моят избирателен район – болницата, която от средата на 80-те години е започната и недовършена, да бъде довършена, но след една година буквално битка в самото правителство”.

    Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ Волен Сидеров – председател на парламентарната група на Обединените патриоти и лидер на партия „Атака“. Обикновено дебатите в парламента са критики към правителството, но без визия за бъдещето, обобщи той.  

    По повод новината, че партия „Атака“ е получила покана за членство в Консервативния алианс на Европа, а следващата седмица ще подаде формално документи, Сидеров заяви: „Историческият момент е такъв, че на европейското поле, а значи и на българското, става огромен сблъсък между консервативни идеи и либерализъм. Либерализмът беше властващ през периода след падането на Берлинската стена. Обаче на хората започна да им се повръща от това и казват: „Стига толкова, не искаме мигранти от където си поискат“. Надявам се, че в крайна сметка ще спечели тази разумна среда, в която са и консерваторите. Според вижданията на Консервативния алианс ЕС не трябва да се разпада, но трябва да се промени, изтъкна Сидеров. 

    Лидерът на „Атака” допълни, че Съюза има нужда от промяна, защото, по думите му, в момента имаме една бюрократична, пирамидална структура със скъпоплатени чиновници – Еврокомисия, и задкулисие зад тази Комисия, които всъщност решават нещата. Това трябва да се промени и да се даде повече възможност на хората – наистина демокрацията да се върне, защото тя в момента е отнета“, посочи още Сидеров. 

    Пред БНР Сидеров призна, че премиерът Борисов „води по-гъвкава политика“, отколкото той би водил на негово място. Той заяви, че самият Борисов и неговите евродепутати гласуваха за първи път различно от мейнстрийма – в защита на Орбан, когато стана дума за санкции срещу него в ЕП. Това означава, че има промяна, че нищо не статично“.

    Сидеров оцени Николай Бареков като човек, който се е преборил да вкара двама евродепутати в ЕП и е заел своето място в Консервативния алианс в последните пет години. Той поясни, че винаги е бил конструктивен политик, „но това е било приглушавано и завоалирано от черната пропаганда“.

    Според него и твърденията за скандално негово поведение в столично заведение са свързани с поканата от европейските консерватори. “Това е измислица, която трябва внесе някакъв черен щрих към моя профил. Аз съм свикнал с това, няма проблем”. 

    Относно дали трите патриотични партии ще се явят заедно на евроизборите догодина, Волен Сидеров посочи, че все още няма пълна яснота по въпроса. До момента има отговор от Каракачанов, който е казал „да, така трябва, правилно е, съгласен съм“. Националистът сподели, че няма отговор от Валери Симеонов, който продължавал да казва, че ще помисли.

    „Нашето споразумение е само за участие в парламентарните избори през 2017-а, то не важи за европейските избори, трябва да взема решение, но в момента не мога да ви кажа“, бил лаконичен Симеонов.

    Председателят на ПГ на „Обединени патриоти“ завърши с това, че заедно с Каракачанов са подканвали вече няколко пъти вицепремиера да каже дали коалицията ще продължи заедно и на евроизборите.

Оставете коментар