Понеделник, 18 Юни 2018
Събота, 26 Май 2018 12:01

На Черешова задушница почина художникът Светлин Русев

На 84 години, на Черешова задушница, почина големият български художник, общественик и колекционер на произведения на изкуството Светлин Русев. Академикът е издъхнал в дома си. Тялото му е открито от негов близък роднина, който е отишъл да го види. Столичната галерия „Българи“ представи уникална изложба с платна от „Художниците на поетичната реалност“ – 8 от най-забележителните френски автори на XX век. Откриването бе на 16 май. Красивата експозиция бе подредена лично от Светлин Русев.

Роден е на 14 юни 1933 г. в плевенското село Върбица. Завършва живопис в ВИИИ „Н. Павлович“ през 1959 г. при проф. Дечко Узунов. Член на БКП от 1971 г.

Преподава във ВИИИ „Н. Павлович“ – професор (1975).

Председател на Съюза на българските художници в периода 1973 – 1985 г.

Между 1982 и 1984 г. е първи заместник-председател на Комитета за култура.

От 1985 до 1988 г. е директор на Националната художествена галерия.

В периода 1976 – 1988 г. е член на ЦК на БКП.

Светлин Русев е народен представител в редица Народни събрания до 1989 г. и с листата на БСП в Седмото велико народно събрание през 1990 г. По това време е член на Висшия съвет на БСП[2].

Действителен член (академик) на Българската академия на науките от 2003 г.

Почетен доктор на Шуменския университет.

Член-кореспондент на Академията за изящни изкуства в Берлин (1983). Почетен председател на АИАП в Париж (1982). Почетен член на „Ника-Кай“, Япония (1984). Почетен член на „Кюнстлерхаус“, Виена (1985).

Лауреат на Димитровска награда (1969). Носител е на още много награди за изкуство, между които голямата награда на Съюза на българските художници (1986), награда „Владимир Димитров – Майстора“ (1987), на името на Кирил Петров (1988), награда за портрет Радом – Полша, награда „Габриел Оливие“ – Монако.

Удостоен е с държавно звание Народен художник. Носител на държавната награда „Паисий Хилендарски“.

Поклон пред паметта му!

Свързани статии (по етикет)

  • Събота, 26 Май 2018 12:01
    За Светлин Русев

    Твърде за кратко бяхме приятели. Твърде за кратко. Говорили са ми неща, които ще продължат да говорят против него. Вярвал съм, съпротивлявал съм се. Докато един ден се срещнахме. Преди година. И вълшебството, наречено приятелство се случи... За кратко... Но и животът е кратък. Колкото да прекосиш пътя от родилния дом до гробищата... Колкото да отидеш от Варна на откриване на изложбата му в София. Или в Бургас...

    На 14-ти юни искаше да отида на нещо, което трябваше да направи за рождения си ден. Каза, че като дойда - ще видя. Той нямаше "бъдещи творчески планове", защото беше плануван от Господ. Вярваше в отвъдното като за част от сегашното ни битие.

    Не се спираше и работеше - чудех се откъде събира толкова енергия. Между изложбите, рисуването, другите изложби, приятелите... Намираше време за всичко. Намираше време да се вълнува. Пишеше книга. За нещата, които са минали през живота му. Послания... Беше щедър - и като художник, и като колекционер. Знаеше какво притежава и се стремеше към още. Най-ненаситният дух, който съм срещал. На 24-ти май си честитихме празника. Не знаех, че е последният ни разговор по телефона - защото другите ни разговори ще бъдат други. Такива, като разговорите ми с мама. Като разговорите ми с татко. Като разговорите ми с Коцето Павлов, като разговорите ми с Иван Динков... Така и не намерих обръщение към него - нито "бай", нито "господин", нито маестро... Не можех и на малко име да се обърна. Казвах му: "Здравей, аз съм"... Е, мое Здравей, с Богом за малко.

  • Събота, 26 Май 2018 12:01
    „Търси светлината и свободата и не затъвай твърде дълбоко в калта на този свят!”

    Преди 165 години е роден един от безспорно най-великите художници Винсент ван Гог

    AFISH.BG ви представя извадки от близо 700-те писма, които художникът оставя след като напуска този свят едва 37-годишен, освен около 900 картини и 1100 рисунки. Нека напомним, че приживе Винсент продава една-единствена картина – „Червеното лозе” – за 400 франка. Сега цените на платната и рисунките му са астрономически. Да, „рано или късно доброто заема мястото си.”

    „В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащия човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.”

    „Откакто съм на този свят, се чувствам като в затвор. Всички ме смятат за излишен човек. И все пак – добавя през сълзи той – аз мога да направя нещо. Знам, че съм роден да направя нещо, което никой освен мен не може да направи. Но какво, какво е то? Все не мога да го открия.”

    „Не бива да си правим илюзии, а да се подготвим за това, че няма да ни разбират, че ще ни презират и хулят и въпреки всичко трябва да съхраним смелостта и въодушевлението си. Правдивостта, искреността, доведена до краен предел, трябва да бъдат едничките ни водачи.”

    „Види ли ме някой селянин, че рисувам някакъв стар дънер и работя цял час, без да мръдна, той ме смята за луд и ми се надсмива. Изисканата дама, която цупи нос пред някой груб работник, облечен в просмукани от пот дрехи, не може, разбира се, да проумее как един художник може да иде сред рибарите в Хейст или сред миньорите в Боринаж и да слезе в галериите на една мина – и тя стига също до заключението, че съм луд.”

    „Вместо да се поддам на отчаянието, предпочетох действената меланхолия, доколкото действието беше по силите ми или, с други думи, предпочетох меланхолията, която се надява, която се стреми и търси, пред меланхолията, която стига до мрачно и бездейно отчаяние.”

    „Да, за мен драмата на бурята в природата, драмата на страданието в живота е най-съвършеното нещо. Раят е хубав, но Гетсиманската градина все пак е по-хубава.”

    „Предпочитам да рисувам човешки очи вместо катедрали, защото в човешките очи се крие нещо, което го няма в катедралата, па макар тя да е най-величествената и най-внушителната.”

    „Любовта към изкуството ни отнема истинската любов. Намирам, че това е ужасно вярно, но пък и истинската любов убива желанието за изкуство. А понякога се чувствам вече стар и разсипан и все пак достатъчно жаден за любов, за да не се въодушевявам от живописта. За да успееш, трябва да си амбиционен, а амбицията ми се струва нелепост.”

    „Вместо да се поддам на отчаянието, предпочетох действената меланхолия, доколкото действието беше по силите ми или, с други думи, предпочетох меланхолията, която се надява, която се стреми и търси, пред меланхолията, която стига до мрачно и бездейно отчаяние.”

    „Който иска да направи нещо добро или полезно, не бива да залага на всеобщото одобрение или възхищение, нито да го желае, а напротив, да разчита на симпатията и подкрепата на няколко големи сърца и на още неколцина други.”

    „Ще търпим бедност и лишения, докогато е необходимо. Както правят обсадените в един град, които отказват да се предадат.”

    „Добре знам, че ще ме разбират все по-малко и по-малко. Какво значение има, че се отдалечавам от другите! За масите ще бъда загадка, за неколцина ще бъда поет, а рано или късно доброто заема мястото си.”

    © Анри Перюшо „Животът на Ван Гог”

    © Превод от френски: Никола Георгиев

    AFISH.BG

  • Събота, 26 Май 2018 12:01
    Художник събра събитията на 2016 в една картина

    Американецът Нив Баварски създаде илюстрация, на която са отразени 127 от най-важните събития през отиващата си година

Оставете коментар