Понеделник, 10 Декември 2018
Събота, 26 Май 2018 12:01

На Черешова задушница почина художникът Светлин Русев

На 84 години, на Черешова задушница, почина големият български художник, общественик и колекционер на произведения на изкуството Светлин Русев. Академикът е издъхнал в дома си. Тялото му е открито от негов близък роднина, който е отишъл да го види. Столичната галерия „Българи“ представи уникална изложба с платна от „Художниците на поетичната реалност“ – 8 от най-забележителните френски автори на XX век. Откриването бе на 16 май. Красивата експозиция бе подредена лично от Светлин Русев.

Роден е на 14 юни 1933 г. в плевенското село Върбица. Завършва живопис в ВИИИ „Н. Павлович“ през 1959 г. при проф. Дечко Узунов. Член на БКП от 1971 г.

Преподава във ВИИИ „Н. Павлович“ – професор (1975).

Председател на Съюза на българските художници в периода 1973 – 1985 г.

Между 1982 и 1984 г. е първи заместник-председател на Комитета за култура.

От 1985 до 1988 г. е директор на Националната художествена галерия.

В периода 1976 – 1988 г. е член на ЦК на БКП.

Светлин Русев е народен представител в редица Народни събрания до 1989 г. и с листата на БСП в Седмото велико народно събрание през 1990 г. По това време е член на Висшия съвет на БСП[2].

Действителен член (академик) на Българската академия на науките от 2003 г.

Почетен доктор на Шуменския университет.

Член-кореспондент на Академията за изящни изкуства в Берлин (1983). Почетен председател на АИАП в Париж (1982). Почетен член на „Ника-Кай“, Япония (1984). Почетен член на „Кюнстлерхаус“, Виена (1985).

Лауреат на Димитровска награда (1969). Носител е на още много награди за изкуство, между които голямата награда на Съюза на българските художници (1986), награда „Владимир Димитров – Майстора“ (1987), на името на Кирил Петров (1988), награда за портрет Радом – Полша, награда „Габриел Оливие“ – Монако.

Удостоен е с държавно звание Народен художник. Носител на държавната награда „Паисий Хилендарски“.

Поклон пред паметта му!

Свързани статии (по етикет)

  • Събота, 26 Май 2018 12:01
    Озверяване

    Паролата е: крава да си в България - за хората ще мислим по-нататък

  • Събота, 26 Май 2018 12:01
    Президентът почете паметта на загиналите български воини

    На Архангелова задушница държавният глава и върховен главнокомандващ Въоръжените сили на България Румен Радев почете паметта и отдаде признателност на българските военнослужещи, загинали във войните за национално обединение, в операции по поддържане на мира и при изпълнение на воинския дълг в мирно време, съобщиха от прессекретариата на президентството.

    Пред Военния мавзолей-костница на Централните софийски гробища Румен Радев положи венец пред мемориала на загиналите герои. Заупокойна панихида отслужи Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп. Пред Военния мавзолей-костница присъстваха и началникът на отбраната генерал-лейтенант Андрей Боцев, висши военнослужещи от всички родове войски, членове на военно-патриотичните съюзи и роднини на загинали военни.

    Ритуалът с военни почести се провежда от 1924 година. Традицията е прекъсната през 1946 г. и е възстановена през 1992 г. от Министерството на отбраната и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите.

  • Събота, 26 Май 2018 12:01
    Архангелова задушница е, почитаме паметта на мъртвите

    На Архангелова задушница почитаме и паметта на войниците и офицерите, които са жертвали живота си за свободата на България, поради което денят е известен още като Мъжка задушница.

    В първата събота преди големия празник Св. Архангел Михаил, Архангеловден, православната църква почита Архангеловата задушница.

    Тя е сред трите най-големи задушници и се нарича още Архангелска задушница, Хрангеловото одуше и Рангелова задушница.

    На този ден в храмовете се извършва литургия за упокой, след което се служи обща панихида, по време на които се пали свещ и се отправят молитви за душите на мъртвите.

    На Архангелова задушница почитаме и паметта на войниците и офицерите, които са жертвали живота си за свободата на България, поради което денят е известен още като Мъжка задушница.

    Значението на Задушница е голямо. Това не е само ден, в който близките и роднините на покойника се събират край гроба му, за да "ядат и пият". Поменът, който се прави, е и възпоменание на живите за починалия, че не е забравен. Според богослови това е връзката между земната и небесната Църква.

    Задушница се основава на вярата в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите. Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Затова на тях - вечно живите в Бога - отдаваме почит и признание при всеки помен и на задушниците през годината.

    По стара българска традиция, съботните дни са наречени на мъртвите. Жените отиват на гробищата на починалите си близки рано сутринта, за да раздадат варено и жито и хляб за "Бог да прости".

    Обичаят се спазва от векове, като в него заедно с православните догми се преплитат древни практики и ритуали. Своите мъртви близки са почитали и живелите по българските земи римляни, траки, славяни и прабългари.

    Римляните, например, са покривали гробовете с рози и са давали обеди за помен, а траките ни засвидетелстват своята почит, оставяйки ни като наследство многобройните могили по нашите земи.

    На Архангелова задушница се раздават варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши и бонбони. Така наречените раздавки или подавки се раздават не само на близките, но и на съседите, както и на хората в гробищния парк. Неслучайно виното и житото присъстват на всяка една задушница. Виното символизира Христовата кръв и тайнството на светото причастие, а житото е символ на бъдещото ни възкресение. На гроба на покойника не се оставя храна.

    Прикадяването на гроба с тамян заема особено място по време на Архангеловата задушница, поради вярването, че прогонва дявола и злите сили. Близките палят свещи като символ на неугасващия спомен за починалия. Най-възрастната жена прелива с вино и вода, след което разчупва хляба. Първата хапка от него се оставя на гроба, а останалият се раздава на присъстващите с думите "Бог да прости".

    В църковния ни календар има три големи задушници, които се почитат винаги в съботен ден - една седмица, преди да започнат трите постни периода в годината.

    Голямата задушница е седмица преди Месни Заговезни и осем седмици преди Великден, Черешовата задушница е преди Петдесетница, а Архангеловата задушница се почита седмица преди Архангеловден.

    И трите са подвижни, тъй като зависят от най-големия християнски празник, Възкресение Христово, чиято дата също е променлива, тъй като зависи от първото следмартенско пълнолуние.

Оставете коментар