Четвъртък, 20 Септември 2018
Неделя, 13 Май 2018 14:11

Европарламентът прие резолюция за произвола със съдебни дела срещу медии и журналисти

Приетата резолюция засяга редица негативни явления и в българската медийна среда, сред които концентрацията на собствеността, икономическите зависимости и воденето срещу независими медии на „неоснователни съдебни производства, целящи да ги накарат да замълчат“.

Европейският парламент прие подробна резолюция в 65 точки по повод Световния ден на свободата на печата, обявен от Общото събрание на ООН. Акцентите в резолюцията са поставени върху публичната подкрепа за независимата журналистика, ограничаване на медийните монополи, използването на медиите за въздействие върху обществени поръчки, натиска върху журналисти, включително чрез съдебни дела, както и злоупотребата с термина “фалшиви новини” с цел дискредитиране на медии, съобщава pogled.info.

На този фон изглежда изненадващо, че Делян Пеевски побърза да заяви, че „изцяло подкрепя” проекторезолюцията. Това действие става обяснимо, едва когато разберем, че крупният издател изглежда не е разбрал добре документа. Според него акцентът е върху прозрачността на собствеността медиите (спомената само във връзка с подкрепата на вече приета препоръка на Съвета на Европа) и контрола върху бюджетното финансиране. По думите му: „Брюксел вече е констатирал негативното въздействие на публичното финансиране върху медийната среда”.

Още в първата точка в резолюцията обаче се казва:

„1. призовава държавите членки да предприемат целесъобразни мерки, включително като осигурят подходящо публично финансиране, за гарантиране и насърчаване на една плуралистична, независима и свободна медийна среда в служба на демократичното общество, включително независимост и устойчивост на обществените медии.”

Като отрицателно въздействие обаче е посочен „контролът върху медиите от страна на стопанските предприятия и политическите структури“. По-нататък отделна точка е посветена на настояването за „адекватни условия на труд за журналистите”, като изрично се изтъква, че „независимата журналистика не може да се гарантира и поощрява само от пазара”. В тази връзка парламентът препоръчва ЕК и държавите членки да „увеличат финансовата подкрепа за доставчиците на обществени услуги и разследващата журналистика”, както и да “насърчават и разработват нови социално устойчиви икономически модели” за подпомагането им, въздържайки се „от участие в редакционните решения“.

По всичко личи, че Делян Пеевски греши – без да твърдим, че използва медиите си, за да разпространи фалшива новина за резолюцията на ЕП – в интерпретацията си за негативно въздействие на публичното финансиране. Той вероятно се е подвел от т.49, която препоръчва по възможност да се забрани участието в обществени поръчки на дружества, чиито краен собственик притежава и медия. Това би ограничило възможността медиите да бъдат използвани в конкурентната борба между икономически групи и потенциално би спряло достъпа до обществени средства на множество компании у нас, ако крайните собственици са известни. Същата точка призовава за прозрачност и редовен мониторинг на публичното финансиране – върху които се фокусират както Делян Пеевски, така и конкурентните медии, пропускайки по-горните призиви за увеличаването му и ограничаването на зависимостта от пазара.

Резолюцията обръща специално внимание и на вече навлизащата и в българската среда практика за произволни съдебни дела срещу медии и журналисти. В документа ЕП отбелязва, че свободата на изразяване може да бъде ограничавана с оглед опазване на репутацията и правата на другите, но същевременно „изразява своята загриженост във връзка с отрицателния и възпиращ ефект, който законите, третиращи клеветата като престъпление, биха могли да окажат върху свободата на изразяване на мнение, свободата на печата и обществените дебати”.

Парламентът призова държавите членки да не допускат злоупотреба със законите за клевета и да „избягват прекомерно тежките и несъразмерни наказания и санкции”. Припомняме, че такова дело за 15 хил. лв. заведе бившият депутат от ГЕРБ Антон Тодоров срещу „Барикада”, а непосредствено преди Световния ден на свободното слово се разбра, че Корнелия Нинова и Кирил Добрев водят дела срещу сайта „Поглед.инфо” за общо 220 хил. лв. За да допълни иронията, на 1 май БСП организира Празник на свободното слово и свободните медии в София.

С оглед на подобни казуси депутатите от Европейския парламент призовават ЕК да приеме изрична директива, с която да се противодейства на „насочените срещу участието на обществеността стратегически съдебни дела, която да защити независимите медии в ЕС от неоснователни съдебни производства, целящи да ги накарат да замълчат или да ги сплашат.”

ЕП също изтъква отрицателните последици от разпространяването на „фалшиви” или „лъжливи” новини върху качеството на политическите дебати и за информираността на гражданите, но припомня, че те не са „ново явление”, нито са характерни само за онлайн медиите. Подчертано е, че терминът „никога не следва да се използва с цел да се подкопае общественото доверие в медиите или да се дискредитират или инкриминират критичните гласове” – нещо, което напоследък е похват в реториката на съуправляващата партия ГЕРБ. Евродепутатите препоръчват фактите да се проверяват от трети страни – „независими и безпристрастни сертифицирани организации за проверка на фактите” – а не с тази задача да се нагърбват представители на държавното управление.

Свързани статии (по етикет)

  • Неделя, 13 Май 2018 14:11
    "Ако им кажа, че се казвам Свобода на словото, ще ми скъсат gaza!"

    В известното по цял свят село Дебнево, старата кухничка се намира точно над старата маза - (аз не знам какво погрешно впечатление съм оставил у мнозина от вас, чрез писанията си във фейсбук, но трябва да ви призная, че реално съм доста плашлив, особено що се касае до духове) - та, една лятна нощ докато лежа аз на старото легло в старата кухничка, която се намира точно над старата маза, все по-осезаемо започвам да чувам приглушени гласове (нормално, ще кажат хората които ме познават, но този път няма да са прави, щото гласовете си звучаха напълно истински).

    Сега.

    Ясно е, че първата ми реакция бе да се покрия с чаршаф, правейки се на Иван Костов в Агенцията за следприватизационен контрол, сиреч, няма ме! Добре, ама това очаквано не помогна. И гласовете не спряха. Нищо не им се разбираше, но през цялото време се чуваше едно дълго и приглушено бучене...бууууууу, или нещо такова.

    Покрих се аз за известно време, като беглец от Спецпрокуратурата, но скоро ми писна и реших да сляза в мазата за да проверя, що за изрод се крие долу. Бавно, с фенерчето на айййфонаааа в ръка влязох в тясното каменно помещение и рязко натиснах ключа на лампата.
    Веднага я видях, братче. Опърпана, задържаща вода и спомени, седи сама върху едно празно буре, люпи семки и си мърмори.
    - Кво праиш тука ма?! - подкарвам я аз със стрес веднага.
    - Крия се.
    - От кого се криеш ма?
    - От теб.
    - Що от мен бе?
    - За да не ме освободиш.
    - Аз ли бе? Ти луда ли си! Да не съм Петя Дикова?!
    - Що, Петя? - пита тя.
    - А що, не? - отговарям аз.

    Бях я виждал само веднъж преди това. И то съвсем за кратко. Бе дошла на някаква командировка у нас. По обмен на идеи. Твърдеше, че много и харесва в България и щяла да си строи къща в Бояна. Оказа се обаче, че лъже. Остана в София само 2 седмици и после безследно изчезна. Първо помислих, че се е прибрала у дома на Запад. А сега се оказа, че люпи семки върху бурето в мазето на дядо ми Васил.

    - Отиди и се предай сама - след кратко мислене я посъветвах аз.
    - На кого? Никой не ме ще.
    - Опитай с Гешев - разумно подхвърлям аз.
    - Офффф - измуча тя и продължи да си ломоти на своя приглушен и неразбираем език. - Ще ми трябват и нови документи. Фалшиви. Налага се да си сменя името, щото с това име у вас ще ме вкарат на Г. М. Димитров.
    - И как искаш да се казваш?
    - Свобода Бъчварова.
    - Що пък Свобода Бъчварова?!
    - Ама Василе, ти идиот ли си бе?! Ако им кажа, че се казвам Свобода на словото ще ми скъсат гъза бе, мойто момче - отсича нервно тя, докато изплюва люспа грозде на пода.

    П.С. От тогава живеем заедно. Не си говорим, за да няма скандали. Тя в мазето, а аз в кухнята.
    Абе кво знаете вие за любовта...

    Васил Петев, фейсбук

  • Неделя, 13 Май 2018 14:11
    Истинските журналисти вървят пред победителите, а не като у нас - след тях!

    Мнозина смятат, че “The Sun” е вестник от най-ниско ниво – клюкарница и вестник на общите работници, и донякъде са прави. Повече обаче не са прави. “The Sun” постоянно прави разкрития, които освен свързани с обичайните публични личности на Острова – независимо дали политически, културни или тип “Big Brother” измисленяци, вади и истории, от които може да ви настръхнат косите. Ето само два примера.

    Преди години благодарение на собствено разследване “The Sun” успя да внедри свой репортер като шофьор в четиричленна румънско-албанска банда, която подготвя отвличането с цел искането на откуп на Виктория Бекъм. Човекът на вестника е трябвало да бъде шофьор на групата. След като събрал всички необходими доказателства, от вестника се обадили в полицият, където хал хабер си нямали за готвеното отвличане, и вечерта преди акцията бандата бе арестувана. Този случай разтърси много сериозно полицията. Тиражът на вестинка хвръкна нагоре.

    Вторият случай бе малко след това. От вестника изпратиха свой репортер под прикрите в Молдова. Там успяха да го снабдят с фалшиви молдовски документи за самоличност, да го върнат с тях нелегално в Англия, да му изкарат всички необходими документи тук, и да му осигурят всички възможни видове помощи. Този пък случай разтърси из основи британската система за емиграция. Тиражът на вестника пак хвръкна нагоре.

    Сериозни истории подобни на тези две в “The Sun” има редовно.

    Защо ви разказвам тези неща?

    Чета от десетина дни разни материали с надслов: Извънредно, Ексклузивно, Само в еди къде си, за семействата на Ветко Арабаджиев и Миню Стайков. И това са материали, разказващи за истории, които стигат доста назад във времето – луксозен живот, трупане на богатство, неплащане на данъци… И ето тук е разликата между голямата част от българските медии (за щастие все още има и такива, които пишат истината преди да са дошли победителите) и “The Sun”. Щом ведната след акцията срещу Арабаджиев и Стайков може да извадиш тонове материали за и срещу тях, какво си правил досега? Тези материали не се събират за една вечер! Защо си мълчал? Това не вдига тиража, а прави тези издания да изглеждат жалки. Много е лесно да риташ падналия или да пишеш за някого, когото прокуратурата вече е погнала. Истинският журналист би го направил преди това и би дал повод на прокуратурата да се задвижи.

    Така че по-лека с екслузивността и извънредността. Тях може да ги ползвате, ако напишете за подобните на Арабаджиев и Стайков, защото като тях има още много в България, но да пишете преди да са паднали в калта.

    Но, разбира се, не ви стиска!

    Галин Люцканов

    www.lyutskanov.co.uk, чрез Afera.bg 

  • Неделя, 13 Май 2018 14:11
    ФЕЙСБУК ДРАМА: Журналистът Стоян Тончев и "борецът против мигранти" Петър Низамов се захапаха онлайн

    Тончев: Низамов използва името ми за свой политически проект. Низамов: Тончев иска да ме използва за политически проект на Биволъ!

    Страшна фейсбук драма се заформи днес между две популярни лица в социалната мрежа. Става дума за журналиста от сайта Биволъ Стоян Тончев и псевдопатриотът-мутра Петър Низамов.

    Първо Тончев написа следното във фейсбук:

    "Сега видях, че Петър Низамов използва лицето ми за страница, с която търси съмишленици за някакъв негов политически проект.

    Това се случва без мое съгласие, не е съгласувано с мен и не желая името и личността ми да бъдат свързвани с каквато и да е политическа дейност, още по-малко, когато това се случва зад гърба ми за трупане на дивиденти!"

    Час по-късно той получи следния отговор от Петър Низамов:

    "Отказах на Биволъ да правя с тях политически проект,защото са обвързани с израелското посолство...

    Не мога да работя с хора,които вземат пари от Америка за България.

    Освен това жирналистите им, поне поморийският им кореспондент е хомосексуалист."

    Минути по-късно обаче, Низамов бързо изтри последното изречение, в което съобщаваше, че Стоян Тончев си пада по мъже. Не толкова бързо обаче, че самият Тончев да не го види и бързо да използва правото си на реплика:

    "Разграничих се от политическите му амбиции и се почна..

    Тук е мястото да бъде попитам - какво прави на всяка втора снимка във Фейсбук и четири дни в Прага с "хомосексуалист"? Защо след като го простреляха, първият човек, на когото се обади, е "хомосексуалист"? Защо е спал в дома на "хомосексуалист" и защо "хомосексуалист" е спал в дома му??

    Малки и жалки са хората, които са готови на всичко за слава и медийно време!

    Биволъ никога не е имал амбиция за политически проекти, още по-малко заедно с Низамов! Поне аз за първи път разбирам за подобно нещо!

    .. А на някои хора фантазиите им стигнаха чак до посолството на Израел в България и Америка за България! :D"

    От тази фейсбук кореспонденция обаче, не става ясно каква точно е причината за тази разлъка, при положение, че само до преди седмици Стоян Тончев и Асен Йорданов от сайта Биволъ демонстрираха доста приятелски взаимоотношения с патриота-мутра Петър Низамов.

    NBOX.BG

Оставете коментар