Понеделник, 15 Октомври 2018
Събота, 26 Май 2018 12:01

На Черешова задушница почина художникът Светлин Русев

На 84 години, на Черешова задушница, почина големият български художник, общественик и колекционер на произведения на изкуството Светлин Русев. Академикът е издъхнал в дома си. Тялото му е открито от негов близък роднина, който е отишъл да го види. Столичната галерия „Българи“ представи уникална изложба с платна от „Художниците на поетичната реалност“ – 8 от най-забележителните френски автори на XX век. Откриването бе на 16 май. Красивата експозиция бе подредена лично от Светлин Русев.

Роден е на 14 юни 1933 г. в плевенското село Върбица. Завършва живопис в ВИИИ „Н. Павлович“ през 1959 г. при проф. Дечко Узунов. Член на БКП от 1971 г.

Преподава във ВИИИ „Н. Павлович“ – професор (1975).

Председател на Съюза на българските художници в периода 1973 – 1985 г.

Между 1982 и 1984 г. е първи заместник-председател на Комитета за култура.

От 1985 до 1988 г. е директор на Националната художествена галерия.

В периода 1976 – 1988 г. е член на ЦК на БКП.

Светлин Русев е народен представител в редица Народни събрания до 1989 г. и с листата на БСП в Седмото велико народно събрание през 1990 г. По това време е член на Висшия съвет на БСП[2].

Действителен член (академик) на Българската академия на науките от 2003 г.

Почетен доктор на Шуменския университет.

Член-кореспондент на Академията за изящни изкуства в Берлин (1983). Почетен председател на АИАП в Париж (1982). Почетен член на „Ника-Кай“, Япония (1984). Почетен член на „Кюнстлерхаус“, Виена (1985).

Лауреат на Димитровска награда (1969). Носител е на още много награди за изкуство, между които голямата награда на Съюза на българските художници (1986), награда „Владимир Димитров – Майстора“ (1987), на името на Кирил Петров (1988), награда за портрет Радом – Полша, награда „Габриел Оливие“ – Монако.

Удостоен е с държавно звание Народен художник. Носител на държавната награда „Паисий Хилендарски“.

Поклон пред паметта му!

Свързани статии (по етикет)

  • Събота, 26 Май 2018 12:01
    Художникът Никола Манев дни преди смъртта и рождения си ден: Трябва да оставя максимално количество картини - това е моето желание, друго нямам

    "Бих искал моите картини да са отворен прозорец на хората към един по-красив свят", заяви в обширно интервю за БТА художникът Никола Манев, който почина в Париж след боледуване, дни преди да навърши 78 години. 

  • Събота, 26 Май 2018 12:01
    Цветанов се уреди с леко крив свой портрет. Сам се хвали в мрежата. България ликува!

    Фен на шефа на ПГ на ГЕРБ от Сопот е автор на картината

  • Събота, 26 Май 2018 12:01
    „Човекът е отречен – той е загубил правата над себе си”

    Откъс от дневника на големия български художник и карикатурист Илия Бешков, който не е галеник на съдбата, а трън в очите на властимащите от два политически режима – от „белия терор” през 1925 г. чак до смъртта си през 1958-а

    Юли, 1950

    Аз съм карикатурист, (в края на краищата) "работата ми" е да търся смешния, грозния, печалния и глупавия човек (извън мен и у самия мен). Но тъкмо това не мога да върша вече от доста време. Пълна криза – немощ, безсилие и безплодие сковават и мисълта, и чувството, и ръката. Какво е станало у мен и извън мен, какво е станало с човека у мен и извън мен? Явно е, че той не съществува (или аз не го виждам?!). Не. Ако съществуваше, той не би престанал да бъде смешен, глупав и затрогващ! Човекът е отречен – той е загубил правата над себе си. Той няма своя нос, своя стомах, своето желание, своето действие – няма дори своята хвърлена сянка. Той е стопен в огромната лаборатория на... Той не е личност и не може да понесе никаква отговорност, да носи товара на присмеха, глупостта и огрозяването. Той е само виновен и тази виновност лежи във факта на неговото физическо съществувание. Какво може да се извлече и нарисува от това безсмислено същество, което не можеш да различиш от другото – то не издава ни звук, ни мирис, не буди ни жалост, ни укор. Огромното недоверие към него го е смазало и направило недоверчиво. Изнасилено – то е годно само за насилие. Смешният, грозният, печалният и глупавият човек е възможен само ако съществува достойният, хубавият, радостният и мъдрият – свободният. Разбира се, ако новият свят, какъвто е – щастлив и доволен, аз нямам основание да жаля за него, нито себе си да жаля, че не мога да рисувам, да го изобразявам (при това толкова своеобразно).

    Какво пък е положението на фанатиците за разлика от съмняващите се "свободни" хора. Последните не смеят да говорят, а фанатиците не могат и не смеят да мислят, за да не нарушат догмата. И затова те говорят непрекъснато само нея (не за нея!, защото само тя се изрича и не се обсъжда). Но тъй като тя, догмата, е изречена преди тях и съществува без тях и тяхното говорене, все едно, че те мълчат. Те са получили догмата със задължението да не питат за цената. Опасността (една и съща) грози и едните, и другите. Малката разлика между едните и другите е нищо пред общата голяма опасност и като резултат се явява единението (моралното и политическото единство на нацията).

    © Илия Бешков, „Черната тетрадка”

Оставете коментар