Понеделник, 10 Декември 2018
Четвъртък, 24 Май 2018 11:38

Петко Симеонов: Писмеността ни прави народ и ни опазва като народ

Византия е правила свои сметки, когато изпраща двамата братя във Великоморавия и Блатненското княжество (средния Дунав). Но по-късно, когато те са покойници, а учениците им прогонени от немските епископи, Борис Кръстител прави своя гениален ход. Той приема учениците и им поставя Задачата.

Българската държава наскоро е приела християнството от Византия. Културата на Византия, нейното институционално и политическо състояние са образец. В България дори документите в двора на хана се водят на гръцки език.
От тази гледна точка приемането на християнството е влошило положението. Всички висши църковни длъжности и почти цялото нисшо духовенство е византийско. Богослужението се води на гръцки език. Духовният живот на населението в България, а тогава Вярата го изчерпва, е под византийска власт. Още повече че гръцкият език е разбираем за различните племена съставящи населението.
Борис Кръстител приема учениците на Кирил и Методий и им поставя Задачата.

Той е намерил начина да спаси България от византийско поглъщане, като се опре на тях в държавата си и постигне единство на народ и език чрез християнската вяра. Създават се две просветно-книжовни средища – Деволско-Охридската школа в областта Кутмичевица, която е част от географската област Македония, и Плискавско-Преславската област в североизточна България.
През 893 г. Борис свиква народен събор в Преслав, на който се взема решение гръцкият език да бъде премахнат от богослуженето и да бъде заменен от славянски, който става и официален държавен език. Духовенството се заменя с подготвените от Наум и Климент свещенослужители.

Така Борис решава няколко проблема: създава цивилизационни знаци за идентичност с хялядолетна сила; постига единство на народа с език, писменост, вяра; слага бариера пред инородната духовна агресия; отваря държавата на Запад и Север...

Честит празник, приятели!

Петко Симеонов, фейсбук

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 24 Май 2018 11:38
    Факти, митове и обичаи за Никулден

    На 6 декември празнуваме Никулден. Празникът е в чест на Свети Николай Мирликийски Чудотворец, който е покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода, на търговците, банкерите, крадците, пивоварите, бъчварите, фармацевтите и затворниците.

  • Четвъртък, 24 Май 2018 11:38
    „За да отговоря на народното желание, с благословията на Всевишния, прогласявам България за независимо Българско Царство!”

    Днес, в деня на 110-годишнината от обявяването на нашата държавна независимост - откъс от документалния роман на Неда Антонова „Царица Елеонора Българска”

    В началото на юли 1908-а княз Фердинанд предприема пътуване из Европа.

    Три седмици по-късно в Истанбул е извършен държавният преврат на младотурците.

    Българският дипломатически представител в Цариград Иван С. Гешов в частно писмо до ген. Паприков, външен министър на Княжеството, пише: „Защо да не използваме прочее настаналите обстоятелства и с един решителен замах да скъсаме веднъж завинаги връзките, които имаме с Турция, като провъзгласим България за независима държава”.

    В края на август – на приема на чуждите дипломати, на който външният министър Тефик паша очертава промените в империята, възникнали след държавния преврат, българският дипломатически представител не е поканен, тъй като България е васално княжество на Турция и той е смятан за обикновен турски чиновник.

    По това време избухва стачката на работниците и служителите в Източната железница и правителството нарежда обслужването да се поеме от българските железничари. Стачката не постига успех и компанията благодари на министър-председателя Малинов за съдействието, и го моли българските железничари да освободят местата си в администрацията. Правителството отказва.

    „Повърнете железницата!” – заповядва Фердинанд от Австро-Унгария, където се намира в момента.

    „Няма да я повърнем!” – отсича правителството.

    Князът е принуден да отстъпи.

    В средата на септември на свои митинги в деветдесет и седем български села и градове народът подкрепя идеята за обявяване на независимостта, а върху пътническия влак София – Бургас, теглен от машината „Фердинанд”, е окачен надпис: „Дерзайте, Княже! Думата е ваша!”.

    На 22 септемврив църквата „Свети 40 мъченици” на старопрестолния град княз Фердинанд чрез манифест обявява:

    „… за да отговоря на народното желание, с благословията на Всевишния, прогласявам България за независимо Българско Царство!”.

    И смирено приема молбата на председателя на Народното събрание и на министър-председателя да спази вековната традиция на българската държавност и да се нарече цар.

    (Короната отдавна е изработена в Мюнхен.)

    В този ден българите сами се освобождават от остатъците на петвековното робство и от гибелните на народа ни клаузи на Берлинския договор.

    Щастливата вест е съобщена на софийското гражданство чрез прочитане на телеграма пред входа на Военния клуб.

    Същия ден френският посланик в София Морис Палеолог донася на своето правителство:

    „Фердинанд смята, че шедьовърът на политиката му е постигане на мечтата му за царство, без да се обвързва нито с Русия, нито с Австрия и без да губи свободата на действията си”.

    А според сър Харолд Никълсън по онова време „Фердинанд вече не приличаше на лисица, защото косата и брадата му бяха станали вълчо сиви, а фигурата му се беше увеличила до царствени размери”.

    На следващия ден – 23 септември – в Двореца е окачен портрет на Монарха в одеждите на византийски император.

    Същата вечер новопрогласеният цар влиза в София на кон. До него царица Елеонора в бяла рокля.

    Множеството вика „ура”, пее и благославя.

    Слънцето красиво залязва над Витоша, а в душите изгрява величественият и тъй дълго лелеян идеал: националното обединение.

    © Неда Антонова, „Царица Елеонора Българска”

    AFISH.BG

  • Четвъртък, 24 Май 2018 11:38
    Андрей Пантев пред BIG5: Още сме с комплекси, щом само изтъкваме, че сами сме си извоювали Съединението, "силните" не ни донесоха успех и исторически поуки

    "Гледаме в една посока, към най-силния, който обикновено е обявен за агресор. И нашата държава три пъти е обявявана за агресорка в историята. Нашето усилие винаги да сме със силните досега не ни е дало никаква предупредителна историческа услуга и поука. Самият факт, че изтъкваме, че сами сме си извоювали Съединението на България, свидетелства за нашите вечни комплекси за малоценност. Не трябва да променяме Националния си празник. Ако го нямаше Трети март, нямаше да има и Шести септември". Това заяви пред BIG5 историкът проф. Андрей Пантев по повод Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Оставете коментар